РЕШЕНИЕ

 

153

 

гр.Варна,   17.10.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на втори октомври, двехиляди и тринадесета година в открито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                     ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

Секретар Ю.К.                      

Прокурор,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 338/13 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от „Пристанище Варна” ЕАД – Варна и от ДП Пристанищна инфраструктура” – София срещу решението на Окръжен съд-Варна от 12.04.2013 г. по гр.д.№ 2888/12 г., с което е уважен иска с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от „Булярд Корабостроителна индустрия” ЕАД-Варна. Първият въззивник обжалва решението с оплаквания за нарушение на материалния закон, с молба за отмяна и за отхвърляне на предявения иск. Вторият въззивник сочи и нарушение на процесуалните правила.

Въззиваемата страна оспорва въззивните жалби и изразява становище за правилност на обжалваното решение.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявен е иск от „Булярд Корабостроителна индустрия” ЕАД срещу „Пристанище Варна” ЕАД-Варна и ДП „Пристанищна инфраструктура” – София за предаване на собствеността върху недвижим имот с площ от 1385 кв.м., описан в исковата молба, върху който са изградени товарен автоподход и пристанищен кантар. Твърденията са за осъществявана без основание фактическа власт от ответниците върху имота.

Оспорвайки предявения иск, „Пристанище Варна” ЕАД твърди недопустимост поради липса на индивидуализация на имота и поради несъотстветствие на обстоятелствената част на исковата молба с петитума; Оспорва правото на собственост на ищеца и твърди, че държи имота на правно основание.

Ответникът ДП „Пристанищна инфраструктура” оспорва иска, като твърди, че имотът се ползва от ищеца и представлява публична държавна собственост; оспорва и правото на собственост на ищеца върху него.

За уважаване на иск с правно основание чл.108 от ЗС ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху претендирания имот и осъществявана от ответниците фактическа власт върху него без правно основание.

Правото си на собственост ищецът обосновава с придобиване на имота по реда на глава 46 от ТЗ в производство по несъстоятелност на „Варненска корабостроителница” АД и постановление за възлагане на Окръжен съд-Варна от 12.04.2002 г. по т.д.№ 161/99 г. Следователно, предмет на доказване са правата на праводателя „Варненска корабостроителница” АД, придобити по реда на чл.17а от ЗДППОбП /отм./. Твърденията са, че собствеността е възникнало по силата на закона и с факта на преобразуването на държавната фирма „Варненска корабостроителница” в търговско дружество „Варненска корабостроителница” ЕАД, на което е предоставен имота за управление.

Съгласно разпоредбата на чл.17а ЗППДОбП /отм./, при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно участие, с акта на преобразуване, имуществото, представено за управление и стопанисване на тези предприятия се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако не е предвидено друго. Следователно, за да е налице хипотезата на посочената разпоредба е необходимо: да е налице право на собственост на държавата върху конкретно имущество, което да е предоставено за стопанисване и управление; преобразуване на държавното предприятие и заприходяване на имуществото в баланса на новообразуваното дружество.

По делото не са представени доказателства, че имотът е вписан в инвентарната книга на „Варненска корабостроителница” ЕАД или в счетоводните книги на дружеството към момента на преобразуването му. При липсата на доказателства в тази насока следва да се приеме, че не е доказано преминаването на собствеността от държавата върху „Булярд корабостроителна индуустрия” АД, а изводът на окръжния съд, че „Варненска корабостроителница” АД е придобило по силата на закона /чл.17а от ЗППЗОбП /отм./ собствеността, е неправилен.

Не се спори по делото, че имотът представлява товарен автоподход с изграден кантар към пристанищен терминал Варна Изток от пристанище за обществен транспорт с национално значение. Към 2003 г. – преди рехабилитацията си, автоподходът и кантарът са имали статута на пристанищно съоръжение по смисъла на § 2, т.16 от ДР на Закона за морските пространства, вътрешните морски пътища и пристанищата на РБ /ЗМПВВППРБ/. Съгласно тази норма „пристанищни съоръжения са елементи от инфраструктурата, трайно прикрепени към терена, предназначени или свързани с осъществяването на дейности или услуги в обектите по чл.107 като кейовите стени, железопътните и автомобилните подходи, подкрановите тъпища и др.” Чл.107, ал.1 от ЗМПВВППРБ определя, че пристанищните съоръжения са публична държавна собственост, а съгласно чл.103, ал.3 от същия закон Пристанище Варна изрично е изброено като пристанище за обществен транспорт с национално значение. По силата на чл.106 от ЗМПВВППРБ пристанищната територия и инфраструктурата на пристанищата за обществен транспорт с национално значение са публична държавна собственост.

Следователно, спорният имот представлява пристанищно съоръжение, респ. пристанищна инфраструктура от пристанище за обществен транспорт с национално значение и има характер на публична държавна собственост.

Това води до извод за недоказаност на правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот, поради което предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен – след отмяна на обжалваното решение. Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на всеки от въззивниците сумата от по 4137.61 лева – разноски по водене на делото пред двете инстанции.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ОТМЕНЯВА решението на Окръжен съд-Варна от 12.04.2013 г. по гр.д.№ 2888/12 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от „Булярд корабостроителна индустрия” ЕАД срещу „Пристанище Варна” ЕАД и ДП „Пристанищна инфраструктура” за предаване на собствеността върху недвижим имот с площ от 1385 кв.м., находящ се в гр.Варна, район Аспарухово, Южна промишлена зона, на основание чл.108 от ЗС.

ОСЪЖДА „Булярд корабостроителна индусдтрия” ЕАД, ДА ЗАПЛАТИ на „Пристанище Варна” ЕАД и на ДП „Пристанищна инфраструктура” разноски по водене на делото пред двете инстанции в размер на по 4137.61 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едно месечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                             2.