Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

№149

07.10.2016 г., гр. Варна

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесет и първи септември, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

            ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                        Мария Маринова

Секретар: В.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 333 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на С.С.Щ. и М.Й.Щ., подадена чрез адв. Д.Д., против решение № 118/10.05.2016 г., постановено по гр.д. № 755/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което са отхвърлени исковете им срещу Община-гр.Добрич на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД във връзка с чл.190 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.189 ал.1 от ЗЗД  за разваляне, поради неизпълнение от страна на ответната община, на сключен между Община-гр.Добрич като продавач и С.С.Щ. като приобретател по време на брака с М.Й.Щ. договор от 13.12.2010 г. за учредяване право на строеж върху общинска земя, а именно върху строително петно със застроена площ от 160 кв.м и РЗП от 640 кв.м, предназначено за изграждане на жилищна сграда, в поземлен имот с идентификатор 72624.622.248 по кадастралната карта на гр.Добрич, идентичен на УПИ ІV-248,8031,кв.99 по ПУП-ЗРП на ЦГЧ на града, целият с площ от 453 кв.м; за осъждане на Община-гр.Добрич на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.190 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.189 ал.1 от ЗЗД да върне /заплати/ на С.С.Щ. и М.Й.Щ. сума от 44 928 лв. - платена продажна цена по горния договор, сума от 1 347,84 лв.  - платени по договора разноски по ЗМДТ и сума 1 347,84 лв. - платени режийни разноски по договора; за осъждане на Община-гр.Добрич да заплати на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД на Щ. сума от 22 632,03 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 44 928 лв. в размер на законната лихва върху нея за период на забава от датата, следваща деня на подписване на договора - 14.12.2010 г. до датата на предявяване на исковете - 11.12.2015 г.; сума от 678,96 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 1 347,84 лв. - такси по ЗМДТ- в размер на законната лихва върху нея за период на забава 14.12.2010 г.-11.12.2015 г.; сума от 678,96 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 1 347,84 лв. -режийни разноски - в размер на законната лихва върху нея за период на забава 14.12.2010 г.-11.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на исковете 11.12.2015 г., до окончателното им изплащане и със същото решение С.С.Щ. и М.Й.Щ. са осъдени да заплатят на Община Добрич, сторени в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 3 233,61 лв.

Жалбоподателите са настоявали, че обжалваното решение е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, при допуснато съществено процесуално нарушение и необосновано, като са молили за неговата отмяна и за уважаване на исковете с присъждане на сторените по делото разноски.

Навели са следните оплаквания: - погрешно окръжният съд приел, че съсобствеността върху парцела между общината и собствениците на имот 8031 (а и на трафопоста) е възникнала по силата на приетия кадастрален план от 2006 г. при действието на ЗУТ, вместо по силата на заповед № 275 от 21.04.1999 г. на кмета на общината, с която е бил изменен регулационния план при действието на ЗТСУ и от там достигнал и до неправилния извод, че правото на строеж не било учредено върху съсобствен УПИ, а върху поземлен имот с идентификатор 248, включен в предвидения по ПУП съсобствен УПИ, който поземлен имот бил индивидуална собственост в реални граници на община Добрич; - този извод противоречал на събраните доказателства – както в договора, така и в двете скици по делото, а и в заключението на вещото лице, имотът, предмет на търга изрично включвал площта на целия УПИ IV – 248, 8031, включително площта на бившия пл.н. 8031; - при наличието на съсобственост, създадена през 1999 г. със заповедта за изменение на плана и учредяване на право на строеж само от единия съсобственик, окръжният съд достигнал до погрешен извод за неоснователност на иска за разваляне на договора; - основателност на иска за разваляне се налагала и в хипотезата, че имотът не е съсобствен, тъй като правото на строеж било учредено и върху площта на пл.н. 8031, т.е. върху чужд имот, макар и несъсобствен; - съдът не обсъдил и доводите на ищеца, че построените в имота сгради в индивидуална собственост и трафопост на електроразпределителното дружество били пречка да се реализира правото на строеж в учредените граници, местоположение и размери; - неправилен бил и крайния извод за неоснователност на осъдителните искове, по които окръжният съд не изложил и мотиви, приемайки ги за акцесорни спрямо този за разваляне на договора.

Ответникът – Община Добрич не е подал отговор на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лица разполагащи с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд, като неизгодно за тях, редовна е и допустима.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивниците, чрез адв. Д.Д., са поддържали въззивната си жалба и са претендирали за заплащане на сторените по делото разноски. Насрещната страна, чрез юрисконсулт К., е оспорвала въззивната жалба и е претендирала за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му и с оглед наведените оплаквания, намира следното:

Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на съпрузите С.С.Щ. и М.Й.Щ.,*** Добрич са били предявени следните искове: на основание чл.87 ал.3 от ЗЗД във връзка с чл.190 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.189 ал.1 от ЗЗД  за разваляне поради неизпълнение от страна на ответната Община на сключен между Община-гр.Добрич като продавач и С.С.Щ. като приобретател по време на брака му с М.Й.Щ. договор от 13.12.2010 г. за учредяване право на строеж върху общинска земя, а именно върху строително петно със застроена площ от 160 кв.м и РЗП от 640 кв.м, предназначено за изграждане на жилищна сграда,в поземлен имот с идентификатор 72624.622.248 по кадастралната карта на гр.Добрич, идентичен на УПИ ІV-248,8031,кв.99 по ПУП-ЗРП на ЦГЧ на града,целият с площ от 453 кв.м; на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.190 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.189 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да върне /заплати/ на ищците сума от 44 928 лв., платена продажна цена по горния договор, сума от 1 347,84 лв платени по договора разноски по ЗМДТ и сума 1 347,84 лв. платени режийни разноски по договора; на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците сума от 22 632,03 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 44 928 лв. в размер на законната лихва върху нея за период на забава от датата, следваща деня на подписване на договора-14.12.2010 г., до датата на предявяване на исковете-11.12.2015 г.; сума от 678,96 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 1 347,84 лв. -такси по ЗМДТ-в размер на законната лихва върху нея за период на забава 14.12.2010 г.-11.12.2015 г.; сума от 678,96 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 1 347,84 лв.-режийни разноски-в размер на законната лихва върху нея за период на забава 14.12.2010 г.-11.12.2015 г. Ищците са претендирали и  законната лихва върху главниците, начиная от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане, както и сторените от ищците разноски по делото.

Ответникът Община-гр.Добрич е оспорвал исковете, молил е за отхвърлянето им и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и предвид доводите и оплакванията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

През 2010 г., след проведен търг с тайно наддаване от Община гр.Добрич за учредяване на право на строеж върху общински имот, ищецът С.С.Щ. е обявен за спечелил търга и на 13.12.2010 г., по време на брака му с втория ищец М.Й.Щ., той е сключил с общината договор за учредяване право на строеж върху общинска земя, вписан вх. рег.№ 134/06.01.2011 г., акт №23, том I, имотна партида № 62310 на Агенцията по вписванията, СВп – Добрич. Според текста на договора, общината като „продавач”, учредява в полза на С.С.Щ. като „приобретател” право на строеж върху „Сроително петно  със застроена площ  160 кв.м. и разгъната застроена площ 640 кв.м., предназначено за изграждане на жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор 72624.622.248 по кадастрална карта и кадастралните  регистри, одобрени със Заповед № РД -18-15/12.05.2005 г. на ИД на АГКК. Скица № 6779/10.05.2010 г. (заверена 07.12.2010 г.) Адрес: гр.Добрич, ул. „Цар Иван Асен II” №6, при  съседи: 72624.622.9515, 72624.622.9516, 72624.622.4389, 72624.622.8031, 72624.622.4392 за сумата от 44 928  лева, идентичен с Урегулиран Поземлен Имот  IV (четвърти) – 248, 8031, кв.99, по ПУП –ЗРП на ЦГЧ град Добрич. Целият парцел е с площ от 453 кв.м., актуван с АОС № 4315/13.05.2009 г., вписан във вх.регистър № 6792 от 26.05.2009 г., Акт № 62, том XIII, им.партида № 62310 на Агенцията по вписвания.”

Договорената цена е платена от приобретателите с платежни нареждания от 03.05.2010 г. и 07.12.2010 г., цитирани в самия договор, което обуславя извода за изправността им и обуславя правото им да претендират разваляне на договора при неизправност на насрещната страна.

Установява се, чрез посоченото по-горе описание на имота в договора от 13.12.2010 г., че правото на строеж е учредено от общината върху конкретен поземлен имот /ПИ/ - самостоятелна кадастрална единица-поземлен имот с идентификатор 72624.622.248 по кадастралната карта на града с площ от 453 кв.м. Индивидуализирането на този имот е станало както чрез посочване на идентификатора му по кадастралната карта, така и с описание на неговите граници, при които ПИ с идентификатор 72624.622.8031 (собственост на трети лица) е съседен такъв, както и с изричното вписване, че имотът, върху който се отстъпва правото на строеж е актуван като частна общинска собственост с АОС №4315/13.05.2009 г. и целият е с площ от 453 кв.м. Записът в договора, че имотът на общината е идентичен с УПИ IV – 248, 8031, кв.99, по ПУП –ЗРП на ЦГЧ град Добрич, не променя горния извод. Това е така, тъй като от неоспореното заключение на вещото лице, проследило последователно нанасянето и отрежданията по всички кадастрални и устройствени планове, касаещи поземлените имоти с идентификатори 72624.622.248 и 72624.622.8031 се установява, че урегулирането им в общия УПИ IV –248,8031 в кв. 99 е станало с решение на ОбС –гр.Добрич № 38-3/31.01.2006 г., с което е бил одобрен нов ПУП –ПРЗ на ЦГЧ –Добрич. По делото не е имало спор, че ПИ 72624.622.248 по кадастралната карта е частна общинска собственост, като в тази насока е и съставеният акт за частна общинска собственост за същия, който като официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, и неоспорен от ищците, се ползва с доказателствена сила по отношение на този факт (в тази насока, относно доказателствената сила на акта за общинска собственост, е постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 149 от 12.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 647/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М. П.). Не е било спорно също така, че ПИ 72624.622.8031 с площ от 52 кв.м. е собственост на трети лица. Двата поземлени имота са били урегулирани в УПИ IV -248, 8031, кв.99 при действието на Закона за устройство на територията, в сила от 2001 г., при който одобреният подробен устройствен план няма непосредствено отчуждително действие и вещноправен ефект, като регламентацията на създаването на съсобствен УПИ от съседни неурегулирани поземлени имоти е уредено в чл.17, ал.2, т.3 от ЗУТ. Съсобствеността в идеални части върху УПИ може да възникне само по волята на собствениците на включваните в общия УПИ поземлени имоти. Предпоставка за одобряването на плана за регулация, с който се образува съсобствен УПИ, е наличието на предварителен договор, в случая по чл. 17, ал.3 вр. с чл. 17, ал.5 от ЗУТ, с който се определят идеалните части на съсобствениците в новообразувания съсобствен УПИ, а след одобряването на плана - и сключване на окончателни договори между собствениците на отделните поземлени имоти за взаимно прехвърляне на собственост. Доколкото по делото не се е твърдяло и не са налице доказателства тези предпоставки да са налице и да е изпълнена процедурата по чл. 17 от ЗУТ, собствениците на отделните поземлени имоти, включени по силата на ПУП  в едно УПИ, не са станали съсобственици в УПИ, а са останали носители на собственост върху реални части от него в рамките на заснетите техни поземлени имоти по кадастралната карта. Затова, неоснователни са твърденията на ищеца в исковата молба, че правото на строеж е учредено върху съсобствен между общината и третите лица УПИ IV -248, 8031, кв.99, както и оплакванията във въззивната жалба в този смисъл срещу решението на първата инстанция.

Както бе посочено и по-горе, ищците не са оспорвали в исковата си молба собствеността на общината върху поземлен имот с идентификатор имот № 72624.622.248, за който е бил съставен и акта за частна общинска собственост. Независимо от това, от заключението на вещото лице и от приложените към същото скици и приложения, се установява, че по кадастралния план от 1997 г. процесният поземлен имот с идентификатор имот № 72624.622.248 е бил заснет като част от пл. №4392 и пл.7700, които също са били общинска собственост. Със заповед № 5 от 06.01.1999 г., след установено с констативен акт от 03.12.1998 г. за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план незаснемане на две реституирани сгради на трети лица – К. С. и Ж. К., е одобрено попълването на кадастралната основа за имот с пл.№ 4392 в кв. 99 от ЗРП на ЦГЧ – град Добрич, изразяващо се в даване на нов пл. № 8031 на реституирани сгради. Т.е., в кадастралната карта, върху общинския имот, са нанесени реституираните сгради. ПИ с идентификатор 72624.622.8031 с площ от 52 кв.м. е идентичен със стар № 8031, кв.29 с площ от 52 кв.м., видно от справката за имота от АГКК –Добрич (приложение 8 към експертизата). Според заключението на вещото лице, двете сгради са с площи от 27 кв.м. и 25 кв.м., общо - 52 кв.м., каквато е площта на ПИ с идентификатор 72624.622.8031. След попълването на кадастралната основа с имот пл.№ 8031, със заповед на кмета на община Добрич № 275 от 21.04.1999 г. е одобрено ЧИ на ЗРП. Процесният ПИ 72624.622.248 по кадастралната карта, заснет дотогава като част от имоти с пл.№ 4392 и пл.№7700 (общинска собственост) е бил урегулиран в парцел I – 4392, 4393, кв.99 (общински) и частично в парцел V -7700, 8031, кв.99. (за общинския имот и реституираните сгради на третите лица върху него). Именно поради заснемането на реституираните сгради с № 8031, при това изменение на ЗРП и урегулирането на имотите, не е възникнала съсобственост върху земята по силата на самата регулация (чл.29-31 ЗТСУ в ред. преди изм. ДВ 34/2000 г.), а освен това, няма доказателства по делото тази регулация да е приложена, което води до автоматично отпадане на отчуждителното действие на регулационния план с изтичане на сроковете по § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ вр.§ 6 ПР на ЗУТ.

От заключението на вещото лице се установява, че в имот № 72624.622.248 са налице две сгради – ПИ 72624.622.248.3 с площ от 19 кв.м., представляващ трафопост, изграден въз основа на отстъпено право на строеж от общината в полза на енергоразпределителното дружество по договор от 22.07.2003 г., отразен в акта за общинска собственост и вписан в службата по вписванията по партидата на имота, както и сграда ПИ 72624.622.248.4 с площ от 35 кв.м. – „друг вид сграда за обитаване” без изяснен собственик. Както тези две сгради в имота на общината, така и двете сгради с обща площ от 52 кв.м., представляващи „хангар, депо, гараж” и „сграда за търговия”  в съседния имот ПИ с идентификатор 72624.622.8031 собственост на третите лица, са съществували на място и ищите, които са извършили оглед на имота,  са знаели за тях при сключване на договора за отстъпване право на строеж. С оглед разпределената доказателствена тежест от първата инстанция и дадените им указания от съда, те не са доказали по делото, че сградите им пречат да реализират в пълен обем правото си на строеж при спазване на строителните правила и норми на застрояване.

Съгласно разпоредбата на чл.190 ЗЗД, ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и обезщетение според предходния член, когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той не би сключил договора, ако знаеше това.

В настоящия казус не се установиха елементите от фактическия състав на посочената разпоредба, като ищците не доказаха по делото, община Добрич да им е учредила право на строеж върху съсобствен имот, както и наличните в имота и съседните сгради да им пречат да реализират в пълен обем отстъпеното им право на строеж. Предвид изложеното, исковете им за разваляне на договора по чл. 87, ал.3 ЗЗД във връзка с чл.190 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.189 ал.1 от ЗЗД, поради евентуална евикция, се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Исковете за връщане на платената цена, както и за заплащане на разноските по сключването на договора за отстъпване право на строеж по чл.55, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 190, ал.1 ЗЗД вр. чл. 189, ал.1 ЗЗД, са обусловени от уважаването на иска за разваляне на договора, поради което и при постановения по-горе резултат, те също се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Заради отхвърляне на исковете за главниците, неоснователни са и исковете по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на мораторни лихви върху тях. В този смисъл са и изложените съображения от първата инстанция, поради което и оплакванията на въззивниците за липсата на изложени мотиви в решението, са неоснователни.

Окръжният съд е достигнал до идентичен правен извод за неоснователност на исковете и е постановил тяхното отхвърляне, поради което и предвид съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и отхвърляне на исковете, ищците нямат право на разноски. Разноски се дължат на ответника – община град Добрич, която е претендирала присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото, изчислено по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се равнява на 3 233,61 лв. и въззивниците следва да бъдат осъдени да го заплатят.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 118/10.05.2016 г., постановено по гр.д. № 755/2015 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

  ОСЪЖДА С.С.Щ. с ЕГН ********** и М.Й.Щ. с ЕГН **********,***, да заплатят на Община-гр.Добрич сумата от 3 233,61 лв. - юрисконсултско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: