ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

440

 

Гр.Варна, 03.07.2015  г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 03.07.2015 г. в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

 

         ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

 

               Петя Петрова

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова, в.ч.гр.д. № 325 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на В.С.С., подадена чрез адв. С.И.З., против определение № 1104/23.03.2015 г., поправено с определение № 5677/08.06.2015 г., постановено по т.д. № 101/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът е отменил определението си по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване на жалбоподателката – ищец по търговското дело, от внасяне на такси по производството и оставил без уважение искането й.

Жалбоподателката е настоявала за отмяна на обжалваното определение, като е навела подробни съображения за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт.

Ответникът В. Блажена Н. е подала писмен отговор, с който е оспорила жалбата, като недопустима поради необжалваемостта на определението по чл. 253 ГПК, евентуално – като неоснователна, предвид наличието на доказателства за наличието на доходи на ищцата, даващи и възможност да заплати таксите по производството.

Ответникът „КТМ ЕКС” ЕООД също е оспорил с писмения си отговор жалбата, като е изложил съображения за недопустимостта й, поради необжалваемост на съдебния акт, срещу който тя е насочена, евентуално – за неоснователността й, заради липсата на основанията по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване на ищцата от заплащане на таксите по производството.

Съдът, като съобрази наведените в жалбата оплаквания и становищата на лицата на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.1, т.1 срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на производството по делото. В случая, с обжалваното определение на практика се отказва освобождаването на ищеца от внасяне на държавна такса, поради което като преграждащо по-нататъшното развитие на делото, подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба /в този смисъл и определение № 658 от 22.12.2010 г. на ВКС по ч.гр.д. № 643/2010 г., III г.о./

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на първата инстанция като неизгодно за него и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима. Разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателката е ищец по т.д. № 101/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, образувано по предявените от нея срещу В.Б.Н. и „КТМ ЕКС” ЕООД искове за унищожаване на упълномощителна сделка, като извършена от лице, което не е могло да разбира и ръководи действията си, както и за прогласяване нищожността на договор за замяна на недвижим имот срещу ценни книжа, като сключен при липса на съгласие и евентуален иск за обявяване за недействителен спрямо ищцата на договора за замяна, като сключен от пълномощник, който е договарял във вреда на представлявания.

По молба на ищцата и след като е преценил, че са налице предпоставките на чл. 83, ал.2 ГПК т.е., че няма достатъчно средства да заплати таксите по производството, с определение № 355/ 28.01.2015 г., съдът е освободил същата от внасянето им. След произнасянето на съда, ответникът е подал молба, с която е настоявал, че ищцата има възможност да заплати таксите по производството, като в тази връзка е представил и доказателства.

С обжалваното определение от 23.03.2015 г., поправено с определение от 08.06.2015 г., след като е съобразил и обсъдил депозираните от ответника нови доказателства, съдът е направил извода, че ищцата има възможност да заплати таксите по производството и на осн. чл. 253 ГПК, след като е отменил предходното определение, с което е освободил същата от заплащането им е оставил без уважение молбата й по чл. 83, ал.2 ГПК.

Окръжният съд е процедирал правилно и определението му следва да бъде потвърдено, поради следните съображения:

Според чл. 83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

Ищцата е в млада и трудоспособна възраст /на 40 г./ и въпреки заболяването си от епилепсия и твърдяното хормонално заболяване, няма доказателства тя да е трудоустроена или напълно лишена от възможността на работи определена работа. Освен това, ограничението би имало значение за конкретно определени дейности, за които няма доказателства по делото. Твърдението, че се налага да се грижи за децата си, защото те били силно разстроени от воденото срещу нея наказателно производство, е въпрос на лична преценка, а не на обективна невъзможност молителката да реализира доходи от труда си, още повече, че е установено по делото, че едното от децата посещава частна детска градина.

Според декларираните данни за имуществено състояние, молителката  притежава право на собственост и към момента върху четири поземлени имота, два от които по 3 дка, един от 1,676 дка и двуетажна сграда с дворно място от 1 315 кв.м. в с. Генерал Катранджиево. Няколко месеца преди завеждане на делото, тя се е разпоредила и с притежавани в съсобственост с трети лица, имоти, като 08.08.2014 г. е продала своята част от поземлен имот в гр.Варна, кв. Виница, целия за цена от 3000 лв. при данъчна оценка на същия от 89 769,40 лв., а на 26.04.2014 г. се е разпоредила с друг съсобствен с още четири лица имот в кв.Виница, гр.Варна, на стойност 50 000 евро, платени по нейна банкова сметка. ***, че само съответната част от сумите от продажбите й принадлежат, размерът им е значителен с оглед размера на дължимата държавна такса по делото и предвид обстоятелството, че тези средства са получени в кратък период преди подаване на исковата молба, може да се направи извода за наличието на достатъчно средства за плащането на таксите по делото.

Освен получаването на тези значителни средства, е установено по делото, че само два месеца преди завеждането му, по своя банкова сметка ***,96 лв. Обстоятелството, че с тези пари тя плащала адвокатски хонорари по водените от нея и срещу нея дела, както и че давала средства за таксите на частната  детска градина на сина си, за сеанси при психолози на децата и за лекарства е въпрос на лична преценка за начина на разходване на средствата и не променя извода за наличие на доходи и то в значителен размер към момента на завеждане на делото. Затова, няма значение твърдението, че тези пари били похарчени и към началото на 2015 г. наличността по сметката била нулева. При тези значителни материални възможности на ищцата в периода преди завеждане на делото, обстоятелството, че бащата на едно от децата й не плащал редовно издръжката си от по 300 лв. месечно, а само при завеждане на дело срещу него, отново не променя извода за наличие на материални възможности, достатъчни за да се заплати таксата по делото. Само като допълнителен аргумент в насока на липсата на основание за освобождаването на ищцата от заплащане на таксите по делото, е и това, че тя е съдружник и собственик на капитала в много търговски дружества, което независимо от липсата на доказателства за реализирани приходи от дейността им, сочи на възможност за реализиране на такива. Липсата на подадени декларации за доходи и данните за самоосигуряване от ищцата, на избрана от нея минимална ставка, също не са аргументи в насока, че тя не може да работи или че разполага с доходи само в минимален размер. Вярно е, че изводът за добро материално състояние е направен от наказателния съд на база събраните пред него доказателства, но предвид характера на воденото срещу ищцата наказателно производство и обстоятелството, че сума в размер от 30 000 лв. е била платена като гаранция незабавно с оглед изменената й мярка за неотклонение, също са в  насока за наличие на материални възможности за заплащане на такава, независимо от твърдението, че сумата е събрана от близките й.

Идеята на законодателя да даде възможност за освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството е мотивирана от социални съображения и е установена в полза на хора с ниски материални възможности, а настоящият казус не е такъв. Молителката е човек в млада и трудоспособна възраст с възможности за работа и реализиране на доходи и разполага към момента с четири недвижими имота, включително с двуетажна вила в с.Катранджиево. Малко преди подаване на исковата молба се е разпоредила с частите си в други два имота и е реализирала и доходи от тях, като месеци преди завеждане на делото е имала в наличност и много голяма сума по банкова сметка.

***-горе сочи, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал.2 от ГПК за уважаване молбата на основание липса на достатъчно средства за заплащане на дължимите за разглеждане на исковете държавна такса, поради което и правилно окръжният съд, след отмяна на предходното си определение за освобождаване на молителката от заплащането им, е отхвърлил молбата й по чл. 83, ал.2 ГПК.

По изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1104/23.03.2015 г., поправено с определение № 5677/08.06.2015 г., постановено по т.д. № 101/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд.

 

Определението може да се обжалва пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: