РЕШЕНИЕ

 

10

 

Гр.Варна, 02.02.2015 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 02.02.2015 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТEЛ:Милен Славов

       ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

                                                                      Петя Петрова

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова гр.д. № 33  по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463, ал.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК и е образувано по жалба на А.М.Г. против решение № 197/27.11.2014 г., постановено по гр.д. № 325/2014 г. по описа на Силистренския окръжен съд, с което е отменено, предявеното на 17.10.2014 г. разпределение на постъпили суми по изп.дело № 20137670400563 на частен съдебен изпълнител Г.Георгиев, рег.№ 767 с район на действие Окръжен съд – Силистра, като му е указано да изготви и предяви ново разпределение в частта на т.VI и VII за сумата  5 581,80 лв., съобразно дадените указания.

Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното решение е неправилно, по изтъкнати съображения за нарушаване на материалния закон. Изложила е съображения, че хирографарния кредитор няма право да се удовлетвори от сумата, получена след осребряването на несеквестируем, но ипотекиран в полза на първоначалния взискател, имот. След удовлетворяването на ипотекарния кредитор, остатъка от сумата, получена при продажбата на имота, следвало да се върне на длъжника.

Насрещната страна – „Тристан Експорт” ООД е подал писмен отговор на жалбата, с който е оспорил същата и е молил за потвърждаване на обжалваното решение на окръжния съд. Изложил е съображения, че несеквестируемостта на ипотекирания имот е отпаднала с продажбата му по реда на публичната продан, поради което няма пречки с остатъка от продажната цена, след удовлетворяването на ипотекарния кредитор, да бъде удовлетворен хирографарния кредитор.

При данните, че обжалваното решение на окръжен съд – Варна е било съобщено на жалбоподателката на 13.12.2014 г., настоящата жалба, подадена на 16.12.2014 г., е в срок. Тя изхожда от лице с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд като неизгодно за него, допустима е, а разгледана по същество и основателна по следните съображения:

Не е било спорно между старните по делото, че производството по изпълнително дело № 20137670400563 на частен съдебен изпълнител Г.Г., рег.№ 767 с район на действие Окръжен съд – Силистра, е било образувано по молба на „Алкор Консулт” ЕООД срещу А.М.Г., като изпълнението е било насочено срещу недвижим имот на длъжника, ипотекиран в полза на взискателя и представляващ негово единствено жилище. Към това дело е било присъединено и образуваното мeжду същите страни изпълнително дело № 20137670400562. Вземането, предмет на последното обаче не попада в някоя от хипотезите на чл. 445 от ГПК, спрямо което несеквестируемостта на единственото жилище на длъжника отпада. В хода на изпълнителното производство, вземанията на взискателя са били прехвърлени на „Тристан Експорт” ООД с договор за цесия и последният е бил конституиран като взискател.

След продажбата на собствения на длъжника недвижими имот, установен като единствено негово жилище, по изпълнителното дело е постъпила сумата от 9 894 лв., която е била разпределена от съдебния изпълнител с обжалваното разпределение от 10.10.2014 г. С последното, първо са отделени суми за такси по т.13, по т.26  от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ от 36 лв. и 400,09 лв., след това – сумата от 20,99 лв. дължими данъци по ЗМДТ за имота, след което сумата от 3 855,12 лв. е разпределена в полза на взискателя за погасяване на вземането му, обезпечено с договорната ипотека на осн. чл. 136, ал.1, т.3 от ЗЗД. След пълното удовлетворяване на това вземане, съдебният изпълнител е посочил, че е налице и неудовлетворено вземане на същия взискател за сумата от 12 728,27 лв., но на последния не се дължат суми, като остатъка от 5 581,80 лв. следва да се върне на длъжника. Съображенията, изложени от съдебния изпълнител и в писмените му обяснения пред окръжния съд, са че от получената при публичната продан цена на ипотекирания в полза на взискателя несеквестируем имот, може да се удовлетвори само ипотекарния кредитор, но не кредитора, по отношение на който несеквестируемостта на жилището не е отпаднала. Затова и остатъка от сумата е била предвидена за връщане на длъжника, като в тази насока е посочил и решение на Врачанския окръжен съд.

В обжалваното решение, с което е отменил частично разпределението, окръжният съд е приел, че несеквестируемостта на единственото жилище по чл. 444, т.7 от ГПК съществува до момента на продажбата му от съдебния изпълнител, като след продажбата и удовлетворяването на ипотекарния кредитор, остатъчната сума се трансформира в парично вземане и несеквестируемост по отношение на нея не съществува. Преценил е, че цитираното от съдебния изпълнител решение е единично и недостатъчно аргументирано.

В случая, принудителното изпълнение по изпълнителното дело е било насочено срещу недвижим имот на длъжника, установен от съдебния изпълнител като несеквестируем по смисъла на разпоредбата на чл. 444, т.7 от ГПК. Тази несеквестируемост, обаче е относителна, защото върху несеквестируемото право може да се посегне, за да бъдат удовлетворени конкретно определени, посочени от закона притезания. Спрямо тях несеквестируемостта не важи, докато спрямо другите притезания тя е в сила. Отпадането на секвестируемостта е регламентирано в разпоредбата на чл. 445 ГПК, като в ал.1 на чл. 445 от ГПК е уредена относителната секвестируемост на единственото жилище на длъжника в хипотезата на учредена ипотека върху имота, когато взискател е ипотекарния кредитор. В ал.2, т.1 и т.2 от чл. 445 ГПК са уредени и други хипотези на отпадане секвестируемостта на единственото жилище на длъжника, когато задължението на длъжника е за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети, както и в други случаи, предвидени в закона. Единственото жилище на длъжника е несеквестируемо за всички останали задължения, които не фигурират в чл. 445 от ГПК и кредиторите, взискатели в изпълнителното производство, не могат да насочват принудителното изпълнение спрямо него.

В настоящия казус, първоначалното вземане на взискателя по изпълнителното дело е било обезпечено с ипотека върху този несеквестируем имот на длъжника, поради което спрямо това вземане несеквестируемостта на жилището не важи по силата на чл. 445,ал.1 ГПК.  Този взискател може да изнесе имота на публична продан и да се удовлетвори от сумата, получена от проданта му. Второто вземане на взискателя - това, предмет на присъединеното към настоящото изпълнително дело, обаче не се ползва с правото на относителна секвестируемост на единственото жилище, тъй като не попада в никоя от хипотезите на чл. 445 от ГПК. За това второ вземане, присъединеният  взискател може да се ползва от правото на относителна секвестируемост на първоначалното вземане, само ако това вземане се обезпечава със същото право, каквото в случая безспорно не е налице. Така изпълнението върху единственото жилище на длъжника е допустимо само за задължения към взискател, които попадат в обхвата на чл.455 ГПК. Присъединилият се кредитор /в случая същия кредитор, но с друго вземане/ няма възможност да се ползва от привилегията на кредитора, по чието искане е образувано изпълнителното дело, след като за неговото вземане не важи изключението за секвестируемост. Относителната несеквестируемост на жилището на длъжника може да му се противопостави, независимо от обстоятелството, че по отношение на вземането на първоначалния взискател по изпълнителното дело, жилището е секвестируемо. Този взискател не може да иска да бъде удовлетворен от стойността на продаденото жилище за вземане на привилегирования взискател. В случая, хипотезата не е аналогична на тази, при която длъжникът продава  несеквестируемото жилище и сам се лишава от закрилата на чл. 444, т.7 от ГПК. Ипотекирането на имота от длъжника е направено за обезпечаване на определено по размер парично задължение, само до този размер и в полза на конкретен кредитор, поради което относителната секвестируемост на имота, въпреки публичната продажба на целия имот, след осребряването му, следва да обхване само необходимия за погасяване на това задължение размер. В случая аргумент за противното не може да се черпи от общата разпоредба на чл. 457, ал.1 от ГПК, която касае общите права на кредиторите, не и тези, с които той разполага по силата на специална норма, каквато в случая е нормата на чл. 444 от ГПК. /В този смисъл са и дадените разрешения в теорията от Г. М. в „Изпълнително производство на НР България”, Университетско издателство „Климент Охридски” 1989 г., стр. 135, както и от М. М. в „Ипотеката”, Сиби 2008, стр.330; Цитираното от съдебния изпълнител решение на Врачанския окръжен съд не е изолирана съдебна практика, като в тази насока е и практиката на Великотърновския апелативен съд -решение №125 от 19.05.2014 г. по гр.д.№187 от 2014 г. /.

Предвид изложеното, съдебният изпълнител е процедирал правилно и изготвеното по изпълнителното дело разпределение от 10.10.2014 г., с което в раздел VI е постановил, че взискателя „Тристан експорт” ООД за вземането си по изп.лист от 26.03.2013 г., изд. по ч.гр.д. № 127/2013 г. на Районен съд – Тутракан, приложен по изп.дело № 20137670400562 в размер на 12 728,27 лв. не получава сума по разпределението и  в раздел VII – че остатъка от сумата, равняваща се на  5 581,80 лв. подлежи на връщане на длъжника, не  е страдало от посочените пороци в жалбата на взискателя срещу това действие на съдебния изпълнител, депозирана пред окръжния съд. Затова, като е отменил разпределението в съответните му части и е върнал изпълнителното дело на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение, окръжният съд е процедирал неправилно и решението му следва да бъде отменено, а жалбата срещу разпределението – отхвърлена.

Водим от изложените съображения, Апелативен съд –Варна

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 197/27.11.2014 г., постановено по гр.д. № 325/2014 г. по описа на Силистренския окръжен съд, като вместо това ПОСТАНОВИ:  ОТХВЪРЛЯ жалба вх.№ 15771/21.10.2014г. на „Тристан Експорт” ООД, против разпределение от 10.10.2014 г. на постъпила сума от 9 894 лв. по изп.дело № 20137670400563 на частен съдебен изпълнител Г.Георгиев, рег.№ 767 с район на действие Окръжен съд – Силистра, предявено на 17.10.2014 г.

 

Решението не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: