Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

120

гр.Варна, 13.07.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 22.06.2016 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

    ПЕНКА ХРИСТОВА

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 334/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

С решение № 612/27.03.2012 год по гр.д. № 2375/2008 год на Окръжен съд Варна е бил уважен предявеният от Община Варна иск с правно основание чл. 72 ал.1 от ЗС в размер на 998 000 лв, представляващи обезщетение за извършени в процесния имот подобрения в периода 17.09.1991 – 11.01.2008 год, предявен като частичен от 2 649 028 лв, като присъдената сума е намалена поради уважено възражение за прихващане със сумата 76 372,85 лв по уважен насрещен иск с правно осн. чл. 59 от ЗЗД за периода 31.01.2008 – 29.12.2008 год, както и със сумата 4 924,73 лв, представляваща законна лихва върху тази главница, считано от първо число на следващия месец, за който се дължи, до 29.01.2008 год на осн. чл. 86 от ЗЗД, уважен е също и искът на общината в размер на 500 лв на осн. чл. 72 ал.2 от ЗС, предявен като частичен от 40 328,38 лв, представляващи необходимите разходи за запазването на вещта за периода от 31.12.1972-02.01.2008 год. На Община Варна е признато право на задържане до заплащане стойността на подобренията, а насрещните искове са отхвърлени за разликата над прихванатата сума до пълния предявен размер. С допълнително решение № 1158/11.06.2012 год съдът е присъдил законна лихва върху главницата от 76 372,85 лв по частично уважения насрещен иск, считано от предявяването му – 29.12.2008 до окончателното изплащане. В производството като трето лице-помагач на страната на ответниците е взело участие „БГ Маркет” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.”Войнишка” № 3 вх.А ет.3 ап.12.

Това решение е било обжалвано от двете страни – съответно в отхвърлителната и в осъдителните му части, като по него друг състав на Апелативен съд се е произнесъл с решение № 196/15.11.2012 год по в.гр.д. № 390/2012 год, с което двете решения – основно и допълнително на първоинстанционния съд са били отменени, исковете на Община Варна са били изцяло отхвърлени, а насрещните искове - уважени.

Решение № 196/15.11.2012 год по в.гр.д. № 390/2012 год на Апелативен съд Варна е било отменено с решение № 13/05.03.2014 год по гр.д. № 2264/2013 год на ВКС на РБ, I г.о. В ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Община Варна искове за заплащане на сумата 598 000 лв, предявени като частични от общо 2 649 028 лв на осн. чл. 72 ал.1 от ЗС и представляващи увеличената стойност на имота в резултат от извършени от общината подобрения за периода от 17.09.1991 до 11.01.2008 год; за заплащане на сумата 500 лв, предявена като частична от 40 328,38 лв на осн. чл. 72 ал.2 от ЗС за направените необходими разноски за запазване на вещта за същия период, както и за признаване право на задържане, а също И В ЧАСТТА, с която Община Варна е осъдена да заплати на Д.В.В., В. В. П., Б.Л.Д., Ц.К.В., Е.Й.И. и А.Г.С. сумата 110 824,70 лв – направени разноски по предявените по реда на чл. 72 ал.1, и чл. 72 ал.2 от ЗС искове. Вместо това с решението са осъдени посочените ответници да заплатят на Община Варна на осн. чл. 72 ал.1 от ЗС по 85 428,57 лв всеки от тях, представляващи припадащата им се част от сумата 598 000 лв, представляваща увеличената стойност на имота в резултат от извършени подобрения през периода от 31.12.1972 до 02.01.2008 год; по 71,43 лв всеки един от тях на осн. чл. 72 ал.2 от ЗС за същия период, както и по 11 247,35 лв всеки един от тях, представляващи съответната част от разноските. С решението е признато на Община Варна и правото на задържане на осн. чл. 72 ал.3 от ЗС до заплащане стойността на подобренията. Въззивното решение е оставено в сила в отхвърлителната му част по иска с правно осн. чл. 72 ал.1 за сумата 400 000 лв, представляваща разликата над сумата 598 000 лв до пълния предявен размер от 998 000 лв. Общината е осъдена да заплати разноски на ответниците съответно – по 12724,77 лв на Б.Л.Д., Д.В.В., К.П.К. и Е.Й.И., 6857,04 лв – на В. В. П. и 7818,97 лв на А.Г.С., а в осъдителната част за разноски до размера на 49 820 лв по предявения насрещен иск решението е влязло в сила.

С решение № 275/22.12.2014 год по гр.д. № 3246/2014 год на ВКС на РБ, III г.о. е отменено на основание чл. 303 ал.1 т.5, предл.1 и 2 от ГПК постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 13/05.03.2014 год по гр.д. № 2264/2013 год на ВКС – I г.о. в ЧАСТИТЕ, с които В. В. П., Д.В.В., Б.Л.Д., К.П.К., Ц.К.В., Е.Й.И. и А.Г.С. са осъдени да заплатят на Община Варна по 85 428,57 лв всеки един на основание чл. 72 ал.1 от ЗС, представляваща припадащия им се дял от сумата 598 000 лв – увеличена стойност на имот, намиращ се в гр.Варна, ул.”Шейново” № 18, вследствие извършени подобрения в периода от 31.12.1972 год до 02.01.2008 год, като искът е предявен като частичен от 2 649 028 лв; по 71,43 лв всеки един от същите лица на осн. чл. 72 ал.2 от ЗС, представляваща припадащия им се дял от сумата 500 лв – необходими разноски за запазване на имота през същия период, като искът е предявен като частичен от 40 328,38 лв и по 11 247,35 лв всеки един от тях – направени разноски по делото.

Със същото решение делото в отменените части е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВКС, който да започне съдопроизводствените действия с конституиране на наследниците на В. В. П., а именно – В.Б.П. и Т.Б.П..

Разглеждайки делото след отмяната му, с решение № 122/02.07.2015 год по гр.д. № 291/2015 год на ВКС на РБ, I г.о. е отменил решение № 196/15.11.2012 год по в.гр.д. № 390/2012 год на Апелативен съд Варна, г.о. В ЧАСТТА му, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Община Варна срещу В. В. П.(с конституирани наследници В.Б.П. и Т.Б.П.), Д.В.В., Б.Л.Д., К.П.К., Ц.К.В., Е.Й.И. и А.Г.С., искове за заплащане на осн. чл. 72 ал.1 от ЗС на сумата 598 000 лв– част от претендираната сума от 998 000 лв, предявена като частичен иск от 2 649 028 лв, представляваща увеличена пазарна стойност на имот, намиращ се в гр.Варна, ул.”Шейново” № 18, вследствие извършени подобрения в периода от 31.12.1972 год до 02.01.2008 год; за заплащане на осн. чл. 72 ал.2 от ЗС на сумата 500 лв, предявена като частичен иск от общо дължимите 40 328,38 лв, представляващи необходими разноски за запазване на имота през същия период и за признаване правото на общината да задържи имота на осн. чл. 72 ал.3 от ЗС, както и в частта по присъдените по делото разноски.

С посоченото решение делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд Варна в отменените части. В отхвърлителните части, включително и за сумата 400 000 лв, представляваща претендирано обезщетение на осн. чл. 72 ал.1 от ЗС в размер на стойността на придаваемите 165 кв.м. към дворното място, решението е влязло в сила.

В отменителното си решение, съставът на ВКС на РБ е дал указания по точното прилагане на закона, както за попълване на делото с доказателства, вкл. чрез назначаване на нова съдебно-техническа експертиза за установяване на следните обстоятелства: какви средства са вложени за извършване на подобренията – държавни, общински, или държавни средства, предоставени на общината за изграждане на обекти, обслужващи населението; по кое перо от общинския бюджет са били изразходвани и ако тези средства не са били вложени в процесните подобрения – в чий бюджет са можели да останат и за какви цели (на държавата или общината) са можели да се използват съобразно действащите към онзи момент законови разпоредби. Тези обстоятелства са от значение за преценката дали държавата или общината е обедняла в резултат от извършване на подобренията в периода от 31.12.1972 до 16.09.1991 год (до влизане в сила на §7 т.6 от ПЗР на ЗМСМА, според който имотът от държавна е станал общинска собственост). Следва да се установи също с чии средства (държавни или общински) е била заплатена стойността на 165 кв.м. от съседни дворни места, придадени към процесния имот след отчуждаването му и дали тези придадени части са били част от процесния имот съгласно подробния устройствен план, действал към 11.01.2008 год, когато отчуждаването е било отменено, или отчуждителното действие на плана е отпаднало по отношение на тях на осн. §8 от ПР на ЗУТ или на друго основание, както и в случай, че тези 165 кв.м. придаваеми части все още са част от процесния имот, с колко се е увеличила стойността му в резултат от присъединяването им. Увеличената стойност на имота следва да се установи с оглед подобренията, извършени в отделните периоди, а именно- от 31.12.1972 до 16.09.1991, от 17.09.1991 до 20.08.1992 и от 20.08.1992 до 02.01.2008 год.

При новото разглеждане на спора и съобразно с дадените указания, след събиране на нови доказателства чрез назначаване на съдебно-икономическа, и съдебно-техническа експертиза, съдът намира следното:

За да бъде уважен иск по чл. 72, ал. 1 от ЗС, ищецът следва да установи в съдебния процес, че е извършил подобрения в чужд имот, които са увеличили неговата стойност, размера на това увеличение, както и че към момента на извършването на подобренията е имал качеството на добросъвестен владелец. В случай, че е бил недобросъвестен владелец, претенцията му следва да бъде квалифицирана по чл. 74, ал. 1 от ЗС - като иск за присъждане на по-малката сума между направените разноски и увеличената стойност на имота. Точната правна квалификация на предявения иск се определя от съда, с оглед твърденията в исковата молба и доказателствата по делото.

Съгласно дадените с решение № 122/02.07.2015 год по гр.д. № 291/2015 год на ВКС на РБ задължителни указания по тълкуване на закона, правото за получаване на обезщетение за подобренията, които владелецът е извършил в чуждия имот не е вещно, а облигационно. Поради това без значение е кой е бил собственик на имота преди влизането в сла на §7, т.6 от ЗМСМА. Вземането за подобрения е основано на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване и в този смисъл се явява частен случай по отношение на него. Влагайки средства за подобряването на вещта, владелецът се обеднява за сметка на собственика, който се обогатява със стойността на подобренията. Когато те са били извършени от лице, придобило имота на правно основание, което впоследствие е отменено или отпаднало не по негова вина, това лице има правата по чл. 72 от ЗС като добросъвестен подобрител. Ето защо от значение в случая е дали подобренията в имота са били извършени със средства на ищеца, включително и през периода преди законното правоприемство от държавата по силата на ЗМСМА.

По този въпрос съдебно-икономическата експертиза е дала еднозначен и категоричен отговор, че това е станало със средства от бюджета на Градски народен съвет Варна. Това се установява както от издаденото на ГНС Варна-отдел „Просвета” разрешение за строеж № 170/09.08.1973 год съгласно одобрен архитектурен проект  от СПИНМ с протокол № 7/17.02.1973 год, така и от годишния счетоводен отчет за изпълнение на бюджета на ГНС Варна за периода 01.01.1973 – 31.12.1973 год. В този отчет е отразено изпълнение на разходи за „генерален ремонт” съгласно действащите към 1973 год параграфи на ГНС Варна. През периода 1972-1973 год ГНС Варна е осъществявал своята дейност чрез изготвен и утвърден държавен бюджет за приходи, формирани от постъпления от средства по бюджетната сметка на ГНС от народното стопанство и населението на града, които са били разпределени по групи, както следва: приходи от народно стопанство - данък върху оборота и подоходен данък от предприятия с местно подчинение, местни данъци и такси, събирани от населението и др. на обща стойност 23 538 890 лв. Разходите за извършеното надстрояване и пристрояване на процесната сграда, отразени като „генерален ремонт” са за сметка на местния бюджет на ГНС Варна, чийто правоприемник е Община Варна. В случай, че тези средства не бяха вложени в извършването на преустройството, те биха останали по бюджетната сметка на ГНС като излишък от преизпълнение на приходите над разходите.

Както е прието и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 244/25.02.2010 год на I г.о. на ВКС по гр.д. № 99/2009 год, в собственост на общините преминават имоти, изградени със средства от общинския бюджет, целеви средства от заеми на общините, или средства от самооблагане на населението или с негов труд, или такива, които държавата е предоставила безвъзмездно на общините с оглед тяхното предназначение да обслужват нуждите на населението на територията на общината. Основният критерий, по който се извършва обособяването на общинската собственост е предназначението на имотите да задоволяват нужди на населението, вкл. и отчуждаването им да е било извършено с такава цел, както и изграждането и подобряването на тези имоти да е било извършвано със средства от общинския бюджет. В случая тази критерии са налице.

По делото е категорично установено, че подобренията в процесния имот за периода от 1972 год до отмяната на отчуждаването са били извършени от ГНС Варна в качеството му на инвеститор със съзнанието, че подобрява свой имот, предоставен му от държавата за стопанисване и управление. Подобренията след 1991 до 2008 год са извършени от Община Варна като правоприемник на ГНС Варна. За тях също следва да й се признае качеството на добросъвестен подобрител, защото промяната на титуляра на правото на собственост посредством отмяната на отчуждението настъпва едва с влизането в сила на решението за реституция, което е станало на 11.01.2008 год.

Ето защо ищецът има право да получи обезщетение за извършените от него подобрения в качеството му на добросъвестен владелец през периода от 1972 до 2008 год в размер на сумата, с която се е увеличила стойността на имота. За целта по делото е прието заключение на две съдебно-технически и тройна съдебно-оценителна експертиза, от които се установява следното:

 Към момента на отчуждаването имотът е представлявал дворно място с площ от 723 кв.м. с построена в него масивна жилищна сграда от 1923 год, със застроена площ 202 кв.м., състояща се от маза, един жилищен етаж и тавански етаж, на който е имало една стая с площ от около 15 кв.м., като връзката между жилищния етаж и таванската стая се е осъществявала чрез вътрешно стълбище. Преустройството, осъществено през 1973 год се изразява в пристройка – стълбищна клетка, свързваща избата и първия етаж с надстройката, пристройка към голяма съблекалня, офис и умивални на първия етаж, надстройка на втори етаж със ЗП от 241 кв.м. по скица, а реално измерени от вещите лица 235 кв.м., надстройка тавански етаж със ЗП от 241 кв.м. по скица, а реално измерени от вещите лица 235 кв.м. Подът на първия етаж на сградата, представляващ пруски свод е запазен, но подсилен със железобетонна плоча. Носещата конструкция на сградата също е подсилена с допълнителни колони и греди. Изградени са отоплителна инсталация, подновени са ВиК и ел-инсталациите на сградата, извършени са и множество дворни подобрения. Част от тях – ремонт на покрива, външни и вътрешни мазилки и шпакловки, са необходими с оглед запазване на имота.

За да се определи каква е сумата, с която се е увеличила стойността на имота следва да се съпостави стойността на сградата без подобренията и тази след тяхното извършване. Отговор на този въпрос се съдържа в допълнителното заключение на тройната съдебно-техническа експертиза на л.366 от делото, а именно – пазарната стойност на имота се е увеличила в резултат от извършените подобрения, със сумата 327 000 лв. Тази стойност е определена към 11.01. 2008 год, когато е влязло в сила решението за реституция. Това е и моментът, в който ответниците са се обогатили, защото на 15.01.2008 год те са се разпоредили чрез възмездна сделка с третото лице-помагач.

Вътрешните подобрения в сградата – парна инсталация, подменена ел. и ВиК инсталация, оборудване на бани и тоалетни съответно с мивки, тоалетни седала и др., фаянс, парапети на стълбищата и др. – по естеството си са трайно прикрепени към сградата и не могат да бъдат отделени, без да се наруши целостта им, поради което тяхната стойност не следва да се приспада.

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответниците следва да отговарят солидарно по иска. Те са наследници по съребрена линия на общата наследодателка В. Д. Р., починала на 07.02.1974 год, дъщеря на Н. Г. Р., поч. на 06.03.1973 год. Проследявяйки последователността на наследяването, ответниците имат равни права върху имота, като конституираните В.Б.П. и Т.Б.П. наследяват по равно дела на починалата в хода на процеса В. В. П. С оглед горното ответниците Б.Л.Д., Д.В.В., К.П.К., Ц.К.В., Е.Й.И. и А.Г.С. следва да заплатят на ищщеца обезщетение за извършените подобрения в имота по 46 714,28 лв всеки от тях, а ответниците В.Б.П. и Т.Б.П. – по 23 357,14 лв всеки. До този размер искът с правно осн. чл. 72 от ЗС е основателен и доказан, а първоинстанционното решение в тази осъдителна част следва да се потвърди, респ. за разликата над уважената част, до присъдения общ размер 598 000 лв решението следва да бъде отменено, а искът - отхвърлен.

Ответниците дължат също заплащане на стойността на необходимите разходи за запазване на имота, която е определена от съдебно-техническата експертиза, приета при първоинстанционното разглеждане на спора в размер на 40 328,08 лв, респ. предявеният частичен иск е основателен, съразмерно с наследствените дялове на ответниците Б.Л.Д., Д.В.В., К.П.К., Ц.К.В., Е.Й.И. и А.Г.С. в размер по 71,43 лв, а по отношение на ответниците В.Б.П. и Т.Б.П. – в размер по 35,71 лв.

Върху така присъдените суми ответниците следва да заплатят законната лихва, считано от предявяване на иска – 04.11.2008 год до окончателното им изплащане.

Следва да бъде уважено и възражението за право на задържане на осн. чл. 72 ал.3 от ЗД до заплащане стойността на подобренията и необходимите разноски. Правото на задържане представлява по своето естество едно субективно обезпечително право с акцесорен характер, което съществува само доколкото съществува вземането за подобрения и необходими разноски. То следва от уважаването на главния иск.

По отношение претенцията за разноски съдът намира следното:

Съразмерно с уважената част от иска и въз основа на представените списъци на разноските и доказателствата за тяхното извършване пред всички инстанции, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер 59531,36 лв, разпределени както следва: за сметка на ответниците Б.Л.Д., Д.В.В., К.П.К., Ц.К.В., Е.Й.И. и А.Г.С. – по 8504,48 лв, а за ответниците В.Б.П. и Т.Б.П. – по 4252,24 лв.

По претенцията на ответниците за присъждане на разноски съобразно с отхвърлената част от иска съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и своевременно направените възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждения, намира следното:

В производството по първоинстанционното дело не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответниците, поради което такова не следва да се присъжда. По в.гр.д. № 390/2012 год на Апелативен съд Варна ответниците са претендирали заплащане на адвокатско възнаграждение в общ размер 120 000 лв – по 16 800 на всеки от ответниците. Съдът намира същото за прекомерно с оглед разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това, че защитаваният интерес на всички ответници е идентичен, и предвид размера на иска, срещу който те са били защитавани, адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до размер на 30470 лв за една инстанция. Що се отнася до заплатения адвокатски хонорар от ответниците В. и Т. Попови в производството по допускане на отмяната по реда на чл. 303 от ГПК по гр.д. № 3246/2014 год на ВКС на РБ, както и по гр.д. № 291/2015 год на ВКС на РБ, съдът намира направеното от Община Варна възражение за прекомерност, заявено с молба вх.№ 6267/28.05.2015 год, за основателно. В производството по допускане на отмяна на решението с определение № 988/30.09.2014 год, осъществената защита се е ограничила до подаване на молбата с правно осн. чл. 303 от ГПК с прилагане на удостоверение за наследници, установяващо правоприемството на В. и Т. Попови, настъпило след смъртта на тяхната наследодателка. Поради това и на осн. чл. 9 ал.4 от Наредба № 1 съдът редуцира адвокатското възнаграждение до размер на 500 лв. В развилото се производство по съществото на молбата за отмяна е проведено едно съдебно заседание, продължило от 10,06 часа до 10,12 часа. Явилият се процесуален представител на новоконституираните страни В. и Т. П. е направил изявление единствено за приемане на посоченото писмено доказателство и е даден ход по същество. Поради това, въпреки че цитираната разпоредба предвижда минимално адвокатско възнаграждение в размер на ¾ от това по чл. 7, съдът намира, че и то се явява прекомерно с оглед пълното отсъствие на каквато и да било фактическа и правна сложност, и го редуцира до размер на 500 лв. В производството по отмяната В. и Т. П. са заплатили държавна такса в размер на 11 960 лв, която следва да се вземе предвид при определяне припадащата им се част от разноските. С оглед казаното в полза на ответниците Б.Л.Д., Д.В.В., К.П.К., Ц.К.В., Е.Й.И. и А.Г.С. следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер по 13 299,57 лв на всеки, а на ответниците В. и Т. П. – по 10 011,78 лв, която сума включва разноските направени от тяхната наследодателка и тези, направени лично от тях.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 612/27.03.2012 год по гр.д. № 2375/2008 год на Окръжен съд Варна, г.о. В ЧАСТТА, с която са осъдени Д.В.В. с ЕГН **********, Б.Л.Д. с ЕГН **********, К.П.К. с ЕГН **********, Ц.К.В. с ЕГН **********, Е.Й.И. с ЕГН **********, и А.Г.С. с ЕГН ********** *** на осн. чл. 72 ал.1 от ЗС по 46 714,28 лв всеки от тях, а ответниците В.Б.П. с ЕГН ********** и Т.Б.П. с ЕГН **********, заместили починалата в хода на процеса на 19.06.2012 год В. В. П. по 23 357,14 лв всеки, представляващи увеличената стойност на имота, намиращ се в гр.Варна, ул.”Шейново” № 18, представляващ дворно място с площ от 880 кв.м. пл.№ 16 по плана на 8-ми подрайон на гр.Варна с намиращата се в него масивна сграда, състояща се от 341 кв.м. на първи-сутеренен етаж, 246 кв.м. на втория и 246 кв.м. на третия етаж, вследствие извършени подобрения за периода от 31.12.1972 до 02.01.2008 год, който иск е предявен като частичен за сумата в общ размер на 998 000 лв от 2 649 028 лв, както и В ЧАСТТА, с която са осъдени Д.В.В. с ЕГН **********, Б.Л.Д. с ЕГН **********, К.П.К. с ЕГН **********, Ц.К.В. с ЕГН **********, Е.Й.И. с ЕГН **********, и А.Г.С. с ЕГН ********** *** на осн. чл. 72 ал.2 от ЗС по 71,43 лв всеки от тях, а ответниците В.Б.П. с ЕГН ********** и Т.Б.П. с ЕГН **********, заместили починалата в хода на процеса на 19.06.2012 год В. В. П. по 35,71 лв всеки, представляващи съответната припадаща им се част от необходимите разноски за запазването на имота, който иск е предявен като частичен до размер на 500 лв от 40 328,38 лв, ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от завеждането на иска – 04.11.2008 год до окончателното им изплащане,  а така също и В ЧАСТТА, с която на осн. чл. 72 ал.3 от ЗС е признато на Община Варна правото да задържи имота до заплащане на подобренията и необходимите разноски за запазване на вещта.

ОТМЕНЯ решението в останалата част над 327 000 лв до присъдените 598 000 лв като общ размер на обезщетение за извършени подобрения в имота и ОТХВЪРЛЯ иска в тази част.

ОСЪЖДА ответниците Д.В.В. с ЕГН **********, Б.Л.Д. с ЕГН **********, К.П.К. с ЕГН **********, Ц.К.В. с ЕГН **********, Е.Й.И. с ЕГН **********, и А.Г.С. с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер по 8504,48 лв всеки от тях, а ответниците В.Б.П. с ЕГН ********** и Т.Б.П. с ЕГН ********** по 4252,24 лв всеки от тях.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Д.В.В. с ЕГН **********, Б.Л.Д. с ЕГН **********, К.П.К. с ЕГН **********, Ц.К.В. с ЕГН **********, Е.Й.И. с ЕГН **********, и А.Г.С. с ЕГН ********** разноски в размер по 13 299,57 лв на всеки от тях, а на В.Б.П. с ЕГН ********** и Т.Б.П. с ЕГН ********** - по 10 011,78 лв на всеки, съразмерно с припадащите им се части и по компенсация с оглед отхвърлената част от иска.

В частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът на Община Варна с правно осн. чл. 72 ал.1 от ЗС за сумата 400 000 лв, представляваща разликата над сумата 598 000 лв до пълния предявен размер от 998 000 лв, както и в осъдителната част по насрещните искове, решението е влязло в сила.

В производството по делото като трето лице-помагач на страната на ответниците, е взело участие „БГ Маркет” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Войнишка” № 3 вх.А ет.3 ап.12.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)