ОПРЕДЕЛЕНИЕ 397

гр. Варна,21.06.2016г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА                                                                                                            МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 317/16г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Д. *** срещу определение № 1012/20.04.2016г., постановено по в.ч.гр.д. 672/2016 г. на Окръжен съд-Варна, с което е оставена без разглеждане частната жалба на В. срещу определение на ВРС, VІІ с-в, постановено в открито с.з. от 02.03.16г. по гр.д. № 10701/2015г., с което пък е било оставено без уважение искането на жалбоподателя за промяна на доклада по делото като бъдат разгледани наведени допълнителни основания, съставляващи виновни прояви на ищцата. Сочи се, че в представено пред ВРС писмено становище от 02.03.16г. В. е навел нови твърдения за брачни провинения на ищцата, съставляващи фактически основания за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Основното му становище по делото е за запазване на брака му с ищцата поради липсата на предпоставки за развод, но в условията на евентуалност е посочил, че разводът следва да се допусне по вина на ищцата въз основа на посочените в отговора на исковата молба брачни провинения, допълнени с писмено становище, депозирано в първото по делото с.з. Оспорват се изводите на ВРС, че е била настъпила процесуалната преклузия за релевиране на новите основания на предявения в евентуалност насрещен иск от ответника за прекратяване на брака по вина на съпругата. Оспорва се и извода на ВОС, че определението на ВРС е необжалваемо, тъй като с последното се прегражда възможността насрещния иск да бъде разгледан и на допълнително релевираните основания за развод. Оспорва се и застъпеното от ВОС становище в обжалваното определение, че изчерпателността на произнасянето на ВРС по всички предявени ответника с насрещния му иск основания за развод, ще бъде преценявано от въззивния съд при преценка правилността на първоинстанционното решение, тъй като това би довело хипотетично до разглеждането на наведените от В. основания на иска само от една инстанция по същество. Цитирана е съдебна практика на ВКС, в която е прието, че отказа да се приеме за съвместно разглеждане на предявен насрещен брачен иск, подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба, а освен това е и основателна, тъй като процесуалната преклузия е неприложима в производството по брачни дела поради предвидения в чл. 322 от ГПК срок до приключване на устните състезания в процеса. Претендира се отмяна на обжалвания отказ на ВРС да приеме за съвместно разглеждане на 02.03.16г. на релевираните от В. основания за развод, съставляващи виновни прояви на ищцата.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна Б.К.В. от гр. Варна чрез адв. Д. П. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Споделят се изводите на ВОС, че обжалваното пред него определение на ВРС не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като със същото е било отказано изменение на доклада по делото и същото няма преграждащ ефект, нито е предвидено изрично като обжалваемо. Оспорва се тезата на жалбоподателя, че е било направено искане за приемане за съвместно разглеждане на нови основания за развод. Претендира се частната жалба да бъде оставена без уважение и да се присъдят направените от В. разноски пред настоящата инстанция.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването и против обжалваем съдебен акт, при наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното гр.д. № 10701/15г. на ВРС, VІІ с-в е било образувано по предявени от Б. К. В. против Д. Л. В. иск за развод на осн. чл. 49, ал. 1 от СК и претенция по чл. 56 от СК – за прекратяване на гражданския брак между страните с развод поради дълбокото и непоправимото му разстройство и за предоставяне на съпругата да ползва семейното жилище след развода /допълнителната молба на ищцата от 08.09.15г./.

С депозирания в срок отговор на исковата молба ответникът В. е оспорил предявения иск за развод, поддържайки, че същият не е дълбоко и непоправимо разстроен. Изложено е, че след внезапното напускане на семейното жилище от ищцата, опитите на ответника да се свърже с нея по телефона са останали безуспешни, тъй като на обажданията е отгаварял мъжки глас, представящ се за адв. Николов, който му е изпратил SMS със заплахата, че ако не се разведе със съпругата си, ще бъде уволнен от работа. Наведено е твърдението, че преди няколко години В. е установил, че съпругата му поддържа извънбрачна връзка с чужд гражданин и по този повод тя му е обещала, че ще прекрати тази си връзка. По-късно през м. 09.15г. В. е заявила, че иска да си почине от техния брак. Ответникът е заявил, че не желае прекратяване на брака, но ако се установи, че е действително е настъпило дълбокото му и непоправимо разстройство, което налага прекратяването на брака, то на осн. чл. 49, ал. 3 от СК се претендира съдът да се произнесе по вината и да се приеме, че ищцата има изключителна вина за разрива в семейството. Релевирано е и искане да се предостави на ответника реална част от семейното жилище за ползване, тъй като същото е създадено чрез съединяването на два обособени самостоятелни апартамента преди това. Отправено е искане ищцата да си възстанови предбрачното фамилно име.

В дадения срок В. е депозирала отговор на изпратения й насрещен иск, с който същата го е оспорила като неоснователен и е претендирала неговото отхвърляне.

В изготвения от ВРС доклад е отразено предявяването на първоначалния иск по чл. 49, ал. 1 от СК и претенцията по чл. 56 от СК, както и на предявения насрещен иск по чл. 49, ал. 1, ведно с искането за произнасяне по вината на осн. чл. 49, ал. 3 от СК, както и претенцията по чл. 53 от СК.

Насроченото за 18.02.16г. първо открито с.з. по делото не е проведено поради отлагането му заради уважената молба на ответника в тази насока. Първото по делото с.з. е проведено на 02.03.16г., когато ответникът чрез процесуалния си представител е депозирал в писмен вид становището си, че не желае прекратяване на брака, но в условията на евентуалност ако се констатира дълбокото му и непоправимо разстройство, то претендира прекратяването на брака по вина на съпругата, уточнявайки, че брачните й провинения, освен посочената в отговора на исковата молба изневяра, се изразяват и в нейното безотговорно и непочтено отношение към семейството и съпруга, изразяващо се в ползване на добрите му материални възможности докато са били налице и изоставянето му, след като тя вече не се нуждае от финансовата му подкрепа. Уточнено е името на чуждестранния гражданин, за който се твърди, че В. е поддържала извънбрачна връзка. В откритото с.з. процесуалния представител на В. е заявила, че се навеждат допълнителни основания за виновното поведение на ищцата, претендирайки да се допълни проекто-доклада с наведените обстоятелства. ВРС е оставил без уважение това искане, основавайки се на настъпила процесуална преклузия за навеждане на възражения от ответника извън срока по чл. 131 от ГПК.

            С обжалваното определение ВОС е оставил без разглеждане депозираната от В. частна жалба против горното определение на ВРС, приемайки, че то не подлежи на самостоятелно обжалване. Посочено е, че ВРС следва да разгледа всички изложени от ответника твърдения, представляващи основания на предявения насрещен брачен иск по чл. 49, ал. 1 и относно вината по ал. 3 от СК, а законосъобразността на първоинстанционното решение и във връзка с пълното произнасяне на ВРС ще бъде преценявана от въззивния съд при евентуално обжалване на решението.

         Обжалваното определение е законосъобразно. Както е прието и в определение № 589 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 489/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева, насрещният иск за прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство не може да бъде разделен в отделно производство, тъй като той е идентичен с предявения от ищеца иск за прекратяване на брака. Поради това, определението, с което отказано приемането му за съвместно разглеждане, подлежи на обжалване. Подлежи на обжалване и определението, с което не е приет иск за издръжка след прекратяване на брака, тъй като този иск не може да бъде разгледан в отделно производство преди бракът да бъде прекратен. Не подлежи на отделно обжалване с частна жалба определението, с което първоинстанционният съд не приема за разглеждане основанията за прекратяване на брака по вина на ищеца, както и по мерките относно ползването на семейното жилище. Това е така, защото правилото на чл. 147, ал. 1 от ГПК не се прилага в брачния процес, тъй като в този процес не може да се изследва дали съпругът е положил дължимата грижа да узнае всяко противобрачно поведение на другия съпруг. Всяко противобрачно провинение е основание за прекратяване на брака, т. е. всеки факт от живота на съпрузите, причинил дълбоко и непоправимо разстройство е основание за отделен иск за развод, но поради принципа на изчерпателност на основанията (чл. 322, ал. 1 ГПК), страната може да въведе ново основание и пред въззивния съд, който не проверява дали е била положена дължимата грижа за узнаване на този факт - всички новооткрити и новонастъпили факти относно брачни провинения могат да бъдат заявени във въззивното производство до приключване на съдебното дирене.

С оглед на горното, първоинстанционният съд следва да се произнесе по наведените брачни провинения от ответника като основание на предявения в евентуалност насрещен иска, което е станало в срока по чл. 322, ал. 1 от ГПК /до приключване на устните състезания/. По въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, въззивният съд ще се произнесе по задължението на първоинстанционния съд да разгледа обстоятелствата, които имат отношение към вината на ищцата, както и по изчерпване предмета на делото, в т. ч. и по претенцията за мерки за ползване на семейното жилище - във въззивното производство съдът се произнася по всички своевременно въведени искания, по които първоинстанционния съд не се е произнесъл в нарушение на съдопроизводствените правила /отново от мотивите на цитираното по-горе определение на ВКС/.

Поради това обжалвания акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и въз основа на отправеното от насрещната страна искане, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по частната жалба сумата от 300лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

           

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1012/20.04.2016г., постановено по в.ч.гр.д. 672/2016 г. на Окръжен съд-Варна.

ОСЪЖДА Д.Л.В., ЕГН ********** *** да заплати на Б.К.В., ЕГН ********** от гр. Варна сумата от 300 /триста/лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: