О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

755

 

05.11.2015 г.,  гр. Варна

         

                                        В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

          Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на пети ноември, две хиляди и петнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова                                Юлия Бажлекова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. в.гр.д. № 333  по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на НАП-Варна с вх. № 6422/13.10.2015 г. която, въпреки че е квалифицирана от молителя като такава за поправка на очевидна фактическа грешка, предвид наведените оплаквания за осъждането на молителя с решение № 139/28.09.2015 г. за разноските и недължимостта на същите от помагача, има характер на молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта на разноските.

Молителят е изложил съображения, че като трето лице помагач не му се следват разноски и не дължи такива.

Насрещната страна не е подала отговор на молбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските.

Молбата е постъпила в срока за обжалване на решението на въззивната инстанция, изхожда от процесуално легитимирана страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.10 от ГПК, на трето лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия. Затова неоснователно е възражението, че помагачът не дължи заплащане на разноските. В случая въззивното производство е било образувано по две въззивни жалби, едната от които е на третото лице помагач НАП – Варна. Срещу въззивната жалба на помагача, въззивемите са се защитавали и са сторили разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото не е било разграничено възнаграждението на адвоката за защита срещу всяка от жалбите, половината от общо платеното адвокатско възнаграждение следва да се заплати от помагача (сумата от 950 лв.), тъй като той с подаването на въззивна жалба е станал причина да бъдат направени разноски от насрещната страна за адвокатско възнаграждение за защита срещу въззивната му жалба.

С оглед изложеното, молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед на изложените съображения, Апелативен съд –Варна

 

                             ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на НАП-Варна с вх. № 6422/13.10.2015 г. по чл. 248 ГПК за изменение на решение  139/28.09.2015 г., постановено по в.гр.д. № 333/2015 г. в частта, с която молителят е осъден да плати на насрещната  страна разноски за адвокатско възнаграждение от 950 лв.

 

Определението може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: