ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

435/02.07.2015г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 02.07.2015г.  в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 319/2015  по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 564/25.06.2015 год по гр.д. № 388/2015 год на Окръжен съд Добрич, г.о. е повдигнат спор за опрделяне на компетентния съд да разгледа исковата молба, предявена от С.И.Х., А.А.А., Т.Х.А. и Р.А.Т. срещу В.П. *** в качеството му на управител на „Триада” ООД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците вследствие смъртта на общия им наследодател А.Т.Х..

Съставът на Апелативен съд намира следното:

Квалификацията на спорното право е дейност на съда по приложението на материалния закон, която той е длъжен да извърши служебно. При осъществяването й съдът взема предвид фактическите твърдения на ищеца, а не сочената от него като приложима правна норма.

В конкретния случай исковата молба не съдържа достатъчно конкретни твърдения, от които съдът да може да извлече правното основание на иска.

За да се определи правната квалификация – дали е по чл. 200 от КТ във вр. с чл. 57 от КСО, или по чл. 49 от ЗЗД, ищците е следвало да посочат конкретните обстоятелства, от които извличат основанието на своята претенция.

На първо място трябва да се уточни дали искът е предявен срещу дружеството в качеството му на работодател, предвид твърдението за липса на валидно сключен трудов договор. Ищците се позовават, че злополуката е призната за трудова, но не сочат с какъв акт е установено това, което е елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 200 от КТ.

В случай, че искът е насочен срещу В.П.П. като физическо лице на осн. чл. 45, респ. срещу дружеството на осн. чл. 49 от ЗЗД, ищците следва да изложат твърдения относно обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, в какво се състои противоправното и виновно поведение на деликвента, респ. кой е възложител на работата, при изпълнение на която са настъпили вредите. Да се обосноват предпоставките за настъпване на деликтната отговорност – виновно поведение, протвоправност и вреда.

И в двата случая следва да се посочи в какво се изразяват претърпените вреди и доколкото в исковата молба се споменава както за имуществени, така и неимуществени вреди, същите следва да се разграничат както по размер, така и по основание.

Без отговор на тези въпроси за съда, включително и за настоящата инстанция, е невъзможно да определи дали спорът е трудов, или по общия ред, от което зависи и родовата му подсъдност.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че делото следва да се изпрати на Окръжен съд Добрич, който след отстраняване на посочените нередовности на исковата молба и в случай, че ищецът посочи фактически твърдения, определящи иска като такъв по чл. 45, респ.49 от ЗЗД следва да го разгледа по същество с оглед претендирания размер на иска.

В случай, че уточненията очертават фактическия състав на чл. 200 от КТ делото следва да се изпрати на Районен съд Тервел, според правилата за родовата подсъдност по чл. 104 т.4 от ГПК.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд Добрич за изпълнение на горните указания.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                          

                   2.