Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

135/13.10.2017 г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември, двехиляди и седемнадесета година, в състав:

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 313/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивни жалби срещу решение № 584/13.04.2017 г. по гр.д.№ 685/16 г. на Окръжен съд – Варна.

Ищецът Б.Г.Г. обжалва решението в частта му, с която предявеният от него иск срещу Прокуратурата на РБ по чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ е отхвърлен за разликата от 15000 лева до 100000 лева. Оплакванията са за нарушение на материалния и на процесуалния закон, с молба за отмяна в обжалваната част и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което искът бъде уважен изцяло.

Прокуратурата на РБ обжалва решението в осъдителната му част. Оплакванията са за нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне изцяло на предявения иск, евентуално – за уважаването му в по-малък размер.

В подаден писмен отговор  и в съдебно заседание пълномощникът на ищеца оспорва подадената жалба и изразява становище за правилност на решението в осъдителната му част.

Въззивните жалба са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от Б.Г.Г. против Прокуратурата на РБългария с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от  100 000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение, приключило с постановление за прекратяване, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2013 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86 от ЗЗД.

Прокуратурата на РБ оспорва допустимостта на иска с твърдения, че ищецът е бил обезщетен за твърдените в исковата молба вреди с решение от 15.10.2013 г. на ЕСПЧ. В условията на евентуалност твърди, че претендираният размер на вредите е завишен.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с постановление на прокуратурата от 31.03.2010 г. Б.Г. е задържан за срок от 72 часа, а с определение от 03.04.2010 г. по ЧНД № 521/2010 г. на ОС – Варна, потвърдено определение № 80/13.04.2010 г. по ВЧНД № 121/10 г. на АС-Варна му е определена постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С определение от 25.05.2010 г. по ВЧНД № 185/10 г. на АС - Варна мярката е променена от „задържане под стража“ в „домашен арест“ и е отменена с определение № 34/25.01.2013 г. поради изтичане на максимално предвидения в НПК 2-годишен срок от привличане на лицето в качеството му на обвиняем – 31.03.2010 г.

С постановление от 01.04.2010 г. на ищеца е наложена забрана за напускане пределите на РБългария, на основание чл. 68, ал.1 от НПК, която е била отменена с определение № 88/08.02.2011 г. През периода на забраната двукратно прокуратурата е давала разрешения за напускане на страната.

С определение № 2936/27.09.2010 г. е допуснато обезпечение върху цялото имуществото на обвиняемия, с отбелязаните в него изключения, което е отменено по реда на чл. 402, ал.2 от ГПК с определение № 580/16.10.2013 г. по ч. гр.д. № 495/2013 г. на АС-Варна.

С решение № 2189-1, на основание чл. 24, ал.3, т.2 от ЗМСМА във връзка с чл. 24, ал.1 от ЗМСМА са прекратени правомощията на Б.Г. като Председател на Общински съвет - Варна.

С постановление от 18.06.2013 г., потвърдено с определение по ЧНД № 1160/2013 г. на ОС-Варна, наказателното производство срещу ищеца е прекратено, тъй като не са събрани безспорни доказателства за извършено престъпление от общ характер по обвиненията за престъпления по чл. 321 ал.З т.2, вр. ал.2 от НК; по чл. 220 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.4 от НК; по чл. 282 ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал.4 от НК и по чл. 293 ал.1, вр. чл. 20 ал.2 от НК.

По делото е прието заключение на назначена СМЕ установяваща, че ищецът е бил лекуван във Вътрешно отделение при МБАЛ „Св.Анна-Варна"АД с диагноза за двустранна пневмосклероза в тласък, обострен хроничен бронхит, гастродуоденит, деребрастенен синдром и лаконарен тонзилит, след което - на 20.04.2010 г. е настанен в клиника „Ортопедия и травматология" поради изразени оплаквания от болки в двете коленни стави, ограничения в движенията, за което му е препоръчана операция на ставите с последваща рехабилитация.

Назначената комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологическа експертиза е представила заключение, прието от съда за компетентно дадено, съобразно което воденото наказателно производство, включително извършеното задържане и изтърпяване на мярката на неотклонение „задържане под стража" и „домашен арест" са повлияли на психическото и емоционалното състояние на ищеца като силен стрес за около една година, концентриран предимно в първите няколко месеца. Това е определено като следствие на изпадането му в полярно противоположна позиция спрямо основната му насоченост като личност, внезапна загуба на социален статус, негативен отзвук в обществото, а шансовете за компенсация и възвръщане на част от изгубеното са оценени песимистично. Преди 31.03.2010 г. освидетелстваният е бил хармонична личност с отлична социална адаптация и постъпателно развитие, съответно на възрастовите периоди, през които е преминал, реализиран и удовлетворен от постигнатото и  способен да се радва на живота, на семейството и професионалните успехи, на света като цяло. След задържането му в условията на ареста за изтърпяване на мярката на неотклонение „задържане под стража" е започнал да страда от главоболие, което е било диагностицирано като Церебрастенен синдром. Тензионно главоболие. По време на последващата хоспитализация след консулт с психиатър, диагностично уточнена смесена тревожно-депресивна реакция. В условията на СБАЛЛС - София е бил поставен „Тревожно-депресивен синдром - обосновен от стресогенните фактори в условията на арест. "

В резултат на преживяното, при ищеца е констатирано психично разстройство с код F43.1 Посттравматично стресово разстройство, лечението на което е симптоматично, с възможност за пълно оздравяване или за превръщането му в хронично с трайна промяна на личността.

Приети като доказателство са видеозаписи от 30.03.2010 г./задържането на ищеца/, от съдържанието на които не са установени  незаконни действия на Прокуратурата; копия от вестници: „Черно море“, „Позвънете“, „Галерия“, „Стандарт“, „Сега“, „Монитор“, „Телеграф“, „Труд“ с новини около задържането и хода на делото, съдържащи едно изявление на представител на Прокуратурата, изявления и коментари на МВР, на партийни лидери и на представители на местната власт.  

Събрани са гласни доказателства – показанията на свид. Н.Ф., И. Ц., на съпругата и сестрата на  ищеца, установяващи коренна промяна в личността му след ареста - сринат физически и емоционално. Обвинението е довело до отдръпване на голяма част от приятелският кръг и до сериозно влошаване на здравословното му състояние. Отсъствието от дома и грижите във връзка с обвинението, са довели до допълнителни притеснения, че не е могъл да участва активно в живота на децата си и че поради негова „вина“ същите са претърпели стрес. Прекратяването на  правомощията му на председател  на Общинския съвет и медийното отразяване на събитията повлияли силно на честта и достойнството му.

Като доказателство по възражението за недопустимост на иска е прието  Решение от 15.10.2013 г. по делото Г. срещу България на  Европейският съд по правата на човека – ІV отделение, в което съдът е приел, че е  налице нарушение на член 3 от Конвенцията по отношение на четиримата жалбоподатели, на член 5§3 - относно правото на г-н Г. на „незабавно" явяване пред съдия, на член 5§3 - относно неоправданата продължителност на задържането му, на член 8  – във връзка с  правото на неприкосновеност на дома на четиримата жалбоподатели и е присъдената сумана от 40000 евро.

В решението не е констатирано нарушение на член 6§2 от Конвенцията относно думите на министър-председателя, на окръжния прокурор, на министъра на вътрешните работи и относно мотивите в определението на ВОС от 18 май 2010 г. Не е разгледано твърдението за нарушение по член 8 от Конвенцията, във връзка със зачитането на доброто име на първия жалбоподател.

Правилен е извода на първоинстанционния съд за допустимост на предявения иск. Твърденията за недопустимост не се поддържат пред настоящата инстанция. ЕС се е произнесъл в решението си по въпроси, които се различават от приложимия в националното право ЗОДОВ. Съобразно действащите матералноправни разпоредби, правопораждащият факт за ангажиране отговорността на държавата е прекратяването на наказателното производство  и произтичащите от този факт вреди.  Макар и обезщетени, част от тях не се припокриват изцяло с приетите за нарушения на Конвенцията, но следва да бъдат преценявани в светлината на онази част от тях, които вече са били обезщетени.

Решението на ЕС следва да бъде преценявано с оглед основателността на претенциите от гледна точка на онези вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и са обезщетени.

Наличието на постановление за прекратяване на ДП № 5/11 г., потвърдено с определение на ВОС за повдигнати обвинения по чл. 282 от НК, чл. 220, ал.2 вр. ал.1 вр. с чл. 20, ал.4 от НК, чл. 321, ал.1, т.2 вр. ал.2 от НК и чл. 239, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК е правопораждащ факт за претендираната отговорност.

Ищецът е доказал твърденията в исковата молба за претърпени вреди, изразяващи се както във влошено здравословно /физическо и психическо/ състояние, така и в затруднени социални и приятелски контакти и личностна реализация.  

Вредите са установени като цяло и не могат да се редуцират поотделно за всяко от обвиненията. При определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид факта за присъдено от ЕС обезщетение за вреди в размер на 40000 евро - резултат от задържането под стража и от нарушаване на неприкосновеността на дома.

Правилен е извода на съда, че претенцията в размер на 10000 лева е несъразмерна с установените вреди. Преживеният от ищеца стрес в резултат от продължителното наказателно производство, широкото негативно медийно отразяване по данни от Прокуратурата, възникналото по време на задържането заболяване, негативните последици в психиката му както по отношение на личната самооценка така и на семейството и на обществото, водят до извод, че  размерът на обезщетението следва да бъде 15 000 лева. Той е съобразен изцяло с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, а уважаването в по-голям размер не би отговаряло на действителните вреди и би довело до неоснователно обогатяване на ищеца.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд 

 

 

                             Р       Е       Ш      И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 584/13.04.2017 г. по гр.д.№ 685/16 г. на Окръжен съд – Варна.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

 

                                                                             2.