РЕШЕНИЕ

 

126

Гр.Варна, 26.09.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на двадесети септември  2017 г., в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                           Мария Маринова

Секретар: Виолета Тодорова

Прокурор:…

Като разгледа докладваното от съдия П. в.гр.д. 334 по описа на Апелативен съд – Варна за 2017 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 334/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивни жалби на двете страни против решение № 87 от 22.03.2017 г., както и по частна жалба на  А.С.Б. против определение № 158/10.05.2017 г., всички постановени по гр.д. № 166/2016 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, както следва:

- По въззивна жалба на А.С.Б., подадена чрез адв. Е.П. от САК, против решение № 87 от 22.03.2017 г., постановено по гр.д. № 166/2016 г. по описа на Търговищкия окръжен съд В ЧАСТТА, с която същият е осъден да заплати на Б.М.М. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди по вина на ответника на 26.07.2014 г, за което същият е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 895 по описа на Районен съд Търговище за 2015 г., ЗА ГОРНИЦАТА НАД сумата от 2 000 лв. до 60 000 лв. на основание чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 26.07.2014 г. до окончателното им изплащане.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, поради допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като е молил за отмяната му в тази част с отхвърляне на иска за горницата над 2 000 лв. до присъдените 60 000 лв. и за присъждане на разноските. Изложил е съображения, че окръжният съд вследствие неправилна оценка на доказателствата по делото, включително и при несъблюдаване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК относно показанията на заинтересовани свидетели, не установил точно фактите по делото и достигнал до погрешни и немотивирани правни изводи за наличието на причинна връзка между деянието на ответника и претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и за липсата на съпричиняване на вредите от пострадалия съгласно чл. 51, ал.2 от ЗЗД и в нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД присъдил завишен размер на обезщетението, противоречащ на принципа за справедливост. Навел е и оплаквания и за недопустимо изменение на иска по размер.

Ищецът Б.М.М., чрез адв. Р.Г.К., е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата на насрещната страна и е молил за потвърждаване решението на окръжния съд в обжалваната му осъдителна част по развити съображения за правилността му.

- По насрещна въззивна жалба на Б.М.М., подадена чрез адв. К., против същото решение (№ 87 от 22.03.2017 г., постановено по гр.д. № 166/2016 г. по описа на Търговищкия окръжен съд) В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът му по чл. 45 от ЗЗД срещу ответника А.С.Б. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над присъденото обезщетение от 60 000 лв. до претендираните 90 000 лв. Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на решението в отхвърлителната му част, като постановено в противоречие с чл. 52 от ЗЗД, за присъждане на справедлив размер на обезщетението, като оплакванията са за неотчитане от окръжния съд на изключителността на търпените болки и страдания, развитието на болестните процеси към момента и необратимостта на състоянието му. Молил е за отмяна на решението в отхвърлителната му част и присъждане на пълния претендиран размер на обезщетението, ведно със законните лихви от датата на деликта, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

А.С.Б. е подал писмен отговор, с който е оспорил насрещната въззивна жалба и е молил за оставянето й без уважение.

По частна жалба на А.С.Б., подадена чрез адв. Е.П. от САК, против определение № 158/10.05.2017 г., постановено по гр.д. № 166/2016 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските. Развил е съображения за неправилност на определението на окръжния съд и е молил за отмяната му с уважаване на молбата му по чл.248 от ГПК като се отменят разноските, които е осъден да плати на адвоката на насрещната страна както и му бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

Насрещната страна не е подала отговор на частната жалба.

И трите жалби са подадени в срок от двете страни по делото – лица с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд в съответните му части и на определението по чл. 248 от ГПК като неизгодно за всеки от тях, редовни са и допустими.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, всяка от страните е поддържала своята въззивна жалба и е оспорвала жалбата на насрещната страна, като е настоявала и за присъждане на разноските по делото, като адв. К. е претендирал за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част, а по правилността му, с оглед предмета на въззивното производство, оплакванията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното:

Пред Търговищкия окръжен съд е бил предявен иск по чл. 45 от ЗЗД от Б.М.М. срещу А.С.Б. за осъждане на ответника да заплати на ищеца първоначално сумата от 30 000 лв. - частичен иск от пълен размер от 50 000 лв., а след изменението на иска и предявяването му за пълния размер и увеличението му с определение от 27.01.2017 г. - за сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени му на 26.07.2014г. в с.Маково, община Търговище при побой от ответника телесни увреждания -разкъсно контузни рани в централната челнотеменна област на главата и в лявата челнотеменна с многофрагментно счупване на черепа в лявата челно слепоочна област, причинили проникващо нараняване на черепната кухина, контузия на мозъка, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; оток на мозъка и пневмоцефалия, за които последният е осъден с влязла в сила присъда  по НОХД №895/2015г. по описа на Районен съд Търговище, ведно със законните лихви върху обезщетението от датата на увреждането – 26.07.2014 г. до окончателното му изплащане. Ищецът е поддържал, че така причинените увреждания са му причинили болки и страдания в един изключително продължителен период от време и продължават и до момента, като състоянието му се влошава. Самото лечение и целия оздравителен процес били съпроводени със силни болки и със страх от последиците от засегнатите функции на мозъка, като най-важен орган в човешкото тяло. Определена му била трайно намалена работоспособност  с водеща диагноза –вътречерепна травма. След увреждането той коренно се променил, станал раздразнителен и избухлив, рядко излизал, не контактувал с хора, забравял, не можел да се справя с ежедневните си задължения, преустановил работа поради невъзможност да полага труд. Поставена му била диагноза – органично разстройство на личността и почти ежедневно страдал от главоболие, което не се повлиявало от аналгетици. Бил психомоторно напрегнат, мрачен, аспонтанен, с отслабено активно и пасивно внимание, дезориентиран, а последните констатации на лекарите сочели на тежка промяна на личността от органичен тип.

Ответникът е оспорил иска за горницата над сумата от 2 000 лв.,  като е поддържал, че влошеното състояние на ищеца и установената в последното удостоверение от ТЕЛК трайна неработоспостобност на същия не се дължат единствено на увреждането при деликта, а и на други негови заболявания, както и че здравословното му състояние позволява той ежедневно да извършва физическа работа, управление на МПС, извеждане на животните на паша и обслужването им. Навел е възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия.

Изменението на иска е допустимо, тъй като при наличните твърдения от ищеца в исковата молба за продължаващо и към момента влошаване на здравословното му състояние и претенцията за обезщетяване на всички вреди от деликта, е увеличен само размера на претендираното обезщетение. С молбата за изменение на иска не са наведени нови обстоятелства, а размерът на обезщетението е увеличен от него предвид  установения със заключенията на вещите лица интензитет на вредите – актуалното му здравословно състояние и неблагоприятната прогноза за в бъдеще.

Установено е по делото, със задължителната за гражданския съд влязла в сила присъда по НОХД № 895 по описа за 2015г. на Районен съд – Търговище, че на 26.07.2014 г. в с.Маково, община Търговище,  ответникът е причинил на ищеца три средни телесни повреди, както следва: разкъсно контузни рани в централната челно теменна област  на главата и в лявата челно теменна област с подлежащо многофрагментно счупване на черепа/черепните кости/ в лявата челно слепоочна област, които са му причинили проникващо нараняване на черепната кухина; контузия на мозъка /контузни огнища в ляво слепоочие/, която му е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота; оток на мозъка и пневмоцефалия /проникване на въздух в черепната кухина/, за което на основание чл.129, ал.1 НК му е наложено съответно наказание. Увреждането е причинено при спречкване между страните, при което ответникът е нанесъл удари с мотика по главата на ищеца. След инцидента ищецът е постъпил в спешното отделение с главоболие, виене на свят и объкан, а на следващия ден е приет в клиника по неврохирургия при МБАЛ „Света АННА“ –Варна АД с диагноза „Контузия на мозъка. Фрактура на черепа. Пневмоцефалия“. Там той е лекуван в периода от 27.07.2014 г. до 12.08.2014 г. и изписан с клинично подобрение за домашно медикаментозно лечение. Освидетелстван е първоначално от ТЕЛК с оценка за временна неработоспособност с водеща диагноза „травматичен церебрален едем“ до 22.01.2015 г., като с мотиви за продължаване на активното медикаментозно лечение, неработоспособността е била продължена съответно до 22.05.2015 г. с последна диагноза „вътречерепна травма“, посочено състояние след черепно мозъчна трамва, фрактура на черепа и мозъчна контузия, лек дискоординационен синдром и често вторично главоболие. На 06.08.2016 г. ищецът отново е бил освидетелстван от ТЕЛК с оценка вече от 70%  трайно намалена работоспособност и водеща диагноза „вътречерепна травма“, като в мотивите на комисията е посочено, че състоянието след черепно мозъчна травма, фрактура на черепа и мозъчна контузия от 27.07.2014 г. с лек дискоординационен синдром са обусловили 40 %, а наличието на често вторично главоболие също 40 % от неработоспособността. Отчетени са и други заболявания на ищеца, които нямат отношение към процесното заболяване. На 15.08.2016 г. (амбулаторен лист № 1684 на л. 19 от делото) ищецът е прегледан от специалист, при който след констатиране на обективното състояние като психомоторно напрегнат, мрачен, аспонтанен, избягващ контакт с очите, с отслабено внимание, дезориентиран, волево неустойчив, с тежък когнитивен дефицит и данни за тежка промяна на личността от органичен тип, му е поставена диагноза „органично разстройство на личността“. На 02.11.2017 г., в хода на производството пред ТОС, ищецът е бил преосвидетелстван от ТЕЛК с оценка за 100% трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизацията от 24.11.2015 г. с водеща диагноза „разстройства на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане  и дисфункция на главния мозък“. Установена е и лека птоза на левия клепач. В мотивите на експретното решение е посочено, че органичното разстройство на личността в значителна тежка степен, довело до значително тежка социална дезадаптация, са обусловили 90 %, наличието на състояние след черепно мозъчна травма, фрактура на черепа и мозъчна контузия от 27.04.2014 г. – 40 %, както и честото вторично главоболие – 40 %. Останалите отчетени при оценката заболявания нямат отношение към процесното увреждане.

Според заключението на вещото лице Горанов, изготвил съдебно-медицинската експертиза на база данните по делото, медицинската документация на ищеца и проведен преглед на същия, на 26.07.2016 г. Б.М. е получил многофрагментарно счупване на черепа в ляво челно слепроочно, контузия на мозъка, мозъчен оток, проникване на въздух в черепната кухина, мозъчен оток, разкъсно контузни рани по главата в лява челнослепоочна област и челно теменно, като от това са последвали и усложнения – травмена болест на главния мозък, довела до органично разстройство на личността в значително тежка степен. Според експерта усложненията са в пряка причинно следствена връзка с претърпяната на 26.07.2014 г. черепно мозъчна травма. Пострадалият е изтърпял силни болки и страдания при получаване на травмата и след нея. Към момента на експретизата той има изразени множество симптоми от страна на централната нервна система- напрегнат, мрачен, не разговаря, дезориентиран, избухлив, спад в интелектуалнопаметовата и конгнитивна сфера. Лечението е медикаментозно и пълно възстановяване не може да се очаква. Прогнозата не е добра. С времето състоянието му ще се влошава. От оценката за трайна неработоспособност (100%), 90 % са дадени за претърпяната тежка черепно-мозъчна травма и последвалите усложнения на централната нервна система. В съдебно заседание, вещото лице е допълнило, че болките от травмата са много сериозни и за овладяването им е необходимо непрекъснато медикаментозно лечение. В тази част заключението на вещото лице не е било оспорено от страните и като пълно, ясно, компетентно и безпристрастно изготвено, се кредитира изцяло от съда. По отношение на настоящото психично здраве на ищеца, заключение са дали експертите д-р Анка П. – специалист по психиатрия и съдебна психиатрия и д-р Калоян Куков –клиничен психолог, изготвили назначената и изслушана комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, която не е оспорена от страните и като пълна, обоснована и компетентна се кредитира изцяло от съда.  Според вещите лица, у Б.М. се наблюдават тежък когнитивен дефицит, нарушения на висшите психични функции, нарушения на ежедневното функциониране, което е типично за състояние след ЧМТ-органично разстройство на личността F 07,0, деменция неуточнена F 02.8 по МКБ 10, което е трайна и необратима загуба на психичните годности. В съдебно заседание, вещите лица са посочили, че при освидетелстването на Б.М. са използвани специализирани тестови методики, които са свързани с изследване на комуникирани процеси, на висши психични функции и ежедневното функциониране на мозъка, при които резултатите недвусмислено са показали снижение на всички тези функции, снижение на възможностите на пострадалия да се справя в нови ситуации и в нова среда, да съобразява и планира. Запазени са някои автоматизирани действия отпреди травмата, с което се обяснява и управлението на трактор и автомобил, но ако се създаде нова ситуация той няма да бъде в състояние да се справи. Тези му действия не са осъзнати, волеви. Демонстрира светобоязън и повишена чувствителност към всякакви дразнения. Според експертите състоянието е трайно и необратимо с динамика към влошаване. Налице е продължително разстройство на съзнанието в резултат на претърпяната ЧМТ.

За претърпените болки и страдания от ищеца, данни са изнесли разпитаните по делото свидетели – съпругата и снахата на ищеца, съответно Б. Д. М. и Ф. Д. М. Според тях, след като бил ударен няколко пъти с мотика по главата от ответника, ищецът паднал, изгубил съзнание и след това го закарали с линейка в болницата в гр.Търговище, а от там и в болница в гр.Варна в интензивен сектор. Там лежал около 18 дни като първата седмица бил в кома, на кислород и с катетър. От главата и лявото му ухо изтичала кръв и мътна бяла течност, но след като дошъл в съзнание не се наложило да му правят операция. Ищецът бил дезориентиран, говорел несвързано, не познавал близките си, включително и след като се прибрал вкъщи. Започнал да излиза навън едва след една година. През цялото време и досега имал силно главоболие и често плачел от болка. Лявата половина на лицето му била променена – окото му притворено, а носът и устата  -изкривени. Променил се и характерът му – станал раздразнителен от светлина, от шума, от животните. Преди инцидента работел във „Винпром“, а след това престанал. В много случаи сам не осъзнавал какво върши - тръгвал с празна количка да изхвърля боклук или да чака отново животните, след като вече ги бил прибрал в дама, да прибира чужди животни, защото не познава своите. Конкретно нареждане като да донесе кофа с вода, можел да изпълни. Изнесените от двете свидетелки данни са възприети от тях лично и непосредствено, дадени са безпротиворечиво и последователно и напълно се подкрепят от медицинската документация по делото и от заключенията на вещите лица по медицинските експертизи, установяващи здравословното състояние на ищеца във времето до момента, промените в същото с дефицити в психичните годности и логично следващите от претърпените травми и последвало заболяване физически болки и страдания, поради което и съдът ги кредитира, независимо от близките им отношения с ищеца.

Деликтната отговорност по смисъла на чл.45 от ЗЗД е задължението или правоотношението между деликвента (отговорния субект) и пострадалия по силата, на което деликвентът следва да поправи причинените от деликта вреди, последица от едно правонарушение. Гражданската отговорност (договорна и деликтна) има за цел да поправя вредите (т.нар. репарационна цел), които са виновно и противоправно причинени, като вината по действащия ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане се предполага. В конкретния казус е безспорно установено противоправното и виновно поведение на ответника (доказано престъпление), както и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилия негативен резултат – първоначално трите телесни увреждания, изразяващи се в разкъсно контузни рани в централната челно теменна област  на главата и в лявата челно теменна област с подлежащо многофрагментно счупване на черепа (черепните кости) в лявата челно слепоочна област, които са му причинили проникващо нараняване на черепната кухина; контузия на мозъка (контузни огнища в ляво слепоочие), която му е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота; оток на мозъка и пневмоцефалия (проникване на въздух в черепната кухина), както и последвалите усложнения от черепно мозъчната травма (доказана със заключението по медицинските експертизи причинноследствена връзка на тези вреди с деянието на ответника) – травмена  болест на главния мозък, довела до органично разстройство на личността F 07,0, деменция неуточнена F 02.8 по МКБ 10, което е трайна и необратима загуба на психичните годности, съществуващо към момента, с лоша прогноза и необратим и влошаващ се ход на заболяването. Доказани са също така и негативните преживявания на ищеца, вследствие на тези увреждания – физически болки, търпяни както в момента на увреждането, по време на продължилото лечение и към момента, влошаване на здравословното му състояние и наличие на тежко, необратимо и прогресиращо психично заболяване – деменция със загуба на психични годности, което е за цял живот.

Законът предвижда обезщетението за претърпени неимуществени вреди да се определя от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Справедливото обезщетение, както изисква  чл.52 от ЗЗД за всички неимуществени вреди, следва да бъде определено като точен паричен еквивалент на болките и страданията на ищеца, като в зависимост от конкретно установените вреди за ищеца следва да бъде определено и дължимото за обезвредата обезщетение. Паричната сума, която съдът следва да присъди е предназначена да компенсира в най-пълна степен страданията на ищеца.

Съдът намира, с оглед характера и тежестта на уврежданията, които са му нанесени от ответника - три телесни повреди с изключително сериозни наранявания в областта на главата, със счупването на черепа, контузия и оток на мозъка, проникване на въздух в черепната кухина  както и с оглед последвалите тежки усложнения  -травмена  болест на главния мозък, довела до органично разстройство на личността, деменция с трайна и необратима загуба на психичните годности, и доказаните по делото  физически болки и страдания, търпени както в момента на самото увреждане, така и в периода на болничния престой съпроводен с медицински интервенции, както и в периода след изписването му с продължаващо силно главоболие и с оглед негативите от развитието на психичното заболяване с нарушения в ежедневното функциониране, в годностите за изпълняване на елементарни задачи и всекидневни дейности дори под контрол, невъзможност за справяне в нови житейски ситуации, засилена чувствителност към всякакви дразнения и  загуба на работоспособността, както и предвид, че увреждането на психичното му здраве е трайно, необратимо и прогресиращо и ищецът ще търпи ограниченията от него цял живот, като се отчете, че към датата на деликта той е бил психически здрав и в работоспособна възраст (на 55 г.) и като съобрази и размерите на обезщетенията, определяни при аналогични случаи и предвид конкретната икономическа обстановка в страната към датата на деликта намира, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД се явява обезщетение в размер на сумата от 60 000 лв.

По възражението за съпричиняване на вредите от пострадалия: Ответникът е поддържал, че ищецът и семейството му са нападнали дома и семейството му и че е действал в защита. Ищецът предизвикал конфликта и започнал нападението, поради което било налице и съпричиняване на вредите му.

Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен. Вредата трябва да е настъпила и от действията на пострадалото лице, като изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Приносът на пострадалия в настъпването на увреждането следва да е ясно установен и конкретно посочен.

Никой от разпитаните в тази връзка свидетели на ответника не е дал показания, подкрепящи твърденията му за нападение от ищеца. Свидетелката Рукие Елебашъ, съседка на страните видяла Б.М., че носи вила в ръка и че прескочил дерето между двете къщи, но след това се прибрала вкъщи, а като излязла отново ищецът вече лежал на земята в безсъзнание. Свидетелят А. Ахмедов – брат на съпругата на ответника, не е бил очевидец на спречкването между страните, а е пресъздал разказаното му за инцидента от заинтересовани лица  - сестра му и мъжът й, поради което и неговите показания също не установяват факта на нападение от ищеца и не са опора за извод за наличие на съпричиняване на вредите от пострадалия. Обстоятелството, че след нараняването на Б.М. от А.Б.  е последвало сбиване с участието на близките на двете страни, при което ответникът, съпругата и дъщеря му също са получили наранявания не стои в причинна връзка с уврежданията на ищеца и няма отношение към възражението за съпричиняването им от него. Затова и възражението по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за принос от увредения е неоснователно и не налага намаляване на определеното обезщетение.

С оглед изложените съображения и изводът на настоящата инстанция за основателност на иска за неимуществени вреди до размер на сумата от 60 000 лв., ведно със законните лихви от датата на увреждането до окончателното му изплащане и съвпадането на този извод с постановения от окръжния съд резултат в обжалвания акт, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част – в осъдителната част за неимуществените вреди за горницата над 2 000 лв. до 60 000 лв., ведно с лихвите от датата на увреждането, както и в отхвърлителната част по иска за неимуществените вреди за горницата над 60 000 лв. до 90 000 лв.

По частната жалба на А.С.Б. против определение № 158/10.05.2017 г., постановено по гр.д. № 166/2016 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта му за разноските:

С молбата си по чл. 248 от ГПК, ответникът е настоявал, че окръжният съд погрешно, без надлежно искане за присъждане на разноски от ищеца и без доказателства същият да е сторил такива, му присъдил разноски за адвокатско възнаграждение при оказана безплатна правна помощ. Настоявал е също така, че не са му присъдени в пълен размер поисканите разноски за адвокатско възнаграждение.

По делото, ищецът е бил преставляван от адв. К. ***, съгласно упълномощаване и договор за правна защита и съдействие за оказване на безплатна защита по чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Ищецът не е претендирал разноски по делото, но и такива окръжният съд не му е присъдил с решението. Присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната  безплатна адвокатска защита е поискал адв. К. и такова на същия се следва  съгласно чл. 38, ал.2 от ЗАдв, като ответникът следва да го заплати не на ищеца, а на адвоката му. Затова, като е осъдил ответника да заплати адвокатско възнаграждение в минимален размер на адв. К., окръжния съд е процедирал правилно, поради което и молбата на А.Б. по чл. 248 от ГПК в тази част е била неоснователна и не е подлежала на уважаване. В останалата част за изменение на решението в частта на дължимите от ищеца на ответника разноски за адвокатско възнаграждение, молбата по чл. 248 от ГПК е основателна. В последното съдебно заседание пред окръжния съд, ответникът е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат по списък в размер на 2000 лв. По делото той е бил представляван последователно от двама различни адвокати по два договора за правна защита, съответно за 1500 лв. и за 2000 лв. Окръжният съд му е присъдил адвокатското възнаграждение по първия договор от 1500 лв. Видно, обаче от приложения договор на л.156 от делото, ответникът е заплатил по втория договор с адв. П., сумата от 2000 лв., като изрично в договора е налице признание на адвоката за получаването й. Доколкото в договора не е посочено, че същата е договорена за заплащане по банков път, очевидно признанието за плащането е за такова в брой. В този случай, за адвокатско възнаграждение ответникът е сторил разноски от 2000 лв. за един адвокат,  а не както е посочил окръжният съд в решението - 1 500 лв. При изчисляване на разноските, съразмерно на отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да плати на ответника още 165,20 лв. В този смисъл решението на окръжния съд следва да бъде изменено по молбата по чл. 248 от ГПК.

С оглед изхода от въззивното производство и неоснователност на двете въззивни жалби, разноски за държавна такса страните не си дължат. Предвид липсата на доказателства по делото за направени разноски за адвокатска защита, такива не се присъждат на въззивника А.Б.. За осъществената безплатна правна помощ, оказана от адв. К. на Б.М. с оглед резултата от въззивното производство,  А.Б.  следва да бъде осъден да заплати на адв. К. на осн. чл. 38 , ал.2 от ГПК сумата от 2 092,20 лв., представляваща съразмерна с резултата от въззивното производство част от адвокатско възнаграждение в минимален размер, изчислено по чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за размера на минималните адвокатски възнаграждения.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 87 от 22.03.2017 г., постановено по гр.д. № 166/2016 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, в следните части: В ЧАСТТА, с която А.С.Б. е осъден да заплати на Б.М.М. обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от причинени му на 26.07.2014 г. от А.С.Б. телесни увреждания, за които последният е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 895 по описа на Районен съд Търговище за 2015г., на основание чл.45 от ЗЗД, ЗА ГОРНИЦАТА над 2 000 лв. до 60 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 26.07.2014г. до окончателното изплащане; В ЧАСТТА, с която предявеният от Б.М.М. срещу А.С.Б. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от причинени му на 26.07.2014 г. от А.С.Б. телесни увреждания, за които последният е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 895 по описа на Районен съд Търговище за 2015г., на основание чл.45 от ЗЗД, е ОТХВЪРЛЕН за ГОРНИЦАТА над 60 000 лв. до 90 000 лв.; В ЧАСТТА с която А.С.Б. е осъден да заплати на адв. К. адвокатско възнаграждение от 1 561 лв. и в полза на ТОС сумата от 36,60 лв.; В ЧАСТТА, с която Б.М.М. е осъден да заплати на А.С.Б. направените по делото разноски от 640 лв.

ОТМЕНЯ определение № 158 от 10.05.2017 г., постановено по гр.д. № 166/2016 г. на ТОС, само В ЧАСТТА с която е оставена без уважение молбата на А.С.Б. по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 87 от 22.03.2017 г., постановени по гр.д. № 166/2016 г. по описа на Търговищкия окръжен съд в частта за разноските чрез присъждане на пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ решение № 87 от 22.03.2017 г., постановено по гр.д. № 166/2016 г. по описа на Търговищкия окръжен съд в частта му за разноските, като ОСЪЖДА Б.М.М. с ЕГН ********** *** да заплати на А.С.Б. с ЕГН ********** ***, допълнително сумата от 165,20 лв., представляваща съразмерна част от сторените разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 158 от 10.05.2017 г., постановено по гр.д. № 166/2016 г. на ТОС, в ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на А.С.Б. по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 87 от 22.03.2017 г., постановено по гр.д. № 166/2016 г. по описа на Търговищкия окръжен съд чрез отмяна на осъждането му за заплащане на адвокатско възнаграждение на адв. К. в размер на 1 561 лв. на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Първоинстанционното решението не е обжалвано в осъдителната му част за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размер на 2 000 лв.

ОСЪЖДА А.С.Б.  с ЕГН ********** *** да заплати на адв. Р.Г.К. ***, офис 12 сумата от 2 092,20 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в минимален размер по чл. 38, ал.2 от ЗАдв., дължимо за въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: