О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   №  391         /15.07.2013 година, гр.Варна

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ЖАМБАЗОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                             ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 320 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1, във връзка с чл.83, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Веселив С. ***, в качеството му на процесуален представител на ищците-въззивници П.Е.Т. и М.Е.Т., двамата от гр.Варна, срещу определение № 1583/30.05.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1372/2013 година, с което е оставена без уважение молбата им за освобождаване от внасянето на държавни такси за предявените от тях облигационни искове. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му и уважаване на молбата.

Частната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното определение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което апелативната инстанция не намира за нужно да приповтаря неговите мотиви, а на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, като се има предвид и следното:

За да бъде освободено едно физическо лице от задължението да внесе дължимите за съответния случай държавни такси по смисъла на чл.83, ал.2 от ГПК е необходимо не само да се констатира, че то няма достатъчно средства да заплати тези такси в момента, но и че е полагало грижата на добрия стопанин за своето имущество, като го пази от разхищение (разпиляване). Точно заради това законът изисква да се изследват всички обстоятелства, които имат значение за случая - имотно състояние, здравословно състояние, семейно положение, трудова заетост и пр. Следователно, съдът следва да намери обективни причини, довели лицето до състоянието да не може да заплати в дадения момент дължимата такса, а не да „поощрява” нехайното отношение към имуществото чрез освобождаване от това публично фискално задължение.

От друга страна, по делото е безспорно, че двамата ищци, като наследници на своя баща за периода май-ноември 2008 година са получили по над 24000.00 лева от неговите спестявания, които те са могли да използват като ги вложат в банка и да реализират и значителни лихви върху тях, най-малко 6% годишна лихва, но това те не са направили. Двамата са на трудоспособна възраст и няма пречки да упражняват самостоятелна трудова заетост. Наред с това следва да се има предвид, че дължимата от всеки от ищците д.т.за първата съдебна инстанция е в размер на 1020.75 лева и тази сума не е в особено голям размер, за да се счита, че е извън техните възможности.

По изложените съображения ВАпС приема, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, ВАпС

 

 

                                                  О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1583/30.05.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1372/2013 година в частта, в която П.Е.Т. и М.Е.Т., двамата от гр.Варна, не са освободени от внасянето на дължимата за всеки от тях държавна такса за предявения облигационен иск.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите при условията на чл.274, ал.3 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.