ОПРЕДЕЛЕНИЕ 404

гр. Варна,    10.07.2017г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА                                                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов ч. гр. дело № 314/17г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691 , гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258, „Варна-Тауърс-Г” срещу определение № 1319/16.05.2017г. по в.ч.гр.д. 885/2017г. на Окръжен съд-Варна, с което е прекратено производството по частна жалба вх. №14117/13.03.2017г. на същия жалбоподател срещу разпореждане 9533/01.03.2017г., по ч.гр.дело № 11618/2016г. по описа на ВРС, 14-ти състав, с което съдът е допуснал  поправка на очевидна фактическа грешка в заповед за изпълнение № 5681/03.10.2016 г. Счита се, че определението е неправилно, необосновано, немотивирано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излага се, че заявителят в заповедното производство е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК именно срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691 , гр. Варна, а не срещу „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД, ЕИК 104518621 , гр. Варна, както неправилно е приел ВОС. Поради това и не е имало очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691 , гр. Варна. Освен това ВРС не е изпълнил задължението си по чл. 247, ал. 2 от ГПК – да съобщи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691 , гр. Варна за исканата поправка на ОФГ с указание за предоставяне на отговор в определения от закона срок, с което е преградена процесуалната защита на дружеството, чиито права са били нарушени. Оспорва се извода на ВОС, че доколкото заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК съобразно нормата на чл. 413, ал. 1 от ГПК не подлежи на обжалване, то е необжалваем и акта за поправка на ОФГ, тъй като съгласно т. 7 от ТР № 4/13г. от 18.06.14г. по т.д. № 4/13г. на ОСГТК на ВКС е прието приложението на разпоредбите на чл. 247 от ГПК в заповедното производство, което означава и приложимост на нормата на чл. 247, ал. 4 от ГПК. Вследствие на незаконосъобразно допуснатата поправка на ОФГ от ВРС и на незаконосъобразното прекратяване на делото от ВОС, направените от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691 , гр. Варна остават в негова тежест. Претендира се отмяна на обжалваното определение и произнасяне от настоящия съд по същество – чрез отмяна на допуснатата от ВРС поправка на ОФГ в издадената заповед за изпълнение. Претендират се разноските за настоящата инстанция и тези, направени пред ВОС, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна „ФЛАШ ТРАВЕЛ ГРУП” ЕООД, гр. Варна чрез адв. Р. Д., с който същата е оспорена като неоснователна. Споделят се изцяло мотивите на ВОС. Поддържа се, че подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е с длъжник именно „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, гр. Варна и никога дружеството не е предявявало претенции към настоящия жалбоподател, поради което същият се явява трето за производството лице. От това следва, че същият няма и правото да обжалва разпореждането за поправка на ОФГ. Именно поради липсата на надлежна процесуална легитимация по заповедното производство, съдът не е имал задължението да му изпраща препис от молбата за поправка на ОФГ по реда на чл. 247 от ГПК. Допълва се, че отговорността за разноски на„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691 , гр. Варна е в резултат единствено на подаването на недопустими и неоснователни жалби. Претендира се обжалваното определение на ВОС да бъде потвърдено и да се присъдят на дружеството направените по настоящото дело разноски.

Частната жалба е подадена в срок и от страна с правен интерес от обжалването, при наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

В случая пред ВОС е било обжалвано разпореждане на заповедния съд, с което същият на осн. чл. 247 от ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК. Вярно е, че съгласно т. 7 от ТР № 4/13г. от 18.06.14г. по т.д. № 4/13г. на ОСГТК на ВКС е прието приложението на разпоредбите на чл. 247 от ГПК и в заповедното производство, изхождайки от принципите, инкорпорирани чрез нормите на чл. 2 и чл. 5 от ГПК – дължимост на защита и съдействие и законност, както и от нормата на чл. 406, ал. 4 от ГПК, препращаща към чл. 247, чл. 250 и чл. 251 от ГПК в производството по издаване на изпълнителен лист и систематичното място на заповедното производство в изпълнителния процес. Това действително означава приложимостта и на нормата на чл. 247, ал. 4 от ГПК – решението за поправка на ОФГ подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението. Отнесено към настоящия случай, това означава, че разпореждането за поправка на ОФГ на заповед за изпълнение е необжалваемо, тъй като самата заповед за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските – чл. 413, ал. 1 от ГПК. При това положение обжалваното определение на ВОС, с което е прекратено производството по подадена жалба срещу необжалваемото разпореждане, е законосъобразно и следва да се потвърди.

Разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат, но на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК такива се следват на ответника по частната жалба, възлизащи в размер на 500 лв. – съобразно представения списък на разноските и доказателство за изплащането на адвокатско възнаграждение в посочения размер.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1319/16.05.2017г. по в.ч.гр.д. 885/2017г. на Окръжен съд-Варна.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691 , гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258, „Варна-Тауърс-Г” да заплати на „ФЛАШ ТРАВЕЛ ГРУП” ЕООД, ЕИК 148104351, гр. Варна, ул. „Илинден”, № 29, ап. 11 сумата от 500 /петстотин/лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: