Р Е Ш Е Н И Е № 34

гр. Варна, 16.03.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                                     ИВАН ЛЕЩЕВ

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 325 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано след отмяната на решение № 1/04.01.13г. по в.гр.д. № 526/13г. на ВАпС, което е станало с решение № 124/23.06.14г. по гр.д. № 2551/13г. на ВКС, І г.о., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Въззивното производство е образувано по въззивната жалба, подадена от „Пазари” ЕАД, гр. Варна против решение № 1551/31.07.12г. по гр.д. № 2265/11г. на ВОС, с което е прието за установено по отношение на въззивника, че ищците К.Т.Т. и Г.Т.Г.,***, са собственици по силата на покупко-продажба на магазин № 3 по приватизационна сделка и НА за собственост на процесния магазин под № 117 том І рег. № 3296 по н.д. № 423/10.05.1999 г. нотариус Д. Стоянова, рег.№ 192, район на действие ВРС, съответен на магазин № 563 по плана на пазара, съгласно покупко-продажба, оформена с НА № 151, том І, вх. рег. № 1642/17.03.2002г., вписан в Сл.вписвания вх.рег. 3001/18.03.2002 г. под Акт № 58, том ІХ, ведно с припадащото се идеално число от правото на строеж за магазина, попадащ в терена на ПИ 10135.1501.973, идентичен на стар парцел І-пазар, в кв. 333, идентичен на кв. 17 по плана на гр. Варна, представляващ терен за Колхозен пазар в гр. Варна, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК; и въззивното дружество е осъдено да заплати направените от ищците разноски в размер на 2038.68лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. В жалбата се сочи, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл относно имот с индивидуализация, различна от направената с петитума на исковата молба. Освен това се счита, че решението е неправилно поради погрешно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на правните изводи. Поддържана е тезата, че ответното дружество е собственик на посочения поземлен имот, придобит въз основа на решение на едноличния собственик на капитала – Община Варна чрез апортна вноска в капитала на дружеството. Оспорва се върху този имот да са били учредявани каквито и да са били вещни права, вкл. и право на строеж в полза на трети лица. В тази връзка се поддържа, че праводателят на ищците не е притежавал права върху процесния имот, поради което и самите ищци не са получили такива права чрез посочената покупко-продажба от 2002г. Оспорва се и идентичността на имотите, описани в КНА на праводателя на ищците от 1999г. и договора за продажба от 2002г., а още повече, че в същите липсват граници на описания имот. Поддържа се, че процесния магазин не е недвижим имот, а преместваем обект – движима вещ. Подробно е направен анализ на представените пред първата инстанция писмени доказателства и изразено становище или за тяхната недопустимост с оглед настъпила преклузия за приемането им, или относно тяхната доказателствена сила или по тяхната относимост /относно представените счетоводни документи/.

При настоящото разглеждане на делото въззивникът чрез процесуалните си представители поддържа въззивната си жалба, сочейки още веднъж, че ищците не са доказали активната си материалноправна легитимация. В писмените си бележки въвежда твърдението, че е налице несъвпадение между името на единия съсобственик по нотариалния акт от 2002г. и на единия ищец по делото. Прави се анализ и на новоприетите пред настоящата инстанция писмени доказателства и отново се поддържа тезата, че те установяват наличието на права в патримониума на праводателя на ищците, които да са им били прехвърлени. Счита се, че и чрез заключенията на изслушаните СТЕ не е било установено местонахождението на магазин № 3, какъв е бил неговия статут и идентичността на описаните в нотариалните актове обекти. Счита се, че юридическия статут на сградата като временен строеж без траен градоустройствен статут изключва възможността собственикът й да притежава право на строеж или да придобие такова въз основа на давностно владение, като евентуално издадено удостоверение за търпимост на сградата, не може да промени този статут /извеждат се аргументи от липсата на доказателства за евентуално проведена процедура по § 17 от ПР на ЗУТ/. Претендира се отмяна на решението на ВОС и отхвърляне на предявения иск.

В предвидения срок е бил депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни К.Т.Т. и Г.Т.Г., с който същата е била оспорена като неоснователна. При настоящото разглеждане на делото становището се поддържа чрез процесуални представители. В депозираните писмени бележки се счита, че при провеждането на настоящото производство са били приети допълнително относими към предмета на правния спор доказателства, които наред с приетите от първата инстанция такива и съобразяването с общоизвестни обстоятелства, обосновават извода за наличието на правото на собственост върху процесния магазин в патримониума на ищците, придобито от техния праводател чрез приватизационна сделка. Чрез заключенията и на двете СТЕ се установило, че процесния магазин е отразен в Генералния план като част от постройка с по-голяма площ и съобразявайки неговото местонахождение е налице основание да се направи извода за идентичност на описания имот в КНА от 1999г. и в договора за покупко-продажба от 2002г. Изхождайки от описаното от вещите лице относно вида на постройката считат, че следва да се приеме същата за трайно закрепена за земята сграда, поради което и същата не е преместваем обект. Оспорва се наличието и на права на ответника върху поземления имот, върху който е построен магазина. Претендира се потвърждаване на решението и присъждане на разноските по делото.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

            Производството пред ВОС е образувано по исковата молба на К.Т.Т. и Г.Т.Г. *** като е бил предявен положителен установителен иск за установяване правото на собственост върху недвижим имот в гр. Варна, Колхозен пазар, представляващ магазин № 3, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху ПИ с идентификатор № 10135.1501.973., придобит от ищците по силата на договор за покупко-продажба от 2002г. /образувано първоначално в гр.д. № 15621/11г. на ВРС, ХІІ с-в и изпратено по подсъдност на ВОС/. Интереса за предявения иск е изведен от твърдението, че ответникът оспорва правота на собственост на ищците, което е демонстрирал чрез възражение пред СГКК-Варна против искането на ищците за изменение на КК и КР чрез нанасяне на имота и вписването им като собственици на същия. Постановеният от началника на СГКК-Варна отказ със заповед № КД-14-03-326/15.12.09г. /л. 5 от делото на ВРС/ е бил обжалван пред Адм.С-Варна и с решение № 1527/14.07.10г. по адм.д. № 882/10г., ІІ отделение, съдът е потвърдил заповедта, приемайки, че действително е налице спор за материално право между страните, тъй като върху поземления имот, отразен като собственост на ответника, ищците претендират отразяването в КК на техния магазин, ведно с правото на строеж за 30.06 кв.м. ид.ч. от имота /л. 6-7 от делото на ВРС/.

            По активната материална легитимация на ищците.

            С НА № 151, т. І, рег. № 1642/18.03.2002г. на нотариус Р. Табакова, рег. № 148 – Варна, „ВАРНАЦВЕТ” ООД е продало на Г.Т.Т. /разликата във фамилното име на купувачката и на ищцата не влияе върху извода за идентичност в правния субект, имайки предвид идентификацията по ЕГН/ и К.Т.Т. ***, Колхозен пазар, представляващ магазин № 3 по приватизационна сделка и № 563 по плана на пазара, с площ от 30.53 кв.м., както и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел І-пазар, кв. 17 по плана на 9-ти подрайон на града /л. 8 от делото на ВРС/.

Дружеството-продавач се е легитимирало като собственик с НА № 117, т. І, рег. № 3236/10.05.1999г. на нотариус Д. Стоянова, рег. № 192 – Варна за установяване правото на собственост въз основа на писмени доказателства. Описанието на имота е като магазин на Колхозен пазар в гр. Варна, с площ от 30.53 кв.м., кв. 333, 9 микрорайон по плана на града. Документите, обосновали извода на нотариуса за наличието на правото на собственост върху магазина в полза на молителя са удостоверение на МЗГАР от 27.02.1998г. /копие от същото е на л. 60 от делото на ВОС и с него се посочва, че с договор № 82/20.12.1996г. МЗХП като орган по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗППДОБП е сключил сделка за приватизация на „БУЛГАРЦВЕТ-ВАРНА” ЕООД, като го е продал на „ВАРНАЦВЕТ” ООД, гр. Варна по реда на чл. 35 от цитирания закон, като цената е включвала стойността на земята и правото на строеж за магазините съгласно „таблица 1”, а цената е била изцяло заплатена до 19.02.1998г./; писмо от 17.10.1996г. на Община Варна /същото е представено на л. 84 от делото на ВОС и е отговор от началника на отдел „Собственост” при общината до „БУЛГАРЦВЕТ-ВАРНА” ЕООД, че за описаните 10 бр. магазини и едно складово помещение (под № 2 е магазин № 3 на колхозен пазар), представляващи част от ДМА на това дружество, няма постъпили реституционни претенции, както и искания по чл. 18 от ЗППДОбП от бивши собственици на имоти/; писмо от МЗХП от 27.02.1997г., скица и данъчна оценка.

            Видно от публикацията в неофициалния раздел на ДВ, бр. 37/1993г., че е обнародвано вписването в търговския регистър на ЕООД „Булгарцвет-Варна”, което дружество поема всички активи и пасиви, права и задължения на предприятие „Булгарцвет-Варна” /л. 101 от делото на ВОС/. От изготвения към 31.12.1994г. баланс на „Булгарцвет-Варна” ЕООД се установява, че балансовата стойност на ДМА като сгради е в размер на 133 000лв. Въз основа на договор № 4 е възложено от посоченото дружество на лицензирани оценители  /инж. Ангелин Георгиев и арх. Стефан Баев /да направят оценка на неговите ДМА. Такава е изготвена към 20.04.1995г. и касае описаните 10 бр. магазини и едно складово помещение /л. 51/, като под № 2 е магазин № 3 на Колхозен пазар, с площ от 51 кв.м., с отбелязана година на въвеждането – м. 12.1980г. и вид на конструкцията /метал и дърво/, с първоначална отчетна стойност 8690лв. Дадената от експертите обща оценка на тези сгради е в размер на 1 931 685.94лв. /л. 46-53 от настоящото дело/.

            При това положение може да се направи обоснован извод за идентичност на оценявания по-горе магазин № 3 като част от ДМА на „Булгарцвет-Варна” ЕООД с вписания в Справката за наличните основни средства по видове към края на м. юни 1986г. за МОЛ № 351203 като част от предприятието на „Булгарплод – Я. К.” Варна относно стр. магазин № 3 на Колхозен пазар, с отбелязана дата на въвеждане м. 12.1980г. и стойност на основното средство – 8690лв. /л. 39 от настоящото дело/.

Въз основа и на горната оценка от 20.04.1995г. е постановена заповед № 411/19.09.1995г. на МЗХП, с която е увеличен капитала на „Булгарцвет-Варна” ЕООД от 265 хиляди лв. на 2228 хиляди лева /л. 54 от настоящото дело/. На л. 55-56 е представено копие от Баланса на посоченото дружество към 31.12.1995г., в който под № 2 отново е вписан магазин № 3 на колхозен пазар, въведен м. 12.80г. и с посочени първоначална стойност от 8690лв. и начислени амортизации, както и индивидуална балансова стойност към края на годината. За първи път този магазин № 3 на Колхозен пазар е вписан с площ от 30.53 кв.м. в Оценка на земята към 31.05.1996г., Сметка 201 /л. 85 от делото на ВОС/.

Със Заповед № 32/22.01.1996г. на МЗХП, обнародвана в ДВ бр. 13/13.02.1996г. е наредено откриването на процедура за приватизация на „Булгарцвет-Варна” ЕООД. В ДВ, бр. 45/28.05.1996г. е публикуван списъка на предприятията, за които задължително следва да се приеме решение за приватизация през 1996г., измежду които е и „Булгарцвет-Варна” ЕООД с орган по чл. 3, ал. 1, т. 1-3 от ЗППДОбП – МЗХП. В ДВ, бр. 106/13.12.1996г. е обнародвана Заповед № 265/25.11.1996г. на МЗХП, с която на осн. чл. 35, т. 1 от ЗППДОбП, чл. 4 от Наредбата за реда за изкупуване на предприятия и обособени техни части без търг или конкурс, е наредено извършването на продажбата на „Булгарцвет-Варна” ЕООД, на „ВАРНАЦВЕТ” ООД , гр. Варна, без търг или конкурс според приватизационната оценка. И в ДВ, бр. 10/1997г. е обнародвано обявлението на МЗХП за сключената на 20.12.1996г. приватизационна сделка на „Булгарцвет-Варна” ЕООД с купувач „ВАРНАЦВЕТ” ООД, гр. Варна за цена от 23 126 хил. лева, по реда на чл. 35, т. 1 от ЗППДОбП /л. 57-60 от настоящото дело/.

Гореизложеното според настоящия състав на съда обосновава извода, че в предприятието на„Булгарцвет-Варна” е бил включен като ДМА магазин № 3 с площ от 51 кв.м., построен през м. 12.1980г. на Колхозен пазар в гр. Варна, който е преминал в патримониума на вписаното като правоприемник /на всички права и задължения, активи и пасиви/ „Булгарцвет-Варна” ЕООД. Със сключения на 20.12.1996г. приватизационен договор всички тези права, вкл. и върху ДМА /10 магазина и 1 бр. складово помещение/ са преминали в патримониума на „ВАРНАЦВЕТ” ООД, който следователно е могъл да прехвърли правото на собственост върху магазин № 3 на Колхозен пазар и на трети лица, което е станало в надлежната нотариална форма на 18.03.2002г. в полза на ищците по настоящото дело.

Относно идентичността на придобития чрез приватизационна сделка от „ВАРНАЦВЕТ” ООД , гр. Варна магазин № 3 и продадения на ищците магазин № 3, на Колхозен пазар, обозначен и с № 563 по плана на пазара, настоящият състав съобрази следните обстоятелства по делото:

В представената при изповядване на сделката от 18.03.2002г. скица № П-96/25.02.2002г. на район „Одесос” /л. 76 от делото на ВОС/ е посочено, че парцел І-пазар в кв. 17 е идентичен на кв. 333 по плана на 9 подрайон.

Видно от издаденото на 25.06.12г. удостоверение от район „Одесос” /л. 99 от делото на ВОС/, че със Заповед от 27.06.1985г. на МССУ е бил одобрен парцел І – за пазар и парцел ІІ – за озеленяване в кв. 17 по плана на 9 м.р., а със Заповед от 30.03.1993г. на Кмета на община Варна е одобрен парцел І-пазар в кв. 333 по плана на 9 м.р. и не е налице идентичност между кв. 17 и кв. 333.

Издадената на 14.06.1996г. от Община Варна за целите на приватизационната сделка скица за магазин № 3 /същата е била използвана и за правния анализ/ касае част от 9 м.р. за кв. 333, парцел І-пазар – л. 38 и 40 от настоящото дело. Тази скица е част от РП, одобрен с цитираната по-горе заповед № Г-35/30.03.1993г. – така в.л. инж. Й.А. с приложение на скица № 1 към заключението на СТЕ, изслушано в с.з. на 12.11.14г. /л. 75/. В това заключение експерта сочи, че в плановете (кадастрални и регулационни) в годините са отбелязвани надписи само „пазар”, или „кооперативен пазар” /на руски език - колхозен/. Под наименованието „Колхозен” е известен сред гражданите на града този единствен голям централен пазар, поради което и приема, че „Колхозен” и „Централен пазар” са наименованията на един и същи пазар – този в центъра на града. В с.з. вещото лице сочи, че в плановете, съхранявани в общината, този квартал е отразен с № 333, а в район „Одесос” се съхранява план, в който тази територия е в кв. 17. Макар и вещото лице да не е изследвало границите на този квартал и наличието на идентичност или различия между квартала, означаван като № 333 и № 17, сочи че измененията на пазарната площадка и терена на пазара са касаели ъгъла, заключен между улиците „Ангел Кънчев” и „Дрин” /предишно наименование „Величко Костов”/. Този ъгъл може да се види на л. 119 от настоящото дело и касае парцел ІІ-озеленяване. Експерта сочи, че основната площадка, където попада и процесния обект, няма регулационни изменения, освен разширението на ул. „Дрин” /посочено на скица № 2 /л. 73// и улицата следва да стига до синята линия, представляваща кадастралната граница на имот с идентификатор № 10135.1501.973 по КК на гр. Варна. Към настоящия момент обаче уличната регулация не е приложена.

Вещото лице А. сочи, че за да обозначи на скиците с жълт цвят /приложения към заключението/ местонахождението на процесния магазин, същата е изходила от отразяването на обекта върху Генералния план, одобрен с протокол № 10/07.03.95г. /л. 76/, където е отразен метален павилион, който се запазва като такъв обект и номерацията му като № 563 /от нотариалния акт № 151/18.03.2002г. на ищците/, която е намерила върху схемата на обектите на пазара на л. 74. Тази схема въпреки, че е оспорена от въззивника /вещото лице се е снабдило във връзка с работата си по друго дело със същата/, съдът намира, че съставлява годно доказателство, тъй като макар и да не е подписана от прокуриста на ответното дружество, същата е подписана от лицата, които са я изработили и е заверена от РДНСК-Североизточен район. По този начин пък вещото лице е достигнало и до намиране местонахождението на магазина, който е отразила с оранжев цвят на скица № 2  - извадка от действащата КК на Варна в частта за ПИ с идентификатор № 10135.1501.973. Всичко това е дало основание на експерта да посочи /и който извод настоящият състав на съда изцяло споделя/, че процесния обект магазин № 3 е със статут на магазин /описва го като масивна едноетажна сграда с метална конструкция, замонолитена в бетонова площадка и с покрив от метални ферми, покрита с профилирана ламарина/, разположен в „Кооперативен пазар” /Централен пазар/ за периода до 1999г. и същият от 1999г. до настоящия момент е търпим строеж до стартиране на процедурата по отчуждаването му за реализиране на разширението на ул. „Дрин”. А от съвкупния анализ на посочените по-горе отразявания в плановете, КК и схемата, следва да се приеме, че е налице идентичност на магазините, описани в КНА № 117/10.05.99г. на нотариус Д. Стоянова и в НА № 151/18.03.2002г. на нотариус Р. Табакова, представляващ магазин № 3, идентичен на магазин № 563 по плана на пазара.

В тази връзка горния извод не се разколебава от заключението на в.л. Д. П., което поради липсата на описани граници на самия магазин в двата нотариални акта достига до извод, че липсва техническа възможност за установяване идентичността на магазина. В заключението си обаче този експерт сочи, че от представена му от ответника скица № 314/15.03.00г., издадена от Община Варна за проектиране на парцел І-пазар, кв. 333, 9 м.р. на гр. Варна Застроителен-Ген. План и предвидените в него обекти /не представена по делото/ е отразена полумасивна сграда, аналогична на отразената в Генералния план от 1995г. и която значително се различава по площ от процесния магазин. В с.з. се добавя, че магазинът, който владеят ищците е в сграда, която е ситуирана в КП от 1999г. и се намира в контура на тази сграда и представлява южната част на тази сграда. Сочи още, че огледания от нея имот на място е този, означен с № 563 на схемата на л. 74 от делото и този № и сграда съответства на описаното в нотариалния акт на ищците. Северната част на отразената в КП от 1999г. сграда е с означение № 562 на схемата на л. 74 от делото. Фактически в рамките на отразената по този КП от 1999г. полумасивна сграда е налице преграждане и южната част се владее от ответниците. След горните уточнения вещото лице заключава в с.з. , че като местоположение на процесния обект, е налице идентичност в отразяването му в КНА от 1999г. и в нотариалния акт на ищците от 2002г. и записаното в заключението й за липса на такава идентичност е основано само на факта, че магазин с такива параметри /като по-малка площ/ не е отразен като самостоятелен обект в разработените КП и РП.

По правата на ответника и дали те изключват установеното по-горе право на собственост върху описания магазин в полза на ищците.

            Съгласно КНА № 120/11.11.03г. на нотариус Св. Димова, рег. № 363, Варна, „Пазари” ЕООД /понастоящем с правноорганизационната форма на ЕАД/ е признат за собственик на земя, представляваща пазарна площадка с площ от 9300 кв.м. в гр. Варна, ул. „Д-р Пюскюлиев”, съставляваща парцел І-пазар, кв. 333 по плана на 9 подрайон на града при граници: ул. „Ангел Кънчев”, ул. „Д-р Пюскюлиев” и ул. „Дрин”. Преди това с решение от 19.11.1997г. на ОбС-Варна в капитала на това дружество са били включени пазарните площадки на Колхозен пазар, пазар „Чаталджа” и пазар „Вл. Варненчик”. През 1999г. /решението по ф.д. № 2111/96г. от 13.08.1999г./ е вписано увеличението на капитала на „Пазари” ЕООД със стойността на терен, представляващ пазарна площадка – пазар „Централен”, представляващ недвижимия имот с площ от 9300 кв.м., 9 м.р., кв. 333, парцел І-пазар.

            От горното следва да се направи извода, че ответното дружество е собственик на поземления имот /понастоящем с идентификатор № 10135.1501.973 по КК на гр. Варна/ върху който е построен и процесния магазин, но пък собствеността върху последния е била надлежно възникнала с построяването му върху този държавен терен /предвиден за пазар на града и поради това и преминал на осн. чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОбС (в редакцията му към 1997г.) в патримониума на община Варна/ през 1980г. Същият е трайно закрепен към земята и представлява полумасивна едноетажна постройка, поради което е недвижим имот, и която постройка е търпим строеж по см. на § 16 от ПР на ЗУТ.

В заключение, правата на ищците върху магазина са противопоставими и изключват правото на дружеството в качеството му на собственик на земята, извеждани от нормата на чл. 92 от ЗС, тъй като към 1993г., когато е осъществено преобразуването на ДП „Булгарцвет-Варна” в ЕООД, в неговия патримониум /видно от последващия баланс за включените ДМА/ е бил включен и магазин № 3 на осн. чл. 17а от ЗППДОбП /отм./, след което същият е преминал в патримониума на приватизиращото дружество, а оттам с продажбата му през 2002г. в патримониума на ищците. Предявеният установителен иск е основателен и първоинстанционното решение, инкорпориращо същия извод, следва да се потвърди изцяло. В тази връзка следва да се посочи, че не е налице основание да се приеме тезата на въззивника за недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл по предявения иск, индивидуализирайки по-подробно имота, правата върху който са предмет на този иск.

            Въз основа на отправеното от въззиваемите искане и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивното дружество следва да им заплати направените разноски за настоящата инстанция, описани в списъка по чл. 80 от ГПК, възлизащи в размер на 950лв. Съдът съобрази, че пред ВКС ищците са претендирали присъждането на разноски /в писмените им бележки от 23.04.14г./ и на осн. чл. 294, ал. 2 от ГПК настоящият съд е компетентен да се произнесе по разноските за водене на делото във ВКС. В тази връзка обаче не се установи от представените пред ВКС доказателства договореното в договора за правна защита и съдействие възнаграждение от 1200лв. да е било платено, поради което и тази сума не следва да им се присъжда.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 1551/31.07.12г. по гр.д. № 2265/11г. на ВОС.

ОСЪЖДА „Пазари” ЕАД, ЕИК 148089508, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Дрин”, № 65 да заплати на К.Т.Т., ЕГН ********** и Г.Т.Г., ЕГН ********** и двамата от гр. Варна, сумата от 950 /деветстотин и петдесет/лв., представляващи разноски за настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните  при наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: