О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

429

 

гр.Варна,  20 .07.2017 г.

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав, на двадесети юли, две хиляди и седемнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                        МАРИЯ МАРИНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Д.Джамбазова ч.гр.д.№ 315 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба, подадена от пълномощника на Б.А.С. от гр.София срещу определение № 117/9.06.2017 г. по в.гр.д.№ 133/17 г. на Окръжен съд – Търговище, с което е оставена без разглеждане като недопустима въззивна жалба срещу решение по гр.д.№ 1241/16 г. на Районен съд – Търговище и е прекратено производството по делото. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за даване ход на въззивната жалба, тъй като страна е внесла в срок дължимата държавна такса.

Отговор на частната жалба не е подаден.

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

След като прецени доказателствата по делото, съдът приема за установено следното:

В.гр.д. № 133/2017 г. на Окръжен съд - Търговище е образувано по въззивна жалба на Б.А.С. от гр.София, срещу решение № 90/28.02.2017 г. по гр.д.№  1241/2016 г. по описа на ТРС, с което е изменен размера на дължимата от въззивника издръжка.

         Правилно въззивният съд е приложил чл. 267 ал.1 предл. 1-во от ГПК, проверявайки допустимостта на въззивната жалба и е приел, че тя е просрочена, поради което е недопустима, а образуваното въззивно производство следва да бъде прекратено.

         Прилагайки правилата на глава 25 от ГПК „Бързо производство“ - чл.310 ал.1 т.6 ГПК вр. с чл. 146 ал.2 от СК, ТРС е разгледал предявения иск за изменение на издръжка, като в с.з. от 20.02.2017 г. е обявил делото за изяснено и е постановил, че ще се произнесе с решение, което ще бъде обявено на 06.03.2017 г. С молба вх.№ 1490/10.02.2017 г. ответникът е уведомил съда, че няма възможност да се яви в с.з., насрочено за 20.02.2017 г., но моли независимо от това да бъде даден ход на делото и ако бъдат събрани всички доказателства, поискани от страните, да бъде даден ход по същество и делото да бъде обявено за решаване. 

         Тъй като обжалваното решение е постановено на 28.02.2017 г. - преди датата, на която съдът е постановил, че ще обяви си, в диспозитива е посочено, че срокът за обжалване тече от 06.03.2016 година, което е отбелязано в съобщението до ответника, получено на 20.03.2017 г.

Въззивната жалба е подадена по пощата, с дата на пощ.клеймо 30.03.2017г., получена в ТРС на 31.03.2017 г. –  вх.рег.№ 3317/31.03.2017 година.

Правилно съдът е приложил ТР № 12/11.03.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 12/2012 г., ОСГК: „Срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си. Връчването по чл. 7, ал. 2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл. 315, ал. 2 ГПК“.

Разпоредбата на чл.315 ал.2 ГПК се явява специална по отношение на общата разпоредба на чл. 259 ал.1  от ГПК.

Връчването при хипотезата на чл. 315, ал. 2 от ГПК има само информативен характер, но не създава предпоставка за начало на нов срок за обжалване, защото сроковете по Глава 25 от ГПК са установени с оглед необходимостта изрично посочените спорове да бъдат разрешени в максимално кратък период от време.

Без значение е дали страната е проявила процесуална активност и дали е присъствала/била е представлявана в съдебното заседание, тъй като характерът на съответното особено исково производство предпоставя строго определени процесуални срокове.

Жалбоподателят е бил редовно призован за с.з. от 20.02.2017 г. и е депозирал молба, с която е уведомил съда, че е възпрепятстван да се яви, но в същото време е поискал да бъде даден ход на делото. В това съдебно заседание съдът е обявил устните състезания за приключени и е посочил деня за обявяване на решението – 06.03.2017 г. Правилен е извода, че това е началният момент на двуседмичния срок за обжалване, изтичащ на 20.03.2017 г. Подадената въззивна жалба с дата на пощ.клеймо 30.03.2017 г. е след изтичане на този срок, поради което е недопустима.

Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд

 

 

 

 

                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 117/9.06.2017 г. по в.гр.д.№ 133/17 г. на Окръжен съд – Търговище.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

 

                                                                       2.