О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

401/22.06.2016

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 22. 06.2016г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№322/16г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от К.Ж.К. против определение №1338/27.05.2016г., постановено по гр.д.№2996/15г. по описа на ВОС, гр.о., с което производството по делото е прекратено на осн. чл.130 от ГПК.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Производството по гр.д.№2996/15г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по пре -дявен от К.Ж.К. против Т.Д.Д. иск с пр.осн. чл.27, пр.4, вр. чл.29 от ЗЗД за унищожаване на сключено между страните извън -съдебно споразумение от 23.07.2010г. с нотариално заверени подписи като сключено чрез измама.В исковата си молба К.К. излага, че при сключване на процесното споразумение е била умишлено въведена в заблуждение от Т.Д., вкл. и чрез деклариране в самото споразумение, че към датата на неговото подписване не са били поети неоповестени на другата страна задължения от името на дружествата „Варна парадайс”ООД и „Джънгъл”ООД/към същата дата съдружници, както и управители на двете дружества, действащи заедно и поотделно, са страните по спо -разумението/ към трети лица.Към датата на сключване на споразумението ответни -кът е затаил умишлено от ищцата, че в качеството си на управител на двете дружес -тва е издал запис на заповед от 16.07.2010г., с който е поел задължение от името на двете дружества към трето лице - „Марго 77”ООД да му заплатят без протест сумата от 600 000лв. с падеж 22.07.2010г.Сключил е и договор за заем от 01.07.2010г. с „Марго 77”ООД като заемодател и двете дружества като заематели, съгласно който същите се задължават да върнат на заемодателя получената от двете дружества в заем на 01.07.2010г. сума в размер на 500 000лв., ведно с договореното възнаграж -дение, в срок до 15.07.2010г.Сключил е и на 01.03.2010г. договори за наем с „Марго 77”ООД, с което е поел задължение от името на двете дружества да отдава под наем имоти на дружествата за срок от 5 години, като е посочено, че този срок започва да тече от прекратяване на действащия към 01.03.2010г. договор за наем с наемателя „Спартак 7476”ООД.

За първи път ищцата е узнала за издадения запис на заповед на 29.10.2012г. по повод уведомления, поучени от нея като управител на дружествата, за наложени запори върху всички сметки на двете дружества по изп.д.№20128730400233, образу -вано от взискателя „Марго 77”ООД въз основа на заповед за изпълнение и изпълни -телен лист, издадени по ч.гр.д.№1728/12г. по описа на ТРС въз основа на цитирания запис на заповед.Впоследствие узнала и за договора за заем в развилото се исково производство по чл.422 от ГПК по повод издадените запис на заповед и изпълни -телен лист, образувано в т.д.№1/13г. по описа на ТОС, впоследствие изпратено по подсъдност на ВОС и прекратено.Също през пролетта на 2013г. узнала за сключе -ните договори за наем по повод инициираното от „Марго 77”ООД производство за несъстоятелност, образувано в т.д.№2844/12г. по описа на ВОС.Правният й интерес от предявяване на иска, освен, че произтича пряко от порока при формиране на во -лята за сключването на споразумението, се основава и на обстоятелствата, че ищца- та е предприела изпълнение на същото, като е извършила всички действия по раздел II от споразумението /изразила е съгласие за съвместно представителство на дружествата, вписано в ТР, изразила е съгласие да се прекратят производства по изключване на ответника като съдружник, които и са прекратени/, като следствие от което предвид измамливите действия на ответника и останалите в тайна за нея дого- вори /при своевременна известеност за тях не би подписала подобно споразумение/ е претърпяла множество вреди, вкл. и от проведените изпълнителни производства. Правният й интерес произтича и от обстоятелството, че ответникът се позовава на качеството си на кредитор по раздел IV от споразумението за заплащане на неус -тойка, за което му е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като и е проведено във връзка със задължението по споразумението изпълнително произ- водство.

Въз основа на цитираното споразумение между страните по заявление от Т.Д. е била издадена на 25.02.2011г. заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№2698/11г. по описа на ВРС, с която К.К. е осъдена да му заплати сумата от 100 000 евро, представляваща дължима неустойка за неизпълнение на задължения по посоченото споразумение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на съда-21.02.2011г. до окончателното изплащане.Предвид подаденото от К.К. възражение по чл.414 от ГПК заявителят е предявил установителен иск с пр.осн. чл.422 от ГПК, производст - вото по който е образувано в гр.д.№864/11г. по описа на ВОС, гр.о.След образуване на делото с определение от 08.06.2011г., постановено по ч.гр.д.№823/11г. по описа на ВОС, е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповедта, издадена по ч.гр.д.№2698/11г. по описа на ВРС, като е обезсилен издаде -ният изпълнителен лист, както и е оставена без уважение молбата на Т.Д. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.Определението в последната му част не е допуснато до касационно обжалване с определение №13/ 06.01.2012г., постановено по ч.гр.д.№744/11г. по описа на ВКС, IV гр.о.

След постановяване на цитираното определение по ч.гр.д.№823/11г. по описа на ВОС производството по гр.д.№864/11г. е било прекратено от първоинстанционния съд.Определението на ВАпС, с което определението на ВОС е потвърдено, е отме -нено с определение №541/02.08.2012г., постановено по ч.гр.д.№242/12г. по описа на ВКС, III гр.о. и делото е върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.Понастоящем по същото е постановено решение от 18.12.2015г., с което е прието за установено, че К.К. дължи на Т.Д. сумата от 100 000 евро, представляваща неустойка за неизпълнение на задължения по извънсъдебно спора -зумение от 23.07.2010г., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2011г., за което е издадена на 25.02.2011г. заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2698/11г. по описа на ВРС.Решението по гр.д.№864/11г. по описа на ВОС е обжалвано и понастоящем не е влязло в сила.

За да прекрати производството по гр.д.№2996/15г. по описа на ВОС съдът е приел, че в производството по гр.д.№864/11г. К.К. не е направила своевременно възражение за унищожаемост на сключеното между страните споразумение от 23.07. 2010г. като сключено чрез измама, предвид което и не би могла да води самос -тоятелен иск, основан на същите твърдения.

След служебна справка с гр.д.№864/11г. по описа на ВОС/приложено към ч.гр.д. №209/16г. по описа на ВАпС/ съдът констатира, че препис от исковата молба е връчен на К.К. като ответник в производството на 14.06.2011г. и същата на 14. 07.2011г. е депозирала отговор на исковата молба/приложен на л.152 и сл. от дело -то/.В същия е направила възражения за нищожност на така сключеното споразу -мение по изложените в отговора съображения, както и в условие на евентуалност, ако същите бъдат приети за неоснователни, е направила възражение за унищожа -емост на същото на следните основания, а именно като сключено при условията на заплаха и като сключено при крайна нужда и явно неизгодни условия, като и ако и тези й възражения не бъдат приети за основателни е изложила съображенията си за недължимост на процесната сума, предвид липсата на условията за ангажиране на неустоечна отговорност, т.к. същата е изправна по отношение на твърдените с исковата молба нарушения на споразумението.След депозиране на отговора с определение от 15.07.2011г. делото е било спряно, впоследствие прекратено, след отмяната на прекратяването с цитираното определение по ч.гр.д.№242/12г. по описа на ВКС, III гр.о. отново е било спряно и е възобновено с определение на съда от 08. 12.2014г., в което е обективиран и предварителният доклад на съда по чл.140 от ГПК.Първото по делото о.с.з. е проведено на 11.02.2015г.В същото процесуалният представител на К.К. е посочил, че са узнати от страната след депозиране на отговора на исковата молба нови обстоятелства, а именно, че Т.Д. от своя страна също е неизправна страна по споразумението, т.к. същият е декларирал в него, че няма поети неоповестени на другата страна задължения на двете дружества, а през 2012г. и 2013г. К.К. е узнала, че Т.Д. *** парадайс”ООД и „Джънгъл”ООД е подписал горепосочените запис на заповед, договор за заем и договори за наем.Предвид така въведените факти и К.К. е посочила, че прави възражение за прихващане със сумата от 100000 евро, представ - ляваща неустойка, която Т.Д. й дължи също като неизправна страна по договора, нарушила горепосочената клауза в споразумението.В хода на следващите открити съдебни заседания, проведени съответно на 15.04.2015г., 27.05.2015г., 23.09.2015г./в последното е даден ход на устните състезания, впоследствие отменен поради постъпила молба с пр.осн. чл.151 от ГПК/ и 18.11.2015г., вкл. и в депози -раната писмена защита, К.К. не е навеждала възражение за унищожаемост на процесното споразумение като сключено чрез измама.

В разпоредбата на чл.131 от ГПК законодателят е установил елементите от задължителното съдържание на писмения отговор на исковата молба, един от които възраженията на ответника срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. Последицата от невъвеждане на този елемент от отговора е установената в чл.133 от ГПК процесуална преклузия на неупражнените възражения срещу иска.В настоя -щия случай, обаче правнорелевантните факти за твърденията на К.К. за уни -щожаемост на процесното споразумение като сключено чрез измама са й станали известни след изтичане на срока за подаване на отговор по гр.д.№864/11г. по описа на ВОС-14.07.2011г., а именно през 2012г. и 2013г.От своя страна производството по гр.д.№864/11г. е било спряно до 08.12.2014г., предвид което и до посочената дата същата не е могла да обективно да въведе възражението си за унищожаемост на споразумението като сключено чрез измама по предявения против нея иск за установяване, че същата дължи на Т.Д. неустойка в размер на 100 000 евро. поради неизпълнение на същото споразумение.Като ответник по иска обаче К.К. не е направила възражение за унищожаемост на споразумението като сключено чрез измама и след като е имала процесуалната възможност за това, а именно в първото по делото о.с.з., проведено на 11.02.2015г., когато безспорно фактите, на които то почива, са й били известни.Напротив в това съдебно заседание във връзка със същи- те факти К.К. е направила правопогасяващо възражение /възражение за прихващане/, но не и правоунищожаващо.Не го е въвела в производството и до края на съдебното дирене пред първа инстанция.Предвид горното и това й възражение срещу основателността на иска по силата на процесуалната преклузия е изгубило качеството си на правнорелевантно за конкретния спор.Поради отпадане на прею -дициалния му характер по отношение на висящото производство по гр.д.№864/11г. същото не би могло да бъде предмет на самостоятелен иск, предявен на 28.10. 2015г.От своя страна правният й интерес от така предявения конститутивен иск про -изхожда именно от търсената от нея неустойка по процесното споразумение в произ -водството по гр.д.№864/11г., съответно от желанието й за противопоставяне на прав- ния резултат от производството по гр.д.№2996/15г. в това по гр.д.№864/11г.От друга страна не са въведени конкретни твърдения, от които да се установява правен инте - рес, свързан с други бъдещи или висящи между страните спорове, основани на при -ложението на същото споразумение, така щото да бъде прието, че независимо от обстоятелството, че исканата унищожаемост е изгубила правнорелевантния си ха -рактер за производството по гр.д.№864/11г. и съответно в него не би могла да бъде зачетена, то същата е от значение за други правоотношения между страните.

По изложените съображения съдът приема, че така предявеният иск по гр.д.№ 2996/15г. по описа на ВОС е недопустимо, предвид което образуваното по него про -изводство подлежи на прекратяване.Постановеното в този смисъл обжалвано опре -деление от първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №1338/27.05.2016г., постановено по гр.д.№2996/ 15г. по описа на ВОС, гр.о.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                   ЧЛЕНОВЕ: