РЕШЕНИЕ

 

147

 

гр.Варна, 07.10.2014 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на двадесет и четвърти септември, двехиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

Секретар Ю.К.

прокурор Стефка Якимова,

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 323/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивни жалби срещу решение № 629/25.04.2014 г. на Окръжен съд-Варна, посатоновено по гр.д.№ 3448/13 г., с което са уважени отчасти исковете, предявени от С.Г.Д. срещу Прокуратурата на  РБ с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и са присъдени лихви и разноските по делото.

Ищецът С.Г.Д. обжалва решението в отхвърлителните части: за разликата от присъдения размер 14000 лева до претендирания размер от 80000 лева – за лишаване от свобода при задържането под стража в периода от 6.03.1996 г. до 15.01.1997 г. и за накърняване на доброто име и  достойнство и стреса в периода от 6.03.1996 г. до 30.01.2013 г.; за разликата над присъдената сума от 7000 лева до претендираната сума от 15000 лева – за ограничаване на свободата му на придвижване в периода от 10.09.1997 г. до 18.11.2010 г.; за разликата над присъдения размер от 1000 лева до претендирана сума от 5000 лева – за влошаване на здравето, като всички вреди са вследствие от повдигнато и поддържано обвинение по чл.195, ал.2, вр. с ал.1, т.3, 4 и 5, вр. с чл.26, ал.1 от НК, производството по което е било прекратено, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2013 г. до окончателното изплащане на сумите. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на  закона, с молба за отмяна и за уважаване на предявените искове изцяло.

Прокуратурата на РБ обжалва решението в осъдителните му части. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне изцяло на исковете, евентуално – за намаляване на размера на присъдените обезщетения.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена  следната фактическа обстановка:

Предявени са искове от С.Г.Д. *** срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на суми, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди: 80000 лева – за лишаване от свобода при задържането под стража в периода от 6.03.1996 г. до 15.01.1997 г. и за накърняване на доброто име и достойнството и стреса в периода от 6.03.1996 г. до 30.01.2013 г.; 15000 лева – за ограничаване на свободата на придвижване в периода от 10.09.1997 г. до 18.11.2010 г.; 5000 лева – за влошаване на здравето, всички вреди – в резултат от повдигнато и поддържано обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по чл.195, ал.2, вр.с ал.1, т.3, 4 и 5, вр. с чл.26, ал.1 от НК, производството по което е било прекратено – по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2013 г., до окончателното изплащане на сумите, с присъждане на разноски.

Оспорвайки предявените искове, ответникът твърди, че  ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, тъй като е признал за извършването на престъплението и е налице хипотезата по чл.5 от ЗОДОВ. По втория от исковете твърди, че забраната за издаване на задграничен паспорт е от компетентността на МВР, а по третия – че по време на  производството  ищецът не се е оплаквал от здравословни проблеми.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че на 6.03.1996 г. на ищеца е връчена заповед за задържане и с постановление от същата дата е привлечен като обвиняем по сл.д.№ 211/1996 г. за престъпление по чл.195, ал.2, вр. с ал.1, т.3, 4 и 5, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Със същото постановление е определена мярка „Задържане под стража”, която е изменена в „Парична гаранция” на 15.01.1997 г.

На 19.09.1997 г. по реда на чл.7 от ЗЗП/отм./ разследващите органи са наложили на ищеца забрана да напуска пределите на РБ, имаща като последица забрана да му бъде издават задграничен паспорт. С постановление от 18.11.2010 г. е отменена мярката за неотклонение и забраната за напускане на страната, респ. забраната за издаване на задграничен паспорт.

С постановление от 11.01.2013 г. наказателното производство е било прекратено поради недоказаност, като в този период досъдебното производство е било спирано два пъти.

Следователно, в периода от 6.03.1996 г. до 30.01.2013 г. срещу ищеца е било предявено и поддържано обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление, производството по което е било прекратено. Незаконното му задържане по мярка за неотклонение „Задържане под страна” е през периода от 6.03.1996 г. до 15.01.1997 г., а забраната за напускане на пределите на РБ по чл.7 от ЗЗП8отм./ е за периода от 19.09.1997 г. до 18.11.2010 г.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ  държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда  от незаконно  обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако  образуваното наказателно производство бъде прекратено  поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Доколкото в настоящия случай  са налице безспорни доказателства за повдигнато обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, по което впоследствие производството е прекратено поради недоказаност на обвинението, са налице основания за ангажиране на отговорността на държавата по посочения текст. Прокуратурата на РБ е активно легитимирана да отговаря по предявения иск.

Дължимото обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди следва да обхване както вредите от наложената мярка „Задържане под стража” – 10 месеца и 9 дни, така и вредите от продължителността на наказателното преследване -  16 години, 11 месеца и 7 дни.

По възражението за допринасяне от страна на ищеца чрез направеното признание за извършване на деянието:

Настоящата инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано в процеса, че първоначалното признание е било недобросъвестно, още повече, че то е било оттеглено почти веднага.

От друга страна, в мотивите на постановлението за прекратяване от 11.01.2013 г. е прието, че признанието има по-скоро повествувателен характер, не е достатъчно конкретно и не можело да послужи като единствено доказателство предвид забраната по чл.116 от НПК.

Следователно, възражението за съпричиняване е неоснователно.

Събраните гласни доказателства установяват, че по време на задържането под стража ищецът е бил уплашен и подтиснат, а след освобождаването му не е говорил с децата си и не е искал да излиза от дома си. С оглед характера на повдигнатото обвинение – за тежко умишлено престъпление и продължителността на разследването, следва извод за преживян от ищеца стрес, накърняване на честта и доброто му име, като обезщетението за тези вреди е правилно определено от съда в размер на 14000 лева. За разликата до предявения размер от 80000 лева искът следва да бъде отхвърлен като недоказан, а решението в тази му част – потвърдено.

По иска за обезщетение за ограничаване на свободата на ищеца за придвижване:

По делото не са представени доказателства ищецът да е искал да напуска пределите на страната, да е пропуснал конкретни ползи вследствие от тази забрана, още повече, че забраната за издаване на задграничен паспорт е извършена от органите на МВР – административен орган, действащ по чл.7 от ЗЗП8отм./ в условията на оперативна самостоятелност /Р.№ 484/12.01.2009 г. на ВАС по адм.д.№ 6968/08 г., 3-то г.о. на ВКС/. Съдът приема, че претенцията следва да бъде отхвърлена изцяло – след отмяна на решението в частта му, с която е присъдено обезщетение в размер на 7000 лева.

Следва да бъде отхвърлена и претенцията за присъждане на обезщетение за вреди в резултат от влошаване на здравето. Събраните свидетелски показания не са достатъчни за установяване на причинна връзка между подвигнатото обвинение и влошеното зрение на ищеца.  Решението в частта му, с която искът в тази му част е уважен за сумата от 1000 лева следва да бъде отменено, а искът отхвърлен. При този изход на спора, присъдените разноски следва да бъдат редуцирани съобразно с уважената част от иск, като дължима от Прокуратурата на РБ следва да бъде сумата от 703.81 лева – за разликата до присъдения размер ат 1106.60 лева решението следва да бъде отменено.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 629/25.04.2014 г. по гр.д.№ 3448/13 г. на Окръжен съд-Варна В ЧАСТТА МУ, с която Прокуратурата на  РБ е осъдена да заплати на С.Г.Д. сумата от 14000 лева, ведно със законната лихва, както и сумата 703.81 лева – разноски по водене на делото, съразмерно с уважената част, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени исковете – за разликата от 14000 лева до 80000 лева, за разликата от 7000 лева до 15000 лева и за разликата от 1000 лева до 5000 лева. 

ОТМЕНЯВА решение № 629/25.04.2014 г. по гр.д.№ 3448/13 г. на Окръжен съд-Варна В ЧАСТТА МУ, с която е уважен иска, предявен от С.Г.Д. срещу Прокуратурата на РБ за сумата от 7000 лева – за ограничаване на свободата му на придвижване и за сумата от 1000 лева – за влошаване на здравето му вследствие от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на тежко  умишлено престъпление, производството по което е прекратено и за разликата от 703.81 лева до 1106.60 лева – присъдени разноски и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за посочените размери, на основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:          1.                   2.