О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№94

АПЕЛАТИВЕН СЪД - гр. ВАРНА, гражданско отделение, в закрито заседание на …03.02. 2016 г.  в състав :

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

    ПЕНКА ХРИСТОВА

като разгледа докладвано от съдия ДОНЧЕВА ч.гр.д. 32/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е частна въззивна жалба от „Банка Пиреос България” АД – София, чрез пълномощника адв. А., срещу Определение № 302 от 02.11.2015 г. на Търговищкия окръжен съд по в. гр. д. № 235/2015 г. с искане за неговата отмяна като неправилно.

В частната жалба се твърди, че определението освен незаконосъобразно е и вътрешно противоречиво. Цитира се ТР № 6/2013 г., от което се черпи извод за легитимация на банката да поиска заличаване на наложена от друг взискател по друго изпълнително дело възбрана. Моли за отмяна на съдебния акт на окръжния съд и разглеждане на спора по същество, като въззивната инстанция се разпореди държавния съдебен изпълнител да заличи процесната възбрана.

Не са постъпили отговори от длъжника – Ш.Б.Х. *** и от взискателя Национална агенция за приходите – София (НАП - София).

Съставът на Апелативен съд – Варна намира, че частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

Срещу длъжника Ш.Б.Х. има образувани две изпълнителни дела. Първото изпълнително дело № 78 с взискател НАП – София е образувано в СИС при РС – гр. Попово през 2011 г., а второто изпълнително дело № 146 с взискател (ипотекарен кредитор) „Банка Пиреос България” АД е образувано при ЧСИ Драганов през 2013 г. На 19.08.2011 г. върху имот на длъжника е наложена възбрана по изп. дело № 78/2011 г. от ДСИ. Същевременно по паралелно образуваното изп. дело № 146/2013 г. е проведена публична продан, завършила с влязло в сила и вписано в СлВ – Разград на 11.11.2014 г. постановление за възлагане на възбранения имот с купувач на имота настоящия въззивник.

При тези обстоятелства, банката е поискала първо от ЧСИ, а впоследствие и от ДСИ заличаване на наложената върху вече закупения имот възбрана, но е получила откази.

Предмет на обжалване пред ТОС е отказът на ДСИ, получен от банката на 25.08.2015 г., който отказ е мотивиран с това, че компетентен да поиска вдигане на възбраната е органът, който е извършил продажбата на имота (т.е. ЧСИ) или самия купувач, от СлВ, като евентуалния отказ на съдията по вписванията също подлежал на обжалване.

Търговищкият окръжен съд е приел частната жалба за недопустима, доколкото отказ за вдигане на възбрана не бил изпълнително действие, а и жалбоподателят не е страна по изпълнителното дело № 78/2011 г. 

При така установеното от фактическа страна, настощият състав прави следните правни изводи:

Съгласно посоченото в т. 5 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, обезпечителният процес съществува като отделна форма на процесуална защита, когато се осъществява преди началото на изпълнителния процес, като когато започне принудителното изпълнение на парично вземане, запорът и възбраната са насочване на принудителното изпълнение върху отделен имуществен обект, тъй като го запазват в патримониума на длъжника докато протича съответния изпълнителен способ. В този смисъл доколкото възбраната е наложена в изпълнителното производство, редът за обжалване действията на СИ е по чл. 435 и сл. от ГПК, а не по друг ред – напр. чл. 402 от ГПК (респ. позоваването на т. 6 от ТР № 6/2013 г. ОСГТК е неотносимо).

Ипотекарният кредитор е присъединен по право взискател и без да е депозирал молба пред съответния СИ (така т. 5 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК). При това положение същият не е трето лице, а взискател със същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател – чл. 457, ал. 1 от ГПК. От тук следва да се приеме, че жалбата на въззивника не изхожда от трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 от ГПК (както е прието от окръжния съд), а в качеството му на взискател срещу отказ на СИ да извърши искано изпълнително действие.

По въпроса дали заличаването на възбрана представлява изпълнително действие, според настоящия състав, отговорът е отрицателен, доколкото не касае нито насочване на принудително изпълнение, нито изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.

След като отказът на ДСИ да заличи наложената от него възбрана не представлява изпълнително действие, не намира приложение нормата на чл. 435, ал. 1 от ГПК, поради което жалбата на въззивника се явява недопустима.

С оглед изложеното, макар и по малко по-различни мотиви, обжалваното определение като правилно следва да се потвърди.

 

За пълнота на съдебния акт следва да се посочи, че защитата на банката не е изцяло зависима от провеждане на процедурата по чл. 435 и сл. от ГПК, а доколкото касае вписан в Служба по вписванията акт, то и редът за неговото заличаване следва да е съгласно чл. 31 от ПВ, като евентуалния отказ на съдията по вписвания ще подлежи на обжалване пред окръжния съд по реда на чл. 577, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 32а от ПВ и в което производство могат да бъдат разглеждани наведените от въззивника възражения.   

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 ПОТВЪРЖДАВА Определение № 302 от 02.11.2015 г., постановено по в. гр. д. № 235/2015 г. по описа на Търговищкия окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

     ЧЛЕНОВЕ: