ОПРЕДЕЛЕНИЕ 437

гр. Варна, 09.07.2014г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                                                             ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 334/14г., намира следното:

            Производството е образувано по частна жалба на С.П.И. *** чрез пълномощника й адв. П. С. против определение № 1400/14.05.14г. по гр.д. № 1069/14г. на ВОС, с което производството по делото, образувано по предявения от С.П.И. против Ж.А.С. иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на едностранно изявление по разписка от 20.05.08г. относно получаване на сумата от 35 000лв., предадена от Ж.А.С. на П. Иванов Иванов като цена по сделка, обективирана в НА № 109, т. ІІ, рег. № 3799, дело № 273/08г. на нотариус Ал. Александров, рег. № 316, е прекратено като недопустимо. Счита се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като посочената разписка-декларация от 20.05.08г. е частен свидетелстващ документ и има присъщата за всеки документ формална доказателствена сила, но не и обвързваща съда материална доказателствена сила. Доказателственото значение на удостоверения с частния свидетелстващ документ факт се състои в съдържащото се в него извънсъдебно признание на неизгоден за издателя му факт /в случая за получаване на цената от продавача/, с което съдът не е обвързан и го преценява по свое убеждение и съобразно всички данни по делото. Оспорването на верността на всеки документ по чл. 193 от ГПК е процесуално средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила на документа и е необходимо само срещу материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, но не и спрямо частните такива, защото те нямат такава доказателствена сила /препраща се в тази връзка към „Българско гражданско процесуално право”, ІХ издание 2012г. и мотивите на т. 1 от ТР № 5/14.11.12г. на ОСГТК на ВКС/.Сочи се, че в производството по гр.д. № 1448/08г. на ВОС С.И. своевременно е оспорила автентичността на посочената разписка, както и верността на изявлението на наследодателя си, заявявайки, че продажната цена не е получена от него. Тъй като оспорването верността на този документ не се извършва по правилата на чл. 193-194 от ГПК, съдът е открил нарочното производство само по отношение автентичността на документа. Това сочи, че ищцата И. не е пропуснала в рамките на посоченото дело да предприеме съответните процесуални действия по защита срещу посочения документ. Представянето на процесната разписка по гр.д. № 1448/08г. на ВОС не е преклудирало правото на иск на ищцата за унищожаване на едностранното изявление в тази разписка, тъй като предмет на посоченото дело е било унищожаването на пълномощното и нищожността на извършената въз основа на него продажба. Дължимостта на евентуално платеното по нищожния договор не е било част от предмета на делото, защото е липсвало насрещно искане на купувача за връщане на даденото по нищожен договор по чл. 34 от ЗЗД, а разписката е била обсъждана във връзка със спора за опорочаване волята на упълномощителя. Затова въпреки, заявеното от ищцата оспорване факта на плащането, тя не е имала процесуалната възможност и правен интерес да включва в предмета на спора /чрез инцидентен установителен иск/ действителността на едностранното изявление. Правото на купувача да иска връщане на платена покупна цена е възникнало едва след унищожаване на пълномощното и прогласяване нищожността на договора и от този момент за продавача е налице правен интерес да поиска унищожаване на едностранното изявление в документа за получаване на тази цена. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

            В предвидения срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна Ж.А.С. ***, действащ чрез адв. Д.Д.. Частната жалба е оспорена като неоснователна и се претендира да бъде оставена без уважение. Споделят се изцяло мотивите на ВОС, че И. е следвало да изчерпи всичките си възражения срещу представения по гр.д. № 1448/08г. на ВОС частен документ, вкл. и да поиска неговото унищожаване. След като това не е сторено в посоченото производство, то и възможността това да бъде направено по-късно, в отделно производство, е преклудирана. Счита се, че след като в предмета на спора по посоченото дело се е включвало изследване на въпроса за опорочаване волята на упълномощителя – че не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и не е бил в състояние да ги ръководи, то и ищецът в рамките на същото производство е бил длъжен наред с оспорване автантичността на разписката да поиска и нейното унищожаване поради порок във волята на издателя й. По-късното предявяване на такъв иск е недопустимо поради настъпилата процесуална преклузия. Счита се, че мотивите на съда в обжалваното определение изцяло съвпадат с изразеното становище в мотивите на ТР № 5/14.11.12г. на ОСГТК на ВКС, че целта на процесуалната преклузия е да обезпечи разглеждането на делото в разумен срок и да стимулира страната да прояви процесуална активност и дисциплина.

            Частната жалба е подадена в срок и е допустима, а по същество е основателна, поради следното:

            От материалите по приложеното гр.д. № 1448/08г. на ВОС се установява, че същото е било образувано на 27.06.2008г. по исковата молба на П. Иванов Иванов против Ж.А.С. с предявени искове /след присъединяване към производството по това дело на исковете, предмет на  производството по гр.д. № 1615/08г. на ВОС/ за унищожаване на извършеното упълномощаване от ищеца на ответника с пълномощно от 13.05.08г. на осн. чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, тъй като към момента на извършване на сделката ищецът не е бил в състояние да разбира и ръководи действията си, евентуално че е извършено при крайна нужда при явно неизгодни условия, на осн. чл. 33 от ЗЗД; за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, оформен с НА № 10920.05.08г. на нотариус Ал. Александров, рег. № 316, като сделка извършена без представителна власт, на осн. чл. 38 и 42 от ЗЗД, евентуално за унищожаване на този договор поради сключването му при крайна нужда при явно неизгодни условия, на осн. чл. 33 от ЗЗД . Изложени са били твърдения са наличието на предпоставките от хипотезата на цитираните материалноправни норми, даващи правното основание на предявените искове и твърдение, че и вписаната в нотариалния акт продажна цена не е заплатена. С подадения отговор на исковата молба ответникът е оспорил фактическите твърдения и основателността на предявените искове, сочейки че в деня на сключване на договора е заплатил на продавача цената от 35 000лв., за което същият му е подписал разписка. Копие от разписка-декларация е представена като доказателство, което страната желае да бъде приобщено по делото. Приемането й е станало с определение по реда на чл. 140, ал. 1 от ГПК. В първото по делото с.з. процесуалния представител на ищеца /при настъпило правоприемство на тази страна в хода на делото/ е оспорил автентичността на документа. Открито е било производство по оспорване автентичността на разписката-декларация по реда на чл. 193 от ГПК и чрез назначената по делото СГЕ е установено, че документът е подписан от издателя му. С влязло в сила на 09.03.11г. /датата на определението на ВКС по гр.д. № 1268/10г., ІV г.о, с което не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение по делото на ВАпС/ решение № 52/11.035.10г. по гр.д. № 108/10г. на ВАпС е отменено първоинстанционното решение и е унищожено пълномощното на осн. чл. 31, ал. 1 от ЗЗД и е прогласена нищожността на договора за покупко-продажба на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради липса на представителна власт.

Междувременно на 30.07.08г. е образувано гр.д. № 1724/08г. на ВОС по предявения от С.П.И. иск за поставянето под пълно запрещение на баща й П. Иванов Иванов. Производството е било оставено без движение за отстраняване нередовности на исковата молба. Действия по такова отстраняване не са предприети /най-вероятно поради настъпилата на 01.08.08г. смърт на П. Иванов/ и на 11.09.08г. производството по делото е било прекратено.

С подадена на 05.04.11г. искова молба Ж.А.С. е предявил против С.П.И. иск на осн. чл. 34 от ЗЗД за заплащане на сумата от 35 000лв. като платена на основание прогласения с горното решение за нищожен договор за покупко-продажба. За доказване на плащането е представена същата разписка-декларация, издадена от П. Иванов на 20.05.08г. Извън срока /така мотивите на решение № 25/04.03.14г. по в.гр.д. № 524/13г. на ВАпС/ по чл. 131, ал. 1 и чл. 211, ал. 1 от ГПК са подадени съответно отговор на исковата молба от ответницата и насрещен иск от същата против първоначалния ищец за унищожаване на едностранното волеизявление на П. Иванов Иванов, обективирано в разписката-декларация за получаване на сумата от 35 000лв., на осн. чл. 31, ал. 2 от ЗЗД – че не е можел да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи поради наличието на психично заболяване.    

С оглед на изложеното по-горе се налагат следните изводи: разписката-декларация следва да бъде определена като едностранно волеизявление, с което автора му е имал за цел да осъществи правната последица на удостоверяване погасяването чрез плащане на собственото му облигационно право да получи цената по договора за покупко-продажба и същевременно с това да се създаде доказателство за горния факт в полза на длъжника по това облигационно право. Регламентацията на разписката и като средство за доказване на изпълнението и като предприето действие от страна на кредитора по изпълнение на задължението му да снабди длъжника с това доказателство (отговарящо на правото на длъжника при изпълнението да поиска от кредитора разписка), е в нормата на чл. 77 от ЗЗД. От горното следва, че подписаната от П. Иванов Иванов разписка-декларация с изявлението, че е получил парична сума като продажна цена за апартамента си и че с купувача са си уредили всички сметки и няма каквито и да е претенции към него в сегашно или бъдеще време, има двояка същност – от една страна е едностранно волеизявление, с осъществяването на което законът е свързал посочените правни последици по чл. 77 от ЗЗД, поради което и за него са приложими съответно правилата относно договорите /по арг. от чл. 44 от ЗЗД/, а от друга страна е частен свидетелстващ документ, който ако бъде използван като писмено доказателство в съдебен процес, се подчинява на правилата на р. ІV от гл. ХІV на ГПК.

В последната хипотеза /както е станало и по гр.д. № 1448/08г. на ВОС/, с представянето на тази разписка-декларация като писмено доказателство и то за доказване на факта, че упълномощителят П. Иванов Иванов е разбирал  предприетите правни действия по упълномощаване с оглед продажба на имота му и е могъл да ги ръководи, единственото възможно и адекватно процесуално действие от насрещната страна /при неизвестност на авторството на документа/ е било да се сложи началото на производството по оспорване истинността на документа /която за подписаните частни документи се изразява в оспорване на неговата автентичност/ - чл. 193-194 от ГПК. Целта на това производство е била да се обори обвързващата съда формална доказателствена сила на подписания частен документ, тъй като същият не притежава материалната доказателствена сила на официалния удостоверителен документ. Резултата от това производство е само един – решава се със сила на пресъдено нещо спора относно истинността на документа.

От друга страна, ако разгледаме разписката-декларация като инкорпорираща едностранно волеизявление, насочено към погасяване на правото на кредитора да иска изпълнение и да снабди длъжника с надлежно доказателство за изпълнението, то следва да отговорим на въпроса кога същата може да се използва в съдебен процес именно в това й качество. По своята правна същност възможността да се унищожи сделката чрез едностранно волеизявление, съставлява субективно потестативно право, чието упражняване е възможно само по съдебен ред и без да е необходимо съдействие на насрещната страна. Това право има акцесорен характер, тъй като може да се упражни само ако е възникнало правоотношението по опорочената сделка. Или, в настоящия случай - само когато е възникнало правоотношението, което има за съдържание правото на купувача /длъжника за покупната цена/ да претендира връщане на платеното по договора за покупко-продажба. А това правоотношение е възникнало едва с прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, което е крайния резултат от решението по гр.д. № 1448/08г. на ВОС. От това пък следва, че именно във връзка с производството по предявения от купувача против продавача /в случая неговия правоприемник/ иск за връщане на цената като платена по нищожен договор – чл. 34 от ЗЗД, следва да се упражни правото да се унищожи едностранното волеизявление, представляваща издадената разписка за плащането /чрез възражение или чрез насрещен иск по същото дело, или чрез отделен иск, но преди да е приключило това дело/.

Изложеното по-горе налага извода, че упражняването чрез отделен иск за унищожаване на едностранното волеизявление, инкорпорирано в разписката-декларация от 20.05.08г., извън производството по гр.д. № 1448/08г. на ВОС, не е било преклудирано с приключването на посоченото дело, поради което така предявения иск по време на висящността на иска по чл. 34 от ЗЗД, е допустим. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 1400/14.05.14г. по гр.д. № 1069/14г. на ВОС, с което производството по делото, образувано по предявения от С.П.И. против Ж.А.С. иск с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на едностранно изявление по разписка от 20.05.08г. относно получаване на сумата от 35 000лв., предадена от Ж.А.С. на П. Иванов Иванов като цена по сделка, обективирана в НА № 109, т. ІІ, рег. № 3799, дело № 273/08г. на нотариус Ал. Александров, рег. № 316, е прекратено като недопустимо,  И ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: