Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

137/19.10.2017 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 27.09.2017 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 316/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура Разград срещу решение от 05.05.2017 год по гр.д. № 8/2017 год на Окръжен съд Разград в частта, с която е уважен иска, предявен от К.Г.Т. на осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ до размер на 15 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът бил оправдан с присъда по НОХД № 191/2012 на РОС, влязла в сила на 06.04.2015 год. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението в осъдителната му част и несъобразяването му с принципа за справедливост, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което размерът на обезщетението бъде намален.

В срока за отговор е постъпила насрещна въззивна жалба от К.Г.Т., в която се обжалва решението в отхвърлителната му част за разликата над 15 000 лв до 30 000 лв и моли за постановяване на решение, с което искът бъде уважен до посочения размер.

Подадена е и насрещна жалба при условията на чл. 263 ал.2 от ГПК от К.Г.Т. *** чрез адв. С.Д. ***, в която се обжалва същото решение в отхвърлителната му част за разликата над 15 000 лв до 50 000 лв. По съображения за незаконосъобразност в тази част въззивникът моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което претенцията му бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от 06.04.2015 год до окончателното изплащане, както и за присъждане на разноските по делото.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба на Прокуратурата на РБ, както и насрещната въззивна жалба са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба на К.Г.Т. срещу Прокуратурата на РБ за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищеца в резултат от незаконно задържане под стража като мярка за неотклонение и поддържането на незаконно обвинение, по което е оправдан. Основанието на иска е по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 22.11.2010 год ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 330 ал.3 вр. с ал.1 от НК за това, че на 12.07.2010 год в гр.Разград е запалил лек автомобил „Мерцедес 280“ собственост на М.П.Я. В хода на разследването деянието е било квалифицирано в по-тежко такова по чл. 330 ал.3 във вр. с ал.2 т.2 във вр. с ал.1 от НК. На обвиняемия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и същият е бил фактически задържан от 22.10.2010 год до 16.12.2011 год, когато мярката за неотклонение е била изменена в парична гаранция. С присъда по НОХД № 191/2012 год на РОС, влязла в сила на 06.04.2015 год подсъдимият е бил оправдан.

Налице са формалните изисквания на закона за ангажиране отговорността на прокуратурата за обезщетяване на вредите от незаконното обвинение. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да се ръководи от принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Този принцип изисква във всеки конкретен случай вредите да се преценяват съобразно техния вид и характер, интензитет, времетраене, отражението на воденото наказателно производство върху личния живот и професионална реализация на ищеца,  степента на засягане в зависимост от неговия социален статус и други фактори от значение при определяне размера на обезщетението. Необходимо е също да се установи причинна връзка между поведението на ответника и настъпването на вредите.

Като фактически основания на претенцията си за обезвреда ищецът е посочил, че в резултат от медийната разгласа на случая чрез регионалните средства за масова информация била непоправимо накърнена репутацията му, накърнени били честта и достойнството му като гражданин. От приобщените към наказателното дело специални разузнавателни средства – записи на телефонни разговори - той узнал за изневярата на жената, с която се намирал във фактическо съжителство и това разрушило семейството му. На трето място е посочил психическия стрес, причинен от наказателната репресия, на която бил подложен.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля Г.Т. (баща на ищеца) се установява, че след освобождаването му от ареста той станал по-сприхав, избухлив, затворил се в себе си. В подобна насока са и показанията на другия свидетел – Х.Д.

Прието и заключение на съдебно-медицинска експертиза. Нейното заключение е основано, както вещото лице изрично подчертава, на анамнестични данни – т.е. на оплаквания, споделени от самия освидетелстван. Липсва медицинска документация, която да дава информация за състоянието му по време и непосредствено след приключване на наказателния процес. Към момента на изготвяне на психиатричното обследване вещото лице е констатирало единствено леко изразено депресивно състояние.

Наказателното производство е продължило малко повече от четири години, включително и в съдебната си фаза на две инстанции, което не излиза извън границите на разумния срок за неговото приключване. Трябва да се отчетат трудностите при разкриване на деянието – палеж, при което по-голямата част от доказателствата  се унищожават по време на пожара. Немарливото отношение на органа на дознанието при първоначалния оглед на местопрестъплението, неправилното изземване и съхранение на важни веществени доказателства, както и пропуски при изготвянето на обвинителния акт от прокуратурата са наложили връщане на делото от съда за доразследване. Налице е причинна връзка между поведението на ответника и настъпването на вредите.

С оглед казаното искът се явява установен по основание, но присъденият размер е силно завишен.

За да направи извод за негативното отражение на наказателното преследване върху психиката на ищеца, съдът се е опрял главно на заключението на съдебно-психиатричната експертиза. Тя обаче не е категорична в заключението си за действителното психично състояние на лицето, изрично подчертавайки, че поради липсата на каквато и да е медицинска документация, е работила по анамнестични данни от самия ищец. В настоящия момент то може да се определи като леко изразено депресивно състояние, което е с кратковременен и преходен характер. Следователно психичният стрес, който неминуемо съпътства всеки един случай, когато дадено лице е подложено на наказателно преследване, е със слаб интензитет и не е оставил трайни следи в съзнанието на ищеца. Все пак, обстоятелството, че досега не е бил криминално проявен следва да се вземе предвид в негова полза.

Случаят е предизвикал медийно отразяване най-вече заради личността на пострадалия, който е бизнесмен с регионална известност. Това по никакъв начин не е накърнило репутацията на ищеца в обществото. Както се установява от показанията на баща му, той дълги години нито е учил, нито е работил, а напоследък се препитавал като разнасял дърва по домовете, но скоро се отказал и от тази работа. За кратки периоди от време е бил барман в дискотека, строителен работник, работил е в селското стопанство. Трудовата му дейност е била епизодична, никъде не се е задържал за дълго. Следователно, социалният статус на ищеца не е висок, той не се е ползвал с популярност извън близкия си семеен и приятелски кръг. Воденото срещу него наказателно производство не е накърнило тези отношения, видно от показанията на разпитания свидетел Х. Д.

Не може да се намери причинна връзка между незаконното обвинение и раздялата на ищеца с неговата фактическа съпруга. Двамата са живели заедно както преди задържането му, така и след като бил освободен от ареста, тя му е ходила на свиждания в затвора. Без значение е начинът, по който той е узнал за нейната изневяра. Незаконното обвинение не е било пречка и за създаване на нова интимна връзка. Според показанията на баща му, в момента той е заживял с нова приятелка. Това още веднъж подчертава, че негативните последици от воденото срещу ищеца наказателно производство са напълно преодоляни към настоящия момент.

Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните факти по делото, както и предизвиканите от незаконното обвинение негативни преживявания на ищеца – станал некомуникативен, имал притеснения, изпитвал неудобство пред близките си, получил лека депресивна реакция по време на престоя в затвора. Съдът обаче е надценил значението на тези последици за преценката относно размера на обезщетението, поради което то се явява силно завишено.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определи в размер на 7000 лв. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта над този размер до присъдените 15000 лв, а искът в тази част – отхвърлен. В останалата отхвърлителна част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.05.2017 год по гр.д. № 8/2017 год на Окръжен съд Разград в осъдителната част до размер на 7000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.04.2015 год до окончателното й изплащане, както и в отхвърлителната част за разликата над 15000 лв до първоначално предявения размер от 50000 лв по иска предявен от К.Г.Т. *** с ЕГН ********** срещу Прокуратурата на РБ, на осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ до размер на 7000 лв – обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът бил оправдан с присъда по НОХД № 191/2012 на РОС, влязла в сила на 06.04.2015 год.

ОТМЕНЯ решението в останалата осъдителна част над 7000 лв до 15000 лв и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от К.Г.Т. *** с ЕГН ********** срещу Прокуратурата на РБ, на осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за разликата над 7000 лв до 15000 лв, претендирани като обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът бил оправдан с присъда по НОХД № 191/2012 на РОС, влязла в сила на 06.04.2015 год.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)