Р Е Ш Е Н И Е

 

 № 164/ 31.10.2013 г.    гр. ВАРНА

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Апелативен съд – Варна                                      Гражданско отделение

На 25 септември                                                                                     2013 г.

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

  ПЕНКА ХРИСТОВА

 

Секретар: В.Т.

Като разгледа докладваното от съдията С. Илиева в.гр.д. № 330 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С решение № 667/29.03.2013 г., постановено по гр. д. № 3028/2012 година Варненският окръжен съд е отхвърлил предявеният от М.В.К. срещу А.Д.А. иск за заплащане на сумата от 25 000 евро, дължима по договор за заем от 11.06.2010 г., ведно със законната лихва от 10.05.2012 г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД.

Недоволна от това решение е останала ищцата М.В.К., която го обжалва като неправилно с молба за отмяната му и постановяване на решение, с което исковата претенция да се уважи.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл. 29, ал. 3 от ГПК особен представител на ответника, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена е от надлежна страна, в срока за обжалване и на това основание е процесуално допустима.

 Настоящото съдебно производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Варненският окръжен съд е сезиран с иск от М.В.К. срещу А.Д.А. за заплащане на сумата от 25 000 евро, дължима по договор за заем от 11.06.2010 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска (10.05.2012 г.) до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 от ЗЗД. Основанието на иска ищцата извежда от твърдението, че на 11.06.2010 г. между нея и ответникът бил сключен договор за заем, по силата на който ответникът, като заемател, се задължил да й върне сумата от 24 100 евро, ведно със сумата от 2 400 евро, т. е. общо 26 500 евро, в срок до 15.12.2010 г. От тази обща сума ответникът върнал 1 500 евро, респ. непогасена останала сума в размер на 25 000 евро, поради което предявява настоящата искова претенция в този размер.

С молба до Варненския окръжен съд от 05.02.2013 г. ищцата уточнява, че разписката за предадената на ответника заемна сума се съдържала в сключен между нея и „Стройинвест” ЕООД - Бургас, на 07.11.2007 г., предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот (за апартамент № 4-11), и който предварителен договор бил трансформиран в договор за заем по предложение на ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът А.Д.А., чрез особения представител адв. З.С. оспорва иска като неоснователен.

Съдът съобрази следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между въззивницата К. и „Стройинвест” ЕООД е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.11.2007 г. с нотариална заверка на подписите на ищцата-купувач и ответникът А.А., действащ в качеството си на пълномощник на дружеството-продавач „Стройинвест” ЕООД. На трета страница от предварителния договор, след подписите на страните по него, с ръкописен текст е записано „Получих сумата 24 100 евро” и има поставен подпис. По делото няма доказателства чии е този подпис.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от предварителния договор, купувачът следва да заплати сумата от 24 100 евро при подписването му, а в ал. 2 е посочено, че продавачът издава документ, удостоверяващ плащането в момента на внасяне на сумата, уговорена в този договор.

В приетия по делото Договор за заем от 11.06.2010 г., сключен между М.К. и А.Д.А., е посочено, че първата, като заемодател, е предоставила на втория, като заемател, сумата от 24 100 евро „по силата на предварителен договор от 07.11.2007 г., сключен между заемодателя и „Стройинвест” ЕООД, представлявано от заемателя”. Посочено е също така, че с оглед на неосъщественото строителство заемателят се задължава да върне процесната сума от 24 100 евро и 2 400 евро в срок до 15.12.2010 г. при определен погасителен план на три вноски – до 30.06.2010 г., до 30.09.2010 г. и до 15.12.2010 г.

Представено е по делото също така и незаверено извлечение от сметката на титуляра М.К. в „БАНКА ДСК” АД в подкрепа на твърдението на въззивницата, че въззиваемият А. й е върнал сумата от 1 500 евро на два пъти – веднъж на 29.01.2010 г. 800 евро и втори път на 19.04.2010 г. – още 700 евро. Съдът приема това твърдение за ирелевантно за изхода на процеса, доколкото посочените 1 500 евро не са включени в исковата претенция, както и че направените плащания не могат да бъде приравнени на признание на дълга, тъй като в извлечението въобще не се съдържат данни за ответника (посочените суми са внесени от Александър Д. Панайотов, като за съда не е видна връзката с ответника А.).

При така установеното по делото, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. С оглед реалния характер на договора, в тежест на въззивницата е да бъде установен факта на предаване на въззиваемия А.А. на процесната сума в размер на 24 100 евро. Сумата от 2 400 евро, посочена като обезщетение в договора за заем, може да се приеме, че е уговорена като възнаградителна лихва.

В настоящия случай обаче, не се установява по категоричен начин, че разписката в предварителния договор за получените 24 100 евро изхожда от въззиваемия А..

Отделно следва да се има предвид и следното: Съгласно чл. 36 от ЗЗД едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания. Последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания. В този смисъл дори подписът на разписката да е на въззиваемия, с оглед на обстоятелството, че същият е действал в качеството си на пълномощник на обещателя-продавач „Стройинвест” ЕООД, то следва да се приеме, че сумата е получена от дружеството. Или, не може да се приеме, че А. е получил посочената сума в своя полза и то на твърдяното от въззивницата основание – договор за заем, т. е. със задължение да я върне.

Сключеният впоследствие Договор за заем по никакъв начин не променя този извод. Не може да се приеме, че предварителният договор е трансформиран в договор за заем, тъй като съгласно чл. 21 от ЗЗД договорът поражда действия между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи. Предварителният договор от 07.11.2007 г. валидно обвързва въззивницата М.К. и „Стройинвест” ЕООД. Съгласно чл. 20а, ал. 2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Евентуалното изменение на възникналото правоотношение по предварителния договор в такова по договор за заем между М.К. и А.А. може да се приеме за надлежно извършено по взаимно съгласие на първоначалните страни, т. е. задължително при наличие на съгласие и на „Стройинвест” ЕООД. След като по делото няма установено такова съгласие от търговското дружество, то съдът следва да отрече твърдяното изменение на създадената по силата на предварителния договор облигационна връзка и трансформирането й в заемно правоотношение. При това положение, след като сумата не е получена от въззиваемия А., то не е налице сключен договор за заем, предвид реалния характер на последния.

С оглед на горното, искът се явява неоснователен.

Неоснователен е и искът за присъждане на законата лихва, считано от датата на предявяване на иска, с оглед на това, че уважаването на тази претенция е последица от уважаването на иска за главницата, който в случая се отхвърля.

Водим от гореизложеното и на основание чл.  271 от ГПК, Варненският апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 667/29.03.2013 г., постановено по гр. д. № 3028/2012 година Варненският окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                     

 

 

 2.