ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№445

 

гр.Варна, …09..07.2019 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 09.07.2019 г., в закрито заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                          МАРИЯ МАРИНОВА

 

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова ч.гр.д. № 321 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Д.В.Я., подадена чрез адв. А.П., против определение № 1532/20.05.2019 г. по гр.д. № 1399/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което на основание чл .229, ал. 1, т. 4 ГПК, е спряно производството по в. гр. дело № 1399/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд  до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 1480/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради несъобразяването му с процесуалния закон и липсата на предпоставките по чл. 229, ал1, т.4 ГПК, като е молила за неговата отмяна.

М.Г.Д., чрез адв. М., е подал  писмен отговор, с който е оспорил частната жалба и по съображения за правилността на обжалваното определение, е молил за потвърждаването му.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна е и допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК, съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

В настоящия казус, тези предпоставки са налице.

Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на Д.В.Я., с която срещу М.Г.Д., Й.Д.Д. и Б.Д.Д. тя е предявила иск на основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо нея на сключения на 17.06.2015 год. с нотариален акт № 165, том 1, рег. № 2403, дело № 174/2015 год. на В. П.– нотариус между ответниците договор за покупко-продажба, с който М.Д. е продал на Й.Д. и Б.Д. недвижим имот: 1/2  ид. част от първи етаж от масивна жилищна сграда с идентификатор 10135.2556.142.1.1, намиращ се в гр. Варна, ул. „С.“ № 38, със застроена площ от 99 кв.м., състоящ се от две спални, хол, всекидневна с кухненска ниша, антре, баня и тоалетна и съседни самостоятелни обекти в сградата: над обекта – 10135.2556.142.1.2, заедно с изба № 3 и № 4, тавански помещения № 1, № 19 и № 4, без граници по преходен документ за собственост, ид. части от тоалет в тавана, както и 0.5 % ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място 85 кв.м., ведно с дворните подобрения и насаждения, цялото с площ от 360 кв.м. по нотариален акт и с площ от 389 кв.м. по скица с идентификатор 10135.2556.142 и съседи с идентификатори: 10135.2556.155, 10135.2556.143, 10135.2556.24, 10135.2556.141., за сумата от 60 000 лв. В исковата си молба, ищцата е твърдяла, че на 21.04.1994 г. заедно със съпруга си прехвърлили на първия ответник (техен син) процесния имот срещу задължението му за издръжка и гледане. Заради неизпълнение на договора, на 23.12.2015 г.  ищцата завела срещу приобретателя М.Д. иск за разваляне на договора до размер от ½ ид. част от прехвърленото. Настоявала е, че е кредитор на първия ответник за вземането за връщане на ½ ид.част от прехвърленото по разваления договор за издръжка и гледане, като на 17.06.215 г., преди подаването на исковата молба по чл.87, ал.3 от ЗЗД, първият ответник прехвърлил имота на останалите двама и последните знаели за увреждането.

С Решение № 690/17.4.2018 год. по гр. дело № 1480/2017 год. по описа на ВОС договорът за издръжка и гледане бил развален, а с решение № 128/15.10.2018 г. по гр.д. № 374/2018 г. Варненският апелативен съд го потвърдил. Решението на апелативния съд било обжалвано пред ВКС и към момента делото било висящо (с определение № 328/23.04.2019 г. по гр.д. № 758 по описа за 2019 год. на Върховен касационен съд на Република България, ІІІ г.о. решението било допуснато до касационното обжалване).

По въпроса дали е налице ли връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229,ал. 1,т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявения иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, към момента е налице противоречива практика, като според едното становище, такава връзка на обусловеност не е налице (Определение No 295 от 24.06.2013г. по ч.гр.д.No 3681/13 г. на I г.о.-постановено по реда на чл.274, ал.З, т.1 ГПК; Определение No 162 от 24.03.2016 г. по ч.т.д.No 502/16 г. на IIт.о.-постановено по реда на чл.288 ГПК; Определение No 683 от 15.10.2013 г. по ч.т.д.No 3380/13 г. на IIт.о.-постановено по реда на чл.288 ГПК), а според другото - налице е основание за спиране на производството по Павловия иск на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК (обективирано в Определение No 840 от 05.12.2011 г. по ч.т.д.No 816/11 г. на Iт.о.-постановено по реда на чл.274, ал.З, т.1 ГПК; Определение No 541 от 11.07.2011 г. по ч.т.д.No 302/11 г. на IIт.о.-постановено по реда на чл.288 ГПК; Определение No 787 от 21.11.2013 г. по ч.т.д.No 2821/13 г. на IIт.о.-постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК). По въпроса е образувано и е висящо към момента тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГТК. Настоящият състав споделя второто становище. От там се налага и  извода за необходимостта при постановяване на решението по Павловия иск да се зачете силата на пресъдено нещо, която ще се формира с постановеното в паралелно провеждания процес решение, от което произтича правото на ищцата да иска връщане на даденото по развален договор и й придава качеството на кредитор. Т.е. изходът по това дело (по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД) ще има преюдициално значение за правилното разрешаване на въведения с конститутивния иск по чл. 135 ЗЗД правен спор. Налице е хипотезата на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК и производството по гр.д. № 1399/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд подлежи на спиране до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по иска с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД.

Предвид изложените съображения, оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.

Като е достигнал до идентичен на настоящия резултат, окръжният съд е процедирал правилно, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Апелативен съд -Варна

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1532/20.05.2019 г. по гр.д. № 1399/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд.

 

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, с частна касационна жалба, при условията на чл. 280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: