Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 97/04.10.2019г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември, двехиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 318/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на С.Ю.А. от гр.Търговище срещу решение № 56/24.04.2019 г. по гр.д.№ 183/18 г. на Окръжен съд – Търговище в частта му, с която предявените от нея искове за присъждане на вреди по чл.49 от ЗЗС, са отхвърлени: за разликата от 5000 лева, до 40000 лева – за неимуществени и от 1030.88 лева, до 10000 лева – имуществени вреди. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна в обжалваните части и за уважаване изцяло на исковите претенции.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на Община – Търговище изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.49 от ЗЗД от С.Ю.А. ***- Търговище за заплащане на обезщетение за претърпени вреди поради попадане на инвалидната й количка в необезопасена дупка на пътя, в резултат от което количката се преобърнала и ищцата получила фрактура на тазобедрена става. Претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000 лв. и имуществени вреди в размер на 10000 лева.

          Оспорвайки изцяло иска, ответникът твърди, че е изпълнил задълженията си за поддръжка на пътното платно и че липсват предпоставки за ангажиране на имуществената му отговорност; евентуално - оспорва претенциите по размер и твърди съпричиняване на вредоносния резултат поради неизпълнение от ищцата на задълженията й на пешеходец по чл.107-108, ал.1-2 от ЗДвП.

Събраните по делото гласни доказателства - показанията на свид.Н.Н. - очевидец на инцидента и на свид.Н.А. - дъщеря на ищцата установяват, че на 05.06.2018 г. в гр.Търговище, придвижвайки се в управлявана от втората свидетелка инвалидна количка, ищцата претърпяла пътен инцидент от попадане и преобръщане на количката в необезопасена и необозначена дупка на пътя, което довело до телесни увреждания - пертрохантерно счупване на дясното бедро. На 07.06.2018 г. в ортопедичното отделение на МБАЛ – Търговище по спешност е направена операция, с извършване на метална остеосинтеза, чрез поставяне на плака с 4 винта, компресивен и допълнителен винт. На 14.06.2018 г. е започнала рехабилитация в болнични условия, която - след 21.06.2018 г. е продължила в домашни условия.

Заключението на назначената СТЕ установява, че районът на инцидента е част от първостепенната общинска улична мрежа, но в много лошо състояние и се е нуждаел от незабавен ремонт. Ищцата се е придвижвала с инвалидна количка по бул.“Трайко Китанчев“ и надясно - по ул.“Копривщица“, чийто десен тротоар е без тротоарни плочки, с много неравности на бетоновата настилка, негодни и разрушени бордюри. Безспорно е, че липсва рампа за инвалидни колички, като вдясно от пешеходната пътека и в близост до десния тротоар има голяма дупка. Показанията на свид Н. установяват размерите й - 50-60 см. в диаметър и дълбочина 15-20 см., като по улицата има и други дупки с подобни размери.

С оглед заключението на назначената СТЕ, правилен е извода на съда, че инцидентът е станал на участък от уличната мрежа, за чиято изправност, сигурност и безопасност на придвижване на пешеходците отговаря ответникът - чл.31 ЗП и чл.167, ал.1-2 от ЗДвП. Тъй като уврежданията на ищцата са резултат от неизпълнение на тези задължения, исковете по чл.49 от ЗЗД са доказани по основание.

Назначената съдебно-медицинска експертиза представя заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, което установява вида, степента и тежестта на телесното увреждане - счупване на бедрена кост. Установено е, че след травмата ищцата изпитвала първоначални силни физически болки, а към момента на изготвяне на заключението – почти година след инцидента, тя продължава да е неподвижна и на легло, без да може да се придвижва както с помощни средства, така и с придружител. Безспорно е установена необходимостта от постоянна чужда грижа и обслужване, включително хранене и удовлетворяване на физиологичните й нужди и това, че й предстои нова оперативна интервенция за отстраняване на импланта. Въпреки продължителната рехабилитация, вероятността за възстановяване на двигателната функция е минимална. Вещото лице е съобразило и обстоятелството, че ищцата е с прекаран мозъчен инсулт през 2016 г., последван от счупване на другата бедрена кост.

При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът се е съобразил с възрастта на ищцата – около 70 години и със здравословното й състояние към момента на постановяване на решението. Прилагайки принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, е направил извод, че претендираните морални вреди следва да се оценят на 20000 лв., който извод се споделя изцяло от настоящата инстанция. Приложените писмени доказателства – фактури и фискални бонове, съпоставени със заключението на медицинската експертиза, и след приспадане на стойността на медикаментите за лечение на придружаващите заболявания, установяват размера на разходи за лечението на ищцата в общ размер на 4123.51 лв.

Настоящата инстанция не споделя извода на съда относно съпричиняването на вредоносния резултат от дъщерята на ищцата, която – управлявайки инвалидната количка, е била длъжна своевременно да възприеме опасността и да заобиколи препятствието, а при насрещно движещо се МПС - да изчака преминаването му. Наличието на съпричиняване би било налице ако пострадалият със собствените си действия е допринесъл за настъпването на резултата. Доказателства за такова поведение не са представени, липсват и твърдения в тази насока. Поведението и действията на трето лице, в случая – дъщерята на ищцата, не са свързани с прилагане на последиците от съпричиняването, поради което извършената от съда редукция на размера на дължимите обeзщетения за имуществени и неимуществени вреди е незаконосъобразна.

При липсата на доказателства за съпричиняване на резултата от пострадалата ищца, размерът на присъдените неимуществени вреди следва да бъде определен на 20000 лева, а на имущeствени вреди – на 4123.51 лева. Обжалваното решение следва да се отмени в отхвърлителните му части до посочените суми, като исковете бъдат уважени за разликата от присъдените с решението размери, до цитираните по-горе суми.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                                       Р       Е       Ш      И:

 

ОТМЕНЯ решение № 56/24.04.2019 г. по гр.д.№ 183/18 г. на Окръжен съд – Търговище В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени предявените искове по чл.49 от ЗЗД от С.Ю.А. *** за обезвреда на неимуществени вреди за разликата от 5000 лева до 20000 лева и за имуществени вреди – за разликата от 1030.88 лева, до 4123.51 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Община Търговище, ЕИК 000875920, представлявана от Кмета д-р Д.Д., ДА ЗАПЛАТИ на С.Ю.А. от гр.Търговище, кв.“Запад“, бл.63, вх.А, ет.*, ап.*, ЕГН:********** сумата от 15000 лв. /петнадесет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди и сумата 3290.63 лв. /три хиляди двеста и деветдесет лева и 66 ст./ - обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на попадане и преобръщане на инвалидната й количката в необезопасена и необозначена дупка от уличната мрежа в гр.Търговище, ул.“Копривщица“, на 05.06.2018г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 56/24.04.2019 г. по гр.д.№ 183/18 г. на Окръжен съд – Търговище в останалите му обжалвани части.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

 

                                                                                       2.