Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

119

 

02.10. 2018 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на деветнадесети септември, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

       ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                         Мария Маринова

                                            

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 315 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. №315/2018 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на К.А.А., подадена чрез адв.Б.Ж., против решение № 682/16.04.2018г., постановено  по гр.д. № 1236/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен, предявения от А.А.А., поч. на 25.01.2018 г. и заместен в хода на производството от въззивника, иск по чл. 108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че ищецът е собственик на недвижим имот: Апартамент №36, самостоятелен обект, жилище, с идентификатор № 10135.2557.238.3.6, находящ се в гр.Варна, ул. “Генерал Цимерман” вх.ЗЗ ет.3 ап.36, построено върху държавна земя, на трети жилищен етаж, състоящ се от две стаи, кухня трапезария, баня, тоалет, балкони и входно антре със застроена площ от 71.75 кв.м., при граници на апартамента по нот.акт: при граници : на същия етаж идентиф.№ 10135.2557.238.3.5, под обекта идентиф. № 10135.2557.238.3.3, над обекта идентиф. № 10135.2557.238.3.9, ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №6, със застроена площ от 6.83 кв.м., при граници на избеното помещение по нот.акт: изба № 5, коридор от три страни, от горе гаражи, ведно с 0.9496% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса и за осъждане на ответниците П.Т.П. и Н.Д.С.-П. да му предадат владението и въззивникът е осъден за разноските.

Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради противоречие с материалния закон по подробно изложени съображения. Молил е за отмяната му и за уважаване на предявения иск, както и при произнасянето по обусловеното от решението по иска по чл.108 от ЗС възражение на ответниците за заплащане на извършените от тях подобрения в имота, съдът да се произнесе и по възражението му за прихващане на тяхното вземане с вземането на въззивника за ползите, от които е лишен във връзка с владението върху имота за посочения във възражението период. Претендирал е присъждане и на разноски.

Ответниците П.Т.П. и Н.Д.С. – П. -въззиваеми в настоящото производство, чрез адв. Н.Т. са подали писмен отговор на жалбата, с който са оспорили същата и по съображения за правилността на първоинстанционния съдебен акт, са молили за неговото потвърждаване и присъждане на разноските.

 Третите лица – помагачи на ответниците С.Г.Е. и И.С.Е. не са взели становище по въззивната жалба.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивникът и въззиваемите, чрез своите процесуални представители, са поддържали съответно въззивната жалба и отговора и са претендирали за присъждане на разноски.

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността на обжалваното решение, с оглед оплакванията на въззивника, доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по иск по чл. 108 от ЗС на А.А.А., починал на 25.01.2018 г. в хода на първоинстанционното производство и заместен от наследника си по закон К.А.А., против П.Т.П. и Н.Д.С. – П. за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: апартамент №36, самостоятелен обект, жилище, с идентификатор № 10135.2557.238.3.6, находящ се в гр.Варна, ул. “Генерал Цимерман” вх.ЗЗ ет.3 ап.36, построено върху държавна земя, на трети жилищен етаж, състоящ се от две стаи, кухня трапезария, баня, тоалет, балкони и входно антре със застроена площ от 71.75 кв.м., при граници на апартамента по нот.акт: при граници: на същия етаж идентиф.№ 10135.2557.238.3.5, под обекта идентиф. № 10135.2557.238.3.3, над обекта идентиф. № 10135.2557.238.3.9, ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 6, със застроена площ от 6.83 кв.м., при граници на избеното помещение по нот.акт: изба № 5, коридор от три страни, отгоре гаражи, ведно с 0.9496% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, получено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятие по ЗТСУ, съгласно нотариален акт № 28, том XIII, дело № 8087/ 95 год. на нотариус при ВРС, както и за осъждане на ответниците да му предадат владението.

На страната на ответниците са конституирани третите – лица помагачи С.Г.Е. и И.С.Е..

Ответниците са оспорили иска, като са противопоставили самостоятелни  права на собственост върху спорния имот, черпени от сключения с нотариален акт от 03.04.2013 г. договор за покупко-продажба с конституираните като помагачи по делото лица. Заявили са евентуално възражение за право на задържане върху имота до заплащане на увеличената му стойност вследствие на направените подобрения в качеството им на добросъвестни владелци в размер на 11900 лв. и 650 лв.- платени данъци за имота, претендирани като необходими разноски за вещта.

Ищецът от своя страна е заявил искане за приемане за съвместно разглеждане на насрещно възражение за прихващане със сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на имота, считано от 02.06.2017 г. до 25.10.2017 г. Това възражение е недопустимо доколкото ответниците нямат насрещна парична претенция, а възражение за право на задържане до заплащане на подобренията, което изключва възможността за извършване на компенсация.

По приетата от окръжния съд фактическа обстановка по делото страните не са спорили, като установена от доказателствата по делото тя е следната:

С нотариален акт № 28 том.ХІІІ дело № 8087/1995 год. на нотариус при Варненски районен съд, А.А.А. е признат за собственик на процесния недвижим имот, даден като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятие по ЗТСУ.

С Решение № 1718/09.10.2012 год. по гр. дело № 1820/2012 год. по описа на Варненския окръжен съд е уважил иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД, като е обявил за окончателен, сключения на 21.12.2009 г. между А.А.А. като продавач и С.Г.Е. като купувач предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот, представляващ  апартамент №36, с идентификатор № 10135.2557.238.3.6, находящ се в гр.Варна, ул. “Генерал Цимерман” вх.ЗЗ ет.3 ап.36, построен върху държавна земя, на трети жилищен етаж, състоящ се от две стаи, кухня трапезария, баня, тоалет, балкони и входно антре със застроена площ от 71.75 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение №6 със застроена площ от 6.83 кв.м., ведно с 0.9496% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса при продажната цена от 50 000 лева.  Решението е влязло в сила на 31.10.2012 год. и е вписано с Акт № 153 том.12, рег. № 26192 дело № 4 193 от 07.12.2012 год. на Службата по вписванията -Варна. Към датата на влизане в сила на решението, купувачът е бил в граждански брак с И.С.Е..

На 03.04.2013 г., след влизане в сила на решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД и вписването му в службата по вписванията, С.Г.Е. и съпругата му И.С.Е. са продали на ответниците П.Т.П. и Н.Д.С.- П. процесния недвижим имот с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 96 том.І, рег. № 2193/ дело 88 от 2013 год. вписан в АП-Варна под Вх. № 6881 от 03.04.2013 год. акт. № 105, том.ХVІІ дело № 3428/2013 год., представляващ Апартамент №36, с идентификатор № 10135.2557.238.3.6, находящ се в гр.Варна, ул. “Генерал Цимерман” вх.ЗЗ ет.3 ап.36.

По вписаната на 01.03.2016 г. в Службата по вписванията молба на А.А. за отмяна на  влязлото в сила решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, по реда на чл.303 и сл.от ГПК Върховният касационен съд с решение № 175/06.10.2016 год. по гр. дело № 1689/2016 год. е отменил на основание 303, ал.1, т.5 от ГПК решението на окръжният съд за обявяване за окончателен на предварителния договор (решение № 1718 от 09.10.2012 г. по гр.д. № 1820/2012 г. на ВОС) и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС. Решението по чл. 303 ГПК е вписано под № 117/02.05.2017 год. том.VІІІ, Дв.вх.рег. № 10307 и вх. Рег. № 104241/2017г. на СлВп.

След връщането на делото е образувано гр.дело № 1969/23016 год. по описа на Варненския окръжен съд, по което искът по чл. 19, ал.3 от ЗЗД на С.Г.Е. срещу А.А.А. е бил отхвърлен с решение № 199/22.02.2017 год., влязло в законна сила на 14.03.2017 год.

Молбата за отмяна по чл. 303 от ГПК на настоящите ответници срещу последното решение е била оставена без разглеждане с определение № 131 от 24.04.2018 г. по гр.д. № 1211/2018 г. по описа на ВКС.

С показанията на разпитаните по делото свидетели (св. Д., Н., С.) е установено извършването на строителните работи от ответниците, а със заключението на вещото лице К.В.В. - увеличената стойност на имота, вследствие на извършените от ответниците подобрения в имота в размер на 12 971 лева.

На 25.01.2018 г. ищецът А.А. е починал, като негов единствен наследник по закон, според приложеното удостоверение за наследници, е брат му К.А.А..

По правната страна на спора:

Ищецът по делото се легитимира като собственик на имота с нотариален акт № 28, том XIII, дело № 8087/95 год. на нотариус при ВРС - получен като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятие по ЗТСУ.

 Ответниците от своя страна се легитимират като собственици с договор за  покупко –продажба на същия имот, сключен с ищеца по конститутивния иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, легитимирал се с влязлото в сила и вписано конститутивно решение по този иск, преди вписване на молбата на настоящия ищец и ответник по иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД за отмяна на влязлото в сила конститутивно решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД.

Съгласно чл. 19, ал.3 от ЗЗД, всяка от страните по предварителния договор може за предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.

Искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД е конститутивен, като с него се предявява потестативното право, което може да се упражни само чрез съд и се иска от съда да го потвърди със сила на пресъдено нещо и да постанови следващата от него промяна на гражданските правоотношения между спорещите страни. Производството за сключване на окончателен договор има за предмет произтичащото от предварителния договор право да се иска сключване на окончателен договор. То е насочено към постигане на правните последици на несключения договор чрез съдебно решение, което замества обещания договор. Решението, с което се уважава конститутивния иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД е конститутивно решение и затова освен силата на пресъдено нещо (която е държавноправна последица на решението), то има и конститутивно действие (гражданската му последица). Чрез конститутивното действие, съдебното решение за уважаване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД става юридически факт, който създава ново гражданско правоотношение. Решението, с което искът по чл. 19, ал.3 от ЗЗД се уважава поражда направо правните последици на обещания окончателен договор. При предварителен договор за продажба то е източник на продажбеното отношение. Понеже решението на съда поражда последиците на окончателния договор, то прехвърля и собствеността на недвижимия имот, ако с предварителния договор е обещана неговата продажба (от влизането му в сила).

Адресати на конститутивното действие на решението са само тези лица, между които важи потестативното право и чиито граждански правоотношения се променят чрез конститутивното действие. В случая това са страните по предварителния договор, между които с решението се създават правоотношения на окончателно сключен договор за покупко -продажба – продавачът А.А. и купувачът С.Е.. От важимостта на конститутивното действие спрямо неговите адресати трябва да се отличава зачитането на конститутивното действие на решението (в случая уважаващото иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД) от третите лица. Зачитането се състои в задължението на третото лице да третира конститутивното действие като настъпило между страните. В зачитането на конститутивното действие се състои неговата противопоставимост спрямо всички или неговото „действие спрямо всички“. Зачитането на конститутивното действие е несъвместимо с оспорване от третите лица на материалноправната промяна, в която то се състои. Спрямо нея решението има не декларативно, а конститутивно действие. Конститутивното действие винаги предпоставя влязло в сила решение, защото то може да бъде постановено и да настъпи само след като потестативното право бъде потвърдено със сила на пресъдено нещо. Затова конститутивното действие винаги предпоставя влязло в сила решение. Ако потестативното право не съществува, влязлото в сила конститутивно решение ще бъде порочно и ще бъде отменено чрез извънредните средства за отмяна (чл.303 и 304 ГПК), но докато отмяната не бъде постигната, конститутивното решение предизвиква правната промяна и я поддържа в сила. Тя важи независимо от претендираната негова неправилност. Т.е. ако потестативното право не съществува, конститутивното действие подлежи на отмяна, но то ще важи временно, докато е в сила решението. Непосредственият източник на правната промяна е конститутивното решение.

В случая, няма спор, а и е установено по делото, че продавачът по предварителния договор А.А. е бил собственик на имота към момента на постановяване на конститутивното решение по иска на С.Е. по чл.19, ал.3 от ЗЗД и както бе посочено, с влизане в сила на 31.10.2012 год. на конститутивното решение (№ 1718/09.10.2012 год. по гр. дело № 1820/2012 год. по описа на Варненския окръжен съд), договорът за продажба на имота е сключен и собствеността на имота е прехвърлена. Решението на съда по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, като акт с който се прехвърля правото на собственост съгласно изискването на чл. 112, б.“а“ ЗС е вписан в Службата по вписванията -Варна на 07.12.2012 год. На 03.04.2013 год, когато е сключен договорът за продажба между С.Г.Е. и съпругата му И.С.Е. от една страна като продавачи (помагачи по настоящото дело) и П.Т.П. и Н.Д.С.- П. като купувачи на същия имот (настоящи ответници по делото), продавачите са били собственици на имота по силата на конститутивното решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД, заместващо окончателния договор за продажба и неговата форма. Затова със сключения с нотариален акт № 96 том.І, рег. № 2193/ дело 88 от 2013 год. вписан в АП-Варна под Вх. № 6881 от 03.04.2013 год. акт. № 105, том.ХVІІ дело № 3428/2013 год., договор за продажба те са прехвърлили собствеността върху имота на купувачите П.Т.П. и Н.Д.С.- П. и последните са станали собственици. Продажбата е извършена в периода след влизане в сила на решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД и преди вписването по чл. 112, б.“к“ на ЗС на молбата на А.А. по чл. 303 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Предвид това, че отмяната по чл.303 ГПК не е фаза, стадий на исковия процес, а самостоятелно извънинстанционно производство и се развива след като решението е влязло в сила и процесът е приключен, до момента на отмяната по реда на чл.303 ГПК на влязлото в сила конститутивно решение по чл.19, ал.3 от ГПК последното предизвиква правната промяна и я поддържа в сила. Последващият сделката на ответниците позитивен за молителя конститутивен акт по чл.307 от ГПК (решението за отмяна на влязлото в сила решение, с което е уважен искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД) погасява последиците на отмененото решение (силата на пресъдено нещо и конститутивното действие) и възстанова висящността на процеса между страните по спора по чл.19, ал.3 от ЗЗД, но няма ретроактивно действие и не отменя придобитите преди вписването на молбата за отмяна и въз основа на зачитането на конститутивното действие на влязлото в сила решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД права на третите лица – купувачи на имота. Такова погасяващо правата на третите лица действие на отмяната на конститутивното решение не е предвидено с изрична норма на закона. Силата на пресъдено нещо на новото решение по спора по чл.19, ал.3 от ГПК, с което  се отрича потестативното право на ищеца - продавач, не се разпростира спрямо ответниците – трети за този спор лица и не ги засяга.

С оглед изложените съображения неоснователни са всички наведени оплаквания на въззивника във въззивната му жалба.

Горното налага извода, че ищецът не се легитимира като собственик на спорния имот на посоченото от него основание, поради което искът по чл. 108 от ЗС подлежи на отхвърляне. В този случай не подлежи на разглеждане възражението на ответниците за право на задържане до заплащане на подобренията.

Окръжният съд е достигнал до идентичен правен извод, поради което обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, въззиваемите П.Т.П. и Н.Д.С.-П. имат право да им бъдат заплатени сторените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, но няма доказателства по делото същото да е заплатено. В приложения договор за правна помощ от 17.09.2018 г. адвокатското възнаграждение е посочено само като уговорено, но не и като заплатено, поради което то не подлежи на присъждане.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 682/16.04.2018г., постановено  по гр.д. № 1236/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: