О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№405

 

гр. Варна,…24. 06.2016 г.

 

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, на …24….юни две хиляди и шестнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                       ПЕНКА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Д. Джамбазова в. ч. гр. дело № 318 по описа за 2016 година:

        Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК и е образувано по частна жалба на „К. ООД” /в несъстоятелност/, ЕИК: …….., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „С.”, бл. 112, вх. В, ет. 1, ап. 56, предсталявано от синдика – Д.В.Х. срещу Определение № 431/06.04.2016 г., постановено по т. дело № 96/2015 г. на Окръжен съд – гр. Разград, с което е оставено без уважение искането за допускане на главно встъпване на несъстоятелното дружеството, както и е оставено без разглеждане искането за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Оплакванията, подробно аргументирани в частната жалба, са за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се моли за отмяна на определениeто и за допускане на главното встъпване. Излага също, че са налице основанията за спиране поради преюдициалност на производството по т. дело № 35/2016 г. по описа на Окръжен съд – гр. Разград, касаещо отменителния иск на синдика по чл. 647 от ТЗ с предмет Договора за цесия от 29.10.2015 г. Не претендира разноски.

Постъпил  е писмен отговор от страна на „П. 2015” ЕООД, с който се изразява становище по частната жалба. Излагат се твърдения за отсъствие на абсолютна процесуална предпоставка за главното встъпване – встъпващият да заявява самостоятелни права върху предмета на спора, доколкото по предявения отрицателен установителен иск срещу „П. 2015” ЕООД се навеждат твърдения единственото за несъществуване на вземането. Инвокират се твърдения за недопустимост на осъдителния иск от „К.” ООД срещу ЧСИ – Г. Ш. С. поради идентичност на претенцията, която е предмет на т. дело № 35/2016 г. по описа на Окръжен съд – гр. Разград. Излага, че е налице идентичност по отношение на страните, основанието и петитума на настоящото производство по т. дело № 35/2016 г. по описа на Окръжен съд – гр. Разград и това по т. дело № 96/2015 г. по описа на същия съд, поради което счита, че настоящото дело е заведено по-късно и следва да бъде прекратено на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК. Твърди, че настоящият спор се явява преюдициален по отношение на производството по т. дело № 35/2016 г. по опис на Окръжен съд – гр. Разград, поради което намира за основателно определението и в тази част. Не претендира заплащането на разноски.

ЧСИ – Г. Ш. С., рег. № 761 по описа на КЧСИ, чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор по частната жалба. Твърди, че дружеството в несъстоятелност е заявило самостоятелни права, поради което счита, че молбата за главно встъпване следва да бъде уважена. Не претендира разноски.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, но частично недопустима, като предявена срещу определение, което в частта, с което е оставено без разглеждане искането за спиране на производството, не подлежи на обжалване. Това е така, тъй като същото нито е преграждащо за производството по иска, нито е изрично предвидено в закона – арг. от чл. 274 от ГПК. В тази част жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството – прекрати като недопустимо.

По същество на частната жалба в останалата част – по оплакването за незаконосъобразен отказ от конституиране на главно встъпилото лице, съдът приема следното:

          Главното встъпване е процесуална фигура, при която се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и

също исково производство предявен иск с исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск. Чрез предявяване на искове срещу ищеца и ответника главно встъпилото лице в процеса претендира самостоятелни права върху предмета на спора. То има правен интерес, както да получи защита по предявените от него искове, така и да осуети уважаването на вече предявения иск. Невъзможността на главно встъпващото лице да защити в едно производство претендираните от него самостоятелни права върху предмета на спора срещу страните /ищеца и ответника/ по първоначалния иск, въз основа на който е образувано производството, обуславят преграждащия характер на определението, с което е отказано конституирането на главно встъпилото лице /така т. 9, б. „б” от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Предпоставките за допустимост на главното встъпване са: 1) да е висящо дело пред първа инстанция, като не е приключило съдебното дирене; 2) да е предявена обща искова молба за исковете срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск; 3) да се заявяват самостоятелни права върху предмета на спора, като встъпващият трябва да претендира за себе си спорното право. Самостоятелността се състои в несъвместимостта с правото, което се претендира по първоначалния иск, като е необходимо същите да са тъждествени. Главното встъпване е допустимо, ако третото лице твърди, че е носител на право, което изключва правата на страните по спора и предполага тъждественост на предмета на първоначалния иск с този на главно встъпилото лице.

  Безспорно е, че производството по несъстоятелност има универсален характер, като централно място в него е определено и на ролята на синдика, който е движещата му сила, при това негова е и отговорността за попълване на масата на несъстоятелността. След като основната задача на синдика е свързана с попълване на масата на несъстоятелността и същият е активно легитимиран по отношение на исковете по чл. 647 от ТЗ, няма пречка несъстоятелният длъжник, чрез синдика да предяви предвидения от чл. 621а, ал. 2, т. 2 от ТЗ обусловен от чл. 647 от ТЗ иск. В тази насока е и изричната разпоредба на чл. 658, ал. 1, т. 1 и т. 7 ТЗ, според която синдикът има правомощието да участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела. В случая третото лице /”К.” ООД/ твърди, че е носител на право, което изключва правата на страните по спора, доколкото оспорва съществуването на вземането в полза на ищеца по главния иск, респ. иска осъждане на ответника в своя полза. Налице е и тъждественост на предмета на първоначалния иск с този на главно встъпилото лице. Дали исковете биха били основателни /т. е. дали действително в полза на страна по договор за цесия, обявен за относително недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността по чл. 647 от ТЗ, е възникнало право на вземане/ е въпрос по съществото на спора и не следва да се разглежда в настоящото производство, доколкото предмет на обжалване е единствено въпросът за допустимостта на главното встъпване.

 С оглед изложеното, настоящият състав на съда счита, че всички предпоставки за допустимост на главното встъпване по смисъла на чл. 225 от ГПК са налице. Обжалваното определение се явява неправилно и следва да се отмени в частта, с която не е допуснато главно встъпване на несъстоятелното дружество в производството по т. д. № 96/2015 г. на Разградския окръжен съд, респ. въпросът по жалбата следва да се реши от въззивния съд, чрез конситтуирането на третото лице – чл. 278, ал. 2 от ГПК.

 

          Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

       ОТМЕНЯ Определение № 431/06.04.2016 г. по т. дело № 95/2015 г. на Окръжен съд – гр. Разград в частта, с която е оставена без уважение молбата за допускане на главно встъпване на „Колеви” ООД /в несъстоятелност/, с ЕИК 826059024, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „С.”, бл. 112, вх. В, ет. 1, ап. 56, предсталявано от синдика – Д.В.Х.,

       КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

       КОНСТИТУИРА „К.” ООД /в несъстоятелност/, с ЕИК 826059024, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „С.”, бл. 112, вх. В, ет. 1, ап. 56, предсталявано от синдика – Д.В.Х., като главно встъпило лице в производството по т. дело № 95/2015 г. на Окръжен съд – гр. Разград, на основание чл. 225 от ГПК.

       ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба от 15.04.2016 г. на „Колеви” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК: 826059024 в частта, с която се обжалва Определение № 431/06.04.2016 г. по т. дело № 95/2015 г. на Окръжен съд – гр. Разград в частта, с която е отказано спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

        Определението подлежи на обжалване само в прекратителната част пред ВКС в едноседмичен срок от връчване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                   

                   2.