Р Е Ш Е Н И Е

164

гр.Варна, 27.10.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав на 28.09.2016 год в открито заседание в състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВ

при секретаря Ю.К.

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. 332/2016 год. по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е въззивна жалба от С.С.М. *** майка и законна представителка на детето М.С.С. срещу решение № 85/15.04.2016 год. по гр.д. № 561/2015 год. на Окръжен съд – гр. Шумен, с което е прието за установено, че ищецът Б.Н.Р. е баща на малолетното дете, променено е името на детето на Н. Б. Н., обжалва се както и в частта за разноските. По съображения за незаконосъобразност на решението, въззивницата моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен, а при условия на евентуалност – да бъде отменено само по отношение на името на детето.

Постъпил е отговор от Б.Н.Р., в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна, по следните мотиви:

        С.С.М. и ищецът са живели в периода от м. юли 2014 год. до м. май 2015 год. в условията на фактическо съжителство, като в деня на сватбеното им тържество същата избягала при родителите си. За раждането на детето ищецът разбрал случайно, като същият подава заявление вх. № 45/04.09.2015 год. до Община Шумен за припознаване на детето, родено на *** год. от С.С.М. и записано в акта за раждане с името М.С.С. с ЕГН **********.

        По делото е постъпило становище вх. № 6025/27.09.2016 год.  от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Нови пазар.

        При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

В настоящия случай е оспорено припознаването следствие, на което е предявен иск по чл. 66, ал. 1 от СК от страна на припознаващия, като е спазен законоустановения, тримесечен, преклузивен срок, уреден въз основа на принципа за стабилност на титула за произход и закрила интересите на детето.

В първоинстанционното производство с определение № 56/02.02.2016 год. е назначена съдебно-медицинска екпертиза чрез  вземане на биологични ДНК – проби от Б.Р. и М.С.. Страните изрично с определението са предупредени за последиците от възпрепятстването на доказването, съгласно разпоредбата на чл. 161 от ГПК. От представеното удостоверение от Националната гинетична лаборатория, при СБАГ „Майчин дом” ЕАД е видно, че ищецът се е явил на 26.02.2016 год., в 14,00 ч. в горепосоченото заведение за вземане на биологична проба ДНК – анализ, но същата не е взета поради неявяването на С.М. и детето М.С..

Настоящият съдебен състав, счита за правилно приложена разпоредбата на чл. 161 от ГПК по силата, на която първоинстанционният съд е приел за доказан факта, че баща на детето е Б.Н.Р., доколкото насрещната страна е създала пречки за събирането на допуснато доказателства, след като е била многократно уведомена за последиците от неявяването.

 С молби вх. № 5775/23.11.2015 год., вх. № 6023/07.12.2015 год., вх. № 632/04.02.2016 год. майката е признала ищеца за баща на детето. Поради недопустимостта за постановяване на решение при признание на иска по дела за гражданско състояние, признанието на основанието на иска следва да се кредитира като признание на факт и да се преценява от съда съобразно останалия събран по делото доказателствен материал.

Установеният по реда на чл. 161 от ГПК факт кореспондира напълно с признанието на майката на детето, поради което правилно първоинстанционният съд е признал за установено, че ищецът Б.Н.Р. е биологичен баща на детето М.С.С..

При постановяване на настоящия съдебен акт, съдът съобрази и следните обстоятелства:

Правото на име е субективно, лично и неотчуждаемо право, свързано с определен гражданско правен субект, уредено с императивни правни норми. Бащиното име на детето се определя от личното име на бащата, а фамилното име – съобразно фамилното или бащиното име на бащата със съответните наставки, съгласно разпоредбата на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР.

Промяната на името може да се постанови при точно определени от закона основания, а именно: когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В закона не са посочени примерно какви обстоятелства трябва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна на името. В съдебната практика се приема, че важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР ще са такива обстоятелства, които са направили лично, обществено неудобно и неподходящо носенето на името в частта, в която се иска промяната. 

В настоящия случай отсъстват данни посоченото лично име в Акта за раждане на детето да е неприемливо или осмиващо, поради което същото не следва да бъде променяно в производството по предявен иск за установяване на произход след извършено оспорване на припознаването.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в доктрината е застъпено становището, че положителният установителен иск по чл. 66, ал. 1 от СК се различава от този по чл. 69 от СК, поради което следва да се приеме, че същите се различават и по правните последици, които настъпват при уважаването им. Предвид отсъствието на изрична уредба в разпоредбата на чл. 70 от СК и поради оттегленото искане за предоставяне на родителски права следва да се приеме, че съдът в настоящия случай не следва да се произнася служебно по мерките за упражняването на родителските права, режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка.

По разноските:

В първоинстанционното производство са своевременно претендирани разноски от страна на ищеца е размер на 645 лв., съобразно представен списък и доказателства за направата им. Разноски следва да се присъдят само до размера на 322.50 лв., съобразно с уважената част от иска.

В производство пред ШОС са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение от страна на С.М., като от представения договор за правна защита и съдействие е видно, че е платена част от договореното възнаграждение в размер на 250 лв. Съгласно задължителните указания в т. 2 от ТР № 6/2012 год., ОСГТК на ВКС страната следва да представи списък за разноски по чл. 80 от ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. Сам по себе си списъкът за разноски е свързан с правото да се иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, каквото искане отсъства в депозираната въззивна жалба, поради което въпросът не следва да се разглежда от настоящата съдебна инстанция.

За въззивното обжалване не се претендират разноски от страна на Б.Р..

Жалбоподателят претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. и държавна такса в размер на 22.50 лв., съобразно представен списък и доказателства за направата им. Ответникът по жалбата в проведеното о.с.з. по делото възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Същото следва да се уважи поради отсъствието на фактическата и правна сложност, като на страната следва са се присъди сумата в размер на 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и сумата в размер на 22.50 лв., представляваща държавна такса за настоящото производство.

Предвид горното, обжалваното първоинстанционно решение е неправилно в частта, относно променено личното име на детето и разноските, поради което следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 85/15.04.2016 год. по гр.д. № 561/2015 год. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е определено занапред името на детето да бъде Н. Б. Н., както и в частта, с която е осъдена ответницата С.М. да заплати на Б.Н.Р. разноски в размер на разликата над 322,50 лв до присъдените 645 лв, като вместо него

П О С Т А Н О В И:

ОПРЕДЕЛЯ името на детето занапред да бъде М. Б. Н.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 85/15.04.2016 год. по гр.д. № 561/2015 год. на Шуменския окръжен съд в останалата част.

ОСЪЖДА Б.Н.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да заплати на С.С.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** сумата в размер на 322.50 лв., представляваща  сторените съдебно – деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция, на осн. чл. 78 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.

        2.