Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

134/13.10.2017 г.

 

гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември, двехиляди и седемнадесета година, в състав:   

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

          при участието на секретаря Юлия Калчева,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 326/17 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от пълномощниците на Б.Д.Н. от гр.Варна срещу решение № 111/2.02.2017 г., допълнено с решение № 567/10.04.2017 г. по гр.д.№ 989/16 г. на Окръжен съд – Варна, с които са отхвърлени исковете предявени срещу Т.Г.М. с правно основание чл.42,б.“б“ от ЗН, вр. с чл.24, ал.2 от ЗН, чл.43, ал.1,б.“а“ и ал.2 от ЗН, чл.576 от ГПК, вр. с чл.583, ал.1 и 2 от ГПК и с чл.579, ал.2 от ГПК. Оплакванията и в двете жалби са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат уважени.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на ответницата оспорва въззивните жалби и изразява становище за правилност на решенията.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежна страна и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са при условията на обективно кумулативно и евентуално съединяване искове от Б.Д.Н. против Т.Г.М.,  с правно основание чл. 42, б. „б” от ЗН, вр. с чл. 24, ал. 2 от ЗН, чл. 43, ал. 2 от ЗН, чл. 43, ал. 1, б. „а” от ЗН, чл. 576 от ГПК, вр. с чл. 583, ал. 1 от ГПК, чл. 576 от ГПК, вр. с. чл. 583, ал. 2 от ГПК, чл. 576 от ГПК, вр. с чл. 579, ал. 2 от ГПК. Формулираните искания са за: прогласяване нищожността на нотариално завещание № 2, том I, рег. № 5056, дело № 11/19.12.2012 г. поради неспазване разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗН за устно изразяване на волята на завещателя; евентуално – за унищожаването му поради грешка в мотива; евентуално - за унищожаването му поради неспособност на завещателката към момента на състявянето му да завещава; евентуално - за прогласяване нищожността на нотариалното действие по съставянето и подписването поради неспазване изискването на чл. 583, ал. 1 от ГПК, евентуално - на чл. 583, ал. 2 от ГПК; евентуално - на чл. 579, ал. 2 от ГПК.

Оспорвайки изцяло исковете, ответницата навежда твърдения за спазване на всички изисквания за валидност на завещанието и на извършените нотариални удостоверявания.

Не се спори между страните, установява се от писмените доказателства,  че ищцата е наследник по закон на М.Х.Н., б.ж. на гр. Варна, поч. на 25.06.2015 г.

С пълномощно, рег. № 2019/11.06.2012 г. на нотариус Полина Миткова, рег. № 478 на НК, с район на действие ВРС, наследодателката М.Х.Н. е упълномощила ответницата за описаните в него действия, а с оспореното нотариално завещание № 2, том I, рег. № 5056, дело № 11/19.12.2012 г. на същия нотариус й е завещала цялото си имущество. Вписани са мотивите за завещанието: че единствената дъщеря на завещателката е обезпечена с жилище и че племенницата й /ответницата/ се е грижила за нея през целия й живот.

Тези правни действия са предхождани от саморъчно завещание в полза на завещателката, извършено от съпруга й Д.К.Н. – приложено към делото, в което се съдържат сходни с описаните по-горе мотиви.

Писмените доказателства - епикриза и експертно решение на ТЕЛК № 0116/17.01.2011 г. установяват, че М.Х.Н. е постъпила в МБАЛ „Света Анна-Варна” АД, гр. Варна на 27.08.2010 г. и е изписана с диагноза: Исхимичен мозъчен инсулт – тромботичен инфаркт в Т. на ЛСМА. ХБ III СТ., Умерено –висока с-н, МСФ. Десностранна централна хемипареза. Моторна афазия, с призната 100 % трудова неработоспособност поради общо заболяване.

Назначената СПЕ представя заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено, съобразно което към момента на съставяне на нотариалното завещание освидетелстваната посмъртно завещателка е била с говорни затруднения и е използвала ограничени думи, изрази и жестове за изразяване на съгласие за извършеното нотариално завещание; състоянието й не е било пречка да изразява волята си устно, макар и с ограничен речников запас и да използва компенсаторни жестове с цел подобряване на невербалната  комуникация, която нарушена. Експертизата не установява обективни причини, поради които завещателката да не е могла правилно да възприема и да осмисля казаното от околните, да възприема факти от ежедневието си и да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи.

Експертът е базирал заключението си на приложената медицинска документация и на събраните гласни доказателства.

Правилен е извода на съда за недоказаност на твърденията в исковата молба, че завещателката не е можела да говори и не е била в състояние да изрази устно волята си пред нотариуса, а завещанието е било изготвено предварително по образец, възпроизвеждащ дословно завещанието на покойния й съпруг. Тези твърдения са напълно опровергани от заключението на назначената СПЕ, цитирано по-горе, вкл. и от събраните гласни доказателства.

Свид. М.Г. установява, че макар и Н. да не е можела да говори след инсулта, е знаела на кое гише в банката да отиде и сама е подписвала банковите документи. При общуване със свиделката е успявала да я информира за ежедневни свои нужди и сама е посещавала личния си лекар в кв. „Галата”.

Свид. Р.Г. твърди, че въпреки неспособността й да говори след инсулта, Н. си е осигурявала придружители до обслужваща я банка; сама е отдавала под наем барака, находяща се в двора й, договаряла се е с наемателя и е получавала наема.

В тази смисъл са и показанията на свид.Е. В. и М.С.,  установяващи, че в периода на съставяне на процесното завещание в спокойно състояние М.Н. е можела да говори, макар и с кратки думи и изречения. 

Това кореспондира и с вписаното от нотариуса, че е изготвил завещанието така, както е поискано от завещателката. Оспорването на официалния свидетелсващ документ е неуспешно.

Недоказано е и твърдението, че нотариалното завещание е било изготвено предварително по образец и възпроизвежда дословно завещание на покойния съпруг на завещателката. Нотариусът е извършил удостоверяване, че документът е съставен в неговата кантора съобразно изразената пред него воля от завещателката. Показанията на свидетелите при съставянето на завещанието Е.В. и М.С. установяват, че завещателката е изразила устно волята си да направи завещание в полза на племенницата си, представила е документите, които е носила във връзка с притежаваните от нея имоти и е изразила изрично искане текстът на документа да е като този на предишно направено в нейна полза от съпруга й завещание. Не съществува законова забрана новосъставеното завещание да е с идентичен текст на предходно съставено, ако това е изричното искане на завещателя.

Правилен е извода на съда за неоснователност на иска по чл. 42, б. „б” от ЗН, вр. с чл. 24, ал. 2 от ЗН.

Предпоставка за уважаване на иск с правно основание чл.43, ал. 2 от ЗН е доказване на твърдението, че при извършване на завещанието завещателят е бил мотивиран от грешната си представа за фактите и обстоятелства,  станали причина за разпореждането. В случая Н. се е позовала на морално-етични съображени като е посочила както полагани за нея грижи към момента на съставянето му, така и очаквани такива в следствие на близките им отношения с ответницата. Този факт се установява от показанията на разпитанитепо делото свидетели.

От приложените писмени доказателства - н. а.№ 154, том XIII, дело 5868/1974 г. и № 85, том II, дело 671/1980 г. се установява, че ищцата – дъщеря на завещателката е била обезпечена с жилище от родителите си и не е налице грешна представа на завещателката за този факт, записан в нотариалното завещание. Следователно, не е доказано твърдението за грешка в мотива на М.Н., поради която единствено е направено оспореното нотариално завещание, поради което искът по чл. 43, ал. 2 от ЗН е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН: Безспорен по делото е фактът, че към момента на съставяне на оспореното завещание М. Н. е била на 80 години и не е била поставена под запрещение. Доказателства за неспособност за разумни действия не са представени. Цитираното заключение на СПЕ установява, че завещателката е могла правилно да възприема и да осмисля чужда реч, да възприема факти от ежедневието си, да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи. В този смисъл са и гласните доказателства – след изписването й от болница, тя се е грижила за себе си, като е организирала пазаруване – лично или чрез трети лица, поддържала е хигиена на дома си, осигурявала е средства за живот от банкова сметка ***. Искът с правно основание чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН е неоснователен.

Ищцата не е доказала твърденията си, че към момента на съставяне на оспореното завещатие, завещателката е била няма. Няколко месеца след изписването й от болницата с описаната по-горе диагноза, при освидетелстване от ТЕЛК като с експертно решение № 0116/17.01.2011 г. е констатирано обратно, положително развитие в заболяването й, а нотариалното завещание е съставено почти две години по-късно. Гласните доказателства установяват, че тя е изразявала волята си устно, макар и с кратки думи и изречения, поради което искът по чл. 576 от ГПК, вр. с чл. 583, ал. 1 от ГПК е неоснователен.

Тъй като при удостоверяването на нотариалното действие завещателката не е била няма, а е имала само говорни затруднения, които не са възпрепятствали устно изразяване на волята, не се налагало назначаване на тълковник. Искът по чл. 576 от ГПК, вр. с чл. 583, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожността на нотариалното действие поради неназназчаване на тълковник е неоснователен.

Оспореното завещание е подписано от завещателката, като нотариусът е удостоверил, че поради невъзможност тя да изпише саморъчно трите си имена, е положила отпечатък от палеца на дясната си ръка. Неоснователно е възражението на ищцата, че в документа не е отразена причината за полагане на отпечатък /неграмотност или недъгавост/, тъй като разпоредбата на чл. 189, ал. 1, изр. 2 от ГПК изисква това само когато върху документа не може да бъде сложен отпечатък от десния палец на лицето. Правилен е извода на съда, че нотариалното удостоверяване не е нищожно, а искът по чл. 576 от ГПК, вр. с чл. 579, ал. 2 от ГПК е неоснователен.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, като въззивницата бъде осъдени да заплати на въззиваемана сумата от 4830.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

                                       Р       Е   Ш   И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 111/2.02.2017 г., допълнено с решение № 567/10.04.2017 г. по гр.д.№ 989/16 г. на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА  Б.Д.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Т.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***  сумата в размер на 4830.00 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

 

                                                                             2.