Р Е Ш Е Н И Е № 167

гр. Варна, 27.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т. и представителя на Апелативна прокуратура-Варна – прокурор Милена Гамозова, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 336 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ гр. София чрез главен инспектор-юрист в ТД на КОНПИ-Варна срещу решение № 302/24.02.2015г., постановено по гражданско дело № 1293 по описа за 2011г. на Окръжен съд – Варна /погрешно посочено от първоинстанционния съд като дело № 2257 по описа за 2009г./, с което са отхвърлени предявените против Д.Г.Д. *** искове по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на Държавата на подробно описани движими и недвижими вещи и парични суми.

Във въззивната жалба са релевирани твърдения, че ВОС е допуснал нарушения на процесуалния закон /досежно отказа да допусне изменение на иска в частта относно искането за отнемана на МПС марка „Мерцедес”, модел С 400 ЦДИ, с рег. № В 2333 КН в искане за отнемане на получената в равностойност продажна цена; досежно отказа да се приемат доказателства за друга престъпна дейност на лицето и досежно липсата на доклад, указващ на ищеца, че носи доказателствената тежест за установяване на пряка или косвена връзка между престъпната дейност и придобитото имущество и събирането на доказателства в тази насока/, както и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и противоречие с практиката на ВКС. Поддържа се, че неправилно е приетото от ВОС, че описаното по-горе МПС е налично в патримониума на ответника и към датата на предявяване на иска по настоящото дело. Неправилно не са били приети като относими към предмета на делото доказателствата за друга престъпна дейност на ответника, а на по-късен етап от процеса – поради преклузия на права. Поддържа се тезата, че нотариалните актове за сделки с недвижими имоти не са официални удостоверителни документи, досежно вписаната в тях договорена между страните цена, поради което за КОНПИ като трето за сделката лице, а и за съда, нямат обвързваща доказателствена сила в тази насока Това предопределя неправилност на формирания извод на ВОС, че придобивните стойности на вещите са тези, посочени в договорите. Симулативността на цените ярко се установява от факта, че в къс период от време след придобиването, имотите са продадени на цени, които са десетки пъти по-високи. Отделно от горното пък пълномощникът на ответника по тези сделки, който е разпитан в качеството му на свидетел по делото, посочва че не знае как е станало плащането, въпреки че е записано плащане в брой. Купувачи по сделките на ответника са чуждестранни лица, за които е типично да плащат по банков път, а не в брой. Не се споделят изводите на ВОС относно недоказаност на разходите за издръжка на ответника чрез използването на данните от НСИ. Оспорва се и приетото, че като доходи на ответника следва да се приемат и данните за осигурителния му доход като самоосигуряващо се лице, а не само декларираният от ответника доход в годишната му данъчна декларация. Избраният осигурителен доход има за цел единствено да определи величината, върху която задължително се внасят осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, но не доказват действително получен доход. Споделят се обаче изводите на ВОС, че евентуално получаване на дивиденти от посочените търговски дружества е станало едва през 2011г., което е извън процесния по делото период на проверка. Същевременно неправилен са явява извода, че тези дивиденти следва да се сумират към останалите доходи на ответника и така да се определи крайна положителна величина между доходи и разходи. Оспорва се и извода на ВОС, че разхода за придобиване на дялове и акции не е такъв на ответника, а разход на самите търговски дружества от търговската им дейност. Счита се, че чрез свидетелските показания не са установени твърденията на ответника за получени по дарения парични средства от майката на жената, с която ответникът фактически съжителства /и то и по времето, когато е имал сключен брак с друга жена/, както и от неговите родители. Претендира се отмяна на решението и уважаване изцяло на искането за отнемане на посоченото в исковата молба имущество, както и присъждане на разноските по делото за двете инстанции. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител, който е депозирал и подробни писмени бележки.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който същата е оспорена като неоснователна. Изцяло са споделени доводите и съображенията, обосновали извода на ВОС за неоснователност на предявения иск против ответника и се претендира потвърждаване на решението и присъждане на разноските по делото. Поддържа се, че придобитото имущество не е на значителна стойност, че е придобито повече от 5 години след извършване на деянието, за което е налице осъждане за престъпление, включено в приложимия материален закон, а отделно от това е със средства от законен източник. Още повече, че по делото не е установено наличието на каквато и да е връзка между придобитото имущество и извършеното престъпление. Възраженията в отговора се поддържат чрез процесуален представител пред въззивната инстанция, който е депозирал и подробни писмени бележки.

Представителят на прокуратурата изразява становище за основателност на въззивната жалба, поради което се претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

Определение № 1850/27.05.2015г., постановено по първоинстанционното дело от ВОС, с което на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК е изменено горното решение в частта му за разноските, като е отхвърлено на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК искането на ответника за присъждане на разноски в размер на 16091.09лв., не е обжалвано и е влязло в сила.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа и правна страна:

Настоящото производство се развива по реда ЗОПДИППД /отм./ по арг. от § 5 от ПЗР на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно  придобито имущество,в сила от 19.11.2012г., тъй като е започнало преди влизането в сила на последния закон.

Ответникът Д.Г.Д. /останал единствен такъв, след като с определение № 3053/19.10.11г. ВОС е прекратил производството по делото против П. Д. В. поради оттегляне на иска/ е осъден с влязла в законна сила на 28.05.2010г. Присъда № 58 от 12.05.2010г. по НОХД № 1552/2009 г. на ВОС за престъпления по чл.257, ал.1 вр. чл.255, ал.П пр.2 от НК /отм./ за това, че:

На 13.12.2000 г. в гр.Провадия, избегнал плащане на данъчни задължения - "данък добавена стойност" в особено големи размери, като потвърдил неистина в справка-декларация за данък върху добавената стойност, подадена пред ТДД Варна, ДП - Провадия, която декларация се изисква по силата на Закона за данък добавена стойност - чл.100 ал. 3, който гласи следното: "За всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да подаде справката - декларация в съответната териториална данъчна дирекция до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася", а именно справка-декларация по ЗДДС на фирма ЕТ "Дионисий - Д.Д." с вх. № 301821/13.12.2000г. за данъчен период 01.11.2000г.-30.11.2000г., като укритите данъчни задължения са в размер на 18327.87лева - престъпление по чл. 257, ал.1, вр.чл.255, ал.1, пр.2, от НК /отм./, вр. чл.58а, ал.4, вр. чл. 55, ал.1, т.1 и ал. 3 от НК;

На 15.01.2001г., в гр.Провадия, избегнал плащане на данъчни задължения -"данък добавена стойност" в особено големи размери, като потвърдил неистина в справка-декларация за данък върху добавената стойност, подадена пред ТДД Варна, ДП Провадия, която декларация се изисква по силата на Закона за данък добавена стойност чл.100 ал. 3, който гласи следното: "За всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да подаде справката - декларация в съответната териториална данъчна дирекция до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася", а именно справка декларация по ЗДДС на фирма ЕТ "Дионисий - Д.Д." с вх. № 300163/15.01.2001г. за данъчен период 01.12.2000г.-31.12.2000г., като укритите данъчни задължения са в размер на 34492.95лева - престъпление по чл. 257 ал. 1, вр. чл. 255 ал. 1, пр.2, от НК /отм./, вр. чл. 58а, ал.4, вр. чл. 55, ал.1, т.1 и ал.З от НК;

На 13.03.2001г., в гр.Провадия, избегнал плащане на данъчни задължения -"данък добавена стойност" в особено големи размери, като потвърдил неистина в справка-декларация за данък върху добавената стойност, подадена пред ТДД Варна, ДППровадия, която декларация се изисква по силата на Закона за данък добавена стойност чл.100 ал. 3, който гласи следното: "За всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да подаде справката - декларация в съответната териториална данъчна дирекция до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася", а именно справка декларация по ЗДДС на фирма ЕТ "Дионисий - Д.Д." с вх. № 300465/13.03.2001г. за данъчен период 01.02.2001г.-28.02.2001г., като укритите данъчни задължения са в размер на 126526.72лева -престъпление по чл. 257 ал.1, вр.чл.255 ал.1, пр.2, от НК/отм./, вр. чл.58а, ал.4, вр. чл. 55, ал. 1, т.1 и ал.З от НК;

На 17.04.2001г., в гр.Провадия, избегнал плащане на данъчни задължения-"данък добавена стойност" в особено големи размери, като потвърдил неистина в справка-декларация за данък върху добавената стойност, подадена пред ТДД Варна, ДП -Провадия, която декларация се изисква по силата на Закона за данък добавена стойност - чл.100, ал. 3, който гласи следното: "За всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да подаде справката - декларация в съответната териториална данъчна дирекция до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася", а именно справка декларация по ЗДДС на фирма ЕТ "Дионисий - Д.Д." с вх. № 300730/17.04.2001 г. за данъчен период 01.03.2001г.-31.03.2001г., като укритите данъчни задължения са в размер на 60929.90лева - престъпление по чл. 257 ал.1, вр.чл.255 ал.1, пр.2, от НК/отм./, вр. чл.58а, ал.4, вр. чл. 55, ал.1, т.1 и ал.З от НК;

На 14.05.2001г., в гр.Провадия, избегнал плащане на данъчни задължения -"данък добавена стойност" в особено големи размери, като потвърдил неистина в справка-декларация за данък върху добавената стойност, подадена пред ТДД Варна, ДП - Провадия, която декларация се изисква по силата на Закона за данък добавена стойност - чл.100, ал. 3, който гласи следното: „За всеки данъчен период регистрираното лице е длъжно да подаде справката – декларация в съответната териториална данъчна дирекция до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася“, а именно справка декларация по ЗДДС на фирма ЕТ „Дионисий – Д.Д.“ с вх. № 300905/14.05.2001г. за данъчен период 01.04.2001г.-30.04.2001г., като укритите данъчни задължения са в размер на 54620.10лв.- престъпление по чл. 257, ал.1, вр.чл.255 ал.1, пр.2, от НК/отм./, вр. чл.58а, ал.4, вр. чл. 55, ал.1, т.1 и ал.З от НК

Деянията са общо пет и всяко от тях осъществява състав на едно и също по вид престъпление, чиято правна квалификация е посочена в чл. 3, ал. 1, т.17 от ЗОПДИППД /отм/.

Предвид наличието на предпоставката по чл. 27, ал. 2 от ЗОПДИИПД/отм./ и като подадено от надлежно активно легитимирана страна в лицето на КУИППД (при наличието на предварително приети от КУИППД /по-натакък, наричана Комисията/ Решение № 242/21.07.2010г. по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗОПДИППД/отм./ за образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност против ответника Д. и Решение № 318/01.07.2011г. /том І, л. 29-51 от делото на ВОС/ по чл. 13, ал. 1, т. 3 и чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ за внасяне на мотивирано искане до ОС-Варна за отнемане в полза на държавата на имущество на ответника на стойност 518 703 лв., изменено с Решение № 379/24.08.2011г. /т. І, л. 83-89/, в съответствие с правилата за местна и родова подсъдност по чл.28, ал. 1 от ЗОПДИППД/отм./, то следва да се приеме, че мотивираното искане е допустимо.

Предпоставките на приложимия нормативен акт, за да се уважи искането на Комисията са: за проверявания период /който може да е 25 години от датата на придобиване на имуществото – чл. 11/ проверяваното лице да е придобило имущество на значителна стойност /съгласно § 1, т. 2 от ДР на закона „значителна стойност“ е стойност над 60 000 лв., определена към датата на придобиване на имуществото като съвкупност от всички имуществени активи/; да е налице влязла в сила осъдителна присъда по наказателно производство за престъпление от изчерпателно изброените в чл.3, ал. 1 от Закона по отношение на проверяваното лице; имуществото на значителна стойност да е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, в която насока е въведена оборимата презумпция, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, доколкото не е установен законен източник на доходи /чл. 4, ал. 1/.

В настоящия случай, както се посочи и по-горе, ответникът Д.Г.Д. е осъден с влязла в сила присъда. Същата на основание чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ спора за гражданските последици от деянието, в частта й относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Тъй като размера на укритите данъчни задължения за ДДС е част от престъпния състав /чл. 257, ал. 1 от НК /отм./ е бил квалифициран състав на основния престъпен състав по чл. 255, ал. 1 от НК досежно размера/, то следва да се приеме, че гражданския съд е обвързан и от установения от наказателния съд размер на укритите данъчни задължения за ДДС, които в настоящия случай възлизат на общо 294 897.54 лв.

            Не е спорно, а и от петитума на исковата молба се установява, че претендираното за отнемане имущество е на стойност над 60 000 лева, независимо дали стойността е пазарна или придобивна /дори по посочени в сделките цени имуществото многократно надхвърля определената от закона сума от 60 000 лв./.

Съгласно уточнението на представителя на Комисията с уточняваща молба вх. № 23353/18.07.11г. следва да се приеме, че ищецът в мотивираното искане изобщо не навежда твърдения, че ответникът е придобил движими или недвижими вещи със законни източници, т.е. че е установен достатъчен по размер законен доход за придобиването им. От подробно посочените по години и установени според ищеца доходи на ответника, същите са крайно недостатъчни за придобиване на процесното имущество. Проверявания период е от 01.01.1999г. до 31.12.2010г. и е в рамките на този по чл. 11 от ЗОПДИППД /отм./.

Преди да се извърши обсъждането по същество на събрания по делото доказателствен материал и да формулира крайните си правни изводи, съдът намира за нужно да изложи предварително становището си по следните въпроси относно някои от фактите и тяхното значение за предмета на делото, както и значението на определени доказателства, а именно:

Ø      Безспорно е, а и това се установява от доказателствата по делото, че на 18.12.2008г. ответникът Д.Г.Д. е встъпил в граждански брак с П. Д. В., който е бил прекратен с влязло в сила решение от 30.10.2009г. От брака нямат родени деца. /л. 113-116, т. І от делото на ВОС/. На 06.03.2011г. е родено детето на ответника Д. – Г. Д.Д. от майка Р. Г. С., с която ответникът няма сключен граждански брак. Горното има значение при определяне на необходимите разходи за издръжка според броя на членовете на семейството за различните периоди. И тъй като доказателствената тежест за установяването на по-високи от определените средни разходи за едно лице и за домакинството по данните на НСИ, е върху Комисията, а евентуално оспорване на тези статистически стойности като занижени или завишени спрямо реално извършените, е върху ответника, но никоя от страните не е ангажирала доказателства в съответната насока, то за процесния период ще бъдат приети именно данните по НСИ.

Ø      За периода на брака на ответника с П. В. /18.12.08г. до 10.10.09г./ следва да се отчетат и доходите на последната, които имат законен източник, след като не е установено съпрузите да са били във фактическа раздяла за този период.

Ø      По делото няма доказателства за внасяне от ответника Д. на посочената сума в полза на държавата, представляваща укрит ДДС в размер на общо 294 897.54лв., за което е налице влязлата в сила присъда, обосновала подаването на искането на Комисията по настоящото дело.

Ø      Съдът изцяло кредитира изслушаните пред ВОС заключения на основната и допълнителна съдебно-автотехническа експертиза /том ІІ, л. 316-321 и л. 357-359/; на съдебно-техническата експертиза /том ІІ, л. 322-338/ и частично - на единичната съдебно-счетоводна експертиза, вариант 1 приложени съответно в том ІІ, л. 486-496 и в том IІІ, л. 507-510, като конкретните съображения по същите ще бъдат изложени по-долу.

Ø      По делото са приети като доказателства документи установяващи, данни за извършена от ответника Д. и друга престъпна дейност – така свидетелството му за съдимост, издадено на 18.03.2011г. /в т. І от приложената административна преписка на Комисията/, от което се установява, че Д. е осъждан за престъпление по чл. 308, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК за деяние, извършено за периода от м. 12.1997г. до м. 02.1999г.; на осн. чл. 215, ал. 1 и чл. 55 от НК за деяние, извършено на 06.03.99г. Освен това на 16.06.2015г. във ВОС е бил внесен Обвинителен акт против ответника отново за престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 7, и чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 253, ал. 1 от НК и в различни форми на съучастие за деяния, извършени на 13.08.12г., на 14.10.12г., на 15.10.12г. – избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери /л. 6-29 от настоящото въззивно дело/.

Ø      С молба вх. № 8845/14.03.2012г. предвид новооткритото на 30.08.2011г. от Комисията обстоятелство /непосочено и от ответника Д. в декларацията му по чл. 17 от ЗОПДИППД /отм./, депозирана на 24.06.2011г. – виж приложение в т. ІІ от административната проверка на Комисията, нито фигуриращо в справките от КАТ относно МПС на ответника/, същата надлежно е предприела изменение на иска /основано и на Решение № 87/12.03.2012г на Комисията./, претендирайки за отнемане вместо лек автомобил, марка "Мерцедес", модел "С 400 ЦДИ" с рег.№ В 2333 КН /нов рег. № 4888 РА/, рама № WDB2200281А163290, двигател № 62896040001482, цвят светло сив металик, дата на първа регистрация 04.10.2000г., на сумата от 25 000лв., представляваща пазарната стойност на автомобила към датата на продажбата му с договор от 29.05.2009г. Настоящият състав на съда счита, че протоколното определение на ВОС от 07.06.2012г., с което е била оставена без уважение молбата за изменение на иска в посочената насока, е незаконосъобразно, тъй като не е било налице ограничението на чл. 214, ал. 1, изр. 2 от ГПК за едновременно изменение на иска по основание и петитум. Изменението касае изменение само на петитума. Това обстоятелство ще има значение за преценка допустимостта на обжалвания съдебен акт, в частта му, с която е отхвърлен иск на Комисията за отнемане на посочената движима вещ на осн. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./.

Ø      Страните не спорят относно вида на сделките, момента на извършването им и предмета им, с които ответникът е придобивал и отчуждавал МПС  и недвижими имоти /всички договори са в т. І от административната проверка на Комисията, а само договора за продажба на лек автомобил, марка "Мерцедес", модел "С 400 ЦДИ" с рег.№ В 2333 КН /нов рег. № 4888 РА/, рама № WDB2200281А163290, двигател № 62896040001482, е в т. І, л. 208 /. Ищецът не оспорва договорените цени по отчуждителните сделки, но е оспорил цените по придобивните за ответника сделки, считайки ги за симулативни, когато съществено се различават от средните пазарни цени.

Ø      Поради горното оспорване, съдът ще приема за стойности на придобитите от ответника движими и недвижими вещи в размер на определените от съдебно-оценителните експертизи пазарни стойности към момента на придобиването /тъй като Държавата в лицето на Комисията е трето за тези сделки лице и предвид изричното оспорване от представителя на последната на всички цени по договорите – доказването, че това са действителните стойности на вещите, е в тежест на ответника/. Изключение от горното е налице, когато вещта е придобита от Държавата, община или съдебен/публичен изпълнител , тъй като в част от тези случаи Държавата е страна по сделките, а в другите случаи предвидените публични процедури за договаряне и продажба на такива вещи са гаранция за определяне на реалната стойност на вещта. Изключение ще е и когато записаната в частния документ придобивна стойност е над пазарната стойност, определена чрез експертните знания и в този случай следва да се вземе предвид стойността по договора. Продажната цена /когато ответникът е продавал/ пък е тази, която следва да се посочи като източник на средства, освен ако самият той не докаже, че цената е била симулативна /тъй като ответникът е участвал в тези сделки/.

Ø      Безспорно е между страните и получаването от ответника на два банкови кредита – от „Банка ДСК” ЕАД и от „Райфайзенбанк” ЕАД, съответно на стойност от 12 000лв. през 2007г. и на стойност 40 000 евро през 2008г. с цел закупуване на имоти. Сделките по продажбите са оформени в НА № 120/14.05.07г. и НА № 145/02.12.08г. /приложени в материалите по административната проверка на Комисията – т. ІІ/

Ø      За действително получени трудови доходи от ответника, съдът ще приема записаните като стойности на осигурителния доход върху които размери той е бил осигуряван, но само за времето, когато негов работодател е бил БДЖ „Поделение за товарни превози” ЕООД, гр. Варна. За времето, когато същият се е самоосигурявал и при липсата на други доказателства за реално получени възнаграждения, осигурителния доход не може да се приеме за реално изплатено възнаграждение, тъй като избраният осигурителен доход има за цел единствено да определи величината, върху която задължително се внасят осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, но не доказват действително получен доход.

Ø      Поради липсата на представени доказателства /нито разходен касов ордер, нито други писмени или гласни доказателства/ не следва да се приеме наличието на доход на ответника за 2004г. на сума в размер на 7550лв. като получена от Държавно лесничейство – Провадия, за 2010г. сума от 73.40лв. като изплатена от СД „Център за анализи, прогнози и стратегии” и за 2007г. – печалби, изплатени от „Букмейкърска къща Еврофутбол” ООД в общ размер на 22 000лв.

Ø      Безспорно е между страните, а това се подкрепя и от доказателствата по делото /т. І от приложението към административната проверка на Комисията/ относно всички търговски дружества, в които ответникът е имал или има участие под формата на дялов капитал, както и неговия размер.

Следва да се приеме от събрания по делото доказателствен материал, че ответникът е получил дивиденти от посочените в отговора му търговски дружества и в посочените размери /от „Хеопс” в размер на 19 000лв. и 90 250лв. и от „Джей Джей Марин Карго” ООД в размер на 43523.85лв. /, но това е станало най-рано през м. 06.2011г., когато са декларирани в Справки за изплатени доходи на физически лица в ТД на НАП-Варна с вх. №№ 0300006684, 0300006685 и 0300006686 от 22.06.2011г. /т. І, л. 133-135, вкл. и на гърба, както и заключението на ССчЕ – т. ІІ, л. 489/. Това е така и защото в материалите-приложение към административната проверка на Комисията – приложение т. І, липсват данни за взето решение от управителните органи за изплащане на дивиденти през посочените от ответника години – 2007г., 2008г. /от „Хеопс” ЕООД/ и 2009г. от „Джей Джей Марин Карго” ООД /с бивше наименование „Поли Дизайн Консулт” ЕООД/. Липсват и подадени от ответника данъчни декларации за такъв вид доход през съответните години. И най-важното – липсва отразяване във финансовите отчети на дружествата, вписани в Търговския регистър за посочените по-горе години на изплащането на дивиденти /така в т. ІІ, л. 421-432 за „Поли Дизайн Консулт” ЕООД и л. 444-476 за „Хеопс” ЕООД/. Опит за такова вписване е направен с подадени заявления за корекции едва на 31.10.11г. – л. 433-443 за първото дружество /последвал е отказ от 07.03.2012г. на длъжностното лице по вписванията в СВ, Търговски регистър-Варна/ и на л. 475-485 за второто дружество, когато са представени и решения от управителния орган за изплащане на дивиденти, датирани като взети през 2007г., 2008г. и 2009г. В тази връзка свидетелските показания на сестрата на ответника С. А. /счетоводител на двете посочени дружества/, които съдът преценява с оглед нейната заинтересованост съгласно чл. 172 от ГПК, не разколебават горния извод, основан на писмените доказателства, тъй като тя сочи, че на Д. са платени дивиденти от посочените дружества за 2007г., 2008г. и 2009г. в посочените размери, но не сочи кога точно е станало това /т. ІІ, л.364/.

Не се установиха от ответника наличието на договори за дарение на парични суми, посочени като законен източник на доходи в отговора му на исковата молба и по години, както следва: от П. С. /майка на Р. Г. С./ - 10 000лв. през 2005г., 20 000лв. през 2008г., 3000лв. през 2009г. и 5000лв. през 2010г.; от Р. Г. С. – 20 000лв. през 2008г.; от Г. Д. И. /баща на ответника/ - 2000лв. през 2009г. и от Х. А. И. /майка на ответника/ - 8000лв. през 2009г. Съображенията на съда се основават на събраните по делото доказателства относно доходите на посочените като дарители на тези крупни суми лица към посочените години, липсата на писмени и други доказателства за реално извършени такива плащания или договорки, преценката на гласните доказателства и липсата на роднинска връзка с някои от посочените лица, а именно:

За доходите на П. С. и Г. П. С. За 2005г. се установява, че С. е получила през м. февруари обезщетение по чл. 222, ал. 3 и чл. 220, ал. 1 от КТ, както и по чл. 36, т. 2 от КТД във връзка с пенсионирането си в размер на общо 3740.17лв. /т. І, л. 156/, а на 08.11.05г. сумата от общо 848.76лв. от ПОД „Алианц България” АД /т. І, л. 159-160/. Считано от 01.02.05г. на същата е определена пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 162.14лв. месечно /т. І, л. 154/. Г. С. пък е получил през м. 04.2005г. сумата от 4977.45лв. обезщетение по чл. 222, ал. 3 и чл. 220, ал. 1 от КТ, както и по чл. 36, т. 2 от КТД във връзка с пенсионирането си, а на 08.11.05г. сумата от общо 860.49лв. от ПОД „Алианц България” АД /т. І, л. 155 и 157-158/. Следователно, за посочената година П. С. е нямала достатъчно средства, за да подари на ответника сума от 10 000лв., с когото освен това тя няма никаква кръвна или родствена връзка /само по показанията на св. Р. С. – майка на детето на ответника, са „били заедно” от 2005г./. Сбора от всички получени от С. обезщетения е бил в размер на 10426.87лв., но не е логично възнаградителните обезщетения на двамата пенсионирани родители на Радостина за целия им трудов стаж, да са били подарени на ответника. Освен това посочения мотив за дарението е нуждата на ответника от средства, за да закупи кола /показанията на Р.С.в т. ІІ, л. 366/, но от материалите по делото не се установи през посочената и непосредствено следващите години да е извършена покупка на МПС. Посочените суми като осигурителен доход, върху който са правени осигурителни плащания за П. С. за 2005 и 2007г. /т. І, л. 229-230/ не се вземат предвид като отделно и реално получен доход по изложените по-горе съображения и относно ответника Д.. Доходите на П. С. през 2006г. се установяват от ГДД за посочената година /т. І, л. 233-242/ в размер на общо 2423.41лв. от трудово правоотношение, както и сума в размер на 3000лв. от получен на 17.07.06г. по банков потребителски кредит, погасен на 18.07.2009г. /т. І, л. 161/, наред с пенсията й в посочения по-горе размер. Доходите й през 2007г. са освен от пенсията, но и сума от 1219.76лв. по ГДД /т. І, л. 243-246/. На 03.10.08г. П. С. е продала с още 4 други физически лица съсобствените им земеделски земи в с. Поляна, обл. Ямбол общо за сумата от 15818.25лв. /т. І, л. 162-163/, което при липсата на данни за квотите на съсобствениците означава средно получена част в размер на 1/5 от тази цена, или 3163.65лв. Това означава, че дори и нито една стотинка извън пенсията си да не е разходвала П.С. за периода от 2006г. до 2008г., то нейните допълнителни доходи са били в размер на общо 9806.82лв. Няма как фактически тя да е подарила на ответника през 2008г. сумата от 20 000лв. През 2009г. Стоянова следва да е получила извън пенсията си сумата от 16 999лв. като обезщетение на вредите от смъртта на майка й, по извънсъдена спогодба от 10.02.09г. /макар и доказателства за реално плащане на обезщетението да не са представени/, както и сумата от 2900лв. от продажната цена на 1/8 ид.ч. от апартамент в гр. Бургас /т. І, л. 165-166/. Макар и П. С. да е имала парични средства от посочените източници, то не е логично и обосновано да се приеме, че тя е дарила от тези пари 3000лв. през 2009г. и 5000лв. през 2010г. на ответника, тъй като през 2009г. тя е погасила потребителския си кредит и по-важното – ответникът е имал за периода от 18.12.08г. до 10.10.09г. граждански брак с П. В. и няма данни същият да не е съжителствал със същата, а да е живял именно с дъщерята на П. С. Вярно е, че Г. С. на 01.07.10г. е продал със съсобствениците си земеделски земи за обща цена от 20 088.08лв. /евентуално припадаща се част от 1/5 от цената е 4017.61лв./, но отново е нелогично същият да осигурява от личните си средства освен издръжката на семейството си, но и средства за даряване на ответника Д.. Още повече, че за този период от време Д. е едноличен собственик на няколко търговски дружества, които са кумулирали печалби за посочения период и през 2011г. са разпределени крупни суми за дивиденти.

За доходите на Р. Г. С.

Освен представените на л. 146-147 в т. І справки за социалното осигуряване на Р. С. за 2007г-2008г., доказателства за реално получени доходи от лицето не са представени. Плащането на социални осигуровки върху деклариран от осигурителя осигурителен доход не е доказателство за реалното получаване на доход в този размер. Но дори и същият да се приеме за реално получен, то се установява че през 2007г. Р. С. е била осигурена върху доход от 1920лв., а за 2008г. – върху доход в размер на 6566.67лв., които са крайно недостатъчни за даване в дарение на ответника на сума от 20 000лв. през 2008г. /годината през която пък Д. се е оженил за друга жена/.

За доходите на Г. Д. И. и Х. А. И./родители на ответника/.

            Генчо Иванов притежава земеделска земя в землището на с. Мировци, общ. Нови Пазар /т. І, л. 153/, но доказателства за реализирани доходи от същата не са представени. За това лице са представени от Комисията доказателства за осигуряването му, касаещи период от м. 01.1998г.-01.2001г., м. 01.2002г. до м. 11.02г., от м. 02.2003г. до м. 08.2008г., както и получаването на обезщетение от БТ-Провадия през 2001г. /т. І, л. 251-253/. Същите обаче сочат на не високи месечни осигурителни доходи /за първия и втория период средно по 220лв. месечно, а за третия – средно по 350лв. месечно/. От подадените от Г. И. ГДД за 2001, 2005г. и 2007г. /т. І, л. 275-308/ се установява, че получения от същия годишен доход от трудови възнаграждения за 2001г. е в размер на 1183.92лв. /авансово внесения данък от 139.20лв. е върнат от данъчните органи/, за 2005г. дохода от трудови възнаграждения и свободни професии е в общ размер от 3121лв. /след удържане на ДОД/, а за 2007г. – от трудови възнаграждения и от друга стопанска дейност – 3854.52лв. /след удържане на ДОД/. Това сочи, че средно месечно за 2001г. И. е получавал 98.66лв., за 2005г. дохода на Г. И. е бил 260.08лв., а за 2007г. – 321.21лв.

            Същевременно доказателствата за доходите на Х. И. отново се основават на справка за данните за осигуряване и подадени ГДД /като тези за 2001г. и 2002г. са само разпечатки от екран на ДП-Провадия и не сочат на конкретно декларирани доходи – т. І, л. 273-274/. От ГДД за 2003г. /т. І, л. 260-272/ се установява, че брутния годишен доход е бил 305.57лв. От данните за размерите на осигурителен доход, касаещ периода от м. 03.1998г.-м. 06.00г. се установява, че същата е била осигурявана върху средно-месечен доход от около 150лв., за периода от м. 06.03г.-м. 08.03г. – средно-месечно 94.11лв., а за периода от м. 05-07.2006г. – средно месечно върху 186.83лв.

            Действително в справките относно вписванията в СВ-Нови Пазар и СВ-Провадия /т. І, л. 137-141/ са отразени продажбите съответно от Г. И.на 03.10.08г. на нивата му от 9.774 дка в землището на с. Мировци и от Х. И. заедно с още 11 продавачи от 18.09.08г. на ниви с площ от общо 39 дка и лозе от 5.5 дка в землището на с. Славейково. Няма представени обаче доказателства за продажните цени по тези сделки и за реално получени парични средства от родителите на ответника.

            От горните данни за доходите на родителите на ответника следва да се обобщи, че същите на са имали достатъчно доходи, които да им осигурят спестяване на средства, от които през 2009г. да му подарят общо сумата от 10 000лв. /2000лв. от бащата и 8000лв. – от майката/.

            От показанията на разпитаните като свидетели съответно сестра /С. А./ и майка на детето на ответника /Р. С./, които съдът преценява с оглед на тяхната заинтересованост на осн. чл. 172 от ГПК, също не може да се направи извод за извършване на твърдяните от Д. дарения в негова полза от посочените лица, по години и размери. Св. А. твърди, че е присъствала на предаването на сума от баща й на брат й, но не помни точно коя година е станало, макар и това да е било след продажба на земите му – сочи с вероятност 2007г. /твърденията на Д. обаче са за дарение от баща му Г. И. през 2009г., а продажбата се установи, че е през 2008г./. Свидетелката сочи, че от майка им Х. брат й също е получил дарение, но от 4 000лв. и то през 2007г. /при твърдения на ответника за дарение в размер на 8000лв. и то през 2009г./. Св. С. сочи, че живеят с ответника от 3 години, но още от 2005г. са заедно. Помни, че през 2005г. майка й е дала на нея, а тя е дала на ответника сума от 10 000лв., получени като обезщетение при пенсионирането на родителите й. Ответникът обаче твърди, че дарението на сумите е от П. С., а не от Р. С., а по отношение нелогичността на едно такова дарение на всички получени като обезщетение за пенсиониране пари, на едно трето лице, съдът изрази мотиви по-горе. Свидетелката сочи и за предадена й от родителите на нея сума и от 20 000лв., но през 2007г. и с източник продадени земи. Както обаче се установи по делото П. С. е продала земи едва на 03.10.08г., а Г. С. – на 01.07.10г., а отделно от това ответникът твърди за получено дарение от П. /отново не от Р./ през 2008г., а не през 2007г. Съдът не приема за достоверни и показанията за дадени суми от П. С. на Д. през 2009г. и 2010г., тъй като до 30.10.09г. той е бил в брак с друга жена, а не с дъщеря й, а дадените суми са от обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на майката на П. С. Несъответствие с твърденията на ответника има и по отношение на даден през 2010г. размер – свидетелката сочи на 10 000лв., а ответника твърди 5000лв.

Настоящият състав на съда приема, че установеното в констативно-съобразителната част ІV от СИЕ /т. ІІ, л. 487-492/ относно разходите за едно и две лица по данни на НСИ за процесния период на 1999г.-2010г. и относно реално извършените вноски по разплащателни сметки за погасяване на кредити от ответника към „Банка ДСК” ЕАД и „Райфайзенбанк” ЕАД, следва да бъде възприето като компетентно и обективно дадено експертно становище.

Показанията на св. К. В. който е бил юридически съветник на ответника и пълномощник при извършването не само на сделките, но и на други правни действия /така и по подаването на заявления за вписване на обстоятелства в Търговския регистър по партидите на търговските дружества на ответника/ също се преценяват съгласно нормата на чл. 172 от ГПК. Същият посочва, че цените на които са били сключвани договорите за покупка и след това за продажба на имотите в с. Мировци са били реални. Тези му впечатления обаче не са основани на това, че е присъствал на самото броене на парите, а на това, че такива са били изявленията на страните пред него, както и от наблюденията му на имотния пазар за това село в посочения момент – ниски продажни цени от старите собственици и спекулативно високи цени при продажбата на чужденци. Самият той обаче не обяснява логично защо е следвало например да закупува имот на свое име на ниската цена, да го продава на ответника на същата тази ниска цена, а съвсем скоро да представлява ответника при продажбата на имота на високата цена /така НА № 10, т. VІІ, рег. № 4441, дело № 782/09.06.10г. на нотариус П. А., с рег. № 346 на НК – РС-Нови Пазар и след това по НА № 99, т. VІІІ, рег. № 5390, дело № 992/08.07.10г. на нотариус П. А., с рег. № 346 на НК – РС-Нови Пазар – т. І от административната проверка на Комисията/. Тези показания на свидетеля не променят становището на съда, изразено по-горе, че следва да се приемат за стойности на придобитите от ответника движими и недвижими вещи в размер на определените от съдебно-оценителните експертизи пазарни стойности към момента на придобиването, по изложените съображения.

Съобразявайки всичко гореизложено относно всеки един от доходите и разходите, съдът извърши следното обобщение за всяка година самостоятелно и с натрупване на приходите и разходите от предишния период и за целия период:

            За 1999г.

Източник на доходи – по трудово правоотношение с БДЖ – 2380.12лв.

Извършени разходи – по НСИ 1257лв. и за покупката на мотор „БМВ” в размер на 1240лв. с договор от 20.05.1999г. /по пазарна стойност на САТЕ/ – 1240лв..

Разлика за текущата година – минус 116.88лв. /-2.78 МРЗ/.

            За 2000г.

Източник на доходи – по ГДД – по разпечатка от информационния масив /т. ІІ от материалите от административната проверка на Комисията, а че ГДД е за 2000г. личи от вписания в писмото на ТД-Варна до Комисията, че същата е била с вх. № Ф1200907/17.04.01г./– 2967.70лв. Този е дохода /след приспадане на данъка/, тъй като в ГДД по образеца й по чл. 41 от ЗОДФЛ /отм./ Приложение І е за доходи по част І /от трудови и приравнени на тях правоотношения/, а Приложение ІІ е за доходи по част ІІ – от дейност като ЕТ и общата сума от двата вида доходи е декларирана от ответника в размер на 3639лв. и дължим данък от общо 671.30лв., за който няма данни да не е бил внесен.

Извършени разходи – по данни на НСИ – 1411лв.

Разлика с натрупване            - 1439.82лв. /17.88 МРЗ/.

За 2001г.

Източник на доходи – от БДЖ - 3208.18лв. и 250лв. /продажна цена по договора за продажба от 30.08.01г. на мотор „БМВ” 650/ - 3458.18лв.

Извършени разходи – по данни на НСИ – 1565лв.

Разлика с натрупване            - 3 333лв. /38.87 МРЗ/.

За 2002г.

Източник на доходи – от БДЖ /справката на л. 151, т. І/ – 2310.80лв.

Извършени разходи – по данни на НСИ – 1753лв.

Разлика с натрупване            - 3890.80лв. /44.45 МРЗ/.

За 2003г.

Източник на доходи – от БДЖ – 970.07лв. и по ГДД /т. ІІ от приложението към административната преписка на Комисията/– 6080лв. /доходи от горско и водно стопанство – след приспадане от сумата от 15200лв. нормативно-признатите разходи от 9120лв./ – общо 7050.07лв.

Извършени разходи – по данни на НСИ – 1859лв.

Разлика с натрупване            - 9081.87лв. /91.63 МРЗ/.

За 2004г.

Източник на доходи – няма.

Извършени разходи – по данни на НСИ – 2023лв. и внесен капитал за учредяване на „Хеопс” ЕООД в размер на 3500лв. – общо 5523лв.

Разлика с натрупване            - 3558.87лв. /45.60 МРЗ/.

За 2005г.

Източник на доходи – няма.

Извършени разходи – по данни на НСИ – 2238лв.

Разлика с натрупване            - 1320.87лв. /30.68 МРЗ/.

За 2006г.

Източник на доходи – няма.

Извършени разходи – по данни на НСИ – 2477лв.

Разлика с натрупване            минус 1156.13лв. /-7.70 МРЗ/.

За 2007г.

Източник на доходи – продажба на недвижим имот в с. Мировци с НА № 2/10.05.07г. – 90 000лв. и получен кредит от „Банка ДСК” ЕАД в размер на 12 000лв. – общо 102 000лв.

Извършени разходи – по данни на НСИ – 3011лв.; за покупката по НА № 183/18.04.07г. на имота в с. Мировци – 38 000лв. /по заключението на СТЕ/; за покупката по НА № 120/14.05.2007г. на имота в с. Староселец – 26882лв. /по заключението на СТЕ/; за покупката на л.а. марка „Мерцедес 320”, рег. № В 5559 КТ – 20 900лв. /по заключението на САТЕ/ и за погасяване на кредит към „Банка ДСК” ЕАД – 1886лв. – общо 90 679лв.

Разлика с натрупване            - 10 164.87лв. /55.20 МРЗ/.

Още тук обаче следва да се отбележи, че съпоставяйки момента на извършване на разходите и получаване на приходите се налага извода, че към 18.04.07г. ответникът Д. не е разполагал с никакви налични средства, за да закупи имота в с. Мировци на стойност от 38 000лв. /предходния период е завършил с отрицателна разлика на баланса приходи-разлики в размер на минус 1156.13лв./ при период от време от 2004г. до 2006г. вкл. без никакви доходи. Едва на 10.05.07г. ответникът реализира доход от продажбата на този имот в размер на 90 000лв., който доход частично е вложен за закупуването на имота в с. Староселец на стойност от 26 882лв. /тъй като 12 000лв. са кредитни средства/. Остатъка от тези 90 000лв. е вложен в закупуването на посоченото МПС с пазарна стойност от 20 900лв. и за погасяване на част от кредита в размер на 1886лв.

За 2008г.

Източник на доходи –по договор за кредит от 01.12.08г. от „Райфайзенбанк” ЕАД в размер на 40 000 евро /78233.20лв./ за покупката на имота в гр. Варна, ул. „Тодор Димов”, № 35, ап. 8; доходи на Полина Веселинова – 127.50лв. – общо 78360.70лв.

Извършени разходи – по данни на НСИ – 3540лв.; за покупка на МПС марка "Мерцедес", модел "С 400 ЦДИ" с рег.№ В 2333 КН /нов рег. № 4888 РА/ с договор от 21.01.2008г. на стойност 44 000лв. /по заключението на САТЕ/; за покупката на имота в с. Мировци, ул. „Мурадланларски” № 3, оформена с НА № 72/25.01.08г. на стойност 17928 /по заключението на СИЕ/; за покупката на МПС „БМВ”, модел „Х3” с рег. № В 6606 КМ с договор от 26.05.08г. за 35000лв. /по заключението на САТЕ/; внесена сума от 6250лв. за закупени 25 000бр. акции от учреденото АД „Стройкомерс МС”; за закупуването на имота в гр. Варна, ул. „Тодор Димов”, № 35, ап. 8 за сумата от 40 000 евро /с левова равностойност от 78233.20лв., а вещото лице е приело сума от 82 800лв. в заключението по ССчЕ, което съдът в тази част не приема/; за погасяване на кредита към „Банка ДСК” ЕАД – 2970.36лв. и на кредита към „Райфайзенбанк” ЕАД – 2048.07лв. Или общо разходите за годината са в размер на 189 969.63 лв.

В тази връзка като законен източник на доходи съдът не включва получената като продажна цена в размер на 120 000лв. за продажбата на имота в с. Мировци, ул. „Мурадланларски” № 3, оформена с НА № 193/27.02.08г.; от продажбата на л.а. марка „Мерцедес 320”, рег. № В 5559 КТ на стойност 800лв. с договор от 08.05.08г. и от продажбата на МПС „БМВ”, модел „Х3” с рег. № В 6606 КМ с договор от 12.06.08г. за 1500лв.; тъй като за закупуването им са вложени средства с неустановен произход. Това е така, защото преди 27.02.08г. ответникът на 21.01.08г. е закупил"Мерцедес", модел "С 400 ЦДИ" за 44 000лв. и на 25.01.08 посочения имот в с. Мировци за 17928лв. /общо 61 928лв./, а такива средства в началото на годината не е притежавал.

Разлика с натрупване            - минус 101 444.06лв. /-452.12 МРЗ/.

За 2009г.

Източник на доходи – доходи на П. В. в размер на 2345лв.

Извършени разходи – по данни на НСИ – 7147лв.; закупени 499 бр. акции /с номинална стойност от 49 900лв./ за сумата от 12 475лв. на 07.01.09г. от „Групо лайт” АД; внесен капитал в „Поли Дизайн Консулт” ЕООД в размер на 5000лв. на 12.01.09г.; и на 13.03.09г. закупен още 1 бр. акции от„Групо лайт” АД на стойност 100лв.; за погасяване на кредита към „Банка ДСК” ЕАД – 3090лв. и на кредита към „Райфайзенбанк” ЕАД – 14269.54лв. Или общо разходите за годината са в размер на 42081.54лв.

В тази връзка като законен източник на доходи съдът не включва получената като продажна цена от продажбата на л.а. марка „Мерцедес" С 400 ЦДИ" с рег.№ В 2333 КН /нов рег. № 4888 РА/ на стойност 1000лв. с договор от 29.05.09г. Това е така, защото, както се посочи и по-горе за покупката на този автомобил на стойност 44 000лв. ответникът не е имал достатъчно доходи.

Разлика с натрупване            - минус 141 180.60лв. /-617.51 МРЗ/.

За 2010г.

Източник на доходи – няма.

Извършени разходи – по данни на НСИ – 3603лв.; внесен капитал в „Енергоконтрол БГ” ООД в размер на 5лв.; закупуване на 18 дяла (на 12.04.10г. – 13 дяла и на 13.09.10г. – още 5 дяла) от капитала на „Джей Джей Марин Карго” ООД /с предишно наименование „Поли Дизайн Консулт” ООД, от което ответникът е продал преди това на 26.01.10г. 45 дяла, оставайки притежател на 5 дяла/ - за цена от 11175лв.; за покупката на 20 кв.м. ид.ч. от ПИ в гр. Варна на ул. „Тодор Димов”, № 35 с НА № 172/30.03.10г. с пазарна стойност от 1800лв. /по заключението на СТЕ/; за закупуването на имот в с. Мировци на ул. „Бели Лом” 2 с пазарна стойност от 16335лв. /по заключението на СТЕ/ с НА № 10/09.06.10г.; за погасяване на кредита към „Банка ДСК” ЕАД – 2750лв. и на кредита към „Райфайзенбанк” ЕАД – 14106.15лв. Или общо разходите за годината са в размер на 49774.15лв.

В тази връзка като законен източник на доходи съдът не включва получената като продажна цена в размер на 45 000лв. от продажбата на имота в с. Мировци, ул. „Бели Лом” № 2, оформена с НА № 99/08.07.10г., тъй като към момента на закупуването му на 09.06.10г. ответникът не е имал доходи.

Разликата с натрупване за процесния период е минус 190 954.75лв. /-824.90 МРЗ/.

Относно наличието на пряка или косвена връзка между конкретната престъпна дейност, за която е бил осъден ответника с влязлата в сила на 28.05.2010г. присъда и придобитото от него имущество за проверявания период.

Съобразно мотивите на ТР № 7/30.06.14г. по т.д. № 7/2013г. на ОСГК на ВКС във всички случаи следва да се установи пряка или косвена връзка между придобиването на имуществото от извършителя на престъплението и престъпната дейност или да може да се направи предположение за съществуването й. Косвена е връзката, когато придобиването на имуществото е непряко от конкретното престъпление, опосредено чрез други действия, например с една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Но дори и при липсата на безспорна установеност на връзката, то ако не е установен законен източник в придобиването на имуществото и връзката може основателно да се предположи /че именно от конкретното престъпление е последвала имуществената облага/ – предположението е достатъчно за целите на закона. В мотивите на този тълкувателен акт е дадено указание кога следва да се приеме, че предположението е основателно - когато от осъществяването на твърдяните факти, с оглед сочената връзка между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. Освен това е прието още, че в обхвата по чл. 3 от ЗОПДИППД /отм./ попада и имущество, заплатено с кредити и заеми, които са върнати със средствата, придобити от престъпната дейност.

С решение № 287/16.10.2015г. по гр.д. № 2832/2015г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 и сл. и представляващо задължителна съдебна практика, е дадено разрешение по въпроса, относно необходимостта да се установи използването на придобити от престъпна дейност средства при сключването на всяка сделка, с която осъденото лице придобива възмездно имущество. В решението е даден отрицателен отговор на този материално-правен въпрос – не съществува законово изискване да се установи, че при всяка конкретна възмездна придобивна сделка ответникът е престирал придобито от установената престъпна дейност. В тази връзка е допълнено, че придобиването може да е със средства, които са трансформирана облага на престъпление, при което косвена връзка между него и престъпната дейносте налице. Ако липсва законен източник на доход, тази връзка основателно се предполага без да е необходимо безспорно установяване, че за всяка конкретна сделка ответникът е престирал с реализирана от престъпната дейност облага.

И така, в настоящия случай ответникът е избегнал плащане на ДДС в особено големи размери с период на престъпната дейност от 13.12.00г. до 14.05.01г., кумулирайки невнесен паричен ресурс в общ размер от 294 897.54лв. Както се установи и по-горе, ответникът за 1999г. е имал законни източници на средства от трудово правоотношение, които съдът приема че са му били достатъчни за закупуването на мотоциклет „БМВ” 650 с договор от 20.05.1999г. по пазарната му стойност за сумата от 1 240 000 стари лева. По същия начин от доходи със законен източник /трудови възнаграждения от БДЖ и като ЕТ/ за периода от 2000г. до 2003г. вкл. е кумулирал положителен финансов резултат в размер на 9081.87лв. /91.63 МРЗ/, което му е дало възможност да внесе сумата от 3500 лв., представляваща 70% от стойността на капитала при учредяването „Хеопс” ЕООД. Не се установи нито покупната цена за мотоциклета, нито внасянето на част от капитала на посоченото търговско дружество да е станало със средства от престъпната дейност на ответника – нито пряко, нито косвено. По тези съображения и исканията на Комисията за отнемане на имущество от ответника на осн. чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./ на сумата от 500лв., представляваща пазарната стойност към датата на продажбата на мотоциклет, марка „БМВ”, модел „650”, с рег. № В 2441 Б, отчужден с договор за покупко-продажба от 30.08.2001г., както и на осн. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ на сумата от 5000лв., представляваща левовата равностойност на 50 дружествени дяла, на стойност 100лв. всеки един дял от тях, от капитала на „Хеопс” ЕООД, са неоснователни и следва да се отхвърлят.

По делото се установи, че за периода от 2004г. до 2006г. вкл. ответникът Д. не е имал каквито и да е доходи със законен източник. И в тази връзка съдът намира, че обосновано може да се предположи, че именно кумулираните средства от престъпната дейност са му послужили при закупуването на недвижимия имот на 18.04.2007г. в с. Мировци, ул. „Балкан ” № 6 с пазарна стойност от 38 000лв. Това е така, защото няма данни сумата от престъпната дейност да е била възстановена и при липсата на всякакви други доходи ответникът да е бил в състояние да вложи сума от 38 000лв. при отрицателен баланс в размер на 1156.13лв. в края на 2006г. Извършена е трансформация на средствата, придобити от престъплението чрез продажбата на този имот още на 10.05.2007г. за сумата от 90 000лв., което пък е послужило на ответника частично да заплати на 14.05.07г. пазарната цена в размер на 26882лв. за имота в с. Староселец /над размера на банковия кредит от 12 000лв./, както и изцяло или частично да заплати на 18.10.07г. сума от 20 900лв., представляващи пазарната цена на МПС „Мерцедес 320”, както и да започне да погасява кредита си към „Банка ДСК” ЕАД. И именно поради наличието на такъв значителен финансов ресурс, натрупан от престъпната дейност и поради липсата на доходи със законен източник, следва да се приеме, че и погасяването на кредита е ставало именно със средства от престъпната дейност /пряко или косвено чрез трансформацията, настъпила чрез продажбата на имота в с. Мировци/. И в тази връзка съдът не приема възражението на ответника, че не е налице такава връзка между престъплението и придобитото имущество, имайки предвид, че от престъпната дейност с краен срок на 14.05.2001г. до 18.04.07г. е изминал значителен период от време. Именно липсата на какъвто и да е законен източник на средства и последвалата изключително висока пазарна активност на ответника за периода от 2007г. до 2010г. чрез влагането на значителен финансов ресурс /с отрицателна разлика в края на проверявания период от минус 190 954.75лв./ и при наличието на незаплатен ДДС от 294 897,54лв. /което, както се каза представлява кумулирани в патримониума на ответника значителни парични средства/, налага извода, че по правилата на логиката и опита следва да се направи заключение за наличието на връзка между придобитите чрез престъплението средства и придобитото имущество. Придобитото имущество със средства от престъпната дейност, което не е послужило за дуги придобивания чрез трансформирането му чрез сделки или банкови кредити, изплащани пряко или косвено с престъпно придобитите средства, или неговата равностойност /ако са отчуждени/, подлежи на отнемане. Поради това и иска на Комисията за отнемане на осн. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ на недвижимия имот на ответника в с. Староселец, обл. Варна, е основателен и следва да се уважи.

При това положение изцяло относими са към горните изводи и заключения за наличието на връзка с придобитите от престъплението парични средства и имуществата, придобивани от ответника и през 2008г. През посочената година също не се установиха законни източници на средства, които да позволят на ответника да извърши подробно описаните разходи по закупуването на МПС „Мерцедес” С400 ЦДИ на 21.01.08г. по пазарна стойност от 44 000лв., на имота в с. Мировци на 25.01.08г. на ул. „Мурадланарски”, № 3 по пазарна цена от 17928лв., на МПС „БМВ Х3” по пазарна цена от 35 000лв., както и на акции в „Стройкомерс МС” АД, заплащайки сума от 6250лв. В тази връзка съдът приема, че дохода от продажбата на 27.02.08г. на имота в с. Мировци на ул. „Мурадланларски” 3 в размер на 120 000лв. не представлява законен източник на средства за ответника, тъй като не се доказа законният произход на средствата за придобиването му и мотиви бяха изложени в тази насока по-горе. Именно поради това и съдът не включи тази сума при анализа на приходите на ответника. Тъй като изплащането на кредита към „Райфайзенбанк” ЕАД, послужил за закупуването на имота в гр. Варна на ул. „Тодор Димов”, № 35, ет. 4 е станало в последващия период, когато ответникът е нямал достатъчно доходи от законни източници, то и на отнемане подлежи и този имот.

По същия начин стои въпроса и за придобитото имущество и получено от продажбата на такова имущество през 2009 и 2010г. – при липсата на доходи от законен източник ответникът Д. е придобивал с трансформирани от продажбата на имота в с. Мировци и на МПС средства от престъпната дейност, на имоти, акции и дружествени дялове.

Следователно, искането на Комисията следва да се уважи на осн. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемането на апартамент № 8 в гр. Варна на ул. „Тодор Димов”, № 35, ет. 4, на 20 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.2556.103 в гр. Варна, ул. „Тодор Димов”, № 35, целият с площ от 270 кв.м., на сумата от 2300лв., представляваща левовата равностойност на 23 дружествени дяла, на стойност 100 лева всеки един дял от тях, от капитала на "Джей Джей Марин карго" ООД, ЕИК 200547288, притежавани от ответника Д.; на сумата от 50 000 лева, представляващи левовата равностойност на 50 000 обикновени акции на приносител, на стойност 1 лев всяка една от тях, от капитала на "Зърнени храни - Провадия" ЕАД ЕИК 200102982 /с предишно наименование „Стройкомерс МС”/, със седалище и адрес на управление: гр.Провадия, ул."Камчия" № 33, притежавани от Д.Г.Д.; на сумата от 50 000 лева, представляващи левовата равностойност на 500 обикновени акции на приносител, на стойност 100 лева всяка една от тях, от капитала на " Групо лайт " ЕАД ЕИК 200539829, със седалище и адрес на управление: гр.Провадия, ул."Св.Св.Кирил и Методий" № 24, ет.2, офис 4, притежавани от Д.Г.Д.; на сумата от 15 000 лева, представляващи левовата равностойност на 15 000 поименни акции, на стойност 1 лев всяка една от тях, от капитала на "Джей джей Марин" АД, ЕИК 201036834, с размер на капитала 50 000 лева, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. "Софроний Врачански" № 18, ет. 3, офис 300, притежавани от Д.Г.Д.; и на осн. чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./ - на сумата от 4 500 лева от продажбата на 45 дяла, на стойност 100 лева всеки един дял от тях, от капитала на "Поли дизайн консулт" ЕООД ЕИК 200547288, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. "Цар Петър" № 3, ет.1, ап.1., обективирана в договор от 26.01.2010г., притежавани от Д.Г.Д.; на сумата от 120 000 лева получена от продажбата на недвижим имот, находящ се в с.Мировци, ул."Мураданларски" № 3, общ.Нови пазар, обл.Шумен; на сумата от 20 000 лева, представляваща пазарната стойност към датата на продажбата на лек автомобил, марка "Мерцедес", модел "320" с рег.№ В 5559 КТ, рама № WDC1631541D107802, двигател № 11294230725632; на сумата от 35 000 лева, представляваща пазарната стойност към датата на продажбата на лек автомобил, марка "БМВ", модел "ХЗ" с рег.№ В 6606 КМ, рама № WBAPB51000WB40020, двигател № 306D233965497; на сумата от 45 000 лева получена от продажбата на недвижим имот, находящ се в с.Мировци, ул."Бели Лом" № 2, общ.Нови пазар, обл.Шумен.

Решението на ВОС, с което са отхвърлени исковете по отношение на тези имущества следва да се отмени и да се уважи искането за тяхното отнемане.

Решението следва да се потвърди в частта му, с която са отхвърлени исканията за отнемане от ответника на сумата от 5 000 лева, представляващи левовата равностойност на 50 дружествени дяла, на стойност 100 лева всеки един дял от тях, от капитала на " Хеопс " ЕООД, ЕИК 103866525, per. по ф.д.№ 907 / 2004г. на ВОС, със седалище и адрес на управление: гр.Провадия, ул." Камчия " № 33, притежавани от Д.Г.Д. и на сумата от 500 лева, представляваща пазарната стойност към датата на продажбата на мотоциклет, марка "БМВ", модел "650" с рег.№ В 2441 Б, рама № 208904, двигател № 701512, обем - 650 куб.см., мощност - 15KW, тех.доп.маса - 370кг., дата на първа регистрация 12.08.1986г., отчужден с Договор за покупко-продажба на МПС от 30.08.2001г., съответно на осн. чл. 4, ал. 1 и на ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./.

Както се посочи и по-горе, настоящият съд счита, че протоколното определение на ВОС от 07.06.2012г., с което е била оставена без уважение молбата на Комисията за изменение на иска, претендирайки за отнемане вместо лек автомобил, марка "Мерцедес", модел "С 400 ЦДИ" с рег.№ В 2333 КН /нов рег. № 4888 РА/, рама № WDB2200281А163290, двигател № 62896040001482, цвят светло сив металик, дата на първа регистрация 04.10.2000г., на сумата от 25 000лв., представляваща пазарната му стойност към датата на продажбата на този автомобил с договор от 29.05.2009г., е неправилно, тъй като изменението е било допустимо и е настъпило независимо от четеното определение. Поради това и решението на ВОС в частта му, с която същият се е произнесъл по иск по чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ вместо по такъв за пазарната равностойност на отчуждената възмездно вещ на осн. чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./ следва да се обезсили. Същото е произнесено по непредявен /след изменението на петитума/ иск. Делото в тази част следва да се върне на ВОС за произнасяне по надлежно предявения иск.

По разноските.

На осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в полза на Комисията следва да се присъдят направените по делото разноски и претендирано юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете й. Последните са били с материален интерес, равен на стойността на претендираното за отнемане имущество - 523 703лв. /след изменението на петитума/, а уважената част е равна на 493 203лв. При това положение и съобразно представените доказателства за извършени от Комисията разноски и претендирано юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете инстанции, описани в списъка по чл. 80 от ГПК на л. 30 от настоящото дело, ответникът следва да бъде осъден да й заплати сумата от 16 392.28лв. за първата инстанция съразмерно на уважената част от искането и сумата от 15153.87лв. – за въззивната инстанция – отново съразмерно на уважената част. В тази връзка съдът намира, че претендирания размер на юрисконсултско възнаграждение не е прекомерен съобразно фактическата и правна сложност на делото, тъй като определения съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 на Наредба № 1 на ВАС размер на минималното адвокатско възнаграждение при интерес от 523 703лв. е 16 241.09лв., а претендирания от представителя на Комисията е под този минимален размер. Възражението на въззиваемия, основано на чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно.

Въпреки частичното отхвърляне на исковете на Комисията, то искането на въззиваемия за присъждане на разноски по делото за настоящата инстанция, е неоснователно, тъй като доказателства за извършването на такива пред въззивния съд не са представени. Твърдението на процесуалния представител на Д., че представените доказателства за платено адвокатско възнаграждение пред ВОС касае хонорар и за въззивното обжалване, не се подкрепя от представените доказателства. С молбата от 23.01.15г. ответникът е представил списък за разноските, направени по гр.д. № 1293/11г. на ВОС в размер на 16 500лв., както и разписка /инкорпорирана в договора за правна помощ/ за плащане на тази сума именно като защита по първоинстанционното дело. С влязлото в сила определение № 1850/27.05.15г. по първоинстанционното дело, съдът се е произнесъл по искането на ответника за присъждане на посочените разноски, като го е отхвърлил. Следователно, искането за разноски пред настоящата инстанция е неоснователно, а първоинстанционното решение в тази част не може да бъде ревизирано.

На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВАпС дължимата ДТ върху уважената част от исковете в размер на 4% за първата инстанция – 19 728.12лв. и ДТ в размер на 2% за въззивната инстанция – 9864.06лв.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 302/24.02.2015г., постановено по гражданско дело № 1293 по описа за 2011г. на Окръжен съд – Варна /погрешно посочено от първоинстанционния съд като дело № 2257 по описа за 2009г./, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ, а преди КУИППД/ с Булстат 131463734, гр. София против Д.Г.Д. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***, иск за отнемане в полза на държавата на лек автомобил, марка "Мерцедес", модел "С 400 ЦДИ" с рег.№ В 2333 КН, рама № WDB2200281А163290, двигател № 62896040001482, цвят светло сив металик, дата на първа регистрация 04.10.2000г., на осн. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ и ВРЪЩА делото в тази част за произнасяне от първоинстанционния Варненски окръжен съд по предявения от КОНПИ против посочения ответник иск за отнемане на на сумата от 25 000лв., представляваща пазарната стойност на този автомобил към датата на продажбата му с договор от 29.05.2009г., на осн. чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 302/24.02.2015г., постановено по гражданско дело № 1293 по описа за 2011г. на Окръжен съд – Варна /погрешно посочено от първоинстанционния съд като дело № 2257 по описа за 2009г./, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ, а преди КУИППД/ с Булстат 131463734, гр. София против Д.Г.Д. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***, иск за отнемане в полза на държавата на сумата от 5 000 лева, представляващи левовата равностойност на 50 дружествени дяла, на стойност 100 лева всеки един дял от тях, от капитала на " Хеопс " ЕООД, ЕИК 103866525, per. по ф.д.№ 907 / 2004г. на ВОС, със седалище и адрес на управление: гр.Провадия, ул." Камчия " № 33, притежавани от Д.Г.Д., на осн. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./, както и на сумата от 500 лева, представляваща пазарната стойност към датата на продажбата на мотоциклет, марка "БМВ", модел "650" с рег.№ В 2441 Б, рама № 208904, двигател № 701512, обем - 650 куб.см., мощност - 15KW, тех.доп.маса - 370кг., дата на първа регистрация 12.08.1986г., отчужден с Договор за покупко-продажба на МПС от 30.08.2001г., на осн. чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./.

ОТМЕНЯ решение № 302/24.02.2015г., постановено по гражданско дело № 1293 по описа за 2011г. на Окръжен съд – Варна /погрешно посочено от първоинстанционния съд като дело № 2257 по описа за 2009г./, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ, а преди КУИППД/ с Булстат 131463734, гр. София против Д.Г.Д. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***, иск за отнемане в полза на държавата на следното имущество: недвижим имот, находящ се в с.Староселец, общ.Провадия, Варненска област,представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 100 кв.м., съставляващо УПИ 1-74 в квартал 17 по плана на селото, при граници: улица, ПИ 11-74 и земеделски земи, заедно с построената в него СГРАДА ЗА КУРОРТНИ И ЗДРАВНИ НУЖДИ, придобити от Д.Г.Д. с Нотариален акт № 120, том IV, рег.№ 2784, дело № 664 от 14.05.2007г. / Акт № 86, том VI, дело № 1145 от 15.05.2007г. на СВ – Провадия; АПАРТАМЕНТ № 8, находящ се в гр.Варна, ул."Тодор Димов" № 35, ет.4, с площ 76 кв.м., състоящ се от: дневен тракт с кухненски бокс, коридор, две спални, три тераси и баня и тоалет, при граници: ап.№ 7, ул."Ген.Кантарджиев" и ателие № 9, ведно с прилежащо избено помещение № 7 с площ от 1.92 кв.м., при граници: изба № 5 и изба № 8 и стълбищна клетка, както и 6.4852 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, цялото с площ 270 кв.м., съставляващо УПИ IV-11, идентичен на имот пл.№ 11, в кв.625 по плана на 5-ти подрайон на гр.Варна, при граници: ул."Тодор Димов", ул."Ген.Кантарджиев", УПИ V-12, УПИ III-10, придобит от Д.Г.Д. с Нотариален акт № 145, том IX, рег.№ 16514, дело № 1726 от 02.12.2008г. / Акт № 200, том CXI, дело № 27730 от 02.12.2008г. на СВ - Варна /; сумата от 2 300 лева, представляващи левовата равностойност на 23 дружествени дяла, на стойност 100 лева всеки един дял от тях, от капитала на "Джей Джей Марин карго" ООД, ЕИК 200547288, предишно наименование " Поли дизайн консулт " ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул." Цар Петър " № 3, ет.1, ап.1, притежавани от Д.Г.Д.; сумата от 50 000 лева, представляващи левовата равностойност на 50 000 обикновени акции на приносител, на стойност 1 лев всяка една от тях, от капитала на " Зърнени храни - Провадия " ЕАД ЕИК 200102982, със седалище и адрес на управление: гр.Провадия, ул."Камчия" № 33, притежавани от Д.Г.Д.; сумата от 50 000 лева, представляващи левовата равностойност на 500 обикновени акции на приносител, на стойност 100 лева всяка една от тях, от капитала на " Групо лайт " ЕАД ЕИК 200539829, със седалище и адрес на управление: гр.Провадия, ул."Св.Св.Кирил и Методий" № 24, ет.2, офис 4, притежавани от Д.Г.Д.; сумата от 15 000 лева, представляващи левовата равностойност на 15 000 поименни акции, на стойност 1 лев всяка една от тях, от капитала на "Джей джей Марин " АД, ЕИК 201036834, с размер на капитала 50 000 лева, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. "Софроний Врачански" № 18, ет.З, офис 300, притежавани от Д.Г.Д.; сумата от 4 500 лева от продажбата на 45 дяла, на стойност 100 лева всеки един дял от тях, от капитала на "Поли дизайн консулт" ЕООД ЕИК 200547288, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. "Цар Петър" № 3, ет.1, ап.1., обективирана в договор от 26.01.2010г., притежавани от Д.Г.Д.; сумата от 120 000 лева получена от продажбата на недвижим имот, находящ се в с.Мировци, ул."Мураданларски" № 3, общ.Нови пазар, обл.Шумен, а именно: Къща, лятна кухня и стопански постройки, построени в собствено дворно място с площ от 1245кв.м., за което е отреден УПИ IV-398 от квартал 53, при граници: улица, УПИ V-389,улица, УПИ ІІІ-397 и УПИ VI-397, обективирана в нотариален акт № 193, том II, рег.№ 1796, дело № 287 от 27.02.2008г. / Акт № 105, том II, дело № 347 от 27.02.2008г. на СВ - Нови пазар /; сумата от 20 000 лева, представляваща пазарната стойност към датата на продажбата на лек автомобил, марка "Мерцедес", модел "320" с рег.№ В 5559 КТ, рама № WDC1631541D107802, двигател № 11294230725632, места 6+1, цвят тъмно син металик, дата на първа регистрация 08.07.1999г., отчужден, с Договор за покупко-продажба на МПС от 08.05.2008г.; сумата от 35 000 лева, представляваща пазарната стойност към датата на продажбата на лек автомобил, марка "БМВ", модел "ХЗ" с рег.№ В 6606 КМ, рама № WBAPB51000WB40020, двигател № 306D233965497, дата на първа регистрация 12.11.2003г., отчужден, с Договор за покупко-продажба на МПС от 12.06.2008г.; сумата от 45 000 лева получена от продажбата на недвижим имот, находящ се в с.Мировци, ул."Бели Лом" № 2, общ.Нови пазар, обл.Шумен, а именно: жилищна сграда със застроена площ по данъчна оценка от 40кв.м., жилищна сграда със застроена площ по данъчна оценка от 12кв.м., навес без оградни стени със застроена площ по данъчна оценка от 50кв.м., със застроено и незастроено дворно място с площ от 1100кв.м., съставляващо УПИ ІІІ-77 от кв.27 по плана на с.Мировци, общ.Нови пазар, при граници: улица, УПИ ІІ-76, УПИ VI-78, УПИ VII-79 и УПИ IV-79, обективирана в нотариален акт № 99, том VIII, рег.№ 5390, дело № 992 от 08.07.2010г. / Акт № 177, том 6, дело № 996 от 08.07.2010г. на СВ - Нови пазар/; 20 /двадесет/ кв.м. от ПИ, находящ се в гр.Варна, ул."Тодор Димов" № 35, целият с площ от 270кв.м., с идентификатор по скица № 10135.2556.103, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК гр.София, при съседи: 10135.2556.104, 10135.2556.105, 10135.2556.103 и 10135.2556.101, със стар идентификатор УПИ IV-11 в кв.625, по плана на 5-ти подрайон на града, придобит от Д.Г.Д. с Нотариален акт № 172, том I, рег.№ 2460, дело № 172 от 30.03.2010г. /Акт № 106, том XIII, дело № 273 от 31.03.2010г. на СВ - Варна/., на основание чл. 4 от ЗОПДИППД /отм./, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТНЕМА в полза на Държавата от Д.Г.Д. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** на осн. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ следното имущество:

-                             недвижим имот, находящ се в с.Староселец, общ.Провадия, Варненска област,представляващ ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 100 кв.м., съставляващо УПИ І-74 в квартал 17 по плана на селото, при граници: улица, ПИ ІІ-74 и земеделски земи, заедно с построената в него СГРАДА ЗА КУРОРТНИ И ЗДРАВНИ НУЖДИ, придобити от Д.Г.Д. с Нотариален акт № 120, том IV, рег.№ 2784, дело № 664 от 14.05.2007г. /Акт № 86, том VI, дело № 1145 от 15.05.2007г. на СВ – Провадия/;

-                              АПАРТАМЕНТ № 8, находящ се в гр.Варна, ул."Тодор Димов" № 35, ет.4, с площ 76 кв.м., състоящ се от: дневен тракт с кухненски бокс, коридор, две спални, три тераси и баня и тоалет, при граници: ап.№ 7, ул."Ген.Кантарджиев" и ателие № 9, ведно с прилежащо избено помещение № 7 с площ от 1.92 кв.м., при граници: изба № 5 и изба № 8 и стълбищна клетка, както и 6.4852 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, цялото с площ 270 кв.м., съставляващо УПИ IV-11, идентичен на имот пл.№ 11, в кв.625 по плана на 5-ти подрайон на гр.Варна, при граници: ул."Тодор Димов", ул."Ген.Кантарджиев", УПИ V-12, УПИ III-10, придобит от Д.Г.Д. с Нотариален акт № 145, том IX, рег.№ 16514, дело № 1726 от 02.12.2008г. /Акт № 200, том CXI, дело № 27730 от 02.12.2008г. на СВ - Варна/;

-                             20 /двадесет/ кв.м. от ПИ, находящ се в гр.Варна, ул."Тодор Димов" № 35, целият с площ от 270кв.м., с идентификатор по скица № 10135.2556.103, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК гр.София, при съседи: 10135.2556.104, 10135.2556.105, 10135.2556.103 и 10135.2556.101, със стар идентификатор УПИ IV-11 в кв.625, по плана на 5-ти подрайон на града, придобит от Д.Г.Д. с Нотариален акт № 172, том I, рег.№ 2460, дело № 172 от 30.03.2010г. /Акт № 106, том XIII, дело № 273 от 31.03.2010г. на СВ - Варна/;

-                             сумата от 2 300 /две хиляди и триста/лева, представляващи левовата равностойност на 23 дружествени дяла, на стойност 100 лева всеки един дял от тях, от капитала на "Джей Джей Марин карго" ООД, ЕИК 200547288, предишно наименование " Поли дизайн консулт " ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул." Цар Петър " № 3, ет.1, ап.1, притежавани от Д.Г.Д.;

-                             сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляващи левовата равностойност на 50 000 обикновени акции на приносител, на стойност 1 лев всяка една от тях, от капитала на " Зърнени храни - Провадия " ЕАД ЕИК 200102982, със седалище и адрес на управление: гр.Провадия, ул."Камчия" № 33, притежавани от Д.Г.Д.;

-                             сумата от 50 000 /петдесет хиляди/лева, представляващи левовата равностойност на 500 обикновени акции на приносител, на стойност 100 лева всяка една от тях, от капитала на " Групо лайт " ЕАД ЕИК 200539829, със седалище и адрес на управление: гр.Провадия, ул."Св.Св.Кирил и Методий" № 24, ет.2, офис 4, притежавани от Д.Г.Д.;

-                             сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляващи левовата равностойност на 15 000 поименни акции, на стойност 1 лев всяка една от тях, от капитала на "Джей джей Марин " АД, ЕИК 201036834, с размер на капитала 50 000 лева, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. "Софроний Врачански" № 18, ет.З, офис 300, притежавани от Д.Г.Д.;

ОТНЕМА от Д.Г.Д. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***, като на осн. чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./ го ОСЪЖДА да заплати на Държавата сумите:

-                             от 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лева от продажбата на 45 дяла, на стойност 100 лева всеки един дял от тях, от капитала на "Поли дизайн консулт" ЕООД ЕИК 200547288, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. "Цар Петър" № 3, ет.1, ап.1., обективирана в договор от 26.01.2010г., притежавани от Д.Г.Д.;

-                             от 120 000 /сто и двадесет хиляди/лева получена от продажбата на недвижим имот, находящ се в с.Мировци, ул."Мураданларски" № 3, общ.Нови пазар, обл.Шумен, а именно: Къща, лятна кухня и стопански постройки, построени в собствено дворно място с площ от 1245кв.м., за което е отреден УПИ IV-398 от квартал 53, при граници: улица, УПИ V-389,улица, УПИ ІІІ-397 и УПИ VI-397, обективирана в нотариален акт № 193, том II, рег.№ 1796, дело № 287 от 27.02.2008г. / Акт № 105, том II, дело № 347 от 27.02.2008г. на СВ - Нови пазар/;

-                             от 20 000 /двадесет хиляди/лева, представляваща пазарната стойност към датата на продажбата на лек автомобил, марка "Мерцедес", модел "320" с рег.№ В 5559 КТ, рама № WDC1631541D107802, двигател № 11294230725632, места 6+1, цвят тъмно син металик, дата на първа регистрация 08.07.1999г., отчужден, с Договор за покупко-продажба на МПС от 08.05.2008г.;

-                             от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, представляваща пазарната стойност към датата на продажбата на лек автомобил, марка "БМВ", модел "ХЗ" с рег.№ В 6606 КМ, рама № WBAPB51000WB40020, двигател № 306D233965497, дата на първа регистрация 12.11.2003г., отчужден, с Договор за покупко-продажба на МПС от 12.06.2008г.;

-                             от 45 000 /четиридесет и пет хиляди/ лева получена от продажбата на недвижим имот, находящ се в с.Мировци, ул."Бели Лом" № 2, общ.Нови пазар, обл.Шумен, а именно: жилищна сграда със застроена площ по данъчна оценка от 40кв.м., жилищна сграда със застроена площ по данъчна оценка от 12кв.м., навес без оградни стени със застроена площ по данъчна оценка от 50кв.м., със застроено и незастроено дворно място с площ от 1100кв.м., съставляващо УПИ ІІІ-77 от кв.27 по плана на с.Мировци, общ.Нови пазар, при граници: улица, УПИ ІІ-76, УПИ VI-78, УПИ VII-79 и УПИ IV-79, обективирана в нотариален акт № 99, том VIII, рег.№ 5390, дело № 992 от 08.07.2010г. / Акт № 177, том 6, дело № 996 от 08.07.2010г. на СВ - Нови пазар/;

ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** да заплати на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество с Булстат 131463734, гр. София, сумата от 16 392.28 /шестнадесет хиляди триста деветдесет и два лева и двадесет и осем ст./лв. – разноски за първата инстанция, както и сумата 15153.87 /петнадесет хиляди сто петдесет и три лева и осемдесет и седем ст./лв. – разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.

ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес *** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд-Варна дължимата ДТ за първата инстанция в размер на 19 728.12 /деветнадесет хиляди седемстотин двадесет и осем лева и дванадесет ст./лв. и ДТ за въззивната инстанция в размер на 9864.06 /девет хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и шест ст./лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: