Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

150

 

гр.Варна,  14 .10.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на двадесет и трети септември, двехиляди и петнадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

Секретар Ю.К.,

Прокурор ,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 321/15 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на Т.А.Я. от гр.Бургас срещу решение № 648/2.04.2015 г. по гр.д.№ 2371/2013 г. на Окръжен съд – Варна, VІ състав в частта му, с която са отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове срещу И.Г.Д.: с правно основание чл.240, ал.4 от ЗЗД за сумата от 25401.58 лева – неизпълнено задължение по договор за заем и с правно основание чл.59 от ЗЗД – за разликата над уважения размер от 1154.12 лева до предявения размер от 25401.58 лева. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на един от предявените при условията на евентуалност искове.

Ответникът оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваните му части.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлжна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативмен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са при условията на евентуалност кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240 от ЗЗД, евентуално – чл.59 от ЗЗД от Т.А.Я. против И.Г.Д. за сумата от 25 401,58 лева.

Ищецът твърди, че през месеците юли-август 2008 година, превел по банкова сметка ***,58 лева като паричен заем, които - въпреки отправените до него покани, не са върнати. Моли съда да постанови решение, с което да го осъди за заплащане на исковата сума - неизпълнено задължение за връщане по договор за заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане.

В условията на евентуалност претендира присъждане на същата сума като неоснователно обогатяване.

В срока по чл.143 от ГПК е допълнил исковата си молба с твърдения за търговски отношения между представляваните от ищеца дружества с ОВМ България, на което ответника е бил национален мениджър.

Оспорвайки иска, ответникът твърди, че не е получавал в заем парични средства и не е поемал задължение за връщането им. Оспорва твърденията за неоснователно обогатяване, тъй като след получаване на сумите ги е преведел по банковата сметка на трето лице за закупуването на стоки, поръчани от ищеца.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че през периода 23. 07. 2008 г. — 29. 08. 2008 г ищецът превел по личната банкова сметка ***, 58 лева.

По делото са приети заключения на назначени СИЕ, установяващи банкови преводи в периода 2008 г. – 2009 г.:

от „Автоспектър 2002"ЕООД - на „Георгиус ауто ент болт рипеър” и Георгиус рипеър”, представлявани от българския гражданин Георги Симеонов;

от И.Г.Д. в периода м юли-септември 2008 год. - към САЩ, на името на Г. С. общо сумата от 23 997,43 лева, като извършените от ответника преводи към Г. С. са в качеството му на физическо лице, а не като представляващ дружествата „Георгиус ауто енд болт рипеър" и „Георгиус рипеър".

Заключенията на вещите лица са непротиворечиви и допълващи се и установяват по размер и дати превежданите парични суми.

След получаване на всяка една от наредените от ищеца парични суми в общ размер на 23 997.46 лева, ответникът ги е превеждал в САЩ по личната банкова сметка ***, за което банката е удържала такса от по 50 лева на превод или общо 250 лева. Ответникът е задържал и сумата от 1154, 12 лева, за която твърди, че е договорена комисионна за извършеното посредничество за доставка на автомобили и други вещи от САЩ: „БМВ Х6 — 2 броя; БМВ 24 роудстър, автомобилни гуми и масажен стол. Доставката е извършена от представляваните от Г. С. търговските дружества - „Георгиус Ауто енд боат рипеър" чрез вносител „Авто спектър 2002" ЕООД – за лизингополучател – дружества, представлявани от ищеца. По този факт не се спори, той се установява от декларации от Агенция „Митници" ЦМУ, с приложени към тях търговски документи, електронна кореспонденция между страните и частично - от показанията на свидетеля В. Л. С.

Настоящата инстанция изцяло споделя правните изводи на първоинстанционния съд относно недоказаност на твърденията за наличието на договор за заем между страните по отношение на исковата сума. Не са представени по делото писмени доказателства в подкрепа на твърденията за валидно възникнало заемно правоотношение. При липсата на установяване с допустими доказателства, наведените твърдения на ищеца са наличието между страните по делото на договор за заем са недоказани и искът по чл.240 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

Претенцията по чл.59 от ЗЗД е предявена при условията на евентуалност. В частта му, с която съдът е приел частична основателност за сумата от 1154,12 лева, решението е влязло в сила и не е предмет на разглеждане от настоящата инстанция.

Съгласно чл.59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

От доказателствата по делото следва извод, че получените от ответника суми незабавно са били превеждани по банков път на трето за процеса лице Г. С., във връзка с доставката на движимите вещи, заявени от ищеца. Тъй като исковата сума е била превеждана от ответника на трето лице и представлява част от платената цена за доставени движими вещи, не е налице обогатяване за ответника в този размер. Липсва обедняване на ищеца, тъй като той срещу заплащане на цена по банкова сметка ***, а оттам - по банкова сметка ***, е получил чрез посочено от него дружество собствеността върху движими вещи.

Решението – в обжалваната му част следва да бъде потвърдено, като в полза на въззиваемия бъдат присъдени направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 1500 лева, съобразно представения списък.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 648/2.04.2015 г. по гр.д.№ 2371/2013 г. на Окръжен съд – Варна, VІ състав в частта му, с която са отхвърлени предявените при условията на евентуалност от Т.А.Я. срещу И.Г.Д. искове: с правно основание чл.240, ал.4 от ЗЗД за сумата от 25401.58 лева – неизпълнено задължение по договор за заем и с правно основание чл.59 от ЗЗД – за разликата над уважения размер от 1154.12 лева до предявения размер от 25401.58 лева. В необжалваната му част, решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Т.А.Я., ЕГН:********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Г.Д., направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1500 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                             2.