Р Е Ш Е Н И Е № 143

гр. Варна, 30.09.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 324 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивни жалби на двете страни в първоинстанционното производство срещу решение № 875/07.05.15г. по гр.д. № 337/15г. на ВОС, както следва:

1. Въззивна жалба от Д.Н.И. против решението в частта му, с която е бил отхвърлен иска му против Прокуратурата на РБ за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди /подробно описани в диспозитива на съдебния акт/ за разликата над присъдените 10 000лв. до пълния предявен размер от 50 000лв., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Наведени са подробни съображения за неправилност на решението в тази му част /несъразмерност на обезщетението спрямо вредите съобразно принципа за справедливост и конкретните факти по делото/ и се претендира отмяната му и присъждане на горницата над 10 000лв. до предявения размер от 50 000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда на 28.01.15г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените пред настоящата инстанция разноски. Поддържа се, че доброто име, което ищецът в продължение на 62 години е градил в обществото е било сринато с особена лекота от Прокуратурата на РБ. Преживените от ищеца тревоги са били свързани с това, че въпреки невинността си е била налице опасността да бъде осъден на база на неверни твърдения и манипулирани доказателства. Притеснения са били преживени и поради опасността евентуално осъждане на ищеца да повлияе върху работата на сина му, работещ в МО на РБ. В с.з. жалбата се поддържа лично и чрез процесуален представител.

В предвидения срок насрещната страна не е депозирала отговор на жалбата.

2. Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ против решението в частта му, с която е била осъдена да заплати на ищеца Д.Н.И. сумата от 10 000лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди /подробно описани в диспозитива на съдебния акт/, както и сумата от 6 919.28лв. за претърпени имуществени вреди /отново подробно посочени по видове в решението/. Наведени са твърдения за неправилност на решението в обжалваните му части – недоказаност на претърпените неимуществени вреди, липсата на причинна връзка между вредите и действията на Прокуратурата по конкретното НОХД № 39/13 на ВВС предвид наличието на множество други наказателни производства против ищеца, несъразмерно завишено обезщетение спрямо претърпените вреди. По отношение на имуществените вреди се поддържа, че неправилно са репарирани и вреди, съизмерими с разноските на подсъдимия пред въззивната инстанция по наказателното дело, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1900лв., тъй като прокурорът по делото е заявил, че не поддържа обвинението. Претендира се отмяна на решението в осъдителните му части за присъдено обезщетение за неимуществени вреди, както и отхвърляне на претенцията за имуществени вреди в размер на 6919.29лв. /съгласно уточнението в с.з. пред настоящата инстанция/, а алтернативно се иска да се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди и размера на присъдените имуществени вреди. Оспорен е с допълнителна въззивна жалба извода на съда, че и недопускането до работа на ищеца следва да ангажира отговорността на Прокуратурата, тъй като това са действия на длъжностни лица от Министерство на отбраната.

В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна, с който същата е оспорена като неоснователна. Ищецът се позовава на решение от 03.06.15г. по НОХД № 13/15г. на Военно-апелативен съд-София, с което е била отменена осъдителната спрямо него присъда. Счита че са доказани неимуществени вреди, чието обезщетение се претендира и които се намират в причинна връзка именно с действията на Прокуратурата по посоченото НОХД № 39/13 на ВВС. Претендира се и правилност на решението в частта му относно присъденото обезщетение за имуществени вреди чрез заплащането на хонорар на адв. Георгиева за представителство пред въззивната инстанция. Това се е наложило поради проведената защита от Д.И. по гражданския иск, предявен против него от ИА „Военни клубове и военно-почивно дело”, приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, което е инициирано именно от Прокуратурата. Към отговора е приложено незаверено копие на решение от 03.06.15г. по НОХД № 13/15г. на Военно-апелативен съд-София, за което обаче не е формулирано доказателствено искане и съдът не следва да се произнася.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:

            Производството пред първа инстанция е било образувано по искова молба, подадена от Д.Н.И. *** срещу Прокуратурата на Република България, с предявени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в преживяни психически и емоционален стрес /отчаяние/, напрежение и страх, загуба на доверие и уважение от близки, приятели и колеги, накърняване на доброто име, вследствие на обвинение за извършено престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК и образувано НОХД № 39/2013г. по описа на ВС-Варна, приключило с оправдателна присъда, постановена на 09.01.2014г., както и да заплати сумата от 6 919.28 лева, представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди /подробно уточнени по пера с молба от 03.02.15г. – л. 54-55 от делото на ВОС/, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 28.01.2015г. до окончателното плащане на задължението. Наведените твърдения са били, че на 28.07.10г. е било образувано досъдебно производство против ищеца за това, че през периода 2008-2009г. като директор на ТД-Варна при ИА „Социални дейности на МО”- София при условията на продължавано престъпление, умишлено не е положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество – 21 служебни жилища и от това са последвали значителни щети за ТД в размер на 60336.74лв. Едва след три години е бил внесен обвинителен акт в съда и е последвала посочената по-горе оправдателна присъда на Военно-окръжен съд-Варна. Вследствие на висящото наказателно производство, през 2013г. ищецът на два пъти не е бил допуснат да изпълнява служебните си задължения като директор на ТД-Варна, въпреки възстановяването на длъжността от Върховния административен съд. Военно-окръжната прокуратура не е съдействала на ищеца, за да бъде изпълнено решението на ВАС. Въпреки безупречната военна служба, за което ищецът е получавал отличия и награди и поради недобросъвестно изготвеното заключение по комплексната финансово-икономическа експертиза в досъдебната фаза, ищецът е бил принуден да доказва своята невинност. Това е причинило огромно напрежение на ищеца, което е навредило на неговото здраве – получил проблеми със съня, доверието между него и синовете му се е разклатило, а колегите му са смятали, че е престъпник. Било е отнето разрешителното за притежание на лично оръжие, бил е дискредитиран в обществото и семейството си. Направил е разноски по защитата по наказателното дело.

            В предвидения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с която е поддържал, че исковете са неоснователни. Посочено е, че ДП № 62-Рп/2010г. срещу ищеца е образувано в резултат на извършено от Г.И.Г., в качеството му на вещо лице, престъпление против правосъдието по чл. 291, ал. 1 от НК. В този смисъл се е твърдяло, че понесените от ищеца вреди са причинени от действия на трети лица, а не изцяло от действия на Прокуратурата на РБ. Освен това е било посочено, че срещу ищеца са висящи още 4 досъдебни производства във ВОП-Сливен, като И. е предаден на съд по две от тях. Ето защо счита, че понесените от ищеца вреди не са в пряка и изключителна връзка с образуваното НОХД № 39/2013г. по описа на Военен съд-Варна и оправдателната присъда по него. Вредите за ищеца са настъпили и от другите досъдебни и съдебни производства водени срещу него. Ответникът е посочил, че ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК на 21.03.2013г., като предхождащия този момент период е ирелевантен относно твърдяните вреди. Оспорени са били твърденията за влошено здравословно състояние на ищеца вследствие воденото наказателно дело с доводи, че заболяванията му са резултат на естествени процеси в организма му. Оспорени са били исковете и по размер. Отправеното до съда искане е за постановяване на решение, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни.

             От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

            От материалите по НОХД № 39/13г. на Варненския военен съд, приобщени изцяло като доказателство по настоящото дело се установява, че същото е било образувано на 28.08.2013г. след внасянето на обвинителен акт против ищеца по ДП № 62-Рп/2010г., ПД № 51/2013г. по описа на Военно-окръжна прокуратура-Варна. Посоченото досъдебно производство № 62-Рп/2010г. е било образувано на 28.07.2010г. с постановление на прокурор при ВВОП срещу ищеца Д.Н.И. за това, че през периода 2008-2009г. като директор на ТД-Варна при ИА „Социални дейности на МО”- София при условията на продължавано престъпление, умишлено не е положил достатъчно грижи за управлението, стопанисването и запазването на повереното му имущество – 21 служебни жилища и от това са последвали значителни щети за ТД /в размер на 60336.74лв./ - престъпление по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, чл. 26, ал. 1 от НК.

В материалите на досъдебното производство няма данни ищецът да е бил уведомяван от разследващите органи за воденото против него наказателно производство до момента на привличането му като обвиняем, което е станало едва на 21.03.2013г. /л. 1886-2001 в приложение № 4, съдържащо т. ХV и ХVІ/ - нито е разпитван като свидетел, нито са му връчвани каквито и да е книжа по това дело /например от Постановлението за частично прекратяване на досъдебното производство от 05.01.2012г., което е било връчено единствено на изпълнителния директор на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело”- София и по чиято жалба е било отменено това постановление – материалите по ЧНД № 35/12г. на Военен съд-Варна и по ЧНД № 11/12г. на Военно-апелативен съд-Варна – в приложение № 1/.

По отношение на ищеца не са налагани мерки за процесуална принуда.

            Производството в съдебната му фаза е продължило за периода от датата на образуването му на 28.08.13г. до постановяването на оправдателната присъда на 09.01.2014г. , след като са били проведени 4 съдебни заседания и съдебния акт по повдигнатото обвинение е влязъл в сила на 25.01.14г. /след изтичането на 15-дневния срок за протестиране от прокурора на оправдателната присъда/. Присъдата, в частта й, с която е бил отхвърлен гражданския иск на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело”, гр. София, е била обжалвана от гражданския ищец и с решение № 12/04.06.14г. по ВНОХД № 11/14г. на Военно-апелативен съд-София е била потвърдена. Последното пък е било оставен в сила с решение № 421/28.11.14г. по н.д. № 1319/14г. на ВКС, ІІ н.о.

Ищецът по настоящото дело не е бил допуснат до работа от директора на отдел „Североизточен” на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело” на МО, въпреки подаденото заявление от 05.04.13г. въз основа влязло в сила решение № 4337/28.03.13г. по адм.д. № 7852/12г. на ВАС, V отделение, с което е била отменена заповед от 25.10.11г. на Изпълнителния директор на агенцията за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца като директор на ТД. В изготвения Доклад от директора на отдела от 08.04.13г. до директора на агенцията е посочено, че недопускането е поради висящи досъдебни производства.

            Видно от приобщените към първоинстанционното производство писмени доказателства, че против ищеца от 2010г. и за следващия период са били образувани множество досъдебни и съответно съдебни наказателни производства: ДП 20-Рп/19.04.10г. /с повдигнато на ищеца обвинение по чл. 282, ал. 1 от НК на 09.12.10г. и постановена МНО „Подписка” /отменени с постановление от 18.05.12г./, а по-късно на 25.01.11г. – за престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК и чл. 282, ал. 1, алт. 1, пр. 1 от НК с МНО „Подписка” /отменени с постановление от 29.08.12г.// - така становището на л. 89 и жалбата на самия ищец на л. 92; ДП 21-Рп/19.04.2010г. /с повдигнато обвинение на ищеца на 09.12.10г. по чл. 219, ал.1, пр. 1, алт. 4 от НК и чл. 212, ал. 4, пр. 1 вр. чл. 212, ал. 2, пр. 1, алт. 2 от НК, вр. чл. 212, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, а на 25.01.11г. за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, вр. чл. 20, ал. 1, пр. 1 от НК, и с последващи нови постановления са били предявени обвинения съответно на 21.02.11г.  и 16.06.11г. С постановление от 18.05.12г. всички предявени обвинения са били отменени. С постановление от 30.05.12г. това ДП е било обединено с ДП № 54-Рп/2010г., по което към 11.09.13г. обвинение против ищеца няма повдигнато/ - така становището на л. 86, определението на л. 87 и жалбата на ищеца на л. 92, но на 29.01.14г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1 от НК – в становището на ищеца на л. 94.; ДП 35-Рп/2011г., по което ищецът е бил привлечен като обвиняем на 15.06.12г. за престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК; ДП 55-Рп/21.07.2010г., по което ищецът е бил привлечен като обвиняем на 15.06.12г. за престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК; ДП 2-Рп/2013г. – за последните три - в жалбата на ищеца на л. 92.; ДП № 93-Рп/2010г. с повдигнато първоначално обвинение по чл. 219, ал. 1 от НК от м. 08.2013г., а по-късно – за престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 от НК – така в жалбите на ищеца на л. 93 и 94;

            Без да са налице данни по кое от горепосочените досъдебни производства са образувани наказателни дела пред съда, то на л. 81 е дадена справка за наличието на НОХД против ищеца във Военен съд-Сливен- НОХД № 92/14г., преобразувано в НОХД № 100/14г. /върнато за доразследване на 11.02.15г./; № 95/14г. , преобразувано в НОХД № 5/15г., което от 16.03.15г. е върнато за доразследване; НОХД № 101/14г., което от 25.11.14г. е върнато за доразследване; НОХД № 105/14г., което с разпореждане от 30.12.14г. е върнато за доразследване; НОХД № 102/14г. – с постановена осъдителна присъда от 25.03.15г. по отношение на ищеца /л. 81 и л. 103-117/, която обаче е била отменена с решение от 03.06.15г. на ВАпС-София и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

От приетите от ВОС писмени доказателства /л. 43-50/ се установява, че с Указ № 3198/25.10.1983г. ищецът е награден с народен орден „За военна доблест и заслуга” II степен; че през 1986г. с Удостоверение № 021883 ищецът е награден с медал „За прослужени години във въоръжените сили на НРБ” III степен, а на 06.05.2004г. министърът на отбраната на РБ е наградил Д.И. с Грамота II степен на наградния знак „За вярна служба под знамената и за високи постижения в службата и заслуги към отбраната”, както и придобил воинско звание „полковник” със Заповед от 30.09.2008г.

            Видно от представените с исковата молба епикризи, че за периода от 14.10.09г. до 15.10.09г. и от 25.11.09г. до 27.11.09г. ищецът е бил в болнично заведение /съответно по клинична пътека № 38 и № 45/ с диагноза Исхемична болест на сърцето, Ангина пекторис при усилие. Коронарна атеросклероза – двусъдова болест. Хипертонична болест ІІІ стадий, сърдечна форма. Хипертонично сърце. Първият път е постъпил планово за коронарна ангиография, а вторият път- планово за СКАГ. Описани са извършените инвазивни процедури и оперативни интервенции.

            От показанията на св. Н. се установява, че тя е работила като юрисконсулт в ТД, управлявана от ищеца до м. 11.09г., когато той е бил дисциплинарно уволнен. След уволнението му са започнали проверки от страна на военното следствие по всички дейности, извършвани в дирекцията от 2003г. до 2009г. В тази връзка свидетелката е била викана непрекъснато на разпити. Множеството образувани против ищеца дела са били прекратявани и след това отново образувани. Причината според свидетелката е, че ищецът е искал да се върне на работа и след като е било отменено първото му уволнение, той отново е бил уволнен и отново съда го е възстановил. Докато е вървяло делото, по което ищецът е оправдан с влязлата в сила присъда /за т. нар. служебни жилища/, същият по преки впечатления на свидетелката, разпитвана като свидетелка и по това наказателно дело, е бил силно притеснен, тъй като не е могъл да си обясни за причините за тази репресия. Споделил е, че се чувства крайно обиден, че се притеснява да не бъде осъден, което ще повлияе на единия му син, който също работи в МО. В залата се явявали техни бивши колеги и военни, които са странили от него и дори не са го поздравявали – показвали са изключително негативно отношение към него. Ищецът е споделил, че го приема тежко, тъй като са дългогодишни колеги. Споделил на свидетелката още, че приема лекарства и че е бил в болнични. Ищецът е приел и много дълбоко и лично отнемането на разрешителното за носене на личното му оръжие като отнемане на неговото достойнство. Казал, че на военния това му е честта. Преди уволнението на ищеца и започването на наказателните производства срещу него, той е изпълнявал престижна длъжност, включваща стопанисването и управлението на множество имоти, което е провокирало интереса и благоразположението в отношенията към него на много военни – в обществото е имало нагласа, че те могат да се възползват от жилищата. Ищецът се е опасявал и от евентуално повдигане на обвинения и по другите производства, освен по делото за жилищата.

            Свидетелката С. е била счетоводител в агенцията, където ищецът е бил директор. Споделя, че след започването на наказателните дела против ищеца спрямо него хората се отнасят като с човек втора ръка – отказват да комуникират, да се виждат. Свидетелката знае, че ищецът страда от високо кръвно налягане и приема лекарства и счита, че това е следствие от инициираните от прокуратурата безумни обвинения през 2010г Преди това не е боледувал и не е вземал болнични. Коментарите пред съдебната зала на хората са били ,че подсъдимите са най-големите престъпници в тази държава. Ищецът не се чувства добре, затова че е оправдан, а колегите го смятат за престъпник, унизен е, неговото добро име е опетнено. Ищецът е бил публично известна личност сред военните в гарнизона, бил е известен като командир на военни поделения, а след това ръководител на агенция. По това време всички са се отнасяли много уважително, държали са се превъзходно, а след това отношението се е изменило.

 

               От съвкупния анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

            Съгласно тази трайно установена задължителна практика /ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД/, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. - наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.

            От посоченото по-горе се установи, че от момента, в който ищецът е бил привлечен като обвиняем по досъдебното производство, по което е било образувано по-късно НОХД № 39/2013г. на Военен съд-Варна /21.03.13г./ и до приключването му с оправдателна присъда, която е влязла в сила на 25.01.2014г. са изминали около 10 месеца. По отношение на ищеца по това наказателно дело /в никоя от фазите на процеса/ не е вземана мярка за неотклонение. За периода от образуване на досъдебното производство на 28.07.10г. и до привличането на ищеца като обвиняем, същият не е бил призоваван или по какъвто и да е друг начин информиран от прокуратурата за това дело. Вярно е, че по него са били извършвани множество процесуално-следствени действия, но в тежест на ищеца е да докаже, че е узнал за наличието на образувано именно против него наказателно производство и от това са настъпили някакви вреди. Както се установи и по-горе, против ищеца през 2010г. са били образувани множество други наказателни производство, по които той през същата година е бил привлечен като обвиняем, а по някои от тях привличането е било при промяна на квалификацията на деянията. Неминуемо това състояние на множество образувани, прекратявани, изменяни по отношение на обвинението и лицата наказателни производство са влияели на ищеца и за периода от 2010г. до 21.03.2013г. са оказали своето негативно въздействие върху неговата психика и са предизвикали душевен дискомфорт.

            Следва да се вземе предвид, че повдигнатото и поддържано от ответната страна обвинение против ищеца по НОХД № 39/2013г. на Военен съд-Варна е за тежко престъпление, тъй като предвиденото наказание по чл. 219, ал. 1 от НК е лишавано от свобода до 6 години по арг. от чл. 93, т. 7 от НК. Това неминуемо също е оказало влияние върху психиката на ищеца.

            Същевременно по делото не се установи с преки доказателства, че ищецът има двама сина и че единият от тях работи в системата на МО и в тази връзка да са налице някакви допълнителни преживени страхове от ищеца за неговото бъдеще при евентуално осъждане по настоящото дело.

            Следва да се посочи още, че вредите от недопускането до работа на ищеца, макар и мотивирано от администрацията на изпълнителната агенция с висящото наказателно дело/дела, не могат да ангажират отговорността на Прокуратурата на РБ, тъй като за незаконосъобразността на тези действия отговорност следва да носи съответното юридическо лице, чиито длъжностни лица не са изпълнили съдебно решение.

            Не може да се приеме, че именно вследствие на обвинението по процесното наказателно дело ищецът е придобил заболяванията, описани в двете епикризи от 2009г. Най-малкото, защото образуването на наказателното производство в досъдебната му фаза е станало м. 07.2010г., а лечението на ищеца е било през 2009г. Не се установи чрез използването на специални знания и по какъв начин това наказателно производство е повлияло върху заболяванията на ищеца за периода от 2013г. до 2014г., но безспорно страховете, безпокойствата и напрежението се отразяват върху тези заболявания.

            И така, за период от около 10 месеца ищецът е бил подложен на репресията на висящ наказателен процес, по който е бил обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление, което да е нанесло щети на държавата, но по което обвинение ищецът е бил оправдан. Ищецът е бил на 60 годишна възраст, отличаван многократно за вярна служба и изпълнение на воинския си дълг, бил е командир на поделения, а заеманата в продължение на почти 7 години /без 2 месеца/ ръководна длъжност като директор на ТД „Социални дейности на МО”-Варна /с променяно наименование през годините/, го е поставила на значимо място в обществения живот на военен гарнизон Варна /така св. Строгова/. Незаконното обвинение на лица, упражняващи определени професии, сред които и служители на МО, в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера /Решение № 267 от 26.06.2014г. по гр.д. № 820/2012г. на ВКС, IV ГО, ГК/. В тази връзка и показанията на двете свидетелки са категорични – с образуването на наказателните дела /включително и настоящото/ и гледането му и в съда, отношението на бившите колеги – цивилни и военни, се е променило рязко. Ищецът е бил заклеймен като престъпник и всички са се дистанцирали от него като спрели да го поздравяват и комуникират. Ищецът е преживял и обида и страх от опасността от осъждане за едно тежко престъпление.

            С оглед на всичко изложено съдът намира, че общото обезщетение за така претърпените неимуществени вреди, което съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е в размер на 10 000лв., който е достатъчен по размер за репарирането им и е в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на настоящия случай, изложени по-горе. Обжалваното решение в тази му част следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба на ищеца против решението в отхвърлителната му част за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в размер над 10 000лв. до предявения размер от 50 000лв. , следва да се остави без уважение.

            По отношение на имуществените вреди.

            Всички разноски, направени в рамките на наказателното производство, които са във връзка с обвинението на прокуратурата, подлежат на обезщетяване и следва да бъдат присъдени на ищеца. Такива са всичките, претендирани с уточняващата молба на ищеца от 03.02.15г., възлизащи на общ размер от 5019.28лв., за които са представени доказателства на л. 20-28 от делото на ВОС.

            Разноските на ищеца обаче, които същият е направил макар и в наказателното производство, но по защитата срещу предявения против него граждански иск, е следвало да бъдат претендирани и получени в рамките на самото наказателно производство /по арг. от чл. 88, ал. 1 от НПК вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК/ и то от предявилия неоснователната гражданска претенция. В този смисъл заплатения от ищеца адвокатски хонорар на адв. Св. Георгиева в размер на 1900лв. за процесуално представителство в производството пред въззивната инстанция по наказателното дело /но имащо за предмет единствено гражданския иск/ е следвало да бъде претендирано в рамките на въззивното наказателно производство и то от ИА „Военни клубове и военно-почивно дело”, гр. София, което е инициирало обжалването пред Военно-апелативния съд и ВКС.

            С оглед на горното, решението на ВОС следва да се отмени в частта му за разликата над дължимия размер на имуществените вреди от 5019.28лв. до присъдения такъв от 6919.28лв. /6919.28лв.-1900лв./ и претенцията за присъждане на имуществени вреди в размер на 1900лв. следва да се отхвърли.

            По разноските.

            Единствено въззивника И. е претендирал разноски за настоящата инстанция. Такива са заплатени в размер на 1000лв. като адвокатско възнаграждение за защита по делото на 16.09.15г. С оглед на това следва да се приеме, че същите са едновременно за подаване на въззивната му жалба и за защита по подадената от ответника въззивна жалба. При това положение материалния интерес на защитата е в размер на цялата предявена претенция за неимуществени вреди /50 000лв./ и за имуществени вреди /6919.28лв./. Платеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като минималното такова, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС, възлиза на 2237.57лв. На въззивника И. следва да се присъди сумата от 263.86лв., съразмерно на отхвърлените части от въззивната жалба на Прокуратурата на РБ /за общо 15 019.28лв./, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            Настоящият състав на съд констатира, че ВОС е допуснал грешка при пресмятането /не очевидна такава/ при присъждането на разноските на ищеца съразмерно на уважената част от исковете му. Това е така, защото при уважена част от общо 16919.28лв. от общо предявен материален интерес от 56919.28лв. и разноски от 2010лв., то дължимата съразмерно сума е следвало да бъде 597.47лв., но е присъдена сума от 421.67лв. Сега при присъдена общо сума с настоящото решение от 15019.28 и предявен материален интерес от 56 919.28лв., съразмерната част от разноските от общо 2010лв. е в размер на 530.37лв. Съдът не следва да изменя решението в частта за разноските, намалявайки присъдената под дължимия на ищеца размер, независимо от частичното уважаване на въззивната жалба на Прокуратурата на РБ.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 875/07.05.15г. по гр.д. № 337/15г. на ВОС в частите му, с които на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. София, бул. „Витоша” № 2 е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.И. с ЕГН ********** и с адрес: ***, к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, ул. „46”, бл. № 5А, вх. А, ет. 1, ап. 2 сумата от 10 000.00 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в преживяни психически и емоционален стрес, напрежение и страх от неоснователно осъждане, загуба на доверие и уважение от близки, приятели и колеги, накърняване на доброто име, чест и достойнство, вследствие на обвинение за извършено престъпление по чл. 219, ал. 1 от НК и образувано НОХД № 39/2013г. по описа на ВС-Варна, приключило с оправдателна присъда, както и да заплати сумата от 5 019.28 /пет хиляди и деветнадесет лв. и двадесет и осем ст./ лева, представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди, под формата на платено възнаграждение за адвокатска защита пред Военен съд-Варна/4 700 лв./; цена на самолетен билет София-Варна-София на адв. Георгиева /202.99 лв./; платена цена за услуга в х-л „Дивеста”, гр. Варна за нощувка на адв. Георгиева /80.00 лв./; такса за заверени преписи от документи по делото /7.69 лв. + 19.84 лв./; такса за копия от документи по делото /2.90 лв./ и заплатена куриерска услуга за изпращане на преписи от документи на адв. Георгиева в гр. София /5.86 лв./, ведно със законната лихва върху всяка от главниците считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 28.01.2015г. до окончателното плащане на задължението; както и да заплати сумата от 421.67 /четиристотин двадесет и един лв. и шестдесет и седем ст./ лева, представляваща съдебно деловодни разноски съразмерно с уважената част на исковете, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 875/07.05.15г. по гр.д. № 337/15г. на ВОС в частта му, с която е ОТХВЪРЛЕН иска за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над присъдените 10 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лева.

            ОТМЕНЯ решение № 875/07.05.15г. по гр.д. № 337/15г. на ВОС в частта му, с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. София, бул. „Витоша” № 2 е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.И. с ЕГН ********** и с адрес: ***, к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, ул. „46”, бл. № 5А, вх. А, ет. 1, ап. 2 сумата от 1900.00 /хиляда и деветстотин/ лева, представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди, под формата на платено възнаграждение за адвокатска защита пред Военно-апелативен съд-София по ВНОХД № 11/14г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Н.И. с ЕГН ********** и с адрес: ***, к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, ул. „46”, бл. № 5А, вх. А, ет. 1, ап. 2 против Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. София, бул. „Витоша” № 2 за заплащане на сумата от 1900.00 /хиляда и деветстотин/ лева, представляваща обезщетение за понесени имуществени вреди, под формата на платено възнаграждение за адвокатска защита пред Военно-апелативен съд-София по ВНОХД № 11/14г., на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

            ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, със седалище: гр. София, бул. „Витоша” № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.И. с ЕГН ********** и с адрес: ***, к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, ул. „46”, бл. № 5А, вх. А, ет. 1, ап. 2 сумата от 263.86 /двеста шестдесет и три лева и осемдесет и шест ст./, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: