Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

139

 

28 септември 2015 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на шестнадесети септември, две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

 

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

               

                         Мария Маринова

                                            

Секретар: В.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.П. въззивно гр.д. № 333 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 333/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по следните въззивни жалби:

- По въззивна жалба на НАП – Варна, в качеството му на трето лице – помагач на ответниците, подадена чрез юрисконсулт К.Т. – Д. против решение № 1964/19.12.2014 г., постановено по гр.д. № 966/2014 г. по описа на ВОС /поправено с решение 153 от 30.01.2015 г., а последното - с решение 1080 от 03.06.2015 г. на ВОС/, с което е уважен, предявения от К.Д.Н. и С.Н.Н. срещу И.Г.К. и К.Ж.К. иск по чл. 108 от ЗС и ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху недвижим имот с идентификатор № 10135.1501.158.1.6, който представлява жилище със застроена площ от 80,29 кв.м. в сграда, разположена в имот с идентификатор 1035.1501.158 с административен адрес гр.Варна, ул. „Патриарх Евтимий” № 64, придобит чрез покупко-продажба с решение № 1278 от 13.03.2014 г. по гр.д. № 2281 по описа на ВРС за 2005 г., влязло в законна сила на 02.04.2014 г.

Жалбоподателят е сочил, че обжалваното решение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, като е молил за отмяната му и за присъждане на разноските. Изложил е следните оплаквания: - с решението на окръжния съд се препятствало изпълнението на влязло в сила решение на съда № 1774/08.08.2013 г. по гр.д. № 2502/2013 г. на ВОС; - ответниците се легитимирали като собственици на имота, по силата на възлагането на публична продан, вписано първо, по реда на чл. 113 ЗС; - необосновано съдът направил извод, че ищците са собственици по силата на покупко-продажба с решението по гр.д. № 228/2005 г. на ВРС.

- По въззивна жалба на И.Г.К. и К.Ж.К. против същото решение на окръжния съд с № 1964/19.12.2014 г., постановено по гр.д. № 966/2014 г. /поправено с решение 153 от 30.01.2015 г., а последното - с решение 1080 от 03.06.2015 г./, с което е уважен предявения срещу тях иск по чл. 108 от ЗС и са осъдени да предадат на ищците К.Д.Н. и С.Н.Н. владението на имота.

Жалбоподателите са настоявали, че обжалваното решение е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, като са молили за отмяната му и за постановяване на друго, с което искът срещу тях бъде отхвърлен. Претендирали са за присъждане и на разноските по делото. Навели да следните оплаквания: - неправилно окръжният съд ги осъдил да предадат владението на имота и нарушил разпоредбата на чл. 499, ал.1 ГПК, защото транслативно-вещният ефект на влязлото в сила постановление за възлагане можел да бъде отречен само ако длъжникът не е бил собственик на имота към датата на възлагане, а в случая това не било така; - съдът нарушил и нормата на чл. 496, ал.2 от ГПК, защото решението по делбата обвързвало ищците, конституирани като помагачи по делбеното дело и исковата молба за делба била вписана преди исковата молба на ищците за обявяване на предварителния договор за окончателен; - съдът неправилно приложил закона – чл. 114, б. „б” ЗС, защото вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 от ЗЗД не препятствало разпореждането с имота, като в случая възлагането на имота на И.К. било вписано, а в съответствие с чл. 113 от ЗС, който пръв е вписал - придобивал собствеността; - първоинстанционният съд не съобразил и влязлото в сила решение № 1774/08.08.2013 г. по гр.д. № 2502/2013 г. на ВОС, с което било отменено спирането на изпълнителното дело, за да продължи публичната продан и да се осигури сигурност на участниците в нея като се валидират и придобитите права на собственост от купувачите; -окръжният съд не съобразил също така, че като трети лица, ответниците не били обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД и изобщо не развил съображения по доводите им за неправилност на решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД, постановено по гр.д. № 228/2005 г. на ВРС.

К. и С. Н. са подали писмен отговор на жалбата, с който са оспорили същата и са молили за оставянето й без уважение. Молили са за присъждане на разноските.

Въззивните жалби са подадени в срок от лица, с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция, като неизгодно за тях, редовни са и допустими.

          В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивниците И. и К. К., чрез адв. С. са поддържали жалбата си, а въззиваемите К. и С. Н., първият лично, а двамата и чрез адв. С. – отговора. Представили са писмени бележки и списъци по чл.80 от ГПК за разноските. Въззивникът – ТД на НАП – Варна, е депозирал писмени бележки, с които е посочил, че поддържа жалбата си. Третите лица – помагачи Б.А. и Н.К., в съдебно заседание пред настоящата инстанция са заявили, че се придържат към изразеното писмено становище в първоинстанционното производство. Третото лице – помагач Ю.И. – Т. е депозирала писмено становище, с което е изразила становище за правилността на обжалваното решение и е настоявала за потвърждаването му.  Третите лица – помагачи Г.И., Й.И., С.М. , М.П. и С.К. не са се явили и не са изразили становище във въззивното производство.

 

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му прецени следното:

Производството пред Варненския окръжен съд се е развило, по предявени от К.Д.Н. и С.Н.Н. против И.Г.К. и К.Ж.К., осъдителни искове по чл.108 от ЗС, за осъждане на ответниците да предадат владението на недвижим имот-  апартамент №6, находящ се в жилищна сграда в гр.Варна, ул.”Патриарх Евтимий №64, с идентификатор 10135.1501.158.1.6, представляващ жилище със застроена площ от 80,29 кв.м. в сграда, разположена в имот с идентификатор 10135.1501.158, ведно с прилежащото избено помещение и съответните части от общите части на сградата и правото на строеж, основани на твърденията за придобиване на правото на собственост от ищците чрез решение № 1278 от 13.03.2014 г. по гр.д. № 2281/2005 г. по описа на Варненския районен съд, постановено по иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на окончателен на предварителен договор за покупко – продажба на имота и евентуално – чрез упражнено давностно владение в периода от 20.03.1996 г. до 10.01.2014 г.

Ответниците са оспорвали исковете, като са противопоставили възражение за право на собственост върху същия имот, придобито по силата на постановление за възлагане от 01.10.2013 г. в публична продан, проведена по изпълнително дело № 20137120400128 на ЧСИ Илияна Станчева, както и възражения по съдържанието на предварителния договор и постановеното по иска на насрещната страна по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, решение.

На страната на ответниците са били конституирани трети лица – помагачи Б.Н.А., Н.Б.К., Г.С.И., Й.Д.И., С.Д.М., М.Л.П., Ю.М.И. – Т., Териториална дирекция на Националната агенция по приходите гр.Варна и С. А. К..

Фактите по делото, съобразно събраните пред първата инстанция доказателства, са следните:

На 20.03.1996 г. между ЕТ „Стефани – С.К.“ и ищците в настоящото производство К. и С. Н. е бил сключен предварителен договор за продажба на апартамент № 6 в новострояща се жилищна сграда в гр.Варна, ул. „Патриарх Евтимий” №64, ведно с прилежащо избено помещение №5, идеалните части от общите части на сградата и от правото на строеж. Към този момент обещателят не е бил собственик на имота. След сключване на предварителния договор, продавачът е придобил право на собственост върху идеални части от дворното място, върху което е било предвидено построяването на сградата, а на 14.12.1996 г. сключил с останалите съсобственици на имота, договор за групов строеж. Строителството е започнало без разрешение, като на 18.12.1998 г. сградата, в която се намира и процесния апартамент, е била узаконена.

На 04.07.2005 г. по искова молба на Б.Н.А. и С. Т. А. е било образувано гр.д. № 1890/2005 г. по описа на Варненския районен съд за делба на съсобствени имоти, измежду които и на жилищната сграда, изградена по договора за групов строеж и в която се намира процесното жилище, предмет на предварителния договор за продажба. Исковата молба за делба е била вписана на 04.07.2005 г.

На 11.07.2005 г. ищците – купувачи по предварителния договор са предявили срещу обещателя ЕТ „Стефани – С.К.“,  иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на договора за окончателен и по него е било образувано гр.д. № 2281/2005 г. по описа на Варненския районен съд. Исковата молба е била вписана на 11.07.2005 г., а делото е било спряно до приключване на делбеното производство.

Делбата на сградата е била допусната между съсобствениците Б.Н.А., С. А. К., действаща като ЕТ Стефани - С.К.” и Н.Б.К. и П.А.К., като с решение № 351 от 03.02.2011 г. по гр.д. № 1890/2005 г. на ВРС, делбата е била извършена. В дял на обещателя по предварителния договор – ЕТ Стефани - С.К.”,  заедно с други обекти от сградата, е бил поставен и процесния апартамент №6,  като К. е била осъдена да заплати на съделителя Б.А. сумата от 51 156 лв. за уравнение на дяловете.

След влизане в сила на решението по делбата и възлагането на имота на продавача по предварителния договор, производството по чл. 19, ал.3 от ЗЗД е било възобновено.

Междувременно, за събиране на сумата от 51 156 лв., присъдена му за уравнение на дела, Б.А. се е снабдил с изпълнителен лист от 06.01.2013 г. и на 16.01.2013 г. е образувал изпълнително производство срещу К. под № 20137120400128 по описа на ЧСИ Илиана Станчева. Възбраната по изпълнителното дело е била наложена върху процесното жилище на 17.01.2013 г. Междувременно изпълнителното производство досежно продажбата на процесния имот е било спряно от съдебния изпълнител поради висящността на производство по чл.19, ал.3 от ЗЗД, но по жалба срещу това действие на съдебния изпълнител, с решение № 1774 от 08.08.2013 г. по гр.д.№ 2402/2013 г. на ВОС, спирането е било отменено. След провеждане на публична продан, с постановление за възлагане от 01.10.2013 г., влязло в сила на 12.10.2013 г., процесният апартамент е бил възложен на купувача И.К. – ответник по настоящото дело /в граждански брак с втория ответник К.К./. Постановлението за възлагане е било вписано на 10.01.2014 г.

С решение № 1278 от 13.03.2014 г. по гр.д.№ 2281/2005 г., влязло в сила на 02.04.2014 г., искът по чл. 19, ал.3 от ЗЗД на  К. и С. Н. срещу ЕТ „Стефани – С.К.” е бил уважен и сключеният между тях предварителен договор от 20.03.1996 г. за продажба на процесното жилище, е бил обявен за окончателен. Решението по иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД е било вписано на 09.04.2014 г.

Спорът на страните по делото е за конкуренцията на права, придобити от едно и също лице, съответно със съдебното решение за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба и с постановление за възлагане на имота при проведена публична продан от съдебния изпълнител.

Ответниците по делото са твърдяли да са придобили имота чрез възлагане на публична продан. Това, обаче е станало в хода на висящото производство по чл.19, ал.3 от ЗЗД, образувано по иск на настоящите ищци -  купувачи на обещания имот по предварителния договор срещу обещателя, който е и длъжник по изпълнителното дело и праводател на ответниците, като исковата молба по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД  е била вписана /на 11.07.2005 г./ преди вписване на възбраната по изпълнителното дело /на 17.01.2013 г./ и на постановлението за възлагане /10.01.2014 г./ В този случай влиза в сила специалното оповестително-защитно действие на вписването  - чл.114, ал.1, б. „б” ЗС, като извършеното възлагане на имота няма сила спрямо приобретателите по предварителния договор, които са предявили иска и са вписали исковата си молба преди това. В резултат на това, макар съдебното решение, с което е уважен иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД да е влязло в сила след влизане в сила на постановлението за възлагане и след неговото вписване, купувачите по предварителния договор стават собственици на имота. Именно поради това оповестително- защитно действие на вписаната искова молба, запазило действието си с отбелязването в срока и на самото решение по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, правата на купувачите при публичната продан, произтичащи от длъжника по изпълнителното дело и обещател по предварителния договор не могат да бъдат противопоставени на купувачите – ищци по иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Пак заради предхождащото, възлагането на имота, вписване на исковата молба по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, без значение е последователността на вписването на постановлението за възлагане и на съдебното решение по иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Затова оплакванията на жалбоподателите в тази насока са неоснователни. Пак по изложените съображения за оповестително-защитното действие на вписването на исковата молба, не могат да бъдат споделени и възраженията на въззивниците, че към датата на постановяване на решението по иска по чл.  19, ал.3 от ЗЗД, продавачът не бил собственик, поради възлагане на имота на купувача при публичната продан. Неоснователно е и възражението им за  нарушаване от окръжния съд на разпоредбата на чл.496, ал.2 от ГПК, защото правата на приобретателите по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД са противопоставими на взискателя и на купувачите на публичната продан.

Оплакванията, че поради вписването на исковата молба за делбата  преди исковата молба по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, възлагането на публичната продан било противопоставимо на купувачите по предварителния договор, също са неоснователни. Това е така, защото вписването на исковата молба за делба има действието да оповести за наличието на спора, като последиците на вписването се изчерпват с това, че евентуално при прехвърляне на дял, прехвърлителят ще придобие качеството на процесуален субституент по делото, а приобретателят ще бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на решенията в двете фази на делбата. Вписването на исковата молба за делба няма действие да обезпечи събиране на парично вземане за уравнение на дял чрез изпълнение върху поделените между съделителите имоти. Вписването на иска за делба е гарантирало на ищците участието им в делбеното производство и именно обещаният им имот е бил възложен в дял на обещателя – ответник по иска им по чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Както бе посочено, вписването на исковата молба за делба няма характер на възбрана върху имота с цел удовлетворяване на  вземане на друг съделител за уравнение на дела, като такава възбрана е била вписана по изпълнителното дело едва след вписване на исковата молба по чл.19, ал.3 от ЗЗД и е непротивопоставима на ищците

Неоснователно е оплакването и в двете въззивни жалби за несъобразяване на окръжния съд с влязлото в сила решение по гр.д. № 2502/2013 г. на ВОС, с което спирането на изпълнението срещу имота е било отменено, тъй като с него не се разрешава спора за собствеността на имота, предмет на изпълнението, а законосъобразността на действието на съдебния изпълнител – спиране на изпълнението.

По възраженията на ответниците за неправилност на решението, постановено по иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД по гр.д. № 2281/2005 г. на ВРС:

Както бе посочено по-горе, ответниците са претендирали да са придобили правото на собственост върху процесния имот по силата на постановлението за възлагане, като правата им произтичат от тези на длъжника – собственик на имота и ответник по иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Възлагането на имота в изпълнителното производство е станало при наличието на вписана искова молба по иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД и в хода на производството по гр.д.№ 2281/2005 г. по описа на ВРС. На практика с възлагането на имота в изпълнителното производство е прехвърлено субективното право, предмет на висящия правен спор и е налице хипотезата на чл. 226, ал.3 от ГПК, поради което постановеното решение по делото с предмет иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателите – ответниците по делото, независимо, че същите не са участвали в производството по делото. Затова те не могат нито да обжалват решението, нито да искат  пререшаването на спора, нито да релевират възраженията, които праводателят им е следвало да направи в производството по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД. Затова оплакванията им, че в производството по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, съдът не е изискал актуални скици, схеми и данъчна оценка, не постановил решението, съобразно клаузите по  предварителния договор /предвид разминаване в площите, неяснота относно обекта поради липсата на архитектурен проект/, не съобразил, че падежът на задължението не бил настъпил, както и че искът бил погасен  по давност, издал препис от решението преждевременно, при липса на платени разноски по прехвърлянето, не могат да бъдат разглеждани. Независимо от горното, обаче, дори и да бъдат разгледани, те се явяват неоснователни. Това е така, тъй като нито едно от тези възражения не сочи на нищожност на предварителния договор, а по отношение на идентичността на процесния имот с имота по предварителния договор и по решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД не е имало спор по делото. Правото да искат промяна в цената по договора принадлежи само на страните по договора, като ответниците нямат право да възразяват и по отношение на ненастъпилия падеж на задължението по предварителния договор и да се позовават на погасяване на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД по давност. Доколкото отбелязването на решението е било извършено в срока по чл.115 от ЗС, твърдението за преждевременното издаване на препис от него е без значение.

По изложените съображения, ищците са установили по делото правото си на собственост върху процесния имот, на соченото от тях придобивно основание – решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД, с което е обявен за окончателен предварителния договор за продажба на имота, както и владението на имота от насрещната страна, поради което искът им по чл. 108 от ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен. Поради уважаване на главния иск, евентуалният, основан на твърдението за придобиването на имота по давностно владение, не следва да се разглежда. 

Като е достигнал до същия правен извод и е уважил иска по чл.108 от ЗС по подобни съображения, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от визираните във въззивните жалби пороци, поради което той следва да бъде потвърден.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 10 от ГПК и чл. 78, ал.3 от ГПК въззивниците Национална агенция по приходите - Варна и И.Г.К. и К.Ж.К. дължат на въззиваемия К.Д.Н., сторените във въззивното производство от последния разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 900 лв., платени в брой на адв. С.С., съобразно изявлението за получаването им в договора за правна помощ и посочени в списъка по чл.80 от ГПК, от които Национална агенция по приходите – Варна следва да заплати сумата от 950 лв. и И.Г.К. и К.Ж.К. – сумата от 950 лв.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 1964/19.12.2014 г., постановено по гр.д. № 966/2014 г. по описа на ВОС /поправено с решение 153 от 30.01.2015 г., а последното - с решение 1080 от 03.06.2015 г. на ВОС/.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите – Варна, бул. „Осми Приморски полк” №128 да заплати на К.Д.Н. с ЕГН ********** ***, сумата от 950 лв., както и И.Г.К. с ЕГН ********** и К.Ж.К. с ЕГН **********,*** да заплатят на К.Д.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 950 лв., двете суми представляващи сторените от К.Н. разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение на адв. С. за въззивното производство, в общ размер от 1 900 лв.

РЕШЕНИЕТО е постановено при конституирани на страната на ответниците трети лица – помагачи: Б.Н.А. с ЕГН **********, Н.Б.К. с ЕГН **********, Г.С.И. с ЕГН **********, Й.Д.И. с ЕГН **********, С.Д.М. с ЕГН **********, М.Л.П. с ЕГН **********, Ю.М.И. – Т. с ЕГН **********, Териториална дирекция на Националната агенция по приходите  гр.Варна и С.А.К. с ЕГН **********.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: