Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                  №   122 /11.07.2013 година, гр.Варна

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на девети юли две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                     ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 337 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Геотерм” АД гр.Генерал Тошево, Добричка област, срещу решение № 149/09.04.2013 година на Добричкия окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 869/2013 година, с което не е уважил искането му при извършване на разпределението да включи в първи ред на привилегиите направените от дружеството съдебни и изпълнителни разноски преди присъединяването му като взискател по изп.д.№ 324/2011 на ЧСИ с рег.№ 737 в КЧСИ. Прави се оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му и включване на тези разноски в първи ред на привилегиите, и съответно изготвяне на ново разпределение.

Насрещните страни, взискателите (НАП-София, „Райфайзенбанк” АД, Община Генерал Тошево) и длъжниците по изпълнението не са изразили становище по жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което апелативната инстанция не намира за нужно да приповтаря неговите мотиви, а на основание чл.272 от ГПК, който намира субсидиарно приложение в изпълнителния процес, препраща към тях, като се има предвид и следното:

По смисъла на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД в първи ред привилегии са включени само разноските по обезпечаването и принудителното изпълнение (а това изключва разноските по съдебното производство, които са част от претенцията на жалбоподателя срещу обжалваното решение), както и разноските по исковете по чл.134 и чл.135 от ЗЗД от стойността на имотите за които са направени, но само при условие тези разноски да ползват и останалите кредитори. Следователно в самия закон е поставено изискване направените от присъединения взискател разноски по изпълнението по присъединеното изпълнително дело да ползват и останалите взискатели, за да се удовлетворяват по съразмерност вземания от един и същи ред. При извършеното с обжалваното решение разпределение ДОС се е съобразил и с това изискване на закона - не е включил разноските по изпълнението, направени от жалбоподателя преди присъединяването му като взискател по процесното изпълнение. Това означава, че направените от него разноски по другото изпълнително дело, по което той е бил сам взискател, макар това дело също да е по описа на ЧСИ с рег.№ 737 в КЧСИ, не ползват взискателите по настоящето дело и поради това не следва да бъдат включени в първи ред привилегии.

По изложените съображения следва да се приеме, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди.

При този изход на делото разноски не се присъждат.

Водим от горното, ВАпС

 

 

                                                    Р    Е    Ш     И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 149/09.04.2013 година на Добричкия окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 869/2013 година.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                                2.