Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 19/26.02.2019г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети февруари, двехиляди и деветнадесета година, в състав:

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 32/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивни жалби срещу решение № 1685/16.10.2018 г. по гр.д.№ 1315/17 г. на Окръжен съд – Варна, с което са уважени отчасти предявените от К.А.Д. срещу „Гранд Хил Инвест“ ЕООД кумулативно съединени искове с правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД и са присъдени разноските по делото.

Ищцата обжалва решението в отхвърлителните му части относно претендираните и неприсъдени имуществени и неимуществени вреди. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна в тези части и за уважаване изцяло на предявените искове.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на ответното дружество оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в отхвърлителните части.

Пълномощникът на „Гранд Хил Инвест“ ЕООД обжалва решението в частта му, с която предявените искове са уважени. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния и на процесуалния закон с молба за отмяна и за отхвърляне изцяло на исковете.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на ищцата оспорва въззивната жалба на насрещната страна.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

    Предявени са от К.А.Д. срещу „Гранд Хил Инвест“ ЕООД, гр.Варна обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за  имуществени вреди в размер на 17280 лева и за неимуществени вреди в размер на 30000 лева, описани в исковата молба и настъпили в резултат от виновното и противоправно поведение на ответника, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането, до окончателното им изплащане; при условията на евентуалност, искове на същото основание са предявени срещу Р.Д.Н. ***.

Ответниците оспорват исковете и молят за отхвърлянето им като неоснователни; в условията на евентуалност е направено искане за намаляване на размера на претендираните имуществени и неимуществени вреди поради съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с нот.акт № 65, том 2, рег. № 3640, дело № 290/1999 г. К.А.Д. и С.Й.Д. са дарили на В.В.В. - дъщеря на дарителката, притежаваната в режим на СИО ½ ид.част от имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ № **, при запазване правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху целия имот от К.Д..

С решение по гр.д. № 8688/2007г. на ВРС, след допускане на делба при равни части между К.Д. и В.В., имотът - жилищна сграда, ½ ид.част от външен тоалет и ¼ ид.част от дворно място е изнесен на публична продан и с постановление от 23.01.2013 г. на ЧСИ Станислава Янкова по изп.дело № 20117190400071 е възложен на „Гранд Хил Инвест“ ЕООД.

С писмо кмета на район „Одесос“ от 07.01.2014 г. се установява, че  сградите, собственост на „Гранд Хил инвест“ ЕООД с ид.10135.1505.190.3 и с ид.10135.1505.190.5. са изградени без строителни книжа, но са търпими строежи, тъй като са изградени преди 31.03.2001 г. и е дадено предписание представляващия дружеството Р.Н. в срок от 30 дни да премахне тоалета, изграден върху стълбището и ВиК инсталацията към него. Същите указания за премахване се съдържат и в писмо от 17.01.2014 г.

Удостоверение от Община Варна, район „Одесос“ с дата 11.11.2014 г. установява, че при извършени проверки не е констатирано западното крило на сградата с ид.10135.1505.190.3 да е застрашено от самосрутване и не са давани предписания за събарянето й. Предписанието за събаряне е по отношение на незаконно изграденото в нея помещение – тоалет и ВиК инсталация в него.

С протокол от 18.07.2014 г. е констатирано, че сградата с ид.10135.1505.190.3  е премахната.

Страните не спорят относно факта, че през 2007 г. ищцата К.Д. е била диагностицирана с онкологично заболяване – рак на маточната шийка, във връзка с което са извършвани двукратни операции с последваща лъчетерапия. Приложена е епикриза от 21.05.2017 г. от Клиника по обща и онкогинекология при МБАЛ София и две заключения на назначена СМЕ, установяващи, че заболяването е резултат от инфекция с човешки папилома вирус, който е полово преносим и не са налице данни ракът на шийката на матката да е причинен от стрес или напрежение. Констатираното през 2015 г. състояние на ищцата, довело до нова оперативна намеса - конизация и  радикална хистеректомия е следствие на повторното й заразяване с човешки папилома вирус, а не е рецидив на заболяването, установено през 2007 г.

Съдържанието на епикриза от 21.10.2013 г., издадена от Клиниката по хипоталамо-хипофизарни, надбъбречни и гонадни заболявания към УСБАЛЕ „Акад.Иван Пенчев“ ЕАД гр.София установява диагноза Субклиничен синдром на Кушинг от м.08.2013 г., като от години ищцата е с кризи, изразяващи се в болки в корема, изпотяване, втрисане, сърцебиене и задух и е провеждано лечение и профилактика в периодите 09. - 14.04.2014 г. и 09. - 20.10.2014 г.

Заключението на назначената СМЕ с вещо лице - ендокринолог установява, че до момента не е установена динамика в размерите на двустранните аденоми на надбъбречните жлези, нито значително повишаване на нивата на кортизол, което означава, че вяма влошаване на състоянието на ищцата във връзка със Синдрома на Кушинг след диагностицирането му. Появата на симптоми като артериална хипертония, вегетативни оплаквания и емоционална лабилност могат да бъдат  следствие на предменопаузалната възраст на ищцата или да са провокирани от емоционален стрес, който също повишава нивото на кортизола, каквото повишение при ищцата не е констатирано.

По делото са приети заключения на две единични и една тройна съдебно-техническа и оценителна експертиза, установяващи, че процесните сгради с ид.10135.1505.190.3 - жилищна сграда и с ид.10135.1505.190.5 - стопанска постройка по описание външен тоалет, са разрушени. Описан е начина на строителство, време на изграждане на постройките, състоянието им към момента на събаряне и средният пазарен наем за претендирания период.

Относно състоянието на имота и емоционалното състояние на ищцата след събарянето на постройките са изслушани показанията на две групи свидетели – свид.Й. Г. и П.П., посочени от ищцата и свид.Г. Д. и В. Ж., водени от ответника.

Правилно съдът – въз основа на доказателствата по делото е приел, че са налице основания за ангажиране на отговорността на ответното дружество за виновно причинените на ищцата вреди, настъпили в резултат от умишлена събаряне на процесните сгради, по отношение на които същата има учредено пожизнено право на ползване.

Настоящата инстация споделя изцяло извода на съда относно обема на притежаваното от ищцата право на ползване с оглед обема на вредите,  произтекли за нея от събарянето. Тъй като с нот.акт за дарение 65, том 2, рег. 3640, дело 290/1999 г. ищцата и съпругът й са се разпоредили в полза на дъщеря си само с притежаваната от тях в режим на СИО собственост, останалата ид.част се е притежавала от К.Д. в лично качество. По отношение на непрехвърлената с дарение част от имота правото на ползване на ищцата произтича от правото й на собственост и е погасено с изнасянето на целия имот на публична продан въз основа на решението за извършване на делбата по гр.д. 8688/2007 г. на ВРС.

     Събраните по делото доказателства установяват, че към 12.06.2014 г. жилищната сграда с ид. 10135.1505.190.3 и външната тоалетна с ид. 10135.1505.190.5 са били фактически разрушени. Ответникът по делото не е доказал твърденията за самосрутване на жилищната сграда; не са представени доказателства за спазване на процедурата по чл.196, ал.3 и 4 и по чл.197 от ЗУТ, като ответното дружество, макар и собственик на сградата е следвало да зачете запазеното право на ползване на ищцата.

Учреденото по надлежен ред право на ползване на ищцата по отношение на жилищна сграда и външен тоалет е противопоставимо на собственика на имота, поради което лишаването на носителя му него представлява вреда и поражда правото да се претендира обезщетение за периода от датата на събарянето – 12.06.2014 г., до предявяването на иска – 12.06.2017 г. Обезщетението е в размер на средномесечния пазарен наем на имотите, определен съобразно обема на притежаваното право на ползване и състоянието на страдите. Правилно съдът е кредитирал заключението на тройната СТЕ в неговия втори вариант относно жилищната сграда, ведно с незаконно изградената тоалетна/баня, сутеренния етаж под жилищния етаж и ½ ид.част от външната тоалетна, който след редуциране с оглед обема на правото на ползване за процесния период е в размер на  3300 лева, ведно със законната лихва, поради което - в частта му относно присъдените имуществени вреди, решението следва да бъде потвърдено.

Правилно и при прилагане на принципа за справедливост, съдът е определил размера на обезщетението за претърпени от ищцата неимуществени вреди.

Назначените по делото три СМЕ не установяват по категоричен и безспорен начин, че събарянето на процесните сгради, виновно причинено от ответника е в причинна връзка с възникването, развитието или задълбочаването на заболяванията.

Ендокринологичното заболяване на ищцата е било диагностицирано през 2013 г. - преди вредоносните събития от 2014 г. и очевидно не е било провокирано от тях. Извършените през 2014 г. и 2015 г. образни изследвания на надбъбречните жлези не са установили повишаване на кортизоновите нива и влошаване на здравословното състояние на пациентката по този критерий. Заключението на вещото лице обосновава проявите на емоционална лабилност и вегетативните й оплаквания като симптоми или на стрегосенно въздействие, или на предменструален синдром, но без данни за пряка връзка с поведението на ответника.

Недоказани са и твърденията за връзка между събарянето на процесните сгради и диагностицираното онкологично заболяване на ищцата – рак на маточната шийка. Първите симптоми са установени през 2007 г., и са последвани от хирургична намеса и медикаментозно лечение.  До 2015 г. липсват данни за влошаване на състоянието й, което обосновава извода на вещите лица, че ищцата е била излекувана. Проявленията на заболяването през 2015 г. и извършената нова интервенция вещите лица обосновават с ново заразяване с HPV инфекция /човешки папилома вирус/ и предвид неговата подчертана вирусна етиология, изключват то да е причинено от стрес.

Изцяло правилен е извода за липса на причинно-следствена връзка между събитията от м.06.2014 г. и описаните в исковата молба заболявания на ищцата.

Съдът е обсъдил гласните доказателства, установяващи, че тя е била привързана към къщата, която принадлежала на нейните баба и дядо и където живяла до 2009 г. и отгледала там децата си; че след събарянето станала затворена и депресирана, ограничила социалните си контакти и служебните сбирки, изнервяла се от движението на много хора, появили се здравословните й проблеми. Отчетен е и факта, че въпреки привързаността си към имота, ищцата е престанала да бъде  собственик от 2013 г., а го е напуснала още през 2008-2009 г. и не е полагала  усилия за поддържането му, с оглед заключението на вещите лица, че сградата се е нуждаела от основен ремонт. Предвид изложеното и принципа на чл.52 от ЗЗД за справедливост при обезщетяване на вредите, правилен е извода на съда, че в полза на ищцата следва да се присъди обезщетение за причинени от ответника „Гранд Хил Инвест“ ЕООД неимуществени вреди в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 12.06.2014 г., до окончателното й изплащане.

При постановяване на решението не са допуснати нарушения, свързани с правилното приложение на закона. Решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, разноските остават за всяка от страните, както са направени.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                                       Р       Е       Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1685/16.10.2018 г. по гр.д.№ 1315/17 г. на Окръжен съд – Варна.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:          1.                          2.