Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

190

 

11.11. 2014 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на пети ноември, две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

                        П. Петрова

                                            

Секретар: В.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 329 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се развива, след отмяна от Върховния касационен съд с решение № 99 от 23.06.2014 г. по гр.д. № 2343/2013 г., на решение № 185 от 17.11.2012 г. по гр.д. № 377/2012 г. на Апелативен съд Варна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд с указания. То е образувано по въззивна жалба на В.Я.В., починала в хода на въззивното производство и заместена по реда на чл. 227 ГПК от своя правоприемник – наследник по завещание Е.С.Я., против решение № 645/29.03.2012 г. по гр.д. № 2327/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения срещу Г.С.В. иск по чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот,      сключен с нотариален акт № 11/21.09.2007 г., поради неизпълнение на задължението на купувача да плати цената. Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното решение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано и е настоявала за неговата отмяна и постановяване на решение за уважаване на иска.

Насрещната страна е подала писмен отговор на жалбата, с който е настоявала, че още в първоинстанционното производство е признала иска, като е молила за отмяна на първоинстанционното решение и разваляне на договора за продажба, поради неплащане на цената.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция, редовна е и допустима.

В съдебно заседание пред настоящата инстаниция, страните са поддържали съответно жалбата и отговора.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му, с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания и като съобрази задължителните указания, дадени с решението на Върховния касационен съд, намира следното:

Пред Варненския окръжен съд е бил предявен иск на осн. чл. 87, ал.3 от ЗЗД от В.Я.В. срещу Г.С.В. за разваляне, на сключения с нотариален акт №11/21.09.2007 г., договор за продажба, с който ищцата е прехвърлила на ответницата идеална част от свой недвижим имот в гр.Варна, поради неизпълнение на задължението на купувача – ответник по делото да заплати цената.

Г.В., с писмения си отговор, е признала иска и факта, че не е заплатила договорената цена.

Установено е по делото, че на 21.09.2007 г. с нотариален акт № 11, том II, рег.№ 3043 на нотариус Юлия Каменова – Костадинова, с район на действие района на РС гр. Варна, вписана в регистъра на нотариалната камара  с рег.№ 434, че ищцата В.Я.В., в качеството на продавач, е сключила с дъщеря си Г.С.В., в качеството на купувач, договор за продажба на 4/6 ид.ч. от недвижим имот, предствляващ апартамент №21, находящ се в гр.Варна ул.Драва Соболч” 3, вх.Б ет.4, десен апартамент, в жлищна сграда построена върху държавна земя, състоящ се от две стаи, кухненска ниша, сервизни помещения, килер, коридор, тераса, със застроена площ от 41.56 кв.м. при описани в н.а. граници, както и избено помещение №3 с площ от 8.98 кв.м. при описани на същото граници по н.а., ведно с припадащите се 4.2613% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,  при цена от 23 800 лв.

В нотариалния акт е вписано изявлението на продавача- В., че е получила изцяло и в брой продажната цена.

Предявият иск е по чл. 87, ал.3 от ЗЗД, като в тежест на ищеца е да докаже изпълнението на задължението си за прехвърляне на собствеността, а на ответника – че е заплатил цената.

Установено е по делото, че продавачката е изпълнила задължението си да прехвърли собствеността върху ид. част от имота, като страните не са спорили, а напротив - купувачката е признала, че не е заплатила посочената цена. В производството е поддържала също така, че няма да плати цената, поради липсата на средства.

Нотариалният акт за правна сделка представлява официален свидетелстващ документ, в частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили  посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни. В частта, обаче съдържаща изявлението на продавача, че е получил изцяло и в брой цената, нотариалният акт е частен свидетелстващ документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт. Този факт може и да не се е осъществил обективно и затова частните свидетелстващи документи могат да бъдат верни или неверни, като страната може да установява тяхната неистинност.

Опровергаването на записаното в нотариалния акт изявление за получаване на продажната цена, в случая е в тежест на ищцата – продавач по сделката, като за него важи ограничението за доказването му със свидетелски показания, освен в хипотезата на чл. 164, ал.2 от ГПК. Т.е. за опровергаване на това изявление, В. в случая може да си служи с всички останали доказателствени средства. Такова доказателствено средство е и изявлението на ответницата по делото и купувач по сделката, че не е платила цената. То съдържа неизгодния за нея факт, релевантен за спорното право и има характер на признание. Именно защото признанието в случая е довело до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни, това е указание за неговата истинност.

Доколкото по делото не са сочени, нито са събрани доказателства по отношение на факта на заплащането на цената, в съответствие с разпоредбата на чл. 175 от ГПК съдът намира, че той не се е осъществил, т.е. налице е неизпълнение на задължението на купувача да плати цената. Преценката на съда по чл. 175 от ГПК за другите обстоятелства по делото е подчинена на основния принцип на диспозитивното начало, като се отчитат онези обстоятелства, които са заявени от страните във връзка с разглеждането на спора и касаят неговия предмет. Затова, при липсата изобщо на твърдения и на доказателства за плащането на цената, съдът няма основание да дерогира признанието на ответницата, че не е изпълнила това си задължение и следва да приеме, че плащане не е осъществено.

С оглед изложеното, продавачът като изправна страна по договора, разполага с правото да иска разваляне по съдебен ред на договора за продажба. Купувачът е неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнил задължението си за плащане на цената, включително и след подаване на исковата молба, имаща характер на покана. Затова, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, а договора за продажба на недвижим имот – развален.

Окръжният съд е допуснал сочените от въззивника нарушения на материалния закон и е постановил акта си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което решението му, с което е отхвърлил иска е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо това – предявеният иск следва да бъде уважен.

Страните не са претендирали за заплащане на разноски.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Г.В. следва да бъде осъдена да заплати в полза на съда, дължимите държавни такси за производството, от плащането на които ищцата е била освободена, които възлизат на сумата 2 971,30 лв. за производството пред всички инстанции /1 485,65 лв. за първата инстанция, 742,82 лв. за въззивната инстанция и 742,82 лв. за касационното производство/.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

 ОТМЕНЯ решение № 645/29.03.2012 г. по гр.д. № 2327/2011 г. на Варненския окръжен съд, като вместо това ПОСТАНОВИ:

РАЗВАЛЯ, сключения на 21.09.2007 г., с нотариален акт № 11, том II, рег.№ 3043 на нотариус Ю. К. – Костадинова, с район на действие района на РС гр. Варна, вписана в регистъра на нотариалната камара  с рег.№434, акт № 122, том LXXXVII, дело № 21448, вх.рег.№ 27734 от 21.09.2007 г. на Службата по вписванията- Варна, между В.Я.В. с ЕГН ********** в качеството на продавач и Г.С.В. с ЕГН ********** в качеството на купувач, договор за продажба на 4/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент №21, находящ се в гр.Варна ул.Драва Соболч” 3, вх.Б ет.4, десен апартамент, в жлищна сграда построена върху държавна земя, състоящ се от две стаи, кухненска ниша, сервизни помещения, килер, коридор, тераса, със застроена площ от 41.56 кв.м. при граници: север – паркинг, от юг –ул. „Драва Соболч”, от изток – ап.№ 22, от запад – раз.зид с вход Б, отгоре – покрив, отдолу – ап.11, както и избено помещение №3 с площ от 8.98 кв.м. при граници: от север – коридор, от юг-тревна пощ, от изток – мази №4, от запад – мазе №1, ведно с припадащите се 4.2613% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, попадащо в 6- ти подрайон по плана на гр.Варна, при цена от 23 800 лв., поради неизпълнение на задължението на купувача да заплати договорената цена, по предявения от В.Я.В., починала на 20.08.2014 г. в хода на производството и заместена от правоприемника й Е.С.Я. с ЕГН **********, срещу Г.С.В. с ЕГН ********** иск на осн. чл. 87, ал.3 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Г.С.В. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплати по съответната сметка на Варненския апелативен съд, сумата от 2 971,30 лв., представляваща дължимите държавни такси за производствата, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.

УКАЗВА на ищеца, че решението подлежи на вписване в шестмесечен срок от влизането му в сила.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: