Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                 № 152 /16.10.2013 година, гр.Варна

 

                                      В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                       ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 317 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К.Е.М. ***, Разградска област, срещу решение № 22/08.05.2013 година на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 374/2012 година, с което е осъден да заплати на М.С. ***, обезщетение за виновно причинени имуществени вреди в размер на 5415.00 лева, обезщетение за виновно причинени неимуществени вреди в размер на 25100.00 лева, ведно със законната лихва от 06.11.2011 година, както и разноски в размер на 1600.00 лева. Правят псе оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му и намаляване на размера на обезщетенията, но без да се сочи до какъв конкретен размер да достигнат, като се присъдат и съразмерната част от разноските.

Насрещната страна М.С.С. е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение.

Въиззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Разградският окръжен съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което въззивната инстанция не намира за нужно да приповтаря неговите мотиви, а на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, като се има предвид и следното:

Оплакванията във въззивната жалба, че при разглеждането на делото РОС  е допуснал съществени процесуални нарушения, свързани с  принципите за служебното и състезателното начало, и че  било ограничено правото на защита на въззивника, не могат да бъдат споделени. Те не само са неоснователни, но са и напълно несъстоятелни, тъй-като на въззивника лично е бил връчен препис от исковата молба с приложенията (л.50), както и  препис от проекто-доклада на съда (л.47-48), същият е депозирал писмен отговор, който е бил изготвен от правоспособен адвокат (К.), но е подписан само лично от въззивника (л.51-52), бил е редовно призован лично за първото по делото пред РОС открито съдебно заседание (л.61), било му е уважена искането за отлагане на делото, макар тази молба да не е била подкрепена с доказателства (л.97), а за второто ( последно) заседание е бил своевременно призован чрез майка си на същия адрес - гр.Исперих, ул.”Сенковец” № 1 (л.100). Освен това, на въззивника е било връчено лично и разпореждане № 1214/10.12.2012 година на РОС (проект на доклад), заедно с препис от ИМ. Изпълнявайки това си задължение съдът не само, че е изпълни служебното начало, но е и съдействал на страните (разпределил е доказателствената тежест) за изясняване на спора. Нещо повече, с определение № 92/23.01.2013 година РОС е уважил и искането му за разпит на свидетелите в подкрепа на твърденията му в писмения отговор, но при условие на довеждане в съда, от което не се е възползвал

Не е допуснато процесуално нарушение от РОС и във връзка с „участието” на адв. К. в процеса, тъй-като тя само е изготвила отговора на ИМ, но той е подписан  от въззивника. Единствената грешка на РОС е, че в определение № 92/23.01.2013 година-л-54, РОС е записал, че адв. К. е процесуален представител на въззивника, но тя не е имала пълномощно за процесуално представителство и поради това се е обадила по телефона да заяви това на съда. При това положение тази неточност в посоченото определение не се е отразила по никакъв начин по – нататък в хода на процеса, а въззивникът е имал пълната възможност да организира пълноценно своята защита по делото, но не го е направил, което личи и от неявяването му в открито заседание въпреки редовното призоваване и допуснати гласни доказателства.

Не могат да бъдат споделени и останалите оплаквания във въззивната жалба, а именно, че е налице съпричиняване от трети лица и РОС не е обсъдил този въпрос, че размера на обезщетенията е завишен, и че не е спазено изискването за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Нито в отговора на  ИМ, нито по-късно въззивника е правил  възражение пред РОС за съпричиняване от трети лица. Направено за първи път пред апелативната инстанция, това възражение вече е преклудирано по смисъла на чл.266, ал.1 от ГПК. Направеното възражение за съпричиняване от въззиваемия е останало недоказано и това е взето предвид от РОС. Освен това относно размера на имуществените вреди следва да се има предвид, че те са установени с надлежни доказателства за закупуването на инпланти, а размера на неимуществените вреди са съобразени с всички по вид и интензивност увреждания на здравето на въззиваемия, продължителността на лечението, младата му възраст, както и на липсата на съпричиняване от самия пострадал.

По изложените съображения апелативната инстанция приема, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди.

Водим от горното, ВАпС

 

 

                                                Р   Е   Ш   И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 22/ 08.05.2013 година на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 374/2012 година.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.