Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

165

гр.Варна, 23.10.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 01.10.2014 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СЕВЕРИНА И.

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

              ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 327/2014 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от В.В. *** чрез процесуалния му представител адв. К.М. срещу решение № 75/23.04.2014 год по гр.д. № 219/2013 год на Окръжен съд Силистра, с което е отхвърлен предявеният от него срещу „Банка ДСК” ЕАД иск за обявяване недействителността на учредената в полза на банката законна ипотека, вписана с Акт № 190/14.07.2006 год на съдията по вписванията при Служба по вписванията към Районен съд Силистра върху недвижим имот, представляващ апартамент № 4 в гр.Силистра, ул.”Добруджа” № 4, вх.В ет.2 със застроена площ от 74 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, трапезария, коридор и сервизни помещения, заедно с принадлежащите избено помещение № 34 и таванско помещение № 34 и припадащите се ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж. Въззивникът излага оплаквания, че е бил лишен от участие в процеса поради пренасрочване на делото за дата, когато упълномощеният от него адвокат е бил възпрепятстван да се яви и да осъществи адекватна защита. На второ място се сочи, че при постановяване на решението съдът не е взел предвид и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което е довело до необоснованост на решението. Неправилно била разпределена доказателствената тежест, като на ищеца било възложено да доказва отрицателния факт за липсата на тъждество между размера на вземането по едностранното заявление на банката за вписване на законната ипотека и размера на дълга по издадената заповед за изпълнение. Въззивникът твърди, че съдът е допуснал неправилно приложение на материалния закон като е приел, че банката има право да наложи ипотека върху целия имот въпреки, че кредитът покрива само част от покупната цена.

Насрещната страна не е депозирала отговор на жалбата.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че ищецът е бил лишен от възможност да участва в производството по делото поради допуснато от съда процесуално нарушение. Както се установява от данните по делото, призовката за съдебното заседание, насрочено за 25.03.2014 год е връчена лично на ищеца на 07.03.2014 год. Договорът за правна помощ, с който ищецът възложил на адв. М. защитата си по делото, е сключен на 18.03.2014 год – една седмица преди датата на съдебното заседание. Към този момент на упълномощения адвокат е било известно, че има ангажименти по други дела, както се сочи в молбата от 19.03.2014 год, поради което първоинстанционният съд правилно е преценил, че по отношение на процесуалния представител на страната не е налице внезапно непредвидено обстоятелство, даващо основание за отлагане на делото. Този извод е правилен още и поради обстоятелството, че твърденията за заетост не са подкрепени с доказателства. По отношение на самия ищец не са посочени обстоятелства, които се явяват пречка за личното му явяване по делото.

Предявеният иск за прогласяване нищожност на вписана законна ипотека е неоснователен и недоказан. Като основания за нищожност ищецът сочи липсата на идентичност между размера на кредита, описан в молбата на банката за вписване на законна ипотека с тоди по сключения договор за кредит от 13.07.2006 год и търсен в заповедното производство. На второ място се посочва, че ипотеката е нищожна поради това, че е вписана върху цялото жилище, въпреки че само част от него е платена с отпуснатия кредит. Освен това се твърди, че договорът за покупко-продажба на ипотекирания имот е нищожен в частта му, касаеща цената на имота, тъй като посочената в него цена не отразява действително платената.

Основанията за нищожност на ипотеката са изчерпателно изброени в чл. 170 от ЗЗД, а те са: ако в молбата за учредяване на законна ипотека, както е в случая, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката.

Нито една от посочените хипотези не е налице.

Молбата за учредяване на законната ипотека съдържа данни както за кредитора, подробно индивидуализиран чрез обстоятелствата, вписани в търговския регистър относно седалището, адреса на управление и законните му представители, така и по отношение на длъжника. Възпроизведени са клаузите на сключения между страните договор за банков кредит както по отношение размера на дълга и срока за изплащането му, така и на дължимите лихви. Описан е и недвижимият имот, който ще служи като обезпечение на банковия кредит, отпуснат за закупуването му. Налице е идентичност между размера на обезпеченото вземане по договора за кредит и сумата, за която се учредява ипотеката. Тази сума съвпада с цената на закупения имот съгласно представения нотариален акт.

Без правно значение е обстоятелството дали ищецът е заплатил на продавача цена, различна от посочената в нотариалния акт. Ипотечното право е неделимо и то обременява целия имот до размера на обезпеченото вземане, а по отношение неговия размер няма несъответствие между договора за кредит и ипотечния акт. Съгласно чл. 60 ал.4 от Закона за кредитните институции ипотеката може да се учреди върху недвижимите имоти или вещните права върху тях, които се придобиват изцяло или частично чрез ползване на банков кредит. Безспорно е, че именно със средствата, отпуснати по договора за банков кредит е закупен процесния имот и това е отразено както в нотариалния акт за покепко-продажбата, така и в молбата за вписване на законната ипотека.

Поради пълно съвпадане на мотивите с тези на първоинстанционния съд, настоящият състав на осн. чл.  272 от ГПК препраща към тях.

Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски – не е подала отговор на жалбата и не е заявила това при разглеждането на делото в съдебното заседание по същество.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 75/23.04.2014 год по гр.д. № 219/2013 год на Окръжен съд Силистра.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)