Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

151/19.10.2015 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 23.09.2015 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 332/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по жалба от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество срещу решение № 824/28.04.2015 год по гр.д. № 1179/2011 год на Окръжен съд Варна, г.о., 6 състав, с което е отхвърлено мотивираното искане за отнемане в полза на държавата на имущества, придобити от престъпна дейност, предявено срещу В.А.М. и А.В.М. чрез законния й представител В.А.М. с цена 245 739,42 лв и правно осн. чл. 4 ал.1 и ал.2 от ЗОПДИППД (отм). По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението въззивнкът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което бъде изцяло уважено мотивраното искане по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм). Претендира и за заплащане на разноските по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

В постъпилия отговор от В. А. М. чрез процесуалния му представител адв. И.А. се поддържат доводи за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на първоинстанционното решение. Посочва се липсата на мотивирано заключение по чл. 27 ал.1 от ЗОПДИППД (отм) като предпоставка за допустимост на производството. Въззивникът възразява, че не е налице и другата предпоставка, а именно – влязла в сила присъда от български съд по реда на НПК. Претендира за присъждане на разноски.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалвне съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Мотивираното искане е внесено за разглеждане в съда въз основа на решение № 289/15.06.2011 год на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, с което е спазен редът, предвиден в чл. 27 ал.1 от ЗОПДИППД (отм). Срещу ответника е постановена влязла в сила присъда № 481/16.01.2009 год на съда от Висока инстанция на гр.Лион. Деянието, за което е осъден – спомагане на проституция през периода между 2006 и 21.03.2007 год и от неопределено време преди това, на жени, доставени за проституция за извличане на ползи или споделяне на приходи от това. Деянието представлява престъпление и по НК на РБ, попадащо в обхвата на чл. 3 ал.1 т.3 и 4 от ЗОПДИППД (отм). Престъплението е извършено на територията на България и Франция – и двете страни-членки на Европейския съюз,  а наложеното наказание „лишаване от свобода” е изтърпяно. Поради това и по арг. от чл. 8 ал.1 от НК не е необходим нарочен акт от български съд за признаване на присъдата.

С мотивираното искане на Комисията е поискано отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 245 739,42 лв, а именно:

От ответника В.А.М. – недвижими имоти: 1) жилищна сграда в с.Пчелник, Варненска обл., ул.”Дунав” № 79, състояща се от стая, кухня-трапезария, дрешник, входно антре, коридор, баня, тоалетна и навес до старата жилищна сграда, ведно с 58,63% ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 590 кв.м., съставляващо парцел V пл.№ 288 в кв.28 по плана на селото, 2) 1/2 ид.ч. от същото дворно място, ведно с обособена част от построената в него жилищна сграда на един етаж, състояща се от входно антре, стая, избено помещение, както и ½ ид.ч. от общите части на сградата и от подобренията в двора, 3) жилище № 120 на трети етаж от жилищна сграда, построена върху държавна земя в гр.Варна, ул.”Народни будители” № 49, състоящо се от три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалетна, дрешник и входно антре със застроена площ на жилището 85,80 кв.м. с принадлежащото избено помещение № 12 със застроена площ от 2,90 кв.м. и 0,8716% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена на комплекса, попадащ в 27 микрорайон на гр.Варна, при съседи на жилищено: изток-стълбище и апартамент № 1, запад- двор, север-двор, юг-апартамент № 119, горе- апартамент № 124, долу-апартамент № 116 и на избеното помещение: изток-мазе № 13, запад- мазе № 11, север-коридор, юг-абонатна станция, горе- жилища, 4) нива в местността „Долни ливади” с площ от 0,900 дка, трета категория, съставляваща имот № 041051 по плана за земеразделяне на землището на с.Пчелник, Варненска обл, при граници по представена скица- имот № 041052 – нива, имот № 041050 – нива, имот № 000523 – полски път, имот № 041062- нива, 5) нива в местността „Долни ливади” с площ 5,760 дка , трета категория, представляваща имот № 041062 по плана за земеразделяне на землището на с.Пчелник, Варненска обл, при граници по представената скица емат № 000522 – полски път, имот № 041052 – нива, имот № 041051 – нива, 000523 – полски път кметство с.Пчелник и 000127 – полски път кметство; моторни превозни средства: 1) товарен автомобил „ГАЗ 53 А” с рег. № В 3700 Ч, рама № 392М487, двигател № 2060781, цвят основен – сив, допълнителен – зелен, с първа регистрация 01.01.1988 год, придобит от ответника с договор за покупко-продажба от 19.11.2002 год, 2) лек автомобил „Опел Кадет” с рег.№ В 0163 АТ, рама  WOL000034J2648686, двигател № C16NZ0066643, цвят сив, придобит с договор за покупко-продажба от 12.06.2000 год, 3) товарен автомобил „ГАЗ 53 А” с рег.№ В 3723 АМ, рама № 68618, двигател № 143042, цвят син/сив, придобит с договор за покупко-продажба от 11.09.2002 год, 4) товарен автомобил „ГАЗ 53 А” с рег.№ В 1552 АМ, рама № 0393М256, двигател № 105087, цвят син, придобит с договор за покупко-продажба от 21.10.2002 год, 5) лек автомобил „Ауди 80” с рег.№ В 4582 АВ, рама № 81A0249835, двигател № YP253436.

От ответника се претендира също отнемане в полза на държавата на следните суми, придобити от продажбата на движимо и недвижимо имущество: 1) сумата 5000 лв от продажбата на ½ ид.ч. от къща в гр.Варна, ул.”Т.Влайков” („Г.Кирков”) № 60, отчуждена от ответника с нот.акт № 153, т. IV рег.№ 7269, дело № 726/04.11.2011 год, 2) сумата 400 лв от продажбата на лек автомобил „Мерцедес Е 230” с рег.№ В 1414 СС, рама №  WDB2100371A264922, двигател № 11197010016061, цвят маслено зелен, отчужден с договор за покупко-продажба от 02.05.2007 год, 3) сумата 800 лв от продажбата на микробус „Мерцедес 312 Д” с рег.№ В 4141 СТ, рама № WDB9034721P880396, двигател № 602980032521, цвят бял, отчужден с договор за покупко-продажба от 02.05.2007 год, 4) сумата 285 лв от продажбата на лек автомобил „Мерцедес 190” с рег.№ В 5366 АХ, рама №  WDB2011221F219986, двигател № 60191110151408, цвят бежов, отчужден с договор за покупко-продажба от 27.06.2003 год, 5) сумата 1000 лв от продажбата на лек автомобил „Мерцедес 200” с рег.№ Н 2097 АТ, рама №  WDB124019J022225, двигател № 11194010030096, цвят черен, отчужден с договор за покупко-продажба от 03.07.2003 год, 6) сумата от 100 лв от продажбата на мотоциклет „Сузуки 750” с рег. № В 0083 К, рама № JS1GR78A0R2100105 двигател № И712145282, цвят син/черен, отчужден с договор за покупко-продажба от 24.08.2004 год, 7) сумата 500 лв от продажбата на мотоциклет „Хонда CBR-900” с рег. № В 0672 К,  рама № JH2SC50A73M101787, двигател № SCS0E2108921, цвят черен/син, отчужден с договор за покупко-продажба от 05.03.2007 год. Върху посочените суми се претендира присъждане на законната лихва от датата на завеждане на иска – 20.06.2011 год до окончателното изплащане.

От А.В.М. чрез законния й представител В.А.М. се претендира отнемане в полза на държавата на сумата 508,42 лв детски влог по сметка № 17320315524015 в Банка ДСК, открита на 09.06.2003 год със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.

В отговора си на мотивирното искане, ответникът е оспорил методиката, използвана от комисията при определяне размера на средствата, вложени в придобиване на имуществото чрез критерия за минималната работна заплата. Оспорва също определените от комисията пазарни цени на имуществата към датите на придобиване, респ. на разпореждане с тях, както и актуалната им пазарна стойност. Възразява също и по отношение периода, обхванат от проверката, който не би следвало да излиза извън рамките на инкриминираната дейност, и в частност – не и преди 2006 год, според осъдителното решение на съда в Лион. В същия смисъл са и доводите в отговора на въззивната жалба.

Съгласно чл. 1 ал.2 от ЗОПДИППД (отм) на отнемане по този закон подлежи имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата или конфискувато по други закони. В допълнение към това правило, разпоредбата на чл. 3 ал.1 постановява, че се отнема имущество на значителна стойност, за което може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност.

Въпросът за необходимостта от връзка между престъпната дейност и придобитото имущество е разрешен с ТР № 7 от 30.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 7/2013 г., ОСГК.

В цитираното тълкувателно решение на Общото събрание на гражданските колегии на ВКС на РБ е пояснен смисъла, вложен от законодателя в понятията „пряка” и „косвена” връзка с престъпното деяние – източник на незаконно придобитото имущество. Безспорно пряка е връзката, когато незаконната облага произтича и е в резултат от самото престъпление.

Връзката е косвена, когато придобиването е опосредено чрез други действия, каквито във всеки отделен случай подлежат на установяване и конкретна преценка. Не винаги престъплението и придобиването на имуществото са в отношение на причина и следствие. Дори връзката да не е безспорно установена, ако такава може основателно да се предположи, това е достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник в придобиването на имуществото. Предположението е основателно, когато от осъществяването на твърдяните факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието.

В контекста на горните разсъждения настоящият състав намира, че пряка или косвена връзка липсва само по отношение на недвижимия имот в с.Пчелник, Варненска обл, представляващ УПИ  V-288 в кв.28 с площ 590 кв.м.  ведно с построените в него сгради, част от който ответникът придобил от майка си Ф.И.О. по нот.акт № 109, т. V дело № 2402/09.04.1998 год, а другата част – от брат си Р. А. М. по нот.акт № 2, т.IV ,рег.№ 5686, дело № 580/10.09.2002 год. От представените по делото нотариални актове се установява, че прехвърлителката Ф.О. се е легитимирала като собственик на имота с нот.акт № 190/1980 год, което значително предхожда по време проверявания период, както и периода на престъпната дейност на ответника и това изключва възможността за придобиването му със средства от тази дейност.

Не така стои въпросът с придобиването на останалите имущества – недвижими имоти и превозни средства. Във връзка с воденото срещу ответника наказателно производство във Франция той е направил самопризнания, че само през периода 2006-2007 год е придобил в резултат от инкриминираната дейност 50 000 евро, а при обиска в жилището му са открити платежни нареждания до свързано с него лице в България на обща стойност 20 000 евро.

Единствените законни доходи на ответника, установени въз основа на подадени от него декларации до НАП са в размер 1712,76 лв от дейността му като едноличен търговец през 2005 и 2006 год.

По делото е разпитан като свидетел Ф.А.М. – брат на фактическата съпруга на ответника. В показанията си той твърди, че майка му, която е работила в Полша, е подпомогнала закупуването на жилището в кв.Аспарухово. За да подкрепи тези твърдения, ответникът е представил митническа декларация  от 19.03.1997 год, от която се установява, че при влизането си в страната А.А.А. е декларирала 5270 германски марки и 4208 долара. Преценени в тяхната съвкупност, тези доказателства не водят до категоричен извод за законен произход на средствата за закупуването на този имот. На първо място това са средства, придобити от майката на съпругата за себе си, а предоставянето им на ответника е недоказано по категоричен начин. На второ място, дори това да е така, имотът  кв. Аспарухово е придобит през 2001 год и не може да се установи връзка между получаването на средствата през 1997 год и закупуването му.

Сестрата на ответника – А. К.А. също е разпитана като свидетел относно обстоятелствата кой и с какви средства е извършил подобренията в имота в с. Пчелник. Тези обстоятелства са неотносими към предмета на спора, тъй като касаят имота, за който настоящият състав приема, че е извън обхвата на отнемане в полза на държавата.

Както е приел ВКС на РБ в своето тълкувателно решение, неустановяването на законен източник за придобиване на имущество, не замества основателното предположение за връзка с престъпната дейност, а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин.

С влязлата в сила присъда ответникът е осъден за сводничество и трафик на хора, осъществяван през периода 2006-2007, но и за неопределено време преди това, както на територията на Република България, така и във Франция. От мотивите на присъдата, която е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца, се установява, че и преди датата, на която е заловен въз основа издадената европейска заповед за арест, ответникът е упражнявал престъпната си дейност. За престъпления от същия спектър а именно – чл. 253, чл. 255, чл. 321, чл. 155 ал.3 и чл. 159б ал.1 от НК срещу него са образувани наказателни производства и у нас, видно от представеното по делото удостоверение № 60768/08.09.2014 год от Прокуратурата на РБ. Въпреки, че тези наказателни производства не са приключили към настоящия момент, те касаят престъпна дейност, осъществявана преди 2006 год и са индиция за начина, по който ответникът е набавял средствата, послужили за придобиване на имуществото. Придобивните сделки както за недвижимите имоти, така и за превозните средства са сключени именно в периода до 2006 -2007 год. С осъждането на ответника през 2009 год очевидно е бил прекъснат престъпният източник на средства, което обяснява факта, че след тази дата той не е придобил никакво имущество. Всички тези обстоятелства, наред с липсата на доказателства за каквито и да било законни доходи през периода на придобиване, подредени в своята логическа последователност водят до извода, че средствата са в резултат именно от престъпна дейност.

За установяване предметния обхват и размера на имуществото, подлежащо на отнемане в полза на държавата, по делото са приети и заключения на съдебно-икономически експертизи в няколко варианта. Изготвени са и пазарни оценки към датите на придобиване, респ. отчуждаване на имуществото. Последното заключение на л.717 от делото обобщава данните от предходните експертизи и е съобразило допълнително поставените задачи – прибавени са разходите за издръжка на лицето, с което ответникът е живял в едно домакинство, а са приспаднати разходите за неговата издръжка през периодите, когато е бил в казармата и в затвора. Стойността на движимото и недвижимо имущество в различните варианти е определена по документите за придобиване, респ. отчуждаване, както и в пазарни стойности към съответните дати.

От заключението се установява, че във всички възможни варианти, дори и в най-благоприятния за ответника, а именно – при стойност на имуществото според документите за придобиването му, и с признаване на средствата, получени от майката и сестрата, приходите със законен произход на ответника са 38 956,29 лв, а разходите – 111 722,27 лв, или отрицателната разлика е в размер на 72 765,98 лв, приравнена на 682,37 МРЗ. Не могат да бъдат споделени разсъжденията на първоинстанционния съд, че разходите за издръжка на домакинството не бива да се вземат пред вид, защото данните от НСИ са силно завишени спрямо стандарта на живот на ромската общност. Тези разсъждения освен че са неверни, са и дискриминативни и не могат да служат за опора на едно законосъобразно и правилно решение.

В заключение следва да се обобщи, че е налице имущество на значителна стойност, като придобитото надвишава многократно приходите на ответника през проверявания период. Обосновано е предположението, че произходът на средствата е от престъпна дейност.

Настоящият състав възприема вариант 2-1-3, доп.2 от заключението, но със следните уточнения:

Съгласно този вариант законно установените приходи на ответника през проверявания период са в размер на 92 869,26 лв, а разходите – 202 402,73 лв.

В приходната част е включена сумата 9550 лв от продажба на недвижим имот - ½ ид.ч. от къща на един етаж в гр.Варна, ул.”Т.Влайков” № 60, придобита с договор за покупко-продажба, сключен под формата на нот.акт № 136/2000 год и отчуждена чрез договор за покупко-продажба по нот.акт № 153/2002 год. Този имот не се намира в патримониума на ответника, поради което на отнемане подлежи получената покупна цена, с която ответникът се е облагодетелствал при продажбата на имот, придобит със средства от престъпна дейност. При използване на единен критерий имуществата да се оценяват по тяхната пазарна стойност към момента на придобиване и отчуждаване, експертизата е определила сумата 9550 лв като пазарна стойност на продадената ½ ид.ч. от имота. В мотивираното искане обаче се претендира отнемане само до размер на 5000 лв, поради което съдът не може да се произнесе извън петитума.

Като приход от продажби на МПС експертизата е посочила сумата 81 606,50 лв, определена по пазарни цени към датите на разпоредителните сделки. Мотивираното искане обаче е за отнемане на сума в общ размер 3 085 лв според сключените договори за покупко-продажба. Тази сума следва да бъде отнета в полза на държавата, като равностойност на вещите, придобити със средства от престъпна дейност.  Разликата над тази сума до 81 606,50 лв не може да се зачете като приход, респ. законен източник на средства.

Доходът на ответника като едноличен търговец съгласно представените декларации, безспорно е със законен произход в размер на 1 712,76 лв.

Следователно, законните приходи ва ответника през проверявания период са в размер на 9797,76 лв, или 85,23 МРЗ.

При формиране на разходната част следва да се отчете обстоятелството, че домакинството на ответника включва и жената, с която е съжителствал на семейни начала, както и да се приспадне от необходимата издръжка времето, прекарано в казармата и в затвора. Спазвайки тази методика, експертизата е определила необходими разходи за издръжка на домакинството в размер на 64830,29 лв, а заедно с разходите за придобиване на недвижими имоти и МПС общо възлизат на 202 402,73 лв.

С оглед горното, настоящият състав намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено само в отхвърлителната му част за 1) жилищна сграда в с.Пчелник, Варненска обл., ул.”Дунав” № 79, състояща се от стая, кухня-трапезария, дрешник, входно антре, коридор, баня, тоалетна и навес до старата жилищна сграда, ведно с 58,63% ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 590 кв.м., съставляващо парцел V пл.№ 288 в кв.28 по плана на селото, 2) 1/2 ид.ч. от същото дворно място, ведно с обособена част от построената в него жилищна сграда на един етаж, състояща се от входно антре, стая, избено помещение, както и ½ ид.ч. от общите части на сградата и от подобренията в двора. За този имот не може да се направи обосновано предположение, че е придобит със средства от престъпна дейност по съображенията, изложени по-горе. Същото се отнася и за претенцията за отнемане на сумата 508,42 лв детски влог по сметка № 17320315524015 в Банка ДСК, открита на 09.06.2003 год на името на А.В.М. чрез законния й представител В.А.М., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.

Решението следва да бъде отменено в останалата му отхвърлителна част и вместо него бъде постановено отнемане в полза на държавата на следните имущества: НЕДВИЖИМИ ИМОТИ: 1) жилище № 120 на трети етаж от жилищна сграда, построена върху държавна земя в гр.Варна, ул.”Народни будители” № 49, състоящо се от три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалетна, дрешник и входно антре със застроена площ на жилището 85,80 кв.м. с принадлежащото избено помещение № 12 със застроена площ от 2,90 кв.м. и 0,8716% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена на комплекса, попадащ в 27 микрорайон на гр.Варна, при съседи на жилището: изток-стълбище и апартамент № 1, запад- двор, север-двор, юг-апартамент № 119, горе- апартамент № 124, долу-апартамент № 116 и на избеното помещение: изток-мазе № 13, запад- мазе № 11, север-коридор, юг-абонатна станция, горе- жилища, 2) нива в местността „Долни ливади” с площ от 0,900 дка, трета категория, съставляваща имот № 041051 по плана за земеразделяне на землището на с.Пчелник, Варненска обл, при граници по представена скица- имот № 041052 – нива, имот № 041050 – нива, имот № 000523 – полски път, имот № 041062- нива, 3) нива в местността „Долни ливади” с площ 5,760 дка , трета категория, представляваща имот № 041062 по плана за земеразделяне на землището на с.Пчелник, Варненска обл, при граници по представената скица емат № 000522 – полски път, имот № 041052 – нива, имот № 041051 – нива, 000523 – полски път кметство с.Пчелник и 000127 – полски път кметство; МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА: 1) товарен автомобил „ГАЗ 53 А” с рег. № В 3700 Ч, рама № 392М487, двигател № 2060781, цвят основен – сив, допълнителен – зелен, с първа регистрация 01.01.1988 год, придобит от ответника с договор за покупко-продажба от 19.11.2002 год, 2) лек автомобил „Опел Кадет” с рег.№ В 0163 АТ, рама  WOL000034J2648686, двигател № C16NZ0066643, цвят сив, придобит с договор за покупко-продажба от 12.06.2000 год, 3) товарен автомобил „ГАЗ 53 А” с рег.№ В 3723 АМ, рама № 68618, двигател № 143042, цвят син/сив, придобит с договор за покупко-продажба от 11.09.2002 год, 4) товарен автомобил „ГАЗ 53 А” с рег.№ В 1552 АМ, рама № 0393М256, двигател № 105087, цвят син, придобит с договор за покупко-продажба от 21.10.2002 год, 5) лек автомобил „Ауди 80” с рег.№ В 4582 АВ, рама № 81A0249835, двигател № YP253436, както и СУМИТЕ, придобити от продажбата на движимо и недвижимо имущество: 1) сумата 5000 лв от продажбата на ½ ид.ч. от къща в гр.Варна, ул.”Т.Влайков” („Г.Кирков”) № 60, отчуждена от ответника с нот.акт № 153, т. IV рег.№ 7269, дело № 726/04.11.2011 год, 2) сумата 400 лв от продажбата на лек автомобил „Мерцедес Е 230” с рег.№ В 1414 СС, рама №  WDB2100371A264922, двигател № 11197010016061, цвят маслено зелен, отчужден с договор за покупко-продажба от 02.05.2007 год, 3) сумата 800 лв от продажбата на микробус „Мерцедес 312 Д” с рег.№ В 4141 СТ, рама № WDB9034721P880396, двигател № 602980032521, цвят бял, отчужден с договор за покупко-продажба от 02.05.2007 год, 4) сумата 285 лв от продажбата на лек автомобил „Мерцедес 190” с рег.№ В 5366 АХ, рама №  WDB2011221F219986, двигател № 60191110151408, цвят бежов, отчужден с договор за покупко-продажба от 27.06.2003 год, 5) сумата 1000 лв от продажбата на лек автомобил „Мерцедес 200” с рег.№ Н 2097 АТ, рама №  WDB124019J022225, двигател № 11194010030096, цвят черен, отчужден с договор за покупко-продажба от 03.07.2003 год, 6) сумата от 100 лв от продажбата на мотоциклет „Сузуки 750” с рег. № В 0083 К, рама № JS1GR78A0R2100105 двигател № И712145282, цвят син/черен, отчужден с договор за покупко-продажба от 24.08.2004 год, 7) сумата 500 лв от продажбата на мотоциклет „Хонда CBR-900” с рег. № В 0672 К,  рама № JH2SC50A73M101787, двигател № SCS0E2108921, цвят черен/син, отчужден с договор за покупко-продажба от 05.03.2007 год. Върху посочените суми следва да се присъди законната лихва от датата на завеждане на иска – 20.06.2011 год до окончателното изплащане.

С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на КОНПИ разноски за двете инстанции съразмерно с уважената част от иска в общ размер 124 165 лв, включваща пазарната стойност на имота в гр.Варна, ул.”Народни будители” № 49, ап.120 в размер на 83 130 лв съгласно съдебно-оценителната експертиза на л.533-556 от делото, ниви в с. Пчелник на обща стойност 3050 лв, МПС на обща стойност 29 900 лв,  сумата 5000 лв, получена от продажбата на недвижим имот, сумата 3085 лв, получена от продажбата на МПС. Разноските, направени от Комисията в производството възлизат на 2880 лв – възнаграждения на вещи лица по изготвените експертизи. Съразмерно с уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1455,18 лв. Ищецът има право и на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4555 лв, определено въз основа уважения размер на иска и съобразно правилото на чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Ответникът следва да бъде осъден на осн. чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Апелативен съд Варна държавна такса върху уважената част от иска в размер на 7450,24 лв, от които 4966,94 лв за първоинстанционното производство, а 2483,30 лв – за въззивното.

На осн. чл. 78 ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. По делото са представени доказателства за направени от него разноски в размер на 450 лв – възнаграждения за вещи лица по съдебните експертизи, като няма данни за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора в негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 222,62 лв.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 824/28.04.2015 год по гр.д. № 1179/2011 год на Окръжен съд Варна, г.о., 6 състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлено мотивираното искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, за отнемане от В.А.М. с ЕГН ********** в полза на държавата на имущество до размер на 124 165 лв, като вместо него

 

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

 

ОТНЕМА в полза на държавата следните имущества, придобити от В.А.М., с ЕГН ********** ***:

НЕДВИЖИМИ ИМОТИ: 1) жилище № 120 на трети етаж от жилищна сграда, построена върху държавна земя в гр.Варна, ул.”Народни будители” № 49, състоящо се от три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалетна, дрешник и входно антре със застроена площ на жилището 85,80 кв.м. с принадлежащото избено помещение № 12 със застроена площ от 2,90 кв.м. и 0,8716% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена на комплекса, попадащ в 27 микрорайон на гр.Варна, при съседи на жилището: изток-стълбище и апартамент № 1, запад- двор, север-двор, юг-апартамент № 119, горе- апартамент № 124, долу-апартамент № 116 и на избеното помещение: изток-мазе № 13, запад- мазе № 11, север-коридор, юг-абонатна станция, горе- жилища, на стойност 83 130 лв, 2) нива в местността „Долни ливади” с площ от 0,900 дка, трета категория, съставляваща имот № 041051 по плана за земеразделяне на землището на с.Пчелник, Варненска обл, при граници по представена скица - имот № 041052 – нива, имот № 041050 – нива, имот № 000523 – полски път, имот № 041062- нива на стойност 450 лв, 3) нива в местността „Долни ливади” с площ 5,760 дка , трета категория, представляваща имот № 041062 по плана за земеразделяне на землището на с.Пчелник, Варненска обл, при граници по представената скица емат № 000522 – полски път, имот № 041052 – нива, имот № 041051 – нива, 000523 – полски път кметство с.Пчелник и 000127 – полски път кметство на стойност 2600 лв; МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА: 1) товарен автомобил „ГАЗ 53 А” с рег. № В 3700 Ч, рама № 392М487, двигател № 2060781, цвят основен – сив, допълнителен – зелен, с първа регистрация 01.01.1988 год, придобит от ответника с договор за покупко-продажба от 19.11.2002 год на стойност 7080 лв, 2) лек автомобил „Опел Кадет” с рег.№ В 0163 АТ, рама  WOL000034J2648686, двигател № C16NZ0066643, цвят сив, придобит с договор за покупко-продажба от 12.06.2000 год на стойност 4200 лв, 3) товарен автомобил „ГАЗ 53 А” с рег.№ В 3723 АМ, рама № 68618, двигател № 143042, цвят син/сив, придобит с договор за покупко-продажба от 11.09.2002 год на стойност 7620 лв, 4) товарен автомобил „ГАЗ 53 А” с рег.№ В 1552 АМ, рама № 0393М256, двигател № 105087, цвят син, придобит с договор за покупко-продажба от 21.10.2002 год на стойност 6760 лв, 5) лек автомобил „Ауди 80” с рег.№ В 4582 АВ, рама № 81A0249835, двигател № YP253436 на стойност 4240 лв, както и СУМИТЕ, придобити от продажбата на движимо и недвижимо имущество: 1) сумата 5000 лв от продажбата на ½ ид.ч. от къща в гр.Варна, ул.”Т.Влайков” („Г.Кирков”) № 60, отчуждена от ответника с нот.акт № 153, т. IV рег.№ 7269, дело № 726/04.11.2011 год, 2) сумата 400 лв от продажбата на лек автомобил „Мерцедес Е 230” с рег.№ В 1414 СС, рама №  WDB2100371A264922, двигател № 11197010016061, цвят маслено зелен, отчужден с договор за покупко-продажба от 02.05.2007 год, 3) сумата 800 лв от продажбата на микробус „Мерцедес 312 Д” с рег.№ В 4141 СТ, рама № WDB9034721P880396, двигател № 602980032521, цвят бял, отчужден с договор за покупко-продажба от 02.05.2007 год, 4) сумата 285 лв от продажбата на лек автомобил „Мерцедес 190” с рег.№ В 5366 АХ, рама №  WDB2011221F219986, двигател № 60191110151408, цвят бежов, отчужден с договор за покупко-продажба от 27.06.2003 год, 5) сумата 1000 лв от продажбата на лек автомобил „Мерцедес 200” с рег.№ Н 2097 АТ, рама №  WDB124019J022225, двигател № 11194010030096, цвят черен, отчужден с договор за покупко-продажба от 03.07.2003 год, 6) сумата от 100 лв от продажбата на мотоциклет „Сузуки 750” с рег. № В 0083 К, рама № JS1GR78A0R2100105 двигател № И712145282, цвят син/черен, отчужден с договор за покупко-продажба от 24.08.2004 год, 7) сумата 500 лв от продажбата на мотоциклет „Хонда CBR-900” с рег. № В 0672 К,  рама № JH2SC50A73M101787, двигател № SCS0E2108921, цвят черен/син, отчужден с договор за покупко-продажба от 05.03.2007 год. ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на завеждане на иска – 20.06.2011 год до окончателното им изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част.

ОСЪЖДА В.А.М., с ЕГН ********** *** заплати на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество с БУЛСТАТ 131463734 разноски по делото съразмерно с уважената част от иска в размер на 1455,18 лв, както и юрисконсултско възнагражнение в размер на 4555 лв.

ОСЪЖДА В.А.М., с ЕГН ********** *** осн. чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Апелативен съд Варна държавна такса върху уважената част от иска в размер на 7450,24 лв.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество с БУЛСТАТ 131463734 да заплати на В.А.М., с ЕГН ********** *** по делото в размер на 222,62 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)