РЕШЕНИЕ

135

Гр. Варна, 29.07.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди и шестнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Христова

възз. гр.д. № 313 по описа за 2016-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по  две въззивни жалби срещу решение № 26/10.02.2016 год. по гр.д. 135/2015 год. на ОС Добрич, с което: е обявен за нищожен като сключен при явно неизгодни условия сключения между ЕТ „В.С.В.” от гр. Балчик като продавач и продавачите Т.В.О. по време на брака му със С.Т.О., Т.Й.Т. по време на брака му с А.Д.Т.,***, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.а. 200, т.6, рег. 4452, д. 890/14.11.2003 год. на нотариус Обр. Обретенов, представляващ вилно място от 2160 кв.м., урегулиран в поземлен имот №10, кв.22 по плана на вилна зона „Белите скали” гр. Балчик, на стойност 8100 лв., на осн. чл. 40 вр. чл. 26 ЗЗД.; отхвърлен е предявеният от ЕТ „В.С.В. в качеството му на ЕТ иск срещу Р.П.П. лично и срещу „П. и сие” ООД, чийто управляващ е той за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба по обективиран в нот.а. 200, т.6, рег. 4452, д. 890/14.11.2003 год. на нотариус Обр. Обретенов на същото основание – чл. 40 вр. чл. 26 ЗЗД; присъдени са разноски.

І. Подадена е въззивна жалба от В.С.В., в качеството му на ЕТ „В.С.В.” срещу решението в отхвърлителната му част. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на решението в отхвърлителната му част. Иска се уважаване на претенцията изцяло.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещните страни Т.О. и С.О., в който жалбата се оспорва. Т. и А.Т. не са изразили становище по жалбата.

ІІ. Подадена е жалба и от Т.В.О. и С.Т.О. срещу решението в цялост.  Решението се атакува като недопустимо, като постановено по непредявен иск и срещу ненадлежни страни, в евентуалност като незаконосъобразно в частта, с която исковете са уважени. Изложени са подробни съображения. Срещу тази жалба не е постъпил писмен отговор.

Необходимите другари в процеса Т. и А. Т. не са изразили становище по жалбите. В първата инстанция те са били представлявани от особен представител П.Д. Г. Пред настоящата инстанция е представено пълномощно от тях за адвокат Е.Р., което обаче е ненадлежно оформено – в него не фигурира името на упълномощения адвокат. Ето защо, тези страни са призовани и представлявани чрез особения представител, на когото следва да се определи възнаграждение и за настоящата инстанция в идентичен размер, като в първата инстанция – 1523 лв., които следва да се възложат на въззивника В..

Р.П.П., лично и като представляващ „П. ***, не е изразил становище по жалбите в писмен отговор, в с.з. представителят му ги оспорва.

         Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:

  Пред ОС са заведени искове за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.а. 200, т.6, рег. 4452, д. 890/14.11.2003 год. на нотариус Обр. Обретенов, представляващ вилно място от 2160 кв.м., урегулиран в поземлен имот№10, кв.22 по плана на вилна зона „Белите скали” гр. Балчик, на стойност 8100 лв., на осн. чл. 40 вр. чл. 26 ЗЗД.; и за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба по обективиран в нот.а. 200, т.6, рег. 4452, д. 890/14.11.2003 год. на нотариус Обр. Обретенов на същото основание – чл. 40 вр. чл. 26 ЗЗД.

         Твърденията са били, че ЕТ „В.С.” е собственик по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот  от Община Балчик от 11.11.2003г.,  представляващ вилно място от 2160 кв.м., за който е притежавал право на строеж  отстъпено от 02.08.1990 г. Ищецът е твърдял, че с пълномощно на адвокат Красимир Авджиев го е упълномощил да се разпореди с имота, който по-късно преупълномощил лицето П.И.П., който от своя страна е продал имота на Т.В.О. по време на брака му със С.Т.О. и на Т.Й.Т. по време на брака му с А.Д.Т.. Приобретателите по-късно прехвърлили имота на ООД „П. ***, представлявано от Р.П.П.. Твърдял е, че По отношение на ответниците Т.О. и Т.Т. е било налице образувано досъдебно производство за измама, което  е било прекратено, поради изтичане на погасителна давност. Твърдял е,че е бил налице сговор с купувачите за увреждане  и че лицата се възползвали от икономическата обстановка  и са приели явно неизгодните условия на упълномощителя. Продажната цена от 8100 лв. била неколкократно по-ниска от  пазарната, което увреждало интереса на представлявания и договорът бил сключен при явно неизгодни условия, което се отразявало на имуществената сфера на упълномощителя. Лицата увредили  интереса са  преупълномощения и на лицата, явяващи се купувачи по сделката, които са били недобросъвестни. Увреждащи лица били и съпругите им, тъй като сделката била извършена по време на брака им.

        Пред ОС в писмен отговор ответниците Т. и С. О. са оспорили иска с доводи, че нямало доказателства, установяващи увреждането на ищеца, това, че пълномощникът е действал във вреда на представлявания  и че е налице отклонение от поръчката .Отричат да е налице осъдителна присъда по отношение на тях. Твърдяли са също, че всички сделки са осъществени в „схема” за придобиване на имота о В., за да може да им го продаде, тъй като към момента на преговорите той не бил собственик на земята, а правото му на строеж било погасено по давност. Твърдят , че с техни средства е придобит общинският имот. Цената на сделката била 30000 лв. Признали са, че цената, посочена в нотариалния акт е симулативна и отговаря на данъчната оценка на имота. Противопоставили са се на разпита на свидетели.

В отговор ответниците Т. и А. Т., чрез  особения си представител адв. П. Г. са оспорили иска, като са оспорили фактическите твърдения в исковата молба за несъответствието на волята между представляващия и представляващия , отклонение от поръчката . оспорили са твърденията на В. че е притежавал право на строеж по отношение на процесния имот, тъй като то било погасено по давност.

В отговор ответникът Р.П.П. лично и като представител на  „П. *** е оспорил иска за нищожност . Счита, че е придобил имота по давност, прави възражения за направени  подобрения.

По делото не е било спорно, че преди атакуваните сделки  ищецът - ЕТ е бил титуляр на право на строеж върху недвижим имот – вилно място, находящо се в местността „Белите скали” – община Балчик,  от 2160 кв.м. в УПИ 10 в кв. 22. По –късно със заповед № 842/06.11.2003г. е  бил определен за купувач на правото на собственост  върху този  имот  и с  договор за покупко-продажба №443 от  11.11.2003г.  го е закупил чрез пълномощник П.П. с пълномощно № 8052/2003 г. на нот. № 158 за сумата от  23328лв.

Установено по делото е, че ищецът е дългогодишен клиент и близък на адв. Кр. Авджиев, комуто е предоставил  да уреди  отношенията му с Община - Балчик и да закупи  правото на собственост на имота, а по –късно и да го продаде, на каквато цена определи и комуто намери за добре, както е видно от пълномощното. Видно от представените пълномощно № 8052/28.10.2003 г., същото е било с правото на  упълномощения да преупълномощава и трети лица, което  адвокатът е и сторил, като упълномощил св. П.П. с пълномощно  № 8052/2003 г. на нот. №158.

От показанията на св. Д. Ж.  се установява, че е бил адвокат на първия и трети ответник по повод закупуване на процесния имот. Продавачът действал чрез пълномощник адв. Авджиев и преупълномощеният от него Пл. П.. Цената на  мястото по процедура първо е следвало да бъде заплатено в Общината, а след това да се прехвърли на купувачите. Според  свидетеля  отв. Т.О. е заплатил стройността на мястото  от около 23000-24000лв. в брой.

Св. Кр. С. сочи, че ЕТ търсил инвеститори за мястото. Според свидетеля, ЕТ дал парични средства на адв. Авджиев, който от своя страна да плати мястото на Общината и да му върне остатъка от парите.Това не било сторено.

Според свидетеля К. Ж. мястото било продадено и Т.О. го платил в Общината.

Според св. П. П.Т.О. платил мястото в общината,  а остатъкът от  сумата  ищецът е следвало да получи от адв. Авджиев.

Според св. Д. К., ищецът търсил начин да се инвестира в процесния имот като за това  упълномощил адв. Авджиев. По-късно разбрал, че някой строи в мястото му, останал изненадан и подал жалба. Отделни плащания адв. Авджиев извършвал от средствата, които  ищецът му оставил на съхранение.

От съдебно-техническата експертиза се установява,  че пазарната цена на процесния имот като незастроен терен  към 14.11.2003 г.  е 34835 лв. Към тази дата данъчната оценка е 8100 лв. Към настоящия момент имотът е преобразуван в три парцела, видно от приложената кадастрална карта .

Видно от приетата  графологична експертиза подписите върху фактури 2972/07.11.2003г.   и 2673/07.11.2003г.   за получена сума от Община –Балчик. от  23561.28 лв.  са положени от  П.И.П..

Предявените искове са по чл. 40 ЗЗД, за установяване на относителна недействителност на сделка продажба, като сключена във вреда на представлявания /по квалификацията и ФС - Решение № 21 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3529/2014 г., IV г. о., ГК/.

Задължението на представителя да действа в интерес на представлявания  е принцип в института на доброволното представителство. Неговите действия трябва да са в рамките на представителната власт.

За да е налице хипотезата на чл. 40 ЗЗД, следва третото лице също да е  недобросъвестно, като тази недобросъвестност не се предполага и следва да с установи с всички допустими доказателствени средства, включително косвени такива, ценени съвкупно / решение № 841/19.01.2010 год по гр.д. № 3530/2008 год на ВКС на РБ, IV г.о./. Следва се установят и следните предпоставки за уважаване на иска: договор, сключен във вреда на упълномощителя, и споразумяване между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания. При преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя, следва да се отчетат всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания, и мотивите на представителя да сключи атакувания договор. В случая увреждането на интереса на представлявания се твърди, че е в проявната форма на договор, сключен при неизгодни условия съобразно конкретната икономическа обстановка.

Безспорно е установено по делото, че продажбата е осъществена при четирикратно по – ниска цена от пазарната, видно от експертизата пред ОС. При това положение, условията са явно неизгодни за продавача В. като ЕТ. От друга страна, дори само това обстоятелство е индиция и за сговор между представителя и купувача /така решение № 361/16.11.2011 год по гр.д. № 1077/2010 год на ВКС, IV г.о./.

По делото са събирани гласни доказателства, които в частта им, целяща установяване на частична или пълна симулативност на атакуваната сделка са недопустими, с оглед качеството на страните по делото и на страни в сделките. Тези доказателства, обаче, могат да бъдат ценени в частта им относно процеса на договаряне между страните и от тях се установява недобросъвестността на купувачите и наличието на договорка между тях и представителя на В. да сключат процесната сделка като част от „схема” за осъществянае на инвестиции в спорния имот и при знанието, че адвокатът – представител се ползва с пълното доверие на В.. Без значение е дали е проведено успешно наказателно преследване срещу купувачите, тъй като това има значение само за формата на вината им. В случая липсват доказателства за успешно реализирана осъдителна присъда, но и при липса на умисъл, купувачите пак отговарят за относително недействителната сделка в гражданския процес, ако са недобросъвестни.

При установен състав на чл. 40 ЗЗД, исковете са основателни и следва да бъдат уважени по отношение на Т. и О.

Недействителността няма действие спрямо третото лице Р. П. лично и като представител на търговско дружество, тъй като той се явява последващ добросъвестен съдоговорител /Така Решение № 21 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3529/2014 г., IV г. о., ГК/, а само между страните, сключили договора,  като по отношение на него искът следва да бъде отхвърлен. Липсват доказателства П. да е недобросъвестен и да е участвал в „схемата” за инвестиция или да е част от сговора между представителя и купувачите. Развитите съображения във въззивната жалба за действитето на нищожността са неприложими към п., доколкото в случая се касае за относителна недействителност и приложение има чл. 17, ал.2 ЗЗД. При несбъдване на процесуалното условие искът срещу П. да бъде уважен, не следва да има произнасяне и по неговите възражения.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС, обжалваното решение следва да се потвърди.

В. и О., атакували решението с въззивни жалби, нямат право на претендираните от тях разноски за държавни такси и адвокатски хонорар, с оглед отхвърляне на жалбите им.

Ищецът и въззивник в процеса В.С.В., в качеството му на ЕТ, ЕИК 124577513, гр. Балчик и с оглед на изхода на делото Т.В.О., ЕГН ********** и С.Т.О. ЕГН **********,***, следва да бъдат осъдени да заплатят депозит за възнаграждение на особения представител на Т. адв. П.Г. в размер на 1523 лв. за въззивната инстанция, от които 761,50 лв. от ЕТ и 761,50 лв. от О. солидарно, тъй като въззивните им жалби са инициирали производството и са оставени без уважение.

Воден от изложеното, съдът

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 26/10.02.2016 год. по гр.д. 135/2015 год. на ОС Добрич.

Разноски не се присъждат.

ОСЪЖДА В.С.В., в качеството му на ЕТ, ЕИК 124577513, гр. Балчик и с оглед на изхода на делото Т.В.О., ЕГН ********** и С.Т.О. ЕГН **********,***, общо ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на ВАпС сумата от 1523 лв. депозит за възнаграждение на особения представител адвокат П.Д. *** за въззивната инстанция, от които 761,50 лв. да бъдат заплатени от ЕТ В.С.В. и 761,50 лв. от О. солидарно.

След внасяне на депозита на адвокат П.Г. да се изплати възнаграждение в размер на 1523 лв.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: