РЕШЕНИЕ

152

 

Гр. Варна,09.10.2014 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и ЧЕТВЪРТИ септември през две хиляди и четиринадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕНКА ХРИСТОВА ;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Христова

възз. гр.д. № 336 по описа за 2014-та година на ВAпС:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба срещу решение № 520/07.04.2014 год. по гр.д. 2551/2013 год. на ОС ВАРНА, подадена от М.И.Ф. ***, с което е прието за установено, че М.И.Ф. дължи на Е.Б.С. сумата от 30000 евро, представляваща сума по договор, сключен на 06.06.2008 г. с нотариална заверка на подписите №2503 на нотариус № 478, за която сума е издадена заповед за изпълнение №2565/24.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2012 г., дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателно изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно в посочената част, противоречи на материалния и процесуалния закон и не е съобразено с доказателствата по делото.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна Е.Б.С., която е оспорила жалбата. Изложени са съображения по съществото на спора.

Подадена е и ЧЖ от М.Ф. срещу определение №1405/14.05.2014 год. по същото дело, с което по реда на чл. 248 ГПК е изменено решението в частта му за разноските. В ЧЖ се твърди, че съдът по молба на г-жа Ф. е редуцирал присъдените по делото разноски само с 15 лв. Иска се намаляване на присъдените разноски пред първата инстанция до минималния размер, а не до трикратния на минималния размер, както е направил ОС.

Срещу ЧЖ е постъпило писмено възражение от насрещната страна, в което се излага, че няма основание за намаляване на заплатените разноски.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:

Пред ОС е предявен иск от Е.С. срещу М.Ф. за установяване на съществуването на парично задължение на г-жа Ф. към г-жа С. в размер на 30000 евро, дължими по договор от 06.06.2008 год. с нотариална заверка на подписите, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с правно основание на иска чл. 422 от ГПК.

Ответната страна в отговора си по чл. 131 от ГПК пред ОС е изразила становище за допустимост, но неоснователност на предявения главен  иск. Основното възражение се отнася до предаване на сумата от 30 000 евро.

Предявеният иск е по молба с правно основание чл. 422 от ГПК.

Установява се от представеното писмено доказателство - писмен договор от 06.06.2008 г., че страните са постигнали съгласие ищцата и въззиваема да предостави на ответницата и въззивница парична сума в размер на 30 000 евро, срещу задължението да извърши определено действие - покупка на вещ, срещу което г-жа Ф. се е задължила да заплаща месечно възнаграждение в размер на 20 % от печалбата при експлоатация на вещта. Уговорено е, че г-жа С. има право алтернативно да поиска да й бъде върната предоставената сума в тримесечен срок от поискването й. Текстът в договора съдържа глагола „предоставя” в сегашно време – при сключване на договора г-жа С. предоставя на г-жа Ф. паричната сума.

 Не е било спорно, че вещта е закупена, но не е експлоатирана, поради което и г-жа С. е поискала връщане на дадената парична сума. Липсват твърдения и доказване сумата да е била върната.

Спорно между страните е дали реално е предадена сумата от 30 000 евро.

От граматичното тълкуване на съдържанието на договора се установява, че при сключването му процесната сума е предадена, поради което не е необходимо предаването да бъде доказвано с изричен, различен от договора писмен документ. Сегашното време на глагола към момента на подписване на договора говори за реалното предаване на сумата. Същото се налага и от тълкуване на волята на страните. Различно би било, ако редакцията на договора беше, че едната страна „се задължава да предостави”, но такава редакция на договора не е подписана, използван е глагол в сегашно време, чийто смисъл съответства на извършване на действие по реално предаване на парична сума. Това прави писмения договор достатъчно доказателство за предаване на сумата, което не се опровергава от твърдението, че предаването е извършено по банков път.

При положение, че между страните е налице действителен договор, по силата на който е възникнало твърдяното в молбата парично задължение за ответницата, искът за установяване съществуването на това парично задължение следва да бъде уважен. Правопогасяващи и правоизключващи факти не са доказани от въззивната страна.

При съвпадащи крайни изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Разноски за въззивната инстанция следва да се присъдят на въззиваемата стран, съобразно представения списък и доказателства за заплатен адвокатски хонорар – 1700 лв.

ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА на М.Ф. съдът намира, че е основателна по следните причини: С решението на ОС са присъдени разноски в полза на г-жа С. в размер на 6060,24 лв., от които държавна такса в размер на 1173,50 лв. И адвокатски хонорар в размер на 4675 лв. при минимален размер по действащата към онзи момент Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения по чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата 1620 лв.

С молбата по чл. 248, ал.1 ГПК г-жа Ф. е поискала да бъде уважено направеното от нея своевременно възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в последното съдебно заседание, като се намали размера на разноските.

Съдът намира, че възражението за прекомерност на присъдените разноски по чл. 80 ГПК е допустимо, направено е своевременно, основателно е и следва да бъде уважено. Делото действително не представлява правна и фактическа сложност и адвокатски хонорар в размер на 4675 лв. е прекомерен. Съдът не е ограничен от трикратния размер на минималното адвокатско възнаграждение при намаляване на присъдените разноски за такова възнаграждение, поради което и молбата следва да се уважи, като възнаграждението се намали до минималния размер, а именно 1620 лв.

Предвид несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на ОС в обжалваното определение по чл. 248 ГПК, последното следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което решението да се измени в частта за разноските, като присъдените разноски се намалят от 6060,24 лв. на 2793,50 лв. 

Воден от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1405/14.05.2014 год. по гр.д. 2551/2013 г. на ОС Варна по частна жалба на М.И.Ф. и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ  на осн. чл. 248, ал.1 ГПК решение № 520/07.04.2014 год. по гр.д. 2551/2013 год. на ОС ВАРНА, като НАМАЛЯВА размера на присъдените с решението разноски, платими от М.И.Ф., от 6060,24 лв. на 2793,50 лв. 

Решението в тази му част има характер на определение  и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с ЧЖ ПРЕД ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 520/07.04.2014 год. по гр.д. 2551/2013 год. на ОС ВАРНА.

ОСЪЖДА М.И.Ф., ЕГН **********,*** 5а, да заплати на Е.Б.С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна, СУМАТА 1700 лв. разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: