Р Е Ш Е Н И Е

136

гр. Варна, 16.10.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

 въззивно гражданско дело № 320 по описа за 2017-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивни жалби срещу решение № 118/11.05.2017 год. по гр.д. 45/2017 год. на ОС Търговище, с което са осъдени Е.И.И.,***, и Р.В.А. ***, на осн. чл. 45, ал.1 ЗЗД и при условията на солидарност помежду им, като преки причинители, както и В.Ш.А., НА ОСН. ЧЛ. 45 ЗЗД, и Я.С.А., на осн. чл. 48, ал.1 ЗЗД, при условията на солидарност със и в качеството им на родители на Р.В.А., да заплатят на И.Р.А. ***, сумата от 27000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания в резултат на средна телесна повреда, мозъчно сътресение с изпадане в пълно безсъзнателно състояние и епидурален вътрешночерепен кръвоизлив, нанесена от Р.А. и Е.И., на 22.05.2016 г. в гр. Търговище, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2016 год., като са ОТХВЪРЛЕНИ исковете за разликата над 27000 лв. до 30000 лв.; присъдени са държавни такси и разноски.

Подадена е жалба от Р.В.А. от с. Васил Левски, и родителите му В.Ш.А., НА ОСН. ЧЛ. 45 ЗЗД, и Я.С.А., срещу решението в частта му, с която исковете са уважени срещу тях за разликата над 15000 лв. Твърди се, че сумата е завишена и не е взето предвид съпричиняването от страна на ищеца, като се иска отхвърляне на исковете за разликата над 15000 лв.

Срещу тази жалба не е подаден писмен отговор.

Подадена е въззивна жалба и от Е.И.И. срещу решението в частта му, с която искът е уважен за разликата над 15000 лв. до 27000 лв. Твърди се, че в тази му част решението е несправедливо, тъй като не е взето предвид социалното  и имуществено положение на ответниците, както и наличното съпричиняване от страна на ищеца. Иска се отхвърляне на исковете над 15000 лв.

Срещу тази жалба не е постъпил писмен отговор.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от И.Р.А., в която решението се обжалва в отхвърлителната част за разликата над 27000 лв. до претендираните 30000 лв., ведно със законната лихва. Иска се уважаване на претенциите в пълен размер.

В съдебно заседание всяка от страните оспорва жалбата на другата страна.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред ОС са предявени искове с правно основание чл.45, ал.1 и чл.48, ал.1 от ЗЗД за сумата 30 000 лв. Ищецът И.Р.А. е твърдял в исковата си молба, че на 22.05.2016г. в гр.Търговище ответниците Е.И. и Р. В. А. са му нанесли побой, причинявайки му средна телесна повреда, изразяваща се в мозъчно сътресение и мозъчен кръвоизлив-състояние, свързано с реална опасност за живота, довело до необходимост от две черепно-мозъчни хирургични операции (втората-предстояща), в резултат на което е претърпял, търпи и ще продължава да търпи изключително сериозни болки и страдания - страх, изнервеност, липса на сън, притеснения от загуба на работа и доходи, за неестетичен външен вид и други неблагоприятни изживявания, невъзмездени до настоящия момент, за което лична отговорност носят и родителите на втория от преките причинители - тогава непълнолетен -  В. Ш. А. и Я.С.А., поради лошо възпитание и неупражнен достатъчен родителски контрол. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да му заплатят обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва върху  главницата от датата на увреждането до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

По реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК пред ОС са постъпили писмени отговори от всеки един от ответниците,  със становище за допустимостта на исковете,  оспорване на иска по чл.45, ал.1 от ЗЗД от първия ответник в размера му над 5 000 лв. и на исковете по чл.45, ал.1 и чл.48, ал.1 от ЗЗД от останалите трима ответници - в размера им над 3 000 лв. Възраженията са обосновани с доводи за несъответствие на претендирания размер на обезщетението със степента на вредата, съобразно критериите за справедливост, както и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, предизвикал инцидента в нетрезво състояние, довело и до затруднение за своевременното правилно диагностициране в медицинското заведение.

По делото от фактическа страна се установява, че с одобрено от наказателния съд на 19.09.2016 г. споразумение по н.о.х.д. № 1082/2016г. на Районен съд-Търговище Е.И. и Р.А., непълнолетен към момента на инцидента, са признати за виновни в престъпление по чл.129, ал.1 от НК за това, че на 22.05.2016г. в гр.Търговище, в съучастие като съизвършители, причинили на ищеца И.А. средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота - мозъчно сътресение с епидуларен вътрешночерепен кръвоизлив.

 Съгласно разпоредбите на чл. 383, ал.1 от НПК и чл. 300 от ГПК, одобреното от наказателния съд споразумение по н.о.х.д.№1082/2016г. на Районен съд-Търговище е задължително за гражданския съд относно това, дали е извършено деянието-причиняване на средна телесна повреда, неговата противоправност и виновността на преките причинители, поради което предявеният иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД, ведно с претенцията за лихва по чл.86, ал.1 във вр.с чл.84, ал.3 от ЗЗД са доказани по основание, за което и не се спори по делото. Не се спори и относно отговорността на родителите на Р.А. на осн.чл.48, ал.1 от ЗЗД.

Не се спори и по отношение на настъпилите вредни последици от престъплението за И.А., които се установяват от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза и събраните гласни доказателства: в резултат на удари с юмруци по лицето и последващо падане, пострадалият е получил мозъчно сътресение с изпадане в пълно безсъзнателно състояние, придружено с разкъсване на кръвоносен съд и кръвоизлив в черепната кухина, наложило трепанация на черепа, което състояние представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота - средна телесна повреда по смисъла на чл.129, т.2 от НК с над средна степен на тежест в рамките на средните телесни повреди, като без спешна оперативна интервенция би настъпила смърт. Освен извършената трепанация, на пострадалия му предстои нова оперативна интервенция за закриване на костния дефект на черепа. /Такава вече е извършена понастоящем./Болките при тези травми обичайно са силни и продължителни, като за значителен период от време остават неблагоприятни симптоми на централната нервна система, като силна раздразнителност, нарушения в съня, емоционална лабилност, силно и продължително главоболие, намаляване на вниманието, намаляване на паметовата способност и пареза на крайниците. От показанията на разпитаните по делото свидетели, роднини на пострадалия, съответно чичо му, майка му и братовчед му, се установява безпротиворечиво и при условията на чл. 172 ГПК, че И. е преживял силни болки и страдания, продължаващи и към момента, като е в непрекъснат страх от нараняване преди предстоящото затваряне на черепа, в резултат на което е загубил и работата си, има световъртеж, трудно спи и е раздразнителен, ограничл е силно социалните контакти. Пред настоящата инстанция е представено доказателство, че втората оперативна интервенция вече се е случила, черепът е затворен, като И. се е възстановил без усложнения след операцията и няма дефицити на нервната система.

Установява се от всички доказателства по делото, че И. е претърпял значителни болки и страдания, несгоди и притеснения, дълго лечение, променило се е значително качеството му на живот, настъпили са трайни ограничения. От друга страна, има добри прогнози за лечението му и възможност да възстанови в голяма степен външния си вид. В представената епикриза пред ВАпС няма неблагоприятни прогнози, но следва да се предпазва от силно слънчево греене, от тежки физически натоварвания, от вредни вещества.

За да се определи размерът на дължимото обезщетение следва да се съобрази не само видът, интензивността, продължителността на неимуществените вреди, обсъдени по-горе, а също и наличието и степента на съпричиняването от страна на пострадалия, съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД.

Съгласно показанията на св. С.А., брат на Р.А., ценени също при условията на чл. 172 ГПК, като съответстващи на останалите доказателства по делото и по същество неоспорени от пострадалия, И. е бил в нетрезво състояние, потвърдено и в отразената в приложения медицински лист за преглед на пациент №5473/22.05.16г. анамнеза, което състояние, според вещото лице, е повлияло на степента на равновесие, улеснявайки падането, както и е затруднило диагностицирането в болницата. С оглед показанията на посочения свидетел и материалите от досъдебното производство, И. е бил неадекватен, помолен от охраната да напусне дискотеката, носел е със себе си бутилка алкохол, която неволно е изтървал в краката на свидетеля. И. сам е провокирал цялата компания на извършителите словесно и е посегнал да удари братът на свидетеля, но след като самият той е бил ударен от св. С.А.. Или между страните се е случила пиянска свада, тъй като всички са били в нетрезво състояние, не може да се каже, че някой от тях е бил по-агресивен от другия и да се определи „процент“ на агресията и провокацията. Словесната агресия е не по-малко укорима и опасна от физическата. В този пиянски инцидент всяка от страните е можела да причини на другия значително увреждане, както се е и случило. Настоящият състав намира в този смисъл, че поставяйки себе си в нетрезво състояние, в което не може да контролира поведението си, И. значително е допринесъл за случилия се инцидент, и с провокативно поведение, на което на практика са реагирали извършителите на престъплението, и с невъзможността да пази равновесие. В случая съществен е въпросът не кой кого пръв е ударил, а доколко всяка от страните е демонстрирала агресивно поведение и е подклаждала конфликта, а може да се каже, че всички страни са участвали в инцидента с агресивно поведение в степен, която прави неизбежно и физическото насилие.

 При така установените обстоятелства, следва да се приеме, че за създадената опасност за живота на И. и за значителните болки и страдания, които той търпи вече втора година и ще търпи още дълго, справедливото обезщетение би било в размер на поне 35000 лв., но то следва да се намали съобразно със съпричиняването на вредоносния резултат до 22000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 22.05.2016г., като в останалата част до пълния претендиран размер от 30 000 лв., исковете следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Предвид частично различните изводи от тези на ОС, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която исковете са уважени в размер над 22000 лв., и вместо него да се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят и за разликата от 22000 лв. до 27000 лв., ведно със законната лихва. В останалите му части, отхвърлителната за разликата над 27000 лв. до 30000 лв., и осъдителната за сумата от 22000 лв., ведно със законната лихва, решението следва да се потвърди.

Следва да се измени размерът на дължимата по сметка на окръжния съд следваща се държавна такса, чийто размер да се измени от 1 080 лв. на 880 лв. Следва да се редуцира и размерът на направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лв., на осн.чл.78, ал.6 от ГПК, и за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 във вр.с ал.1, т.2 от ЗАдв от 1 340 лв. на 1190 лв. върху уважената част от исковете.

Ищецът следва да бъде осъден да  заплати още разноски за първата инстанция, съобразно с отхвърлената част от исковете: на първия ответник направените по делото разноски в размер на 181 лв. общо или още 33 лв. на присъдените от ОС 148 лв. на Е.И., а на ответниците В.А. и Я.А. -направените по делото разноски в размер на 187 лв. или още 24 лв. над присъдените 153 лв. от ОС.

Разноски за въззивната инстанция: пълномощникът на И.А. е заявил, че не претендира разноски за въззивната инстанция. Разноски е претендирал Е.И., като от тях следва да му се присъди сумата от 304 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.

Предвид горното , съдът

 

                                     РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ решение № 118/11.05.2017 год. по гр.д. 45/2017 год. на ОС Търговище, САМО В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО  са осъдени Е.И.И.,***, и Р.В.А. ***, на осн. чл. 45, ал.1 ЗЗД и при условията на солидарност помежду им, като преки причинители, както и В.Ш.А., НА ОСН. ЧЛ. 45 ЗЗД, и Я.С.А., на осн. чл. 48, ал.1 ЗЗД, при условията на солидарност със и в качеството им на родители на Р.В.А., да заплатят на И.Р.А. ***, обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания в резултат на средна телесна повреда, мозъчно сътресение с изпадане в пълно безсъзнателно състояние и епидурален вътрешночерепен кръвоизлив, нанесена от Р.А. и Е.И., на 22.05.2016 г. в гр. Таърговище, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2016 год., ЗА РАЗЛИКАТА НАД сумата от 22000 лв. /ДВАДЕСЕТ И ДВЕ ХИЛЯДИ/, ДО 27000 ЛВ., и в частта, с която са присъдени държавни такси и разноски над следните размери: в частта, с която Е.И.И.,***, и Р.В.А. ***, на осн. чл. 45, ал.1 ЗЗД и при условията на солидарност помежду им, като преки причинители, както и В.Ш.А., НА ОСН. ЧЛ. 45 ЗЗД, и Я.С.А., на осн. чл. 48, ал.1 ЗЗД, при условията на солидарност със и в качеството им на родители на Р.В.А., са осъдени да заплатят по сметка на ОС Търговище д.т. съобразно уважената част от исковете над размер на 880 лв.; в частта, с която същите лица са осъдени да заплатят на адвокат Н.С. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 във вр.с ал.1, т.2 от ЗАдв в размер над 1190 лв. върху уважената част от исковете; и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на И.Р.А. *** срещу Е.И.И.,***, и Р.В.А. ***, на осн. чл. 45, ал.1 ЗЗД и при условията на солидарност помежду им, като преки причинители, както и В.Ш.А., НА ОСН. ЧЛ. 45 ЗЗД, и Я.С.А., на осн. чл. 48, ал.1 ЗЗД, при условията на солидарност със и в качеството им на родители на Р.В.А., за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания в резултат на средна телесна повреда, мозъчно сътресение с изпадане в пълно безсъзнателно състояние и епидурален вътрешночерепен кръвоизлив, нанесена от Р.А. и Е.И., на 22.05.2016 г. в гр. Таърговище, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2016 год., ЗА РАЗЛИКАТА НАД сумата от 22000 лв. /ДВАДЕСЕТ И ДВЕ ХИЛЯДИ/, ДО 27000 лв.

ОСЪЖДА И.Р.А. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.И.,*** и на В.Ш.А., и Я.С.А., допълнителни разноски за първата инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете: на първия ответник Е.И.И. направените по делото разноски в размер на още 33 лв. над присъдените от ОС 148 лв., а на ответниците В.А. и Я.А. - направените по делото разноски в размер на още 24 лв. над присъдените 153 лв. от ОС.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 118/11.05.2017 год. по гр.д. 45/2017 год. на ОС Търговище, САМО В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО  са осъдени Е.И.И., ЕГН **********,***, и Р.В.А., ЕГН **********,***, на осн. чл. 45, ал.1 ЗЗД и при условията на солидарност помежду им, като преки причинители, както и В.Ш.А., ЕГН **********, на осн. чл. 45 ЗЗД, и Я.С.А., ЕГН **********, на осн. чл. 48, ал.1 ЗЗД, при условията на солидарност със и в качеството им на родители на Р.В.А., да заплатят на И.Р.А. ***, сумата от 22000 лв. /ДВАДЕСЕТ И ДВЕ ХИЛЯДИ/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания в резултат на средна телесна повреда, мозъчно сътресение с изпадане в пълно безсъзнателно състояние и епидурален вътрешночерепен кръвоизлив, нанесена от Р.А. и Е.И., на 22.05.2016 г. в гр. Таърговище, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2016 год., както и в частта, с която са ОТХВЪРЛЕНИ исковете за разликата над 27000 лв. до 30000 лв.; и в частта, с която са присъдени държавни такси и разноски в следните размери: в частта, с която Е.И.И.,***, и Р.В.А. ***, на осн. чл. 45, ал.1 ЗЗД и при условията на солидарност помежду им, като преки причинители, както и В.Ш.А., НА ОСН. ЧЛ. 45 ЗЗД, и Я.С.А., на осн. чл. 48, ал.1 ЗЗД, при условията на солидарност със и в качеството им на родители на Р.В.А., са осъдени да заплатят по сметка на ОС Търговище д.т. съобразно уважената част от исковете в размер на 880 лв. и 100 лв. за възнаграждение на вещото лице; в частта, с която същите лица са осъдени да заплатят на адвокат Н.С. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 във вр.с ал.1, т.2 от ЗАдв в размер на 1190 лв. върху уважената част от исковете; в частта, с която  е осъден И.Р.А. да заплати на Е.И.И.,*** и на В.Ш.А., НА ОСН. ЧЛ. 45 ЗЗД, и Я.С.А., в качеството им на родители на Р.В.А., разноски за първата инстанция, съобразно с отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА И.Р.А. *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.И.,*** сумата от 304 лв. разноски за въззивната инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ :