Р Е Ш Е Н И Е

113

гр.Варна, 11.07.2014 г.

В името на народа

 

         ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на ДЕВЕТИ ЮЛИ през две хиляди и четиринадесетата година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ;

                                             ПЕНКА ХРИСТОВА;

секретар В.Т.,

като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

в.гр.д. 318 по описа за 2014 г.:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба срещу решение № 646/28.04.2014 год. по гр.д. 3167/2013 год. на ОС ВАРНА, подадена от Е.Д.Я. от гр. Варна, само в частта му, с която Е.Д.Я. е осъден да заплаща на детето М.А.К., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка А.К.Я., месечна издръжка в размер на 120 лв., считано от месец ноември 2013 год., дължима на пето число от текущия месец, до настъпване на законна причина за прекратяването й или изменението й; и в частта, с която е осъден да заплати сумата от 1200 лв. задължение за издръжка за минал период, считано от м. октомври 2012 год. до месец октомври 2013 год. включително; като е присъдена и д.т.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно в посочената част без да са посочени доводи за това и се претендира присъждане на издръжка в минимален размер. Минималният размер на издръжката към настощият момент е 85 лв., поради което и съдът приема, че се обжалва решението в частта му, с която е присъдена месечна издръжка в размер над 85 лв. и за миналия период – в размер над 850 лв.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна М.А.К., чрез особения си представител адв. Т.С., е оспорила жалбата в писмен отговор.

ДСП Варна не е изразила становище по жалбата. 

Производството пред ОС Варна е образувано по искове с правно основание чл.69 СК, предявени от М.А.К., действаща със съгласието на майка си А.К.Я. срещу Е.д.Я., за установяване на произход на ищцата от баща – ответника, съединен с искове за присъждане на издръжка за една година преди предявяване на исковете и занапаред и законните последици от това – промени в акта за раждане.

Пред ВАпС делото е висящо само в частта му по отношение на издръжката, и то в частта, с която исковете са уважени над минималния размер от 85 лв.

Пред ОС Варна исковете за издръжка са оспорени от ответника по размер, като той е твърдял, че има още едно дете, че работи на четиричасов работен ден и има ниски доходи, затова е искал присъждане на издръжка в минимален размер.

ДСП Варна е изразила становище за основателност на исковете.

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Основанието за присъждане на издръжка е доказано в процеса – с влязло в сила решение е установен произходът на детето от бащата. Детето е настанено при баба си, която пряко полага грижи за него. Като родител, който не полага пряко грижи за детето си М.К., въззивникът дължи безусловно издръжка в размер, съобразн с нуждите на детето и неговите възможности – чл. 143, ал.2 СК.

Въззивната жалба е бланкетна, в нея не се излагат доводи за обжалване на решението, свързани с конкретни нарушения. Доколкото издръжката е съобразена с потребностите на ищцата М. и въззиваема в процеса, която е ученичка в гимназиален курс и има сериозни потребности от храна, облекло, учебници и въобще средства за съществуване, а от друга страна размерът е съобразен с възрастта и трудоспособността на въззивника, който би могъл да реализира доход в размер на средната работна заплата за страната, то решението в обжалваната част не противоречи на императивни норми, допустимо е и няма общи основания за отмяната или изменението му.

С оглед съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези на ОС Варна, решението в обжалваната част следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 646/28.04.2014 год. по гр.д. 3167/2013 год. на ОС ВАРНА, само в частта му, с която Е.Д.Я. е осъден да заплаща на детето М.А.К., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка А.К.Я., месечна издръжка за разликата над минималния размер от 85 лв. месечно, до размер от 120 лв., считано от месец ноември 2013 год., дължима на пето число от текущия месец, до настъпване на законна причина за прекратяването й или изменението й; и в частта, с която е осъден да заплати сумата от 1200 лв. задължение за издръжка за минал период, считано от м. октомври 2012 год. до месец октомври 2013 год. включително; като е присъдена и д.т..

В останалите части решението е влязло в сила.

              Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: