РЕШЕНИЕ

 

151

 

гр.Варна, 14.10.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на втори октомври, две хиляди и тринадесета година в открито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                     ПЕТЯ ПEТРОВА

 

Секретар Ю.К.                      

Прокурор,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 321/13 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуалните представители на К.П.К. *** срещу решението на Окръжен съд-Варна от 11.04.2013 г. по гр.д.№1643/11 г. в частта му, с която е уважен иска по чл.227, ал.1,т.3 от ЗЗД за 3/8 ид.ч. от процесния недвижим имот. Оплакванията са за нарушение на материалния и на процесуалния закон, с молба за отмяна и за отхвърляне изцяло на предявения иск.

Ответната страна оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск по чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД – от П. П. К. и Н.М.К. за отмяна на дарението, предмет на нот.акт № 181, том ХХ, н.д.№ 5199/93 г. – по отношение на ½  - поради отказ от страна на ответника за осигуряване на издръжката им.

В хода на производството ищецът е починал и в правата му и встъпила неговата съпруга – втората ищца.

Оспорвайки изцяло иска, ответникът твърди, че е знаел за нуждата на ищците от издръжка. Запазвайки право на ползване върху имота, те не са имали жилищна нужда; оказвал им е помощ – макар и рядко /закупуване на бойлер/; не е получил писмо – покана от ищцата, която е отказала предложена й сума от 200 лева. Пред настоящата инстанция се навеждат доводи за процесуални нарушения поради неконституиране като страна на другата надарена – дъщеря на ищцата, за която се твърди, че е изпълнявала задължението за осигуряване на издръжка.

Не се спори между страни, установява се от приложените писмени доказателства, че  с нот. акт № 181, том ХХ, н.д.№ 5199/93 г. първоначалните ищци са дарили на сина на ищеца и на дъщерята на ищцата по ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Варна, подробно описан в акта за собственост.

Разпитаните по делото свидетели Х.Х. и Н.Ж. установяват, че макар и да живеели скромно, ищците изпитвали недостиг на средства поради влошеното здравословно състояние на  ищеца. Ответникът – въпреки молбите за помощ, не се отзовавал, свидетелите не го познават или не са го виждали да посещава ищците; полагали са им с различни парични суми.

От представените удостоверения от 30.05.2011 г. и от 31.05.2011 г. от НОИ – РУ „Социално подпомагане”-Варна се установява размера на получаваните от ищците пенсии – 143.64 лева от ищцата и 217.90 лева – от ищеца. Назначена е СИО, чието заключение е прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните. Съобразно това заключение за периода от 2008 г. до 2012 г. е установен ежегоден недостиг на средства за живот между 500 лева и 2000 лева. При изготвянето на заключението е съобразено, че ищците обитават процесното жилище, тяхното здравословно състояние, декларираните получени от ответника суми – 150 лева за 2009 г. и 100 лева за 2010 г.

Приложената медицинска документация установява влошено здравословно състояние на ищеца от 2003 г. след претърпян хеморагичен мозъчен инсулт и последвали усложнения, починал в хода на процеса.

Изхождайки от характера на иска по чл.227, ал.1,б.”в” от ЗЗД, предмет на спора, на доказване в процеса подлежат фактите: трайна нужда на дарителя от средства за издръжка; поискване на издръжка – узнаване на очакването на помощ от дарителя; отказ на надарения да я дава.

Доказателствата по делото установяват наличието на трайна нужда от страна на дарителите – получаваните от тях пенсии не са били достатъчни по размер за задоволяване на индивидуалните им потребности с оглед влошеното здравословно състояние на П. К..

По делото е приложено писмо, изходящо от ищцата, получаването на което се оспорва от ответника, съдържащо искане за осигуряване на издръжка предвид здравословното състояние на баща му. Гласните доказателства установяват също устна покана от страна на ищцата за помощ. Като покана следва да се приеме и предявяването на исковата молба, след което също не е последвало осигуряване на издръжка. Безспорно е установена финансова помощ в общ размер на 250 лева през периода от 2009 до 2010 година, които средства безспорно не са покрили нуждите на ищците от издръжка.

Задължението на надарения за осигуряване на издръжка възниква тогава, когато възникне необходимост за дарителя от нея. Това задължение възниква с оглед едностранния характер на дарението като договор. Преценката на признателност на надарения е строго лична и дарителят може свободно да избира от кого от надарените да иска издръжката. В този смисъл, изпълнението на задължението за осигуряване на издръжка от страна на втората надарена, не освобождава ответника от него.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения, предвид неучастието на втората приобритателка по договора като страна в процеса. За разлика от задълженията на приобритателите по договор за издръжка и гледане, които по характера си са неделими, задължението на надарените по договор за дарение са единствено да приемат дарението. С оглед характера на договора за дарение, дължимата издръжка не обосновава понятието неделимост на задължението за издръжка от страна на надарените към дарителите. По искането за привличането на втората надарена като трето лице-помагач в процеса съдът се е произнесъл с влязло в сила определение, поради което не е налице нарушение на процесуалния закон при постановяване на решението.

Решението – в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено, като въззивникът бъде осъден да заплати на въззиваемата сумата от 1000 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                             Р       Е       Ш      И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Варна от 11.04.2013 г. по гр.д.№ 1643/11 г. в обжалваните му части. В необжалваната му част решението  е влязло в сила.

ОСЪЖДА К.П.К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.К. сумата от 1000 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                   2.