О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

402

 

гр. Варна,   23  .06.2016 г.

 

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, на  23..юни две хиляди и шестнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                       ПЕНКА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Д. Джамбазова в. ч. гр. дело № 320 по описа за 2016 година:

 

        Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК и е образувано по частна жалба на Народно читалище „И – 1924”, БУЛСТАТ ……, чрез процесуален представител - адв. М.Д. срещу Определение № 746/22.03.2016 г. по в. гр. дело № 289/2016 г. на Окръжен съд – гр. Варна, с което е прекратено производството по подената от него жалба срещу действията на ЧСИ рег. № 717 Р.Т, поради недопустимост.

Оплакванията, подробно аргументирани в жалбата, са за нищожност, евентуално недопустимост, евентуално неправилност на постановения съдебен акт, като се моли за неговата отмяна и връщане на делото за произнасяне по същество. Жалбоподателят не претендира разноски за настоящото производство.

Не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Община Варна, с който да изрази становище по жалбата.

          Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съобаржения:

Изпълнителното производство е образувано срещу Народно читалище „И – 1924” по молба на взискателя – Община Варна, въз основа на Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-316/27.04.2016 г. за заплащане на дължима такса за битови отпадъци в размер на 2 091.17 лв., ведно с лихва за забава върху главницата в размер на 304.62 лв., изчислен към 27.04.2015 г., за имот, находящ се в гр. Варна, ул. „К. Р. Н.” № 103.

Обжалваните изпълнителни действия от длъжника Народно читалище „И – 1924” са 1/ образуването на изпълнително дело и 2/ непрекратяване на същото при наличие на императивни законови основания – чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК, а именно посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. Аргументи се черпят от това, че съгласно чл. 25 от ЗНЧ недвижимото и движимото имущество, собственост на читалищата, както и приходите от него не подлежат на принудително изпълнение освен за вземания, произтичащи от трудови правоотношения, както и от чл. 520, ал. 1 от ГПК, според който не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия от държавния бюджет.

По поставените в жалбата въпроси, настоящият състав на съда приема следното:

Страните в изпълнителния процес имат право да обжалват незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител, но в строго определените с разпоредбите на чл. 435 от ГПК хипотези. Всички останали действия са необжалваеми и не подлежат на съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Видно от правната норма длъжникът в изпълнителното производство не разполага с право на жалба нито срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство в която и да е хипотеза, включително посочената в жалбата на чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК, нито образуването на изпълнителното дело. Посоченото в алинея първа на чл. 435 ГПК „прекратяване” касае право на взискателя, а не и на длъжника, като в случая хипотезата има предвид постановление на съдебния изпълнител, с което той прекратява производството и по този начин лишава взискателя от възможността да се удовлетвори, а не и обратната хипотеза, когато отказва да го прекрати.

Отделно от горното, липсва изрично произнасяне на съдебния изпълнител по направения от жалбоподателя извод за дължимо прекратяване на производството на посоченото основание /единствено в мотивите на съдебния изпълнител по чл. 436, ал. 3 от ГПК е направен коментар на претенцията/. Само на това основание жалбата е недопустима, доколкото няма произнасяне от съдебния изпълнител.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

  Водим от горното, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 746/22.03.2016 г. по в.гр.д. № 289/2016 г. на Окръжен съд – гр. Варна.

  Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                 

                   2.