Р Е Ш Е Н И Е

184

гр.Варна, 08.12.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№321/17г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от „Енерго-про Мрежи”АД, гр.Варна чрез процесуалния му представител адв.Н.Б., против решение №77/21.04.2017г., постановено по гр.д.№278/ 16г. по описа на ШОС, с което „Енерго-про Мрежи”АД е осъдено да заплати на „Чалъкови 2008”ЕООД на осн. чл.50 от ЗЗД сумата от 146 406лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца на 05.04.2013г. имуществени вреди, причинени от вещ - електропреносната мрежа, находяща се под надзора на ответното дружество, както и сумата от 44 655, 78лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 27.05.2013г. до 26.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 14 046,47лв., представляваща направените по делото разноски, като решението е постановено при участието на ЗАД „Алианц България”, гр.София като трето лице помагач на страната на ответника.В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, евентуално се претендира да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Чалъкови 2008”ЕООД, гр.Върбица, представлявано от управителя Р.Д.Ч., в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния представител адв.И.К. и в хода на производството поддържа становище за неоснователност на подадената жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Третото лице помагач ЗАД „Алианц България”, гр.София чрез процесуалния представител ю.к.С.Л. поддържа становище за основателност на подадената жалба.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът „Чалъкови 2008”ЕООД излага, че на 05.04.2013г. вследствие възникнал пожар е била увредена собствената му сграда, находяща се в гр.Върбица, ул.”Милан Борисов”№13, представляваща едноетажен склад, масивна конструкция, със застроена площ от 274, 32 кв.м., ведно с находящите се в него движими вещи.С влязло в сила Постановление от 30.08.2013г. на РП-Велики Преслав е прекратено ДП №134/13г. по описа на РУ „Полиция”-Велики Преслав, образувано против неизвестен извършител за престъпление по чл.330, ал.1 от НК.В същото е прието, че причината за пожара в сградата е възникнало непълно късо съединение между проводниците на уличната електропреносна мрежа. Идентично становище е дадено в събраната по реда на чл.208 от ГПК комплексна СТЕ по гр.д.№557/13г. по описа на РС-Велики Преслав.Като следствие от пожара ищецът е претърпял имуществени вреди в общ размер от 151 406лв., от които 106 474лв. от унищожените движими вещи - материални запаси, дълготрайни активи и други, и 44 932лв. от щетите по сградата.Видът и размерът на вредите е установен също от събрана по цитираното гр.д.№557/13г. СТЕ.Вредите са причинени от вещ, собственост на ответника „Енерго-про Мрежи”АД и произлезли единствено от конкретните й свойства, предвид което и същият дължи обезщетение на ищеца за претърпените от него имуществени вреди.С влязло в сила решение, постановено по гр.д.№183/ 14г. по описа на РС-Велики Преслав, е уважен предявеният от „Чалъкови 2008” ЕООД против „Енерго-про Мрежи”АД частичен иск за присъждане обезщетение за вредите, а именно сумата от 5 000лв. /част 3 000 лв. за щетите на движимите вещи и част 2 000лв. за щетите върху сградата/.Установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със СПН и за настоящото производство, като следва да бъде зачетена и СПН за отхвърлените като неоснователни възражения на ответника за съпричиняване на вредите от ищеца и за наличието на непреодолима сила.Предвид изложеното претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 146 406лв. /разликата между 151 406лв. и присъдените 5 000лв./, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 27.05.2016г. до окончателното изплащане, както и сумата от 44 655, 78лв., представляваща законна лихва върху главницата от 146 406лв. за периода от 27.05.2013г. до 26.05.2013г., вкл. 

Ответникът „Енерго-Про Мрежи”АД, гр.Варна в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.Поддържа, че формираната между страните СПН по уважения частичен иск е само по отношение размера на уваженото съдебно предявено вземане, но не и по отношение на непредявените части от него, вкл. не са преклудирани възраженията на ответника срещу съществуване на сега предявеното спорно право.За претърпените от ищеца вреди ответникът не носи отговорност, т.к. причините за събитието стоят извън вещта и нейните свойства и са резултат изцяло от външни фактори, имащи характер на непреодолима сила.Непълно късо съединение между проводниците на уличната електропреносна мрежа е възникнало вследствие на силен вятър в порядъка на 15-17 м/с, т.е. при липса на вятър и при вятър с по-ниска стойност същото не би възникнало.Настъпилото природно явление по своя произход е случайно и разкрива признаците на непреодолимост и непредотвратимост. Непреодолимата сила изключва приложението на безвиновния фактически състав на чл.50 от ЗЗД.Отделно ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат чрез своето бездействие и нарушаване нормите за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатацията на обекта, а именно не е осигурил изискуемите се от нормативната уредба пожарогасители, пожароизвестителни системи и пожарогасителни системи.Претендираното от ищеца обезщетение за вреди е в завишен размер, като не е съобразена балансовата стойност на увредените ДМА съобразно тяхната амортизация и загубата от обезценката им.Оспорва и наличието в обекта към момента на събитието на посочената от ищеца стока и продукция.      

По искане на ответника, направено в срока по чл.219, ал.1 от ГПК, с определение от 13.12.2016г. от първоинстанционния съд е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника ЗАД „Алианц България”, гр.София, с което ответникът има сключена застраховка гражданска отговорност към трети лица за периода 01.01.2013г.-31.12.2013г.ЗАД „Алианц България” в депозирания отговор поддържа становище за неоснователност на исковете по съображения, идентични с тези на ответника, и моли да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр.осн. чл.50 и чл.86 от ЗЗД.

С решение №269/21.12.2015г., постановено по гр.д.№183/14г. по описа на РС-Велики Преслав, влязло в сила на 18.05.2016г., са уважени предявените от „Чалъкови 2008”ЕООД против „Енерго-Про Мрежи”АД частичeн иск с пр.осн. чл.50 и иск с пр.осн. чл.86 от ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 5 000лв., представляваща главница, частично от сумата от 151 406лв.-обезщетение за претърпени от ищеца на 05.04.2013г. имуществени вреди, причинени от вещ-електропреносната мрежа, собственост на ответното дружество, ведно със закон -ната лихва върху главницата, считано от 14.04.2014г. до окончателното изплащане, както и сумата от 519, 09лв., представляваща законна лихва върху горната главница за периода 06.04.2013г. до 13.04.2014г.Настоящото производството има за предмет остатъкът от твърдяното вземане на ищеца за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 146 406лв., както и законна лихва върху тази главница.Въпросът ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото право, е предмет на т.д.№3/16г. на ОСГТК на ВКС, по което понастоящем не е постановено решение.Настоящият състав споделя становището, че решението по уважен частичен иск не формира сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право за предявен в друг исков процес иск за разликата до заявения пълен размер на вземането и съответно относно несъществуването на твърдените от ответника по частичния иск правоизключващи възражения, касаещи тези факти.Съгласно чл.298, ал.1 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание.Обективните предели на СПН обхващат само предмета на делото, т.е. спорното право, очертано от основанието, т.е. правнорелевантните фактите, от които се твърди, че спорното право произтича, и петитума на иска, т.е. искането.Решението по уважен частичен иск формира СПН само по отношение на уваженото съдебно предявеното право, вкл. неговия размер, т.е. само за предявената част от спорното право.При уважаване на частичния иск за горницата от сумата, предмет на новия иск ищецът не може да се позовава на формираната СПН по частичния иск, макар че при отхвърлянето му се отрича основателността на претенцията като цяло-в този см. мотивната част на ТР №1/17.07.2001г. на ВКС, както и решения на ВКС, постановявани при допускане до касационно обжалване именно по посочения въпрос. Предвид горното и съдът приема, че формираната между страните СПН с решението по гр.д.№183/14г. по описа на РС-Велики Преслав не формира сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право за настоящата предявена останала част от твърдяното вземане на ищеца и съответно относно несъществуването на твърдените от ответника по частичния иск правоизключващи възражения, касаещи тези факти.

Съгласно разрешенията, дадени в ППВС №7/59г., ППВС №17/63г. и ППВС №4/ 75г., отговорността на собственика на дадена вещта за произлезлите от нея вреди, а също и на лицето, под чиито надзор тя се намира, е основана главно на обстоятелството, че техниката на производство изпреварва в някои случаи техниката на безопасност на производството или налице е производство на вещи, които крият потенциална опасност от причиняване на вреди при тяхната експлоатация без обективно да е възможно настъпването им да бъде предотвратено.Затова и е налице отговорност по чл.50 от ЗЗД, когато при ползването на вещта не е допуснато нарушение на предписани или общоприети правила, а вредите са произтекли единствено от свойствата на самата вещ, и обратно при наличие на такива нарушения в резултат от виновно поведение на лице, на което е възложено извършването на определена работа, отговорността е по реда на чл.49 от ЗЗД.Твърди се в настоя- щата производство, че вредите са претърпени поради свойствата на вещта, собственост на ответното дружество/проводници на уличната електропреносна мрежа/, като се претендира ангажиране на неговата безвиновна отговорност като нейн собственик, който и упражнява надзор/собствеността му не е обстоятелство, спорно между страните/.Също съгласно разясненията, дадени в посочените ППВС, отговорността му би се изключила само тогава, когато се установи, че вредите са причинени от непреодолима сила или се дължат на изключителната вина на пострадалия или са причинени по изключителна вина на трето лице.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 04.05.2010г. по изп.д. №20098760400961 по описа на ЧСИ Даниела Златева, рег.№876 и район на действие ОС-Шумен, влязло в сила на 12.09.2010г. „Чалъкови 2008”ЕООД е придобило собствеността върху дворно място с площ от 450 кв.м., за което е отреден УПИ VIII-544, кв.67 по плана на гр.Върбица, с адм.адрес гр.Върбица, ул.”Милан Борисов”№ 13, ведно с изградените в същото сгради: двуетажен склад, масивна конструкция, с площ от 143, 67 кв.м. и едноетажен склад , масивна конструкция, с площ от 274, 32 кв.м.С постановление от 30.08.2013г. на РП-Велики Преслав е прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПК ДП №134/13г. по описа на РУ „Полиция”-Велики Преслав, во- дено против неизвестен извършител за престъпление по чл.330, ал.1 от НК.Според мотивите на постановлението в досъдебното производство било установено, че възникналият на 05.04.2013г. пожар в складова база в гр.Върбица, ул.”Милан Бори -сов”№13, собственост на „Чалъкови 2008”ЕООД, е резултат от авариен режим на работата на пусково-регулиращата апаратура на ЛОТ /луминесцентно осветително тяло/, предизвикан от непълно късо съединение между проводниците на уличната електропреносна мрежа, следствие на силен вятър от порядъка на 15-17 м/с. 

Съгласно заключението на комплексната съдебнопожаротехническа и електро - техническа експертиза от 20.01.2014г., събрана като доказателство по реда на чл.208 от ГПК по гр.д.№557/13г. по описа на РС-Велики Преслав и обясненията на в.л. в о.с.з. на 28.01.2014г., непосредствената причина за възникване на пожар на 05.04.2013г. в едноетажния склад, масивна  конструкция с площ от 274, 32 кв.м., е авариен режим на работата на пусково-регулиращата апаратура на ЛОТ, настъпил в следствие пренапрежение, предизвикано от непълно късо съединение между проводниците на уличната електропреносна мрежа.Изключени са версиите за умишлен палеж и за попадане на открит огнеизточник/незагасена цигара, запалени кибритени клечки и др./ върху горими материали.Съгласно заключението на изслушаната пред настоящата инстанция комплексна СТЕ от 06.11.2017г. при проектирането, изграждането и поддържането на уличната електропреносна мрежа, доставяща ел.енергия до обекта на ищеца/изградена преди повече от 10 години/, са били спазени съответните нормативните изисквания.Предвид така установеното от заключенията на СТЕ съдът приема, че възникналият пожар в сградата, собственост на въззиваемото дружество, е причинен от свойствата на вещ, собственост на въззивника, при експлоатацията на която не са били допуснати нарушения на нормативно установени правила, но която вещ, съставлява потенциален източник на опасност, която и при нормалната й експлоатация не може да бъде изцяло избегната при сегашното технологично равнище.Обектът на въззиваемото дружество е бил присъединен към електоразпределителната мрежа на въззивника /обстоятелство, установено от СТЕ от 20.01.2014г./, а дали е имало към 05.04.2013г. клиентски и абонатен номер с посочен титуляр „Чалъкови 2008”ЕООД е обстоятелство, ирелевантно за настоящото производство.

Видът на причинените от пожара вреди е установен от приетата по цитираното гр.д.№557/13г. по описа на РС-Велики Преслав СТЕ от 19.02.2014г. Съгласно заключението от пожара е бил увреден едноетажният склад с площ от 274, 32 кв.м., както и находящите се в него вещи, а именно хидравлична преса за билки, сушилня за билки, машина за шиене на чували, мебели и офис обзавеждане, както и материали, стоки и продукция-рамки за сушилня, чували, харари/торби/, плод ябълка, орехи, кори върба, върбина, мента, плод глог, киселец, корен коприва, лавандула, цвят липа, посочени като количества в таблиците към СТЕ.В заключението е посочена и електрическа сушилня за билки, която не е предмет на исковата претенция, т.к. не е собственост на дружеството, а ползвана по договор за наем от 01.03.2013г. Необходимата сума за възстановяване на сградата в състоянието, в което е била преди настъпване на пожара на 05.04.2013г., възлиза на сумата от 44 932, 52лв. Хидравличната преса за билки, сушилнята за билки, машината за шиене на чували, мебелите и офис обзавеждането са изгорели и непълно негодни за възстановяване и бъдеща употреба.Хидравличната преса за билки, заведена счетоводно в сметка 206/1 с инв.№1/20.09.2009г. е със стойност на придобиване 1 600лв. и балансова стойност към 05.04.2013г. 640лв./след приспадане на амортизационни квоти за годините от 2009г. до 2013г./.Стойността на овехтяването й е 213, 33лв. или оставащата й пазарна й стойност към датата на пожара е 1 386, 67лв., разходите, които трябва да се направят за демонтаж и транспорт възлизат на 120лв., приходите, които могат да се получат от предаването й за скрап на 210лв. и оставащата стойност е 1 296, 67лв.С идентичен метод вещото лице е изчислило и размера на претърпените вреди от повреждането от пожара на сушилнята за билки-11 640, 67лв., машината за шиене на чували-297, 07лв., мебелите и офис обзавеждане-1 480лв.Въззивникът поддържа, че не така определената фактическа стойност на вещите следва да се има предвид при изчисляване размера на вредата, а единствено балансовата им стойност в счетоводството на ответника, като от нея се приспадат стойностите за разходи за ликвидация и се добавят приходите от скрап. Изслушана е ССЕ от 07.02.2017г., даваща заключение за част от вещите/без сушилнята за билки, за която в.л. е дало устно заключение в о.с.з. на 15.02.2017г./, съгласно което балансовата стойност на хидравличната преса за билки възлиза на 680лв. с начислявани по 15% за всяка година след придобиването амортизационни квоти /размера на вредата 590лв./, на машината за шиене на чували на 277, 73лв. /размер на вредата 277, 73лв./, на офис обзавеждането на 1 480лв./размер на вредата 1 480лв./ и на 11 096, 75лв. на сушилнята за билки /размер на вредата 10 552, 75лв./.Съгласно ССЕ за горепосочените ДМА не следва да се начисляват загуби от обезценка на активите по НСС №36, т.к. тяхната пазарна стойност не е по-ниска от балансовата им.Съдът приема, че при определяне стойността на понесените вреди следва да бъде възприето заключението на СТЕ от 19.02.2014г., т.к. балансовата стойност на ДМА, отразена в счетоводството на въззиваемата страна, не е идентична с пазарната стойност на тези вещи.По отношение годишната оценка на притежаваните от търговците ДМА се прилагат съответните норми и правила в счетоводното законодателство/счетоводни стандарти 16 и 36 и международни счетоводни стандарти 16  и 36/, като подходът е стойността на придобиване да се намалява с начислените за всяка година амортизационни квоти и натрупаната загуба от обезценката.Този подход касае счетоводното отразяване на активите за целите на счетоводството, но това отразяване, както се изложи, не винаги отговаря на действителната пазарна стойност на вещта.При определяне размера на вредите в хипотезата на непозволено увреждане следва да се има предвид действително претърпените вреди, като се отчита действителното състояние на вещите, съответно тяхното овехтяване, а те са тези, остойностени по метода, приложен СТЕ от 19.02.2014г.При определяне на материалите, стока и продукция, намиращи се в сградата към 05.04.2013г., в.л. по цитираната СТЕ е използвало предоставените му счетоводни данни от въззиваемата страна/фактури, договори за продажба и протоколи за предаване на продукция, приети като доказателство и в настоящото производство/.Действително това са частни документи, нямащи достоверна за въззивника дата и следва да се преценяват с оглед другите обстоятелства по делото. Заключението, обаче се подкрепя от събраните по делото гласни доказателства - показанията на св.А.Алиев и св.Д.Бейтулов.Същите имат непосредствени възприятия от намиращите се в склада материали и продукция, т.к. са били в него в деня преди пожара и са почиствали билки.Съгласно показанията им в склада имало приблизително около 40 тона продукция-корени коприва, върбинка, мента, липа, кори от върба, сушени ябълки, глог.Част от тях били балирани /една бала е от около 40-50 кг./, други в чували, копривата я чистили и подготвяли за балиране, една част останала за доизсушаване.Предвид така установеното от събраните гласни доказателства, кореспондиращи със заключението на в.л., съдът приема, че унищожените от пожара материали, стоки и продукция са на стойност, посочена в СТЕ от 91 778, 52лв.Общо установените вреди възлизат на 151 407, 45лв. и след приспадане на присъдената сума по уважения частичен иск на сумата от 146 407, 45лв.

Въззивникът поддържа, че не следва да носи отговорност за така претърпените от въззиваемия вреди, т.к. същите са резултат от непреодолима сила.Съгласно СТЕ от 06.11.2017г. и обясненията на в.л. в о.с.з. на 15.11.2017г. към момента на настъпване на пожара, според метрологичната информация, следобед и през нощта под влиянието на средиземноморски циклон облачността се е увеличила и вятърът от юг-югоизток се е усилил, скоростта му е била в порядъка на 15-17м/с и вероятно от силата на вятъра жиците на уличната електропреносна мрежа са се люлеели и допрели, като се е получило късо съединение, довело до протичане на ток по-голям от допустимия.Явлението не е регистрирано в диспечерския пункт на „Енерго-Про мрежи”АД, като вероятно е било краткотрайно, но е довело до проти- чане на ток с много висока върхова стойност, в следствие което температурата на компонентите, включени в мрежата, се е повишила рязко и е довело до авариен режим на работата на пусково-регулиращата апаратура на ЛОТ, като маслото на кондензатора в дросела се е загряло и същият се е пръснал.

Регистрираният вятър със скорост 15-17 м/с според скалата на Бофорт/скала, измерваща силата на вятъра/ е от 7-ма степен, включваща скорост на вятъра от 13, 9 до 17, 1 м/с.По тази скала 7-ма степен е обозначена като доста силен вятър, но категорично не е нито много силен вятър/8-ма степен/, нито щорм /9-та степен/, силен щорм/10-та степен/, жесток щорм/11-та степен/ или ураган /12-та степен/. Действително събитието има вид на случайно такова, но не и на непреодолима сила, т.к. не притежава характеристиките непредвидимост и непреодолимост, за да бъде определено като природно бедствие от извънреден характер.Силният вятър е често метрологично явление, което не е непредвидимо.Като такова е включено в съответната нормативна уредба - Наредба №3/09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните мрежи като част от климатичните условия, наред с температурата на въздуха /от -30С до +40С/ и покриването на проводниците с лед /от 10мм до 20мм/, при съобразяването на които се ораз - меряват въздушните електропроводни линии, като конкретно за силата на вятъра е предвидена скорост от над 25 м/с.Тъй като събитието, довело до възникване на непълното късо съединение, няма характеристиката на непреодолима сила, то и въззивникът/носещ риска от упражняване на дейността си съобразно издадената му лицензия/ не може да бъде освободен поради него от отговорността си по чл.50 от ЗЗД.

Направено е и възражение за съпричиняване на вредата чрез бездействие и нарушаване нормите за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатацията на обекта.Пожарът е възникнал около 20ч., като управителят на въззиваемото дружество е напуснал обекта около 19, 30ч., когато и е прекъснал токопода -ването към цялата електрическа инсталация в сградата и я заключил.След напускането му в обекта не е имало хора.Съгласно СТЕ от 20.01.2014г. падналото от ЛОТ горящо масло е възпламенило остатъците от билки върху окачения таван и е предизвикало местно нагряване на дървесината до над 200С.Последвало е безпламъчно горене/тлеене/, което е сравнително бавен процес/може да трае часове/ до достигане до 350С, при които дървесината се самозапалва.Съгласно цитираното постановление на РП-Велики Преслав съседи се обадили на Р.Ч. около 22, 30ч. и му съобщили, че складовата база гори.Същият пристигнал неза -бавно и забелязал, че от задната част на съоръжението излиза дим.Когато отключил и влязъл вътре видял пламъците и сигнализирал незабавно на тел.112, като междувременно пламъците се разраснали и обхванали цялото помещение.Съгласно СТЕ от 06.11.2017г. сигналът за пожара е получен в УСПБЗН гр.Върбица в 22, 48ч., а служителите са пристигнали в 22, 53ч.Не би могло да се приеме, че е налице бездействие, т.к. управителят на дружеството е сигнализирал своевременно за въз- никналия пожар.В съответствие с нормите на Наредба №Iз-1971/29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар/обн.ДВ, бр.96/09г./ и действащата към 2013г. Наредба №Iз-2377/15.09.2011г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите /обн.ДВ, бр.81/11г., отм.ДВ, бр.89/14г./ обектът на въззиваемото дружество е с клас на функционална пожарна опасност Ф5 и категория по пожарна опасност Ф5В, които изискват, ако са с площ по-голяма от 500 кв.м., автоматична и ръчна система за пожароизвестяване и ако са с площ по-голяма от 1000 кв.м. система за автоматично пожарогасене, които системи осигуряват при пожар подаването на светлинен и звуков сигнал.Обектът на въззиваемата страна е с площ по-малка от 500кв.м. Според класа му в него е следвало да има пожарогасители/прахов и воден/, каквито не са констатирани.Съгласно заключението на СТЕ от 20.01.2014г. и обясненията на в.л. в о.с.з. не са установени нарушения на противопожарните правила, които да са довели до възникване на пожара или да са повлияли на условията за разпрос -транението му.Пожарогасителите е можело да се използват при първоначалното запалване, когато не е бил застрашен животът и здравето на присъстващите на мястото му, но впоследствие при развитието му тези уреди не могат да се използват.Съгласно заключението на СТЕ от 06.11.2017г. в случай, че са били спазени всички нормативни изисквания според цитираните наредби не би могло да се предотврати възникването на пожара при условие, че към възникването му и впоследствие при развитието му в сградата не е имало хора.Предвид така установеното от цитираните СТЕ и след като след 19, 30ч. сградата е била заключена и нея не е имало хора, съдът приема, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат въззиваемата страна.

Предвид установяване в производството на фактическия състав, предвиден в нормата на чл.50 от ЗЗД и липсата на основания за освобождаване отговорността на въззивника, съдът приема, че предявеният главен иск е основателен.Предвид разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД основателен е и акцесорният иск с пр.осн. чл.86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху главницата от 146 406лв. за претендирания период, а именно от 27.05.2013г. до 26.05.2016г., вкл.Съгласно ССЕ от 07. 02.2017г. законната лихва върху тази главница е в размер на 44 663, 18лв.Искът следва да бъде уважен до претендирания размер от 44 655, 78лв.

Предвид съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.На осн.чл. 78, ал.1 от ГПК и направеното искане на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски пред настоящата инстанция, които са в размер на 6 452лв., от които 6 300лв.-адв.възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.06.2017г., 150лв.-възнаграждение за в.л. и 2лв.-такса б. превод. 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №77/21.04.2017г., постановено по гр.д.№278/16г. по описа на ШОС.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Мрежи”АД, ЕИК 104518621, седалище и адрес на управ -ление гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик”№258, Варна Тауърс-Е, да заплати на „Чалъко -ви 2008”, ЕИК 200269262, със седалище и адрес на управление гр.Върбица, ул. ”Петър Златев Груев”№12, сумата от 6 452лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението е постановено при участието на ЗАД „Алианц България”, гр.София като трето лице помагач на страната на „Енерго-Про Мрежи”АД.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                ЧЛЕНОВЕ: