О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

365

0107.2013 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

         Апелативен съд – Варна, гражданско отделение, на първи юли, две хиляди и тринадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Северина Илиева

         ЧЛЕНОВЕ:  Диана Джамбазова

                          Петя Петрова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 316  по описа на съда за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на С.И.С., подадена чрез адв. Р.Р. от „Адвокатско дружество Р. и Стойчева”, против определение № 240/25.04.2013 г., постановено по гр.д. № 382/2012 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 от ГПК за присъждане на разноски по гр.д.№ 382/2012 г. по описа на ШОС чрез допълване на определението на ШОС, постановено по делото на 16.11.2012 г.

Жалбоподателят е сочил, че обжалваното определение на окръжния съд е незаконосъобразно – постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му и за постановяване на друго, с което да бъдат присъдени направените от С. разноски по гр.д.№ 382/2012 г. на ШОС в размер на 1 770 лв. Навел е оплаквания, че окръжният съд приел молбата по чл. 248 ГПК за „неоснователна  и недоказана”, но не изложил съображения по същество, а такива по допустимостта й. Молбата по чл. 248 ГПК била подадена в срок на 03.12.2012 г. като депозирана пред друг орган – частен съдебен изпълнител и тъй като е била адресирана до съда след препращането й е подлежала на разглеждане по същество. Т.е. с подаването й пред частния съдебен изпълнител, следвало да се счита спазен срока за допълване на определението в частта на разноските. Позовал се е на практиката на ВКС – определение № 52 от 01.06.2009 г. по гр.д. № 3175/2008 г.на ВКС.

Юлиян Б. и З.Г. не са подали писмен отговор на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалването му, като неизгодно за него и срещу подлежащ на обжалване акт на съда съгл. чл. 248, ал. 3 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, същата е  неснователна поради следните съображения:

С определение № 620 от 16.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 382/2012 г., съдът е прекратил производството по делото, образувано по искова молба на Юлиян Г.Б. против З.А.Г. и С.И.С. за признаване за установено, че ищецът има вземане против ответницата в размер на сумата от 60 000 лв. главница, представляваща неизпълнено парично задължение и е върнал исковата молба на ищеца, поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба в указания срок.

В посоченото определение липсва произнасяне по заявеното в съдебно заседание искане на ответника С. за присъждане на разноските.

Определението е било връчено на молителя чрез адв. Р. на 26.11.2012 г., като срокът за подаване на молба по чл. 248 от ГПК е изтекъл на 03.12.2012 г.

Молба за допълване на определението чрез присъждане на разноските е постъпила в съда едва на 21.01.2013 г. с придружително писмо вх. № 380/21.01.2013 г. от Частен съдебен изпълнител Ясен Бойчев с рег.№ 775 в което той е посочил, че адресираната до ШОС по гр.д. № 382/2012 г. молба за разноските, е била депозирана в кантората му на 03.12.2012 г. погрешно.

Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ГПК, срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Той не се смята за пропуснат и когато тя е подадена в друг съд или в прокуратурата в срока, освен ако е подадена по електронен път. 

В настоящия казус, срокът за подаването на молбата по чл. 248 ГПК е изтекъл на 03.12.2012 г., а молбата е подадена в съда едва на 21.01.2013 г. Депозирането й пред частен съдебен изпълнител не е равносилно на подаването и в друг съд или прокуратура в които случаи, съгл. чл. 62 от ГПК, срокът не би се смятал за пропуснат. Цитираната от жалбоподателя практика е неотносима към случая, защото касае съвсем различен случай по дело за защита срещу домашно насилие, по което в срока и пред съда е бил подаден сигнал за насилието.

Окръжният съд правилно е констатирал, че молбата за разноските не е била подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК,  т.е. в срока за обжалване на определението за прекратяване на делото и не е излагал мотиви по същество, а само по допустимостта й. Неправилно, обаче в съответствие с изложените съображения, вместо да остави молбата по чл. 248 ГПК без разглеждане е произнесъл диспозитив за оставянето й без уважение. С оглед изложеното, обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде отменено и вместо него молбата по чл. 248 ГПК бъде оставена без разглеждане.

С оглед изложеното, Варненския апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ОТМЕНЯ  определение № 240 от 25.04.2013 г., постановено по гр.д. № 382/2012 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на С.И.С. – ответник по гр.д. №382/2012 г. на ШОС за присъждане на разноски по същото гр.дело, чрез допълване на определението на ШОС, постановено по делото на 16.11.2012 г., като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСТАВЯ  без разглеждане молбата на С.И.С. по чл. 248 от ГПК, постъпила в съда на 21.01.2013 г., за изменение на определение № 620 от 16.11.2012 г. за прекратяване на производството по делото, постановено по гр.д. № 382/2012 г. на ШОС, в частта на разноските, чрез допълването му с присъждане на сумата от 1 1770 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба при условията на чл. 280 от ГПК,  в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                          2.