Р Е Ш Е Н И Е № 142

гр. Варна, 28.09.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 331 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е образувано по въззивни жалби на всяка от страните в първоинстанционното производство срещу решение № 81/20.05.2016г., постановено по гражданско дело № 271 по описа за 2015г. на Окръжен съд – Силистра, както следва:

            1.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в ОП-Силистра, против решението в частта му, с която въззивникът е бил осъден да заплати на Д.В.Й. сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 14.01.10г. до 05.10.12г. от привличането му като обвиняем до постановяване на оправдателна присъда, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 21.10.15г. до окончателното й изплащане. Счита се, че решението в обжалваната му част е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон, тъй като при липсата на събрани, каквито и да е доказателства, съдът е приел, че ищецът е преживял обида и е страдал, че неоснователно е бил обвиняван и осъждан за период от 2 години за престъпление, което не е извършил, основавайки се на „житейската логика”. Позовава се на нарушение на чл. 10 от ГПК, тъй като решението не отговаря на обективната истина, която съвпада с формалната истина, а последната се извежда от събрания по делото доказателствен материал. По делото не са били доказани не само претърпени неимуществени вреди, но и евентуално тяхната връзка с наказателното производство, по което е бил оправдан ищеца. Последният е със сериозна съдимост и криминална деятелност, поради което и евентуални негативни преживявания при него са с по-нисък интензитет в сравнение с неосъждани лица. Освен това към момента на постановяване на оправдателната присъда ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода” по друга влязла в сила присъда. Предварителното задържане, което е било извършено по делото, завършило с оправдаването на ищеца, е било приспаднато по НОХД № 72/10г. на РС-Силистра. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част.

            В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Д.В.Й. чрез процесуалния му представител адв. С. С. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Споделят се изводите на съда, че се дължи обезщетение за претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в преживяно страдание и унижение в резултат на незаконното обвинение и изтърпяване на присъда за тежко умишлено престъпление. Неимуществените вреди са били претърпени от ищеца, независимо от мястото, в което се е намирал в него момент. Претендира се решението в обжалваната от насрещната страна част да бъде потвърдено.

            2.Въззивна жалба от Д.В.Й. чрез процесуалния му представител адв. С. С. *** против решението в частта му, с която е отхвърлен иска на ищеца за разликата над посочения размер от 1000лв. до предявения размер от 30 000 лв. Изложено е, че съдът е допуснал процесуално нарушение, отказвайки да събере поисканите от ищеца гласни доказателства за установяване на претърпените неимуществени вреди. Това е довело до постановяването на неправилно решение, което се претендира да бъде отменено в обжалваната му отхвърлителна част и да се уважи иска в предявения му размер. Отправено е искане да се допуснат до разпит исканите свидетели още пред първата инстанция С. П. Ц. и И. Д. Н., които понастоящем са в Затвора-Белене и с чиито показания да се установят претърпените от ищеца неимуществени вреди именно във връзка с производството, по което е бил оправдан.

            В предвидения срок е депозиран отговор на тази въззивна жалба от насрещната страна – Прокуратурата на РБ чрез прокурор в ОП-Силистра, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Счита се, че доказателственото искане на ищеца е неоснователно, тъй като първоинстанционният съд в съответствие с процесуалните правила е отказал допускането на свидетели и на осн. чл. 266, ал. 3 от ГПК допускането им на този етап е невъзможно. Претендира се потвърждаване на решението в отхвърлителната му част.

            В с.з. жалбите и депозираните отговори по тях се поддържат чрез процесуалните представители на всяка от страните.

            Въззивните жалби са подадени в срок, от страни с правен интерес от обжалването в съответните му части, против обжалваем съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт, поради което са допустими.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:

         Производството пред първа инстанция е било образувано по искова молба, подадена от Д.В.Й., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора Белене, против Прокуратурата на Република България с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнатото му на 14.01.2010г. обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” от НК, по което ищецът е бил оправдан с влязла в сила на 05.10.12г. оправдателна присъда по ВНОХД № 96/2012г. на ОС-Силистра. Неимуществените вреди се изразяват в преживян психически тормоз и стрес от нарушение на човешките права и набеждаване в извършване на престъпление, разбиване на семейството му, както и осъждането на ищеца да заплаща издръжка на детето си.

            Ответникът чрез прокурор от ОП-Силистра е поддържал становище за неоснователност и недоказаност на иска, тъй като не е установено наличието на вреди, както и същите да са в причинна връзка с оправдаването на ищеца по посоченото наказателно дело, имайки предвид и богатото му съдебно минало с множесто изтърпени осъдителни присъди с наказание „лишаване от свобода”. Позовавал се е на несъразмерноста на претенцията по размер спрямо принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

Видно от материалите по НОХД № 72/10г. на РС-Силистра, към което са приложени и ДП № 366/09г. по описа на РУ на МВР-Силистра, че ищецът Й. е бил привлечен като обвиняем на 14.01.2010г. в извършването на престъпление с правна квалификация по чл. 196, ал. 1, т. 2, пр. първо, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 и  чл. 29, ал. 2, б. „б” от НК, за това че на 27.02.2009г. в с. Ветрен, обл. Силистра, в условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС, след предварителен сговор и в съучастие с друго лице, като съизвършител, е отнел чужди движими вещи от владението на посочени физически лица, без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. Предвиденото наказание за това деяние е било „лишаване от свобода” от 3 до 15 години. Тъй като обвиняемият е изтърпявал в същото време присъда по друго дело с наложено наказание „лишаване от свобода” в Затвора-Белене, на същият е наложена мярка за неотклонение „подписка”. Образуваното НОХД № 72/10г. на РС-Силистра е завършило с постановяването на присъда на 22.02.2010г., с която ищецът е бил признат за виновен в извършването на престъплението, за което му е било повдигнато обвинението и му е било наложено наказание от 7 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Присъдата е била обжалвана от ищеца и потвърдена изцяло с решение от 07.07.2010г. по ВНОХД № 92/10г. на СОС. По молба на ищеца пред ВКС е образувано НОХД № 573/10г., ІІ н.о., по което е постановено на 11.03.11г. решение, с което е било възобновено наказателното производство, отменено е решението на СОС и делото е върнато на друг състав на съда за ново разглеждане. По образуваното ново ВНОХД № 107/11г. СОС е постановил решение на 22.06.11г., с което е изменил присъдата на Й. като го е оправдал за кражба на част от движимите вещи като е намалил и размера на наложеното наказание – на 5 години лишаване от свобода. По подадена нова молба от Й. пред ВКС е образувано НОХД № 3049/11г., І н.о., по което е било постановено решение на 28.03.12г., с което е било отменено последното решение на СОС в потвърдителната му част и делото е върнато за ново разглеждане в тази част. По образуваното пред СОС ново ВНОХД № 96/12г. е постановена присъда на 10.05.12г., с която ищецът е бил оправдан по всички обвинения. Присъдата е била потвърдена с решение от 05.10.12г., постановена по НОХД № 1212/12г., ІІ н.о. на ВКС, образувано по протест на прокурора от ОП-Силистра.

Въпреки предоставената възможност от въззивният съд, ищецът Й. не обоснова наличието на предпоставките за допускане и събиране на гласни доказателства за установяване на твърдяните от него неимуществени вреди, които да са вследствие на воденото срещу него наказателно производство, по което същият е бил оправдан. Освен това по делото не са събрани и доказателства относно семейното положение на ищеца и евентуално негативно влияние върху неговото семейство в резултат на така воденото наказателно производство.

От представената на л. 27 от ВНОХД № 96/12г. на СОС справка, издадена от ГДИН-София на 19.04.2012г., се установява, че ищецът Й. е постъпил в Затвора Белене на 13.07.99г. като обвиняем и е освободен на 23.07.99г.; постъпил в същия затвор на 03.10.00г. и на 12.06.02г. е освободен поради изтърпяване на наказанието от общо 2 г. лишаване от свобода; постъпил в същия затвор на 19.03.03г. и освободен на 09.09.03г.; постъпил в същия затвор на 07.04.04г. и освободен на 17.05.04г.; постъпил в Затвора Ловеч на 28.01.05г. и освободен на 19.07.07г.; постъпил в Затвора Белене на 03.12.09г. и от тази дата търпи наказание по няколко присъди общо от 4 г. и 6 месеца лишаване от свобода и отделно по НОХД № 728/10г.  – 7 години лишаване от свобода, НОХД № 72/10г. на СРС – 5 г. лишаване от свобода и по НОХД № 715/10г. на СРС – 2г. и 7 месеца лишаване от свобода. Задържа се като подсъдим и по НОХД № 1169/09г. на СРС.

Видно от приетата от СОС справка за съдимост на ищеца, издадена на 25.01.2016г. /л. 39-58 от делото на СОС/, че същият е многократно осъждан основно за престъпления против собствеността /най-често по квалифицираните състави за кражби, за вещно укривателство/, за бягство от затвора, за управление на МПС в нетрезво състояние. Първата осъдителна присъда е в сила от 10.05.2000г., а с определение № 466/12.08.2013г. по НОХД № 1317/11г., в сила от 28.08.2013г., са групирани осъжданията на Й. в две групи съобразно съвкупностите от престъпленията. В първа група са кумулирани наложените наказания по НОХД № 1172/09г. на РС-Силистра и по НОХД № 51/2010г. на РС-Дулово като е определено общо наказание, увеличено с 6 месеца лишаване от свобода, или на лишаване от свобода за срок от 2 г. и 4 месеца. На осн. чл. 25, ал. 2 от НК съдът е приспаднал изцяло или отчасти изтърпените наказания по цитираните по-горе осъждания и от присъдата по НОХД № 72/10 г. на СРС. Във втора група са били кумулирани наложените наказания по НОХД № 1169/09г. на СРС, по НОХД № 715/10г. на СРС и по НОХД № 1317/11г. на СРС, като е определено общо наказание, увеличено с 2 години, или до лишаване от свобода за срок от 6 години, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

            Правни съображения и изводи.

            Съгласно трайно установената задължителна практика /ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД/, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. - наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да са идентични изцяло.

            От посоченото по-горе се установи, че наказателното производство против ищеца е било проведено за периода от 14.01.10г., когато той е бил привлечен в качеството на обвиняем /това е първият момент, от който спрямо него са започнали процесуално-следствени действия именно в качеството му на лице, обвинено в извършването на конкретното престъпление/ и продължило до 05.10.12г., когато е постановен окончателния съдебен акт на ВКС по НОХД 1215/12г., ІІ н.о., с който ищецът е бил оправдан по обвинението на прокуратурата за извършената квалифицирана кражба на 27.02.2009г. в с. Ветрен, обл. Силистра – общо 2 години, 9 месеца и 23 дни. Това в действителност е един значителен срок на провеждане на наказателното производство, надхвърлящ разумните срокове.

            Повдигнатото обвинение против ищеца е за тежко умишлено престъпление /по арг. от чл. 93, т. 7 от НК/, тъй като предвиденото наказание е „лишаване от свобода” от 3 до 15 години. По отношение на ищеца е взета най-леката МНО – „Подписка”, тъй като същият считано от 03.12.2009г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода” по други присъди.

            Същевременно се установи по делото, че ищецът е бил вече с изградени престъпни навици като престъпната му дейност, за която са налице влезли в сила осъдителни присъди е за престъпления, извършени начиная от 1999г. и до момента на последното му постъпване в Затвора Белене през 2009г. За този период от 10 години същият има общо 6 влизания в затворите на България, през които е изтърпял наказание „лишаване от свобода” от общо 5 години, 9 месеца и 10 дни. Цялото наказателно производство, по което е бил оправдан е протекло през периода, през който ищецът продължава да изтърпява наказание „лишаване от свобода”, което следва да изтърпи до 2019г. Всичко това сочи на извода, че налаганата ефективно наказателна репресия не осъществява заложената цел на специалната превенция.

            По делото липсват доказателства ищецът да е имал семейство, което именно в резултат на това наказателно производство да е било „разбито”, както и че именно в резултат на същото наказателно производство ищецът да е осъден да заплаща издръжка /което по принцип е алиментно задължение и същото не зависи нито от съдебното минало на лицето, нито от настоящия му съдебен статус, който впрочем е бил и е на такъв на осъждан и същевременно подсъдим по други наказателни дела/. Липсват каквито и да са доказателства за евентуално негативни преживявания на ищеца в резултат на воденото срещу него наказателно производство.

            Но дори и без ангажирани от ищеца доказателства относно претърпени от него по повод на това наказателно производство неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и негативни психически преживявания, следва да се приеме, че същият е преживял такива – от една страна делото е продължило в един значителен период от време, през който самият ищец неотклонно е поддържал тезата си, че е невинен по повдигнатото му обвинение /молбите му за възобновяване са били двукратно уважавани от ВКС/, докато окончателно не е бил оправдан от съда. Освен това определените му наказания от 7 години, намалено по-късно на 5 години лишаване от свобода, несъмнено биха повлияли негативно дори и на човек, който в момента изтърпява наказание лишаване от свобода и е с могократни предходни осъждания, тъй като е различна перспективата с оглед на времето, през което ще престои в затвора.

            Всичко това мотивира съда да приеме, че на ищеца се дължи обезщетение, но неговият размер с оглед посочените по-горе критерии, относими към принципа на справедливостта, следва да бъде определен на 500лв. – размер, който адекватно ще обезщети неимуществените вреди на ищеца, които не се отличават с голям интензитет и трайност /такива, каквито биха били при едно неосъждано лице, с добра репутация в обществото, с постоянен приятелски и професионален кръг и устойчива семейна среда/.

            Поради горното, решението на СОС следва да се отмени в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 500лв. до присъдения размер от 1000лв., а в останалата му част следва да се потвърди.

            Страните не са претендирали разноски, поради което и такива за настоящата инстанция не следва да се присъждат.

            Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 81/20.05.2016г., постановено по гражданско дело № 271 по описа за 2015г. на Окръжен съд – Силистра, в частта му, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д.В.Й., ЕГН **********, понастоящем в Затвора Белене сумата за разликата над 500лв. до присъдения размер от 1000лв. /възлизаща на сума в размер на 500лв./, на основание  чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 14.01.2010г. до 05.10.2012г. /от привличането му като обвиняем по ДП № 366/09г. на РУ на МВР-Силистра до влизането в сила на постановената оправдателна присъда по ВНОХД № 96/12г. на ОС-Силистра/, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба 21.10.2015гг. до окончателното й изплащане, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТХВЪРЛЯ иска на Д.В.Й., ЕГН **********, понастоящем в Затвора Белене против Прокуратурата на Република България за заплащане на разликата над дължимата сума от 500лв. до присъдената сума от 1000лв. /която разлика възлиза на сума в размер на 500лв./ на основание  чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 14.01.2010г. до 05.10.2012г. /от привличането му като обвиняем по ДП № 366/09г. на РУ на МВР-Силистра до влизането в сила на постановената оправдателна присъда по ВНОХД № 96/12г. на ОС-Силистра/, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба 21.10.2015гг. до окончателното й изплащане

            ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части /в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 1000лв. до претендирания размер от 30 000лв. и в частта, с която е уважен иска до размер от 500лв./.

         Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: