О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                 №   426        /02.07.2014 година, гр.Варна

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                          ПЕНКА ХРИСТОВА

 

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 320 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1, във връзка с чл.437 от ГПК.

Образувано е по частни жалби на К.Ц.Ц. и Т.Й.Ц., двамата от гр.Варна, в качеството им на длъжници, срещу определение № 3600/26.11.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 3401/2013 година, с което е било прекратено производството по делото поради недопустимост на подадените преди това от тях жалби срещу постановлението за възлагане от 05.09.2013 година по изп.д.№ 190/2013 година по описа на ЧСИ с рег.№ 717 в КЧСИ. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени, като отмени и самото постановление за възлагане.

Насрещната страна Банка”ДСК” ЕАД гр.София, в качеството си на взискател по изпълнението, не е изразила становище по частните жалби.

Частните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното определение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК, който намира субсидиарно приложение и в изпълнителния процес, препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

От една страна, инстанционният съдебен контрол спрямо актовете на съдебния изпълнител е ограничен само до изрично предвидените в ГПК хипотези. По смисъла на чл.435, ал.3, предложение последно от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане само в два случая-ако наддаването не е извършено надлежно или ако възлагането не е станало по предложената най-висока цена.

От друга страна,  жалбите на длъжниците до ВОС са обосновани с твърдението, че в проданта (наддаването) не са били допуснати други лица и така тя е приключила само с едно наддавателно предложение. Тези твърдения обаче са останали недоказани – нито са ангажирани писмени доказателства, нито е направено искане за събиране на гласни доказателства. Това означава, че от гледна точка на процесуалния закон, ВОС не е допуснал нарушение, а обжалваният акт е правилен

От друга страна, макар и по-късно, наддавача обявен за купувач, е декларирал произхода на средствата, с които е заплатил предложената цена. По този начин допуснатия от ЧСИ пропуск е бил саниран и само за себе си това обстоятелство не се отразява нито на надлежността на наддаването, нито на размера на цената.

По изложените съображения следва да се приеме, че частните жалби са неоснователни, а обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                   О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3600/26.11.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 3401/2013 година.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.