Р Е Ш Е Н И Е

166

гр. Варна, 27.10.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

въззивно гражданско дело № 325 по описа за 2016-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по  въззивна жалба срещу решение № 98/20.04.2016 год. по гр.д. 706/2014 год. на ОС Добрич, с което са отхвърлени предявените от П.Д. *** искове срещу Общинска банка АД, София, ЕИК 121086224, А.М.Р. и А.С.М. *** за признаване за установено, че А.С.М. не е собственик на двуетажна жилищна сграда в гр. Добрич с идентификатор № 72624.616.225.1. на ул. „Опълченска” 26 и че Общинска банка, АД, гр. София не притежава ипотечно правовърху имота, съгласно договор за ипотека, обективиран в нотариален акт 144/2005 год. на нотариус 519 с район на действие РС Добрич, ведно с присъждане на разноски в полза на Общинска банка.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на решението. Иска се уважаване на претенцията.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Общинска банка” АД, гр. София, в който жалбата се оспорва. Изложени са подробни съображения за симулативност на процеса, поддържат се аргументи в полза на действителността на сделката, евентуално на възражение за придобиване по давност на имота от А.М..

А.М.Р. и А.С.М., чрез настойника си М.С.Г. и третото лице – помагач нотариус М. С. не са изразили становище по жалбата.

Съдът, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред ОС са предявени искове от П.Д. *** срещу Общинска банка АД, София, ЕИК 121086224, А.М.Р. и А.С.М. *** за признаване за установено, че А.С.М. не е собственик на двуетажна жилищна сграда в гр. Добрич с идентификатор № 72624.616.225.1. на ул. „Опълченска” 26 и че Общинска банка, АД, гр. София не притежава ипотечно право върху имота, съгласно договор за ипотека, обективиран в нотариален акт 144/2005 год. на нотариус 519 с район на действие РС Добрич. Твърденията са, че ищецът е придобил  с постановление за възлагане  от 01.10.2003г. по изп.д.693/2001г. на ДСИ  собствеността  върху същата двуетажна жилищна сграда. Твърди се, че лице, което е упълномощил само да управлява имота, се разпоредило с него  и го продало на  ответницата А.М.. Твърди се, че М. е учредила ипотека по отношения на собствения на ищеца имот  за обезпечаване на кредит на другите двама ответници. Твърди се, че договорът за ипотека е недействителен, защото учредителката не е била собственик на недвижимия имот  и поради това не може да учредява ипотеки върху него. Договорът за покупко- продажба по силата, на който М. се легитимира като собственица  от 2005 г. бил сключен без представителна власт от пълномощник и на ниска цена и на основание чл.40 от ЗЗД във вреда на представлявания .

Ответникът „Общинска банка“ АД е оспорил в срок исковете в писмен отговор и по същество по мотиви, че редът за защита на ищеца  е по чл.440 от ГПК, а не посочения чл.124 от ГПК. Оспорена е добросъвестността на ищеца – твърди се симулативен процес. Оспорва се наличието на основания за нищожност на атакуваната сделка. Направено е възражение, че  ответникът А. М.  е придобила недвижимия имот по силата на придобивна  давност - 5 години, считано от датата на придобиването .

Третотото  лице - помагач  нотариус М. С. е оспорил  исковете с твърдения, че е изповядал сделката при валидно разписано пълномощно.

Ответницата А. М. не е изразила лично становище по делото. Конституираният в хода на производството настойник  М. Г. предоставя решението  по спора на съда .

Ответникът А.Р. не е изразил становище по спора.

С оглед изложеното съдът намира следното от фактическа страна :

Установено по делото е ,че с постановление за възлагане  от 01.10.2003г.  на СИС при ДРС/л.19/ ищецът е придобил в собственост  отстъпено право на строеж върху дворно място  от 145 кв.м. в ид.части , цялото с площ от 290 кв.м.  в гр.Добрич, ул.“Опълченска“ №26,  ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда  с разгъната затр. площ от 187 кв.м.  в сила от 05.11.2003г. 

С нотариален акт № 95, т.ІІ, рег.№ 3396, д.286/2005 год. на нотариус № 175 с район на действие района на РС Добрич /л.18/  спорният имот е бил продаден  на А. М.  за сумата от 27 100лв. Продажбата е извършена чрез пълномощник за продавача Д. М. и видно от пълномощно с рег.№ 3163/19.07.2004 г.,  продаваемият имот е индивидуализиран, като е даден изричен мандат и за продажната цена, която е следвало да бъде не по-малко от 27100 лв.

А.М. се е разпоредила със закупения имот, като е обезпечила чрез ипотека върху него кредит на А.Р. по нот.а. №144/05.07.2005 год. на същия нотариус, действайки лично /л.14/.

По отношение на същия имот е насочено принудително изпълнение по изпълнително дело № 20107370400725 на ЧСИ Л. Т., което е образувано по молба на ипотекарния кредитор „Общинска банка” АД въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 288/17.06.2010 год. на РС Добрич, издадена по ч.гр.д. 2866/2010 год. Страни в производството са длъжникът А.Р., А.М. като ипотекарен гарант и поръчител, и Д. М., като поръчител по същия кредит въз основа на анекс към договора.

Ищецът се явява трето за изпълнителния процес лице, което оспорва принадлежността на обекта на изпълнение на длъжника – в хипотезата на чл. 440, ал.1 ГПК. ОС не е дал тази правна квалификация на претенциите, но е разгледал предявените искове, поради което решението му е допустимо.

От правна страна, пред настоящата инстанция е подадена бланкетна жалба, в която като единствен довод за необосноваността на решението е посочено, че всички доказателства сочат на липса на представителна власт у пълномощника Д. Ж. М. на продавача П.М. по нот.а. № 95/2005 год. Освен този довод на страната, въззивният съд следва да провери налице ли е нарушение на императивни правни норми при постановяване на атакуваното съдебно решение.

По делото са представени доказателства, че нот.а. 286/2005 год. на нотариус М. С. е надлежно унищожено. Представено е копие от използваното по сделката пълномощно №3163/19.07.2004 год. на нотариус №175 /л.83 от делото на ОС/, от което се установява, че П.М. е упълномощил Д. Ж. М. да продаде спорния недвижим имот на когото намери за добре при цена не по-ниска от 27100 лв.

В тежест на ищеца в процеса е било установяването на твърдението му за ненадлежна представителна власт при изповядване на атакуваната сделка, предвид удостоверителното волеиязвление на нотариуса в обратния смисъл.

От представеното копие от пълномощно се установява обратното на твърдяното в исковата молба : продажбата по нот.а. № 95/2005 год. е извършена от представител с изрични пълномощия за разпореждане с процесния имот и в обема на представителната власт.

По отношение на оспорването по чл. 40 ЗЗД, продажбата е съобразена с посочената в пълномощното минимална цена, следователно е несъстоятелно и твърдението за договор, сключен във вреда на представлявания, съгласно чл.40 от ЗЗД.

Прави впечатление участието на същия пълномощник Д. М. и в сключването на договора за кредит на А.Р. като поръчител, както и оспорването на сделката едва след насочване на изпълнението към спорния имот от П.М., което навежда на съмнения за симулативен процес.

С оглед изложеното исковете като неоснователни и  недоказани подлежат на отхвърляне.

При съвпадане изводите на ОС с тези на въззивната инстанция, решението следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 2623,67 лв.

Предвид горното , съдът

                                      РЕШИ :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 98/20.04.2016 год. по гр.д. 706/2014 год. на ОС Добрич.

ОСЪЖДА П.Д.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Общинска банка АД, София, ЕИК 121086224, направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 2623,67 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ :