О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 403/10.7.2018г.

 

гр.Варна

 

         Варненският апелативен съд, гражданско отделение - втори състав, на девети юли, две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                        ПЕНКА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Д.Джамбазова ч.гр.д. № 337 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба, подадена от процесуалния представител на КПКОНПИ против определение № 412/23.05.2018 г. по гр.д.№ 270/17 г- на Окръжен съд – Разград, с което е прекратено производство по делото поради недопустимост на предявения иск. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна.

         Отговор на частната жалба не е подаден.

         Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

         След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема следното:

         Производството пред Окръжен съд – Разград е образувано по реда на чл.74 ЗОПДНПИ (отм.) по иск, предявен против А.А.А. и А.А.З. за отнемане на имущество в общ размер 342241,21 лв. въз основа на уведомление от ОП - Разград за привличане в качеството на обвиняем на първия ответник за престъпления по чл.255 ал.3 в.в. с ал.1 и чл.212 ал.1 в.в. с чл.26 ал.1 НК.

Видно е от доказателствата по делото, че с протокол № ТД 04 ВА/УВ-16491/ 3.07.2014 г. на директора на ТД на КОНПИ гр.Варна е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на А.А.А., по повод постъпило уведомление вх. № УВ-1007/2.07.2014 г. от прокурор при ОП гр.Разград за внесен срещу лицето обвинителен акт за престъпления по чл.255 ал.3 и чл.212 ал.1 НК.  

         С решение № 309/19.07.2017 г. на КОНПИ е образувано производство по ЗОПДНПИ (отм.) срещу А.А.А..

         Разпоредбата на чл.27 ал.1 и 2 ЗОПДНПИ /отм./ предвижда продължителност на проверката по чл.21 ал.2 до една година, с възможност за еднократно удължаване на срока с шест месеца.

         В случая проверката е продължила 3 години и 16 дни и липсват доказателства за удължаване на срока след изтичането на едногодишния.

            При така приетата за установена фактическа обстановка, правилно съдът се е съобразил с приетото в р. № 323/18.01.2018 г. по гр.д. № 5291/2016 г. на ВКС, IV г.о. разрешение относно преклузивния  характер на срока по  чл.15 ал.2 ЗОПДИППД /отм./. Срокът по чл.27 ал.1 и 2 ЗОПДНПИ /отм./ е аналогичен на този, регламентиран в предходния закон, поради което решението на ВКС намира приложение и за проверките по ЗОПДНПИ /отм./.

         Неастоящата инстанция приема изложените в тази насока мотиви: съгласно практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и на чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към нея, всяко ограничаване на ползването или отнемането на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица следва да отговаря на три критерия: законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност /р. № 13/13.10.2012 г. по конст. дело № 6/2012 г. на КС/. Ако се приеме, че срокът за проверката по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД /отм./, респ. чл.27 ал.1 и 2 ЗОПДНПИ /отм./ не е преклузивен, а инструктивен, би се стигнало до нарушение на критериите за законоустановеност и пропорционалност, тъй като териториалните органи на Комисията биха могли неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия и неограничено във времето – извън законоустановения разумен срок да въздействат неблагоприятно по този начин в правната сфера на проверяваното лице и то да търпи съществени ограничения, без произнасяне по същество от самата Комисия. Принципите за законоустановеност и пропорционалност не биха били нарушени, само ако в рамките на срока по чл.27 ал.1 и 2 ЗОПДНПИ /отм./ Комисията извърши преценка дали в резултат на проверката са налице законоустановените предпоставки за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност и в резултат на тази преценка вземе решение по чл. 11, ал. 1, т.1 от ЗОПДНПИ /отм./ да води иска по чл. 74 от с.з. Само в този случай производството по закона би могло да продължи да се развива законосъобразно и нормално, първоначално – пред Комисията, а впоследствие – и в неговата съдебна фаза на исковия процес.

Когато обаче в рамките на преклузивния срок по чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ КОНПИ не е взела решение за водене на иска по чл. 74 от отменения закон, то не само проверката, а и производството по ЗОПДНПИ /отм./ приключват с изтичането на този срок и е недопустимо да се развие исковото производство пред съда, тъй като правомощията на Комисията спрямо проверяваното лице са вече преклудирани.

Правилен е извода за недопустимост на иска, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  определение № 412/23.05.2018 г. по гр.д.№ 270/17 г- на Окръжен съд – Разград.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

                                                                  2.

 

                                                        /С особено мнение/