ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

70

 

гр.Варна, 01.02.2018 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на … 02.2018 г., в закрито заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

 

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова ч.гр.д. № 32 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на М.А.Ф., подадена чрез адв. М.Т. и адв. А.М., против определение № 2723/23.10.2017 г., постановено по в.гр.д. № 2090/2017 г. на окръжен съд –Варна, с което на основание чл .229, ал. 1, т. 4 ГПК, е спряно производството по в. гр. дело № 2090/2017 год. по описа на ОС-Варна до приключването с влязъл в сила съдебен акт по допускането на делбата на производството по гр. дело № 3663/2015 год. по описа на РС-Варна, понастоящем образувано под № 1998/2016 год. по описа на ОС-Варна.

Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради несъобразяването му с процесуалния закон и липсата на предпоставките по чл. 229, ал1, т.4 ГПК, като е молила   за неговата отмяна.

Лицата на насрещната страна  не са подали отговор на жалбата.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна е и допустима, а разгледана по същество - е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК, съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

В настоящия казус, тези предпоставки са налице.

Въззивното производство пред окръжния съд е образувано по жалби на М.Ф. против основното и допълнително решение на районния съд, постановени по гр.д. № 14299/2015 г. ВРС, с които са отхвърлени исковете й срещу Т.Д.И. за заплащане сумата от 817, 29 лева, срещу П.Т.М. за заплащане на сумата от 777, 12 лева и срещу В.И.М. за заплащане на сумата от 654, 53 лева, всички суми  представляващи съответни на правото на собственост на всеки от ответниците в сградата на ул.»Ч.в.» № 15 в гр. Варна част от разходите, направени от ищцата, в общ размер на 4415, 50 лева, за узаконяване на сградата и за привеждането й в съответствие с одобрените проекти, предприети от ищцата в свой и в чужд интерес, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. В исковата си молба ищцата е твърдяла, че както тя, така и ответниците са собственици на отделни самостоятелни обекти в сградата, като тя притежава апартамент № 10, ап. № 11, ведно с 20, 50 кв. м. ид. части от  поземления имот, в който е построена сградата, а ответниците както следва: Т.И. е собственик на апартамент № 6, гараж № 3, офис „А” и маза № 8, както и на 14 кв. м. ид. части от дворното място; ответникът П.М. е собственик на  ап. № 4, офис № 5, гараж № 1, мази № 1 и № 11, както и на 74 кв. м. ид. части от дворното място, а ответникът В.М. е собственик на ап. № 9, гараж № 2, маза № 10 и на 74 кв. м. ид. части от дворното място.

Предмет на гр. д. 3663/2015 г. по описа на ВРС (в.гр.д. № 1998/20016 г. по описа на ВОС), прието от окръжния съд като преюдициално спрямо заведеното пред него дело, е заведения от М.Ф. и трети лица против настоящите ответници и трети лица иск за делба на същите самостоятелни обекти в сградата, посочени от М.Ф. като собствени на ответниците по настоящото дело. Към момента производството по допускане на делбата е висящо, като след обезсилване на решенето, делото е върнато от окръжния съд за ново разглеждане от районния съд.

Доколкото претенциите на ищцата по настоящото дело срещу всеки от ответниците са за заплащане на части от общата сума на сторените от нея разходи за сградата, съответни на правото на собственост на ответниците върху посочените от нея като собствени им самостоятелни обекти в сградата, а в производството по допускане на делбата, с влязло в сила решение, ще се разреши въпроса за наличието или липсата на съсобственост с трети лица върху тези обекти и евентуално на квотите на ответниците, производството по делбата се явява от значение за правилното разрешаване на настоящия правен спор.

Налице е хипотезата на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК и производството по в.гр.д. № 2090/2017 г. на окръжен съд –Варна, подлежи на спиране до приключването с влязъл в сила съдебен акт по допускането на делбата на производството по гр. дело № 3663/2015 год. по описа на РС-Варна. Предвид изложените съображения, оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.

Като е достигнал до идентичен с настоящия резултат, окръжният съд е процедирал правилно, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

         Водим от изложеното, Апелативен съд -Варна

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2723/23.10.2017 г., постановено по в.гр.д. № 2090/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд.

 

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, с частна касационна жалба, при условията на чл. 280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: