Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

73

11.05.2017 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на трети май, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                                                                                                    М. Маринова

                                       

Секретар:Юлия Калчева

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.П. въззивно гр.д. № 328 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 267, ал.1 от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Г.Б.П., подадена чрез адв. Д.К. от ВАК, против решение №260/26.02.2016 г., постановено по гр.д. № 2114/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е уважен предявения от С. Я. А. срещу нея иск по чл. 87, ал.3 от ЗЗД и е развален, сключения на 29.11.1991 год. между страните договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 52, том XXV, дело № 7981/91 г. на нотариус Л. Г., по силата на който С. Я. А. е прехвърлила на Т. Б.П. собствения си недвижим имот - апартамент с идентификатор № 10135.51.128.7.3 по кадастралната карта на гр.Варна от 2006 год. в гр. Варна, ул. „Тодор Влайков" № 14В, вх. А, ет. 1, ап.З, състоящ се от стая, кухня, бокс, коридор, баня-тоалетна със застроена площ от 47,81 кв.м., ведно с 6,4572 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и принадлежащите избено помещение с площ 4.62 кв.м. и таван с площ 9.28 кв.м., поради неизпълнение на задълженията по договора от Г.Б.П., като последната е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд гр.Варна на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата 1898,20 лева, представлява дължима държавна такса, както и да заплати на адвокат З. С.Й. от Варненска адвокатска колегия сумата от 1935,65 лева, дължимо възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното решение е неправилно – постановено в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необосновано, като е молила за неговата отмяна и за отхвърляне на иска. Навела е следните оплаквания: окръжният съд, в противоречие със събраните по делото доказателства -показанията на всички свидетели без Д. Щ. приел, че ответницата напуснала ищцата в началото на м. януари 2015 г. при доказателствата, че тя лично полагала грижи за прехвърлителката до края на месец април 2015 г. и през месец август и септември 2015 г., като по време на наложилото и се отсъствие ангажирала като придружител на бабата свидетелката С.Б.; съдът не уважил искането й да задължи ищцата да приподпише лично исковата молба, при твърденията й в съдебно заседание, че ищцата не е била наясно и не е разбирала значението на подписаното от нея пълномощно с права за завеждане на делото; съдът достигнал до неправилния извод за неизпълнение на договора, без да отчете факта, че ответницата се е грижила за прехвърлителката до месец септември 2015 г., след което била изгонена от свидетелката С.Б., както и без да е даден подходящ срок за изпълнение на договора с предупреждение за разваляне и без да бъде отчетена готовността й да се грижи за възрастната жена и занапред, включително и чрез преминаване от задължение за гледане в натура към издръжка в пари; - съдът не съобразил и незначителността на неизпълнената част в периода от началото на месец май до 14.05.2015 г. и не приложил разпоредбата на чл. 87, ал.4 от ЗЗД;

На 03.04.2016 г., (т.е. след постановяване на първоинстанционното решение № 260 от 26.03.2016 г. и връчване на преписа на страните), ищцата С. Я. А. е починала и на нейно място във въззивното производство са конституирани правоприемниците й И.Я.М. - наследница по закон и С.И.Б. - наследница по универсално завещателно разпореждане - саморъчно завещание, обявено с протокол с рег. № 4434, дело №6/04.04.2016 г., завещателен регистър 7/04.04.2016 г. на нотариус Р. К., рег.№ 212 на нотариалната камара.

Въззиваемата С.И.Б., чрез адв. адв. З.Й., е подала писмен отговор, с който е  оспорила въззивната жалба и е молила за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата И.Я.М. не е подала писмен отговор  на жалбата, като с писмена молба е оспорила само качеството на наследник по завещание на въззиваемата С. Б..

На 29.01.2017 г. е починала и въззивницата Г.Б.П. и на нейно място във въззивното производство е конституиран правоприемника й – наследник по закон Н.С.Н..

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивникът Н.С.Н. е поддържал въззивната жалба, а въззиваемата С.Б., чрез адв. З.Й. – отговора на жалбата, като е заявила и искане за присъждане в полза на адвокат Й. на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА за оказаната безплатна адвокатска защита.

Съдът, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството пред Варненския окръжен съд е било образувано по искова молба на С. Я. А. (починала на 03.04.2016 г. и заместена във въззивното производство от правоприемниците й С.И.Б. и И.Я.М.) срещу Г.Б.П. (починала на 29.01.2017 г. и заместена във въззивното производство от правоприемника си Н.С.Н.), с която е предявен иск за разваляне на договор, сключен на 29.11.1991 г. с НА № 52, т. ХXV, дело № 7981 по описа за 1991 г. на нотариус – Л. Г. за прехвърляне на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Тодор Влайков" № 14В, вх. А, ет. 1, ап. 3, състоящ се от стая, кухня, бокс, коридор, баня-тоалетна със застроена площ от 47,81 кв.м., ведно с 6,4572 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и принадлежащите избено помещение с площ 4.62 кв.м. и таван с площ 9.28 кв.м., поради неизпълнение на насрещно поетото задължение за гледане и издръжка по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

Ответницата не е подала отговор на исковата молба, а в първото съдебно заседание пред първата инстанция е оспорила иска по съображния, че е изпълнявала договора от неговото сключване с прекъсване през месец май 2015 г., което било незначително с оглед полаганите грижи.

Оплакването във въззивната жалба за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение са неоснователни, тъй като исковата молба не е страдала от нередовност – била е подадена от страната, чрез пълномощника й, снабден с надлежна представителна власт и приложено пълномощно и съдът не е имал основание да  я остави без движение за приподписване от ищцата.

Облигационното правоотношение между страните по делото е възникнало от сключения с НА № 52, т. ХXV, дело № 7981 по описа за 1991 г. на нотариус Л. Г. договор, с който С. Я. А. е прехвърлила на Г.Б.П. недвижим имот, представляващ апартамент №3, находящ се в гр. Варна, ул. «Георги Кирков» № 14, бл.3, вх.А, ет.1 (понастоящем апартамент с идентификатор № 10135.51.128.7.3 с административен адрес гр.Варна, ул. "Тодор Влайков" № 14В, вх. А, ет. 1, ап. 3, съгласно удостоверение изх.№ АУ 050286 ОД от 01.06.2015 г. на Община Варна), състоящ се от стая, кухня, бокс, коридор, балкон, баня – тоалетна, със застроена площ от 47,81 кв.м., ведно с 6,4572 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и принадлежащите избено помещение с площ 4.62 кв.м. и таван с площ 9.28 кв.м., срещу поето от последната задължение за гледане и издръжка на прехвърлителката докато е жива. По време на изповядване на сделката страните не са били в граждански брак. Към датата на сключване на договора за издръжка и гледане, ищцата е била на 66 години, като според твърденията й в исковата молба, от сключването на договора през 1991 г. до есента на 2012 г.  състоянието й позволявало сама да се грижи за нуждите си, като спешна необходимост от непосредствена грижа възникнала през есента на 2012 г. (тогава ищцата е била на 87 години), когато с напредването на възрастта започнала да страда от заболявания, включително и от катаракта на очите, които още повече затруднили самостоятелното й обслужване. Към този момент, прехвърлителката е била вдовица, нямала е близки и е обитавала сама жилището в гр.Варна, предмет на договора за издръжка и гледане, а приобретателката е живеела в с.Стояново, община Вършец. Предвид пределната възраст на С. А. (на 87 години) и нормално свързаните с възрастта й нужди от помощ и обгрижване в ежедневието, както и предвид неоспорените от ответницата твърдения за заболяванията й, се налага извода, че от есента на 2012 г. С. А. е имала наложителна нужда от непосредствени и постоянни ежедневни грижи и помощ при обслужване и в домакинството. В периода от есента на 2012 г. до есента на на 2014 г. такива грижи и помощ възрастната жена не е получила от приобретателката, като последната я посещавала спорадично 2-3 пъти годишно (в тази насока са показанията на свидетелката П. Н. – снаха на ответницата и показанията на свидетеля Р. П. – брат на приобретателката, че до края на 2014 г. идвали всяка година, като през последната година (от края на 2014 г.) сестра му всеки месец била във Варна да гледа С. Т.е. за периода от есента на 2012 г. до есента на 2014 г. е налице пълно неизпълнение на задължението за издръжка и гледане. От приложения амбулаторен лист от 03.10.2014 г. се установява, че към този момент прехвърлителнката е била със съдова деменция, с датиращи от няколко месеца оплаквания от залитане при ходене и от безсъние и констатирано обективно състояние – с вяла мимика, трудноконтактна, поради понижен слух, задоволително ориентирана за време, но с понижени паметови и интелектуални възможности. Лекувана е медикаментозно. Вечерта на 04.12.2014 г., видно от фиш за спешна помощ от 04.12.2014 г. и от амбулаторен лист от 09.12.2014 г., възрастната жена е преживяла мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза, като е получила  пареза на десни крайници и говорни нарушения. Оплакванията на неспокойствие, безсъние, световъртеж и залитане продължили и в следващия период. След инцидента в началото на месец декември 2014 г., приобретателката е пристигнала при прехвърлителката и е живяла в дома й, като се е грижила за нея непосредствено при обслужването й и в домакинството й, като в тази насока са показанията на свидетелката П. Н., а и обстоятелството, че при прегледа на лекар на 09.12.2014 г., С. Я. е била придружена от Г.П. (последната подписала и амбулаторния лист). В периода от края на 2014 г. до месец май 2015 г., здравословното състояние на възрастната жена останало много тежко, тя била трудноподвижна и не можела сама да се обслужва и да се грижи за домакинството си, като се нуждаела от непосредствена еджедневна помощ. Според признанията на ответницата, в началото на месец май 2015 г. тя се прибрала в родния си край, за да уреди свои лични дела и отсъствала от гр.Варна за около две седмици, а според показанията на свидетелката Петя Николова - за около три седмици, след което отново се върнала да гледа възрастната жена във Варна, където останала до месец авгус включително. След това отношенията между страните се влошили и от месец септевмври 2015 г. приобретателката окончателно се прибрала в родния си край. Твърденията на ищцата по делото са били, че след влошаване на състоянието й през есента на 2014 г. било немислимо да остане да живее сама като имала нужда да й се купуват и дават лекарства по график, да й се помага при къпане, да се почиства жилището й, да се перат дрехите й, а и пенсията й от 231 лв. не стигала за покриване на нуждите й, поради което поискала от приобретателката да се премести при нея и непосредствено да я обгрижва, но последната я посетила само няколко пъти и отказала да се премести за постоянно. С оглед разпределението на доказателствената тежест по делото, ответницата е следвало да докаже, че в периода от есента на 2014 г. тя е осъществявала без прекъсване ежедневното обгрижване на прехвърлителката до началото на месец май 2015 г., когато е признала, че се е върнала в родния си край. Такова изпълнение по договора тя не е установила. Напротив, от показанията на свидетелката Д. Щ., която няма родствена връзка със страните и е изнесла данни за факти, които лично е възприела, от началото на 2015 г. за баба С. се грижила С.Б., като в дните в които тя нямала възможност (за по два – три дни седмично от началото на 2015 г.) наемала свидетелката да я замества срещу заплащане от по 15 лв. Тези показания не се опровегават от показанията на свидетелите на другата страна П.Н. и Р. П., доколкото последните не са били в непосредствен контакт със страните по делото и не са имали непосредствени впечатления за конкретните факти по изпълнение на задължението за гледане и за целия период от време (че не е била давана издръжка не е било спорно), поради което и са посочили най-общо, че от есента на 2014 г. Г.П. е била постоянно, всеки месец в гр.Варна при баба С.. Свидетелката Щ. е заявила също така, че не е виждала Г.П. никога, а свидетелката С.Б., която в настоящата инстанция е конституирана като страна, е изнесла пред съда, че ответницата идвала и си отивала и не е останала постоянно при възрастната жена, като и при инцидента на 04.12.2014 г. не е била при нея, а била повикана след това. Предвид, че дадените показания от С.Б. макар и към момента с качество на страна по делото, кореспондират на показанията на свидетелката Д. Щ. и не се опровергават от други доказателства по делото, съдът ги кредитира. Т.е. с оглед изложеното, се налага извода, че в периода от есента на 2014 г. до есента на 2015 г.  Г.П. е посещавала и оставала да се грижи лично за прехвърлителката и домакинството й, но това не е било непрекъснато, като в периодите на отсъствието й през 2014 г. възрастната жена е била сама, а през 2015 г. тя е получавала грижи от С.Б. и Д. Щ.. Ответницата не е доказала по делото да е наела двете жени да се грижат за прехвърлката при отсъствието й и чрез тях да е изпълнявала задължението си за постоянно и непосредствено обгрижване на възрастната жена, нито е твърдяла тя да е заплащала на същите, като напротив, Димитричка Щерева е заявила, че за услугите по гледането на бабата получавала плащане от С.Б., а последната – че в замяна на гледането и грижите в домакинството, живеела безплатно при С. А. От месец септември 2015 г. (след завеждане на делото) приобретателката окончателно преустановила връзката си с прехвърлителката, като по делото няма данни, поради твърдяната от нея липса на съдействие на кредитора (не била допусната да се грижи за прехвърлителката), тя да е трансформирала задължението за лични и непосредствени грижи - в парична издръжка.

Предявеният иск е за разваляне на договор, с който е прехвърлен недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и черпи правното си основание от разпоредбите на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Ищцата, заместена след нейната смърт от въззиваемите, доказа по делото факта на сключване на договора, както и изпълнението на своето задължение – да прехвърли собствеността върху имота - на ответницата. Друго задължение по договора тя няма. В тежест на ответната страна е да установи, съобразно твърденията на ищцата за периода на неизпълнението от  есента на 2012 г., че от този момент непрекъснато са били престирани нужните грижи и издръжка. Поетото от ответницата задължение по договора изисква престация в натура, а именно: собствени средства за издръжката на прехвърлителката, осигуряване на храна, отопление, помощ в домакинството, закупуване на лекарства, обгрижване при болест и т.н. Тези задължения, приобретателката е могла да изпълнява както лично, така и с помощта на трето лице. Задължението по договора за издръжка и гледане изисква едно трайно и непрекъснато поведение. Касае се до една продължителна престация – до смъртта на прехвърлителката, при това – неотлагаема. Освен това дължимата престация не може да се дели на периоди, което налага извода, че е нужно през цялото време, задълженията да са били изпълнявани в пълен обем и непрекъснато. Такова пълно по обем и по време изпълнение на договора не бе доказано по делото. Както бе установено, приобретателката не е изпълнявала изобщо задължението си по договора в периода от есента на 2012 г. до есента на 2014 г. (посещавала приобретателката 2-3 пъти годишно), като за времето след това, въпреки, че не се е дезинтересирала напълно от нуждите на прехвърлителката (в отделни периоди я посещавала и се грижила за нея), това изпълнение не е било адекватно на дължимото. Приобретателката е била много възрастна жена (родена е 1925 г.), живеела е сама без близки в гр.Варна, на които да разчита, страдала е от сериозни заболявания, включително и на очите, имала е съдова деменция, преживяла е мозъчен инфаркт и се е нуждаела от постоянни грижи при обслужването, от непрекъсната помощ за поддържане на домакинството, от закупуване  и приготвяне на храна, от помощ при заплащането на сметки и т.н., които тя не е получавала от приобретателката непрекъсното и в посочения обем в твърдяния период и до смъртта й на 03.04.2016 г. Установеното неизпълнение не е незначително, предвид ежедневните и наложителни жизненоважни нужди на прехвърлителката и периода на неизпълнение, поради което и възражението в тази насока и оплакванията във въззивната жалба в тази връзка, са неоснователни. Твърдяната от ответницата липса на съдействие от кредитора касае само периода след завеждане на делото, като до този момент вече е било налице неизпълнение на задължението за издръжка и гледане, а и в този период задължението не е било трансформирано в парично. Без значение за изпълнение на насрещното задължение са причините, поради които ответницата не е полагала грижите, доколкото изпълнението на насрещната престация не е било договорено да бъде изпълнявано лично от нея. С оглед изложеното се налага извода, че адекватно (по обем и време) изпълнение на задълженията не е било налице, допуснато е от длъжника виновно неизпълнение на договора, което е съществено, поради което и предявеният иск за разваляне на договора се явява основателен и следва да бъде уважен.

Като е достигнал до идентичен правен извод за основателност на иска по чл. 87, ал.3 от ЗЗД и е постановил разваляне на договора за издръжка и глредане, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, поради което и обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед изхода от въззивното производство и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, Н.С.Н. (правоприемник на починалата въззивница) следва да бъде осъден да заплати на адв. З.Й. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в минимален размер от 1 935,65 лв. за оказана безплатна адвокатска защита на въззиваемата С.Б., съгласно приложения договор за правна помощ и съдействие.

На осн. чл.77 от ГПК въззивникът Н.С.Н. следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския апелативен съд сумата от 237,28 лв.,  представляваща дължимата държавна такса за производството пред настоящата инсатнция.

По изложените съображения, Апелативен съд – гр. Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260/26.02.2016 г. по в.гр.д. № 2114/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА Н.С.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на адвокат З.С.Й. от Варненска адвокатска колегия с ЕГН:**********, л.№ 1000132490 и адрес ***, сумата от 1935,65 лева, дължимо възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на С.Б. на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА Н.С.Н. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския апелативен съд, сумата от 237,28 лв., представляваща дължима държавна такса за производството пред настоящата инстанция на осн. чл.77 от ГПК. 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на преписа на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: